BG евро: Какво става с цените, имотите и банковите сметки?

Очакваното приемане на единната европейска валута от 1 януари 2026 година е една от множеството теми, разделяща обществото. Освен повод за политически престрелки, еврото е повод и за притеснения у част от българските граждани.

Най-непосредственият страх у хората е свързан с очакването за рязко повишаване на цените. И докато управляващите в момента се кълнат, че няма да допуснат спекула и закръгляне на цени на масовите продукти, то друг пазар не може да бъде повлиян от който и да е регулаторен орган, а се движи по свои правила на свободния търговския принцип – има търсене, има предлагане.

Това е пазарът на недвижими имоти, на който цените в последните години са се повишили в пъти и без да сме член на еврозоната. Тук сделките от десетилетия се осъществяват основно в евро. С присъединяването на България към еврозоната обаче има опасения, че цените на имотите ще увеличат темповете си на растеж още повече.

Основания за подобни очаквания някои виждат например в това, че задължителният резерв, който сега банките трябва да държат в БНБ, ще падне от 12% на 1%, пише pariteni.bg. Това автоматично ще доведе до освобождаване на едни „свежи“ 15 милиарда лева капитал, който, ако се ползва за ипотечно кредитиране, би могъл да доведе до още по-голямо надуване на имотния балон.

Според анализ на Българската народна банка, публикуван наскоро, настоящите цени на недвижимостта са с 13,3% по-високи от дългосрочните устойчиви средни нива, макар и към момента да наблюдаваме известно забавяне на пазара.

Намаляването на задължителните резерви на банките би могло да доведе до скок на цените, но не задължително – подчертава икономистът Стоян Панчев, съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП):

„Един от начините това да се случи е освобождаването на минималните задължителни резерви в банките, т.е. банките да имат още по-голяма наличност на ликвидност, която да дават като кредити. Това ще стане, ако по някакъв начин не бъде ограничено. Има два начина, по които може да бъде ограничено и те се свеждат до увеличение на лихвения процент. Единият начин е да стане някаква конвергенция между българския лихвен процент, който е един от най-ниските в Европа, с този на Европейската централна банка. Или някакво настъпване на рецесия, на някаква форма на финансова криза, което също да вдигне лихвените проценти. Т.е. ако тези неща не се изпълнят, напълно е възможно заради допълнителната ликвидност, която идва от спада на минималните задължителни резерви, да имаме допълнителен скок в цената на имотите“, обяснява Панчев.

Според него инфлацията и цените след приемането на еврото със сигурност ще се повишат в общ план, но пазарът на имоти е по-особен случай и именно заради изброените фактори не може да се каже със 100-процентова сигурност дали такава корекция там ще има.

„Що се отнася до ипотечните кредити, в момента лихвите в България са изключително ниски. Ако следваме принципа в икономиката, че имаме завръщане към средното, по-скоро трябва да очакваме, независимо от еврозоната, повишаване на лихвите в България. За мен по-вероятният сценарий е да има повишаване на лихвите“, прогнозира икономистът.

Според Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и вицепрезидент на Световния съвет на експертите на Международната федерация на специалистите по недвижими имоти, спекулативното покачване на цените вече е консумирано от пазара и приемането на еврото със сигурност няма да доведе до допълнителен по-бърз от сегашния ръст на цените.

„Този спекулативен ръст на цените на имотите вече се случи. Не бих казал, че цените ще се повишават по-бързо или по-бавно, самият факт на приемането на еврото няма как да ускори или забави процеси, които са по-скоро свързани с наши вътрешни икономически, до голяма степен и много логични, процеси. По-скоро големият въпрос за скоростта, с която се променят цените на имотите, е свързан с инфлацията и в България, и е ЕС.

И оттам връзката с еврото – колкото е по-спокойна е тази инфлационна картина, толкова по-спокойни и бавни ще са ръстовете на цените в целия континент. По-скоро проблемът е другаде – парите се обезценяват стремително. България просто ще стане част от един голям общ пазар, където ръстове на цените на имотите се наблюдават в абсолютно всяка една голяма европейска икономика“, смята Иван Велков.

Експертът подчертава, че двата фактора, които влияят най-вече на цените на недвижимостта е икономическата картина в България и поведението на банките. 15-те милиарда, които българските банки ще получат след освобождаването на резервите си, също няма да допринесат за промени в пазара, посочи Велков:

„Тези 15 милиарда ще са капка в морето, защото стойността на сградния фонд в България е няколкостотин милиарда. И коефициентът на тези нови 15 към това, което вече го има, няма да промени драстично нещата. Много по-съществено е колко средства ще се вложат в пътното строителство, колко грантове ще бъдат усвоени – тези пари много лесно стигат до недвижимите имоти и помпат инфлация и цени, а не това, което домакинствата и малките фирми държат на депозити.“

Дали цените ще се повишат допълнително след приемането на еврото – единствено времето ще покаже. Факт е обаче, че към момента ръстът на цените на имотите продължава, макар и с по-бавни темпове. Според Стоян Панчев резкият скок, който наблюдаваме от няколко години, няма как да продължи в дългосрочен план, като към момента пазарът достига нивата от предкризисната 2008 година.

Иван Велков пък прогнозира сериозно видово изменение на пазара – модерното и качествено строителство вече става задължително условие, а тези продавачи, които не съблюдават това, все по-трудно ще могат да реализират активите си.