Голям срам и унижение в Балчик

– Искаме да видим цветята.

– Не може, трябва ви друг билет.

– Но ние имаме билет за цветята.

– Не, тези цветя са други.

Диалогът се състои в Балчик, в средата на чудно красивото пространство на Ботаническата градина и комплекс „Двореца“. Конкретно е между две възрастни жени и служители преди няколко дни, но се води постоянно. 14-та година двете институции не могат да се разберат – за всеобщ срам (на персонал и посетители, като често за посетителите срамът преминава в унижение) събират отделни входни такси на две отделни каси.

Във въпросния случай жените са излезли от оранжерията с кактусите на Ботаническата градина и са се насочили към близките дървета и водоскоци – спрени са от контрольори. Жените обясняват, че нямат намерение да разглеждат сградите в „Двореца“, а само цветята наоколо. Но им е обяснено, че следва да се върнат и платят втори вход, тъй като тия цветя не са като ония, на територията на „Двореца“ са – диалогът се води на „граничната бразда“.

Още елементи от „контролно-пропусквателния режим“: преди входовете на двата комплекса, на градската улица към тях, служители с градираща нервност (писнало им е да повтарят едно и също) разясняват на хората: на тази каса се плаща за това, на оная долу за другото; който иска за двете – и на двете. Българският език се редува с румънски. Естествено, повечето посетители желаят да разгледат и двете места, но въпреки обясненията се объркват – нервират се и те. Суматохи, недоумения, чакане… Които, освен неприятни усещания, не костват и малко пари (за четиричленно семейство, например, двата входа излизат около 55 лв.). На едната каса касиерката обяснява: тук пакетът е толкова, билетите струват еди колко; но на другата колко ще струва, питайте там.

Ситуацията е такава от 2012 г., след като правителството прехвърли за управление земята на Софийския университет (Ботаническа градина e негова структура). Настанаха гръмовни скандали, нерешени до днес. Принципната, изказвана доста пъти позиция на университета, е, че събираната от градината такса важи за цялата територия и само при влизане в сградите на „Двореца“ може да се събира втори вход, защото „Двореца“ притежава управлението единствено върху тях. Обаче от „Двореца“, който е културен институт и представлява групова културна ценност от национално значение, смятат, че за част от територията се грижат точно те, те са призвани да опазват и развиват културното наследство, включително водни огледала, кипариси, лехи и т.н.

Също и че техният статут е по-висш правно. И двете страни се позовават на редица юридически, административни, исторически аспекти. Съответно във времето са валяли и „по-битови“ обвинения – че едните припечелват от културните ценности, ползвайки ги за хотели; другите искали, подобно на градината си във Варна (Eкопарка), да инсталират барбекюта, хапка, пийка. Миналото включва още и обвинения за препречени тоалетни за персонала на „врага“, умишлен саботаж на гости и ред други низости, ако са истина.  

Всъщност, „Сега“ се опита да разбере дали днес се полагат усилия за разрешаване на проблема с двете каси в Балчик. Или, въпреки всеобщия срам, двете каси са си непреодолима наложила се действителност. И от двете страни се чу „това наистина е абсурд, трябва да се спре, отворени сме за диалог“; но и от двете твърдо се счита, че вината е отсреща, като се усеща силен взаимен негативизъм.

Директорът на „Двореца“  Жени Михайлова заяви, че проблемът може да бъде решен чрез един билет с два касови бона и съответен софтуер. Имало разговори миналата година на висшестоящите инстанции, но липсвала информация до какво са довели. „Ние като паметник на културата не може да не събираме вход, той по закон следва да се събира. За разлика от Ботаническата градина, имаме спуснат бюджет, който следва да се изпълнява, държавата ни е задължила да генерираме определена сума. Ние сме потърпевши от ситуацията. Отворени за разговори сме, стига те да са в интерес на държавата и хората. Но същата грижа трябва да я има и от другата страна“, каза още Михайлова.

Веселина Илиева, ръководител на Ботаническата градина, пък коментира, че потъва от срам в случаите, когато нейни служители са гонени, пристъпвайки уж в територията на „Двореца“, в невъзможност да си вършат работата; по същия начин като престъпници били третирани и туристите. „86 000 лв. на година данъци и такси плаща университета на община Балчик за земята, те не плащат. Искат 50 на 50 от приходите, няма как. Те вземат 100 процента от приходите от легловата база, а туристите се разхождат и по алеите, разглеждат растенията. Не може за хора, които не спят, а само се разхождат, пак те да вземат парите. 194 декара обработваме, оградите ние ги поддържаме, всичко ние правим – от-до. Те говорят за водоскоци и т.н., не е вярно. Чудим се какво да правим. Ако вие имате идея – кажете“, добави и Илиева.

Накратко – светлината в тунела е от влака. А реално, цялото това пространство – и градината, и „Двореца“, пролетта и лятото е безумно красиво. И двете страни, очевидно е, колкото да се карат и отричат взаимно, успяват да го поддържат. Да се чуди човек как толкова много прелест и грозота живеят съвместно!