Партизанско чедо: Таско Ерменков бил шпионин в Западен Берлин

Таско Ерменков, бивш кадър на военното разузнаване, който от години се подвизава в политиката, този път се намърда в КЕВР с благословията на БСП, която го издигна на високия пост. Той беше избран за енергиен комисар в сряда от Народното събрание, след дискусия, в която беше припомнено, че през 2018 г. стресна цяла България с измишльотината си, че водата на София е отровна! И понеже този другар ще определя в регулатора цените на тока, водата и природния газ, нека се разровим в неговото славно минало на шпионин от военното разузнаване.

Таско е син на партизанин и по тази линия, след като завършва английска гимназия, е пратен да изучава международни икономически отношения в Москва. Оттам се връща със съпруга рускиня, чийто баща е офицер в руската столица. Тя самата е преводачка и преподавателка по немски и английски език. Първото му назначение е във външнотърговската фирма „Трансимпекс”, в отдела за внос-износ на вагони и гарова техника. След това е привлечен от военното разузнаване, което се оказва неговата ракета-носител към „гнилия” Запад.

Обучават го в специална школа как да вербува, да създава агентурни връзки, да снима секретни обекти и документи. Изучава и немски език и през септември 1984 г. е оценен като  „направленец по Берлин и Виена”. За да му изградят прикритие, го изпращат на работа в Министерството на външната търговия. Там става преводач и експерт в отдел „Пазарно-ценова политика”.

През 1987 г. лично ген. Атанас Семерджиев разписва предложението Таско да замине в Западен Берлин като секретар в българското консулство. Шпионският му псевдоним е Радулов,  а задачата му е да събира информация за Турция, за  сътрудничеството й с Германия и за отношенията им с другите страни от НАТО.

В запазените отчети четем, че той набирал информацията главно от медиите. Така и не успял да получи данни от ръководените от него източници. „Може да му се препоръча да повиши своята оперативна активност, особено в организационната работа, да разширява оперативния си кръгозор, да бъде по-тактичен в общуването и да проявява повишен самоконтрол и по висока организираност”. Така е оценен през 1988 г. Година по-късно положението е още по-зле. Шефовете му пишат, че кап. Таско Ерменков е „необходимо да проявява повече самокритичност и самовзискателност. Нуждае се от компютърна подготовка за поддържане на електронна поща”. Да се надяваме, че вече има компютърна грамотност, понеже все пак ще бъде комисар в КЕВР!

Накрая преди завръщането му в България шефовете му преценяват, че: „Със затруднения изпълнява задълженията си…не винаги проявяваше професионален усет. В отделни моменти показа признаци на боязън. Не успя да създаде условия за трайно ползване на легални източници като институти, библиотеки и др. Капитан Ерменков има склонност да пренебрегва изискванията на войнската дисциплина и да дава свое тълкувание на заповедите и разпорежданията на началниците В усложнена обстановка на моменти губи самообладание и не може да контролира емоционалните си реакции.”

Явно Таско не става за шпионин и така приключва тайната му кариера. „Капитан Ерменков в най-кратък срок да се завърне в НРБ и тук да му се наложи дисциплинарно взискание” – пише в документ на разузнаването от май 1990 г.

Само че преди да се върне в България, той се изпокарва с резидента на разузнаването в Берлин, като в свадата активно се намесва и съпругата му. Ерменков иска да купи служебния автомобил „Фолксваген голф”, който е от 1979 г. и е навъртял над 166 хил. км. Резидентът обаче му нарежда да продаде колата. Таско отказва, като се аргументира, че в Германия няма да се вземе добра цена за фолксвагена – не повече от 500 марки. Затова той иска да го прекара към България с камион, на свой разноски, заедно с багажа си.

Днешният депутат отбелязва още, че колата имала нужда от ремонт и той го заплатил, но въобще не искал да повдига този въпрос, понеже я използвал и за лични нужди. Освен това съпругата му имала здравословен проблем и в България ще им е нужна кола. „Мисля, че е естествено да искам да имам средство за придвижване” – изплаква той в един от рапортите. Според резидента обаче Радулов, тоест кап. Ерменков, изопачава фактите.

В Центъра в София решават да закрият щата на партизанския син. Като научава това, Таско се „демобилизирал” и изпуснал срока за технически преглед на колата, а това можело да доведе, както пише в пореден рапорт до „опасности от извършване на провокации и налагане на санкции и глоби”.

Накрая в битката за колата се впуска и руската съпруга на Ерменков. Тя отива в посолството и директно пита  резидента кой е наредил да се продаде колата. Отговорът е, че това са служебни решения. Съпругата обаче изпада в „истерична ярост – както пише в рапорта на резидента – и по непристоен начин отправи към мен и Центъра закани от рода на „Вие не ми отговаряте на зададения въпрос, но не знаете с кого си имате работа.

В София ще ви се потърси лична сметка. Аз не съм куфар, за да ме разкарвате, трябва да знам решенията, защото те засягат и мен. Моят съпруг денонощно ви върши работа, отсъства постоянно от дома, а аз съм също човек и искам да ми бъде отделено време и внимание.” Другарката от Москва заявява, че мъжът й е мислил държавнически, като не е закарал колата на годишен преглед, защото така спестил много пари на България!

Във военното разузнаване определят поведението на госпожа Ерменкова като „психологически екстремизъм, който не се вмества в каквито и да е морално-етични норми.” Изводът е, че Радулов – кап. Ерменков не може по никакъв начин да въздейства върху поведението и държанието на жена си. В разузнаването са бесни, че той споделя с нея служебна информация, при което „играе ролята на онеправдан, но способен оперативен работник и подхранва въображението и амбициите й”.

От София нареждат семейството незабавно да си събере багажа и да се върне. „Подобни консумативни настроения кап. Ерменков е изразявал няколкократно и преди” – е заключението в Центъра. Таско повече няма вземане-даване с разузнаването, но пък се преражда в енергиен експерт и политик.

При управлението на Симеон е издигнат за шеф на Агенцията за енергийна ефективност. Махат го чак през 2010 г. Три години по-късно той се появява като депутат от БСП, общо изкарва няколко мандата в Народното събрание. Кариерата му продължава на приливи и отливи и до днес, когато 69-годишният социалист вече е член на КЕВР. И ако навремето е драпал със зъби и нокти за стар фолксваген, само можем да гадаем какъв апетит му се е отворил сега.