Отрова на трапезата: Не купувайте кренвирши!

С наближаването на Великден честа тема за обсъждане е повишаването на цените и скъпото агнешко. Въпросът за вноса на дълбоко замразено месо от чужди държави, което се продава на нашия пазар като прясно, възмути потребители. Това са част от проблемите, чието решаване е целта на Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, чиито проект бе представен от земеделският министър Росен Тахов преди около две седмици. Той предвижда регулирането на 22 продукта от над 5 хиляди, които се предлагат в българските търговски вериги. Проектозаконът гласи 50% от определени хранителни продукти в големите търговски вериги да бъдат български. Цел е и всеки по веригата да получи справедлива цена за произведената и предлагана от него продукция, а добавената стойност по цялата агрохранителна верига да бъде разпределена равномерно. Всичко това стана повод „Труд“ да потърси мнението на Бойко Синапов, който е пряк свидетел на случващото се с българското животновъдство и земеделие.

– Г-н Синапов, какво се случва на българския пазар на месо?

– Като животновъди сме алармирали много пъти за проблемите. Живите ни телета се изкупуват от албанци и гърци за угояване. От две-три години не съм видял и чул кланица да изкупува живи телета. Успоредно с това в магазините се продават масово колбаси от българско месо – това е куриозна ситуация. Проверил съм и знам, че България е най-големият вносител на дълбоко замразено месо, което е на над 6 месеца. В нормалните европейски страни то се използва за кучешка и котешка храна. А нашите преработватели, колбасарници и кланици се възползват от нишата, че тук не е забранено и вкарват такова месо, като го продават на българския пазар за български продукт. А българска е само преработката му, нищо друго. Така вносно и старо е 90 на сто от месото в българските колбаси.

– Как се стигна дотук?

– Мога да обясня всичко по-отдалече. Производителите на живи животни в България нямаме право да продаваме директно от фермите ни. Нямаме достъп до потребителя, нарушение на законовата уредба е, ако му продаваме директно. Задължени сме да продаваме на кланици – куриозно е, че те обаче не купуват от нас живи животни, а пък продават месо и готови продукти. Тук питам откъде? Много малък процент е българско месо, на 90% е дълбоко замразено – вкарва се, преработва се и излиза на тезгяха като български продукт. Нашите телета се изнасят за Албания, Косово, Гърция.

– Месопреработватели потвърждават че основно работят с вносно месо, но причина било, че ако купуват българско месо, то трябва да купят цяло животно, а те имат нужда от т. нар. позиции, т. е. различни части от животното са нужни за определени изделия. Остатъкът им бил излишен, затова предпочитали вноса, заради позициите. Това оправдано ли е?

– Това смятам, че е невярно оправдание. Те купуват това, което е изгодно на тях. А работа е на месопреработвателното предприятие да си намери пазар за бут, за ребра, за чисто месо… А може кланицата да предложи такива позиции, разфасовани меса. Вече и тези две страни трябва да си сверят часовниците. И този продукт, който преработвателите внасят, той не пада от въздуха, той пак е от животни, но е много по-изгоден. Като месото е дълбоко замразено е много евтино. То на практика е бракувано, казах вече, че замразеното над 6 месеца се слага само в храна за домашни любимци. То вече е неизползваемо за месопреработка. А най-големият пазар за това месо сме точно ние, България. Дълго замразено то губи всякакво качество. Това отчитат и забраняват нормалните европейски държави, като Германия например. А нашите преработватели купуват такова дори без да се знае колко години е стояло по фризерите.

– Според Вас, в кренвиршите има ли месо?

– Категорично в българските кренвирши няма месо – ако има такова, едно преработвателно предприятие да го докаже – ще бъда благодарен да го видя. Кренвирши се правят от пратове и всевъзможни глупости. Ако някое предприятие работи чисто – да направи един материал да пусне линията, целия процес да го види обществото. Няма такъв кренвирш, който да се произвежда от месо.

– Предполагах, че в тях се слага поне неизползваемото за друго от преработвателите?

– Точно – ако купуват цяло животно, то ще им остане от него за кренвирши, за кайма и т. н. Изгодно им е да коментират, че им трябват само позиции – не може едно преработвателно предприятие за милиони да вземе едно животно и да няма начин да си изкара това, което им е нужно за даден колбас или преработен продукт. Но ще им излиза по-скъпо, много по-евтино е да купуват пратове и всичко, което прилича на месо и дълбоките замразени меса, които почти без пари ги взимат. Нашите продукти не са скъпи, как може албанци, македонци и гърци да купуват телета, да доугояват, а на преработвателите да не им е изгодно. Това, което предлагат като траен продукт също не е изгодно на потребителя. Куриозно е, че произвеждат некачествено, а скъпо.

– Как свински бут в магазина се намира за 6-7 лв., а от производителя е двойно?

– Това е дълбоко замразено, бракувано месо, порозовено, оцветено, няма качествен продукт толкова евтин. А производителят дава качество. Като в магазина е размразено, вкарано по някакъв нелегален начин, като на някой нещо е платено, стига евтино и до купувачите, които не си представят какво ядат. Ние много малко продаваме директно от фермите, има малки кланици, пунктове. Макар и малко, там месото наистина е качествено.

– Как е възможно да се стопира това, за което разказвате?

– Точно със законопроекта, който представи министър Росен Тахов. Защото в другите държави има правила и закони, които се спазват. Затова не им харесва законопроектът, защото се цели ред. За съжаление нашите преработватели свикнаха на големи печалби и ще им бъде трудно. Но ние сме твърдо убедени и твърдо стоим зад този законопроект. Правим съвместни срещи с организации на потребителите, като представители на сектор земеделие. Твърдо сме решени да го защитим. Те свикнаха на големи печалби без да се съобразяват с производителите, дали продаваме на загуба или себестойност. Никой не пита и потребителите дали имат средства да си купуват. Ние вярваме, че този закон ще сложи някакъв ред в този хаос по цялата агрохранителна верига. Защото това е само в България, никъде го няма.

– Какво точно предвижда законопроектът съм описала в информацията по-горе, преди интервюто. Защо сте толкова убеден, че ще проработят така заложените правила?

– Със законопроекта има несъгласие, тръшкане от страна на преработвателите и ги притеснява, че ще се прекъсне това, което вършат, а то е недопустимо. На това трябва да се сложи край. С този закон се цели да може българският производител да работи и българският потребител да спре да бъде лъган, той е заблуден. При толкова колбаси и преработени меса, ако всичко това в магазините е наистина от български животни, то всичките ни налични животни да заколим, няма да стигнат.

Целта е да защитят интересите на всички по т. нар. агрохранителна верига – производител, търговец преработвател. Да сложим правила и всички да имат някаква реална печалба. Назад във времето алармирахме, че работим на загуби. Този закон цели всеки в тази верига по нормален начин, в нормални граници, да реализира някаква печалба и крайната цел е българският потребител да не бъде заблуждаван. И защото цените никой не ги контролира, те трябва да са достъпни за нашето потребление. Искаме проследяемост, както от производител, търговец, преработвател и магазинна мрежа. Сега затова е това тръшкане на преработватели и търговци. Не се нарушават европейски регламенти, просто се стараем да сложим някакъв ред, а не както изброяват те.

– Като животновъди с какви трудности се сблъсквате?

– Българският животновъд няма право да казва цена. А идва Великден и кланиците и прекупвачите ни казват – вашите живи агнета купуваме на 8 лв. за килограм или на 5 лв. Колкото и да кажат, ние нямаме избор, в безизходица сме и продаваме. Затова сме за този закон, за да има някакъв ред. Успоредно с това, купувайки от нас евтино живите агнета, в магазините ги виждаме и на над 30 лв. за килограм. Искаме тази година да постигнем миналогодишната цена. Средната цена, която сме обявили на пазара е 10 лв. живо тегло. При тази стойност с всички разходи в магазините не бива да се предлага цена за килограм агнешко, по-висока от 25 лв. Всичко отгоре е спекула.

– Говори се, че се внася и продава за прясно дълбоко замразено агнешко…

– Заявяват ни да подаваме сигнали, а то е видно всичко какво се случва. Вносът се осъществява през ниши, неправомерно. Винаги съм казвал, предстои Великден, като вкарат румънски или македонски агнета – да ги продават като такива, а не да ги обявяват като български.

– Нали се обозначават с цвят на печата?

– Печат има, когато се удари, корумпирани контролни органи има – удряш български печат и това веднага става „българско“.

– Как да разберат хората, че едно месо е размразено, а не е прясно?

– Свежото месо има ярък розов цвят. Дълбоко замразеното, когато се размрази, става тъмночервено, започва да синее. Аз мога да го позная, но потребителят е заблуден. Слагат оцветители и какви ли не подобрители. То сухи млека, палмови масла, имитиращи продукти – -изтровиха нацията. Месото се маринова, мият го, третират го. Колкото и да го подобряват, аз не бих се заблудил, но обикновеният човек – каквото се поднесе, това се купува. Особено това на промоция, защото някъде в друга държава е бракувано – влязло у нас без пари и хайде на хората се продава. Затова ние създаваме вече организации на потребители, производители, гражданско общество, направихме няколко срещи, ще наблюдаваме законопроектът. Докато влезе в земеделска комисия, в парламента. И ще искам да видя този политик, който ще гласува срещу този закон. Как този политик ще позволи да се тровят собствените му деца. Всички заедно трябва да сложим някакъв ред.

– При спекулата, за която говорите и с оглед трудностите при отглеждането на животни, какво Ви крепи да продължите да го правите?

– Животновъдният сектор е в голям колапс, не е от година-две, ето заради такива куриозни ситуации, които сме допуснали назад във времето. Този закон цели да ни освободи и ние да имаме право да кажем нещо, колкото ни струва цената. Другото е, че тези болести по животните има в цяла Европа и затова се надяваме да се защитим, защото губим цял един сектор, животновъдството си заминава. Затова преговаряме с министъра. Млечното производство, млечното говедовъдство изчезва. Ако не се вземем в ръце, ще дойде време, в което прясното мляко ще се купува от аптеката и ще ни го мерят с капкомери. Защото при един лев изкупна средна цена, купувана от фермите, виждаме по щандовете прясно мляко на 3,5 лв. – това е недопустимо. Няма как ние да оцеляваме по този начин. Всички тези неща няма да доведат до нищо добро. В България изостанахме много, загубихме много неща. Много министри пробваха да вкарат такъв закон. Ето и сега, още в зародиш виждаме, че преработватели, търговци и големите вериги почват да го мачкат. Като браншовици правим всичко възможно да си защитим сектора, за да има българско земеделие и животновъдство.

Проблемите са и в зеленчукопроизводството – пазарът е залят със зеленчуци, които влизайки в България стават „български“. Контролните органи трябва да си влязат във функциите, за да има ефект. Получаваме европейски субсидии на глава животно и на пасищни площи и обработваеми земи. Крайно време е да се изравнят субсидиите с тези в други европейски държави. Разликата е огромна и ако в Гърция получават по 100 евро на животно, ние получаваме наполовина – по 50 евро. А бягаме по една и съща писта на пазарите. Министър Тахов поде тази инициатива и там се надяваме да получим малко въздух.

Нашият гост

Бойко Синапов е юрист по образование и създател на най-голямата ферма за овце в Кърджалийска област. Занимава се и с говедовъдство. През ноември 2015 г. е избран за председател на Съвета по животновъдство в Кърджали. В началото на 2017 г. оглавява Управителния съвет на браншовата организация “Обединени български животновъди”.

През юни 2017 г. става съветник на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, а година по-късно е освободен от поста.

През 2019 г. “Обединени български животновъди” стана представител на България в Европейската асоциация по животновъдни науки (EAAP).