ЕС ни готви за война! „Всеки европеец да има провизии за 72 часа“

Всеки гражданин на Европейския съюз трябва да разполага с достатъчно провизии за поне 72 часа в случай на криза, предупреждава Европейската комисия. Това става ясно от проект на Стратегия за готовност на ЕС, с която разполага „Политико“ и която идва няколко седмици след като Европа публикува първата си стратегия за отбрана.

„В случай на екстремни смущения първоначалният период е най-критичен“, се казва в документа, като се посочват всякакви възможни сценарии – от война, кибератаки и смъртоносни болести до наводнения, предизвикани от климатичните промени.

Планът идва пет години след първия локдаун заради ковид пандемията и три години след нахлуването на Русия в Украйна и докато Европа се люшка от една криза към следваща. „Нито една от големите кризи от последните години не беше изолирана или краткотрайна“, припомня документът.

Зам.-председателят на ЕК и еврокомисар с ресор социални права и умения, качествени работни места и подготовка Роксана Мънзату представя стратегията днес. Целта на новата стратегия на ЕК е „да помогне на хората на ниво домакинство“.

Стратегията е 17 страници и според написаното стремежът е да се “създаде сигурен и устойчив Европейски съюз с необходимите способности за предвиждане и управление в случай на заплахи и опасности, независимо от тяхното естество или произход“.

Враждебни актьори

Въпреки че не въвежда нови инициативи в областта на отбраната, стратегията предлага модел за управление на кризи, който черпи идеи от северноевропейските страни, където участва цялото общество – от гражданите до бизнеса и правителствата. Планът на Комисията се основава на заключенията от доклада Niinistö, който излага предложения за подобряване на готовността на ЕС за гражданска защита в случай на война.

Заплахата от геополитически конфликт може да дойде както виртуално, така и под формата на военни офанзиви. Ето защо Европа трябва да бъде по-подготвена за кибератаки, се посочва в новия проект. От началото на войната в Украйна Русия засилва дейността си в киберпространството, включително насочвайки се към критична инфраструктура като енергийни мрежи. Източният фланг на Европа вече претърпя вълна от кибератаки.

Китай, Иран и Северна Корея също последователно се насочват към западни правителства, компании и други ключови институции. Спонсорираните от държавата хибридни кибератаки са се превърнали в “характеристика на днешната реалност“, се твърди в документа.

Едно ключово предложение е да се създаде “европейска система за предупреждение“, която според Комисията ще подобри откриването на заплахи за кибесигурността в Европа. Предлага се дигитално обучение и помощ за страните, които се надяват да се присъединят към ЕС, и се призовава за повече използване на кибердипломацията и по-добро сътрудничество с НАТО.

Компаниите също трябва да играят активна роля не само чрез споделянето на информация, но също така да участват в “стратегическо предвиждане и изпреварващи инициативи“, както и в обучение.

Природни бедствия

Подготовката не се отнася само до “потенциален предизвикан от човека конфликт“, казва Мънзату. Става дума за това как реагираме в случай на наводнения – видяхме какво се случи в Испания, която пострада от чудовищни наводнения миналата година. „Кризите, причинени от природни бедствия, изискват набор от основни умения, известно разбиране и знание за това какво трябва да се направи най-напред“, казва Мънзату.

Комисията предлага стратегия за натрупване на запаси в целия ЕС, за да се подобри достъпът до критични ресурси, включително за реакция при извънредни ситуации и бедствия, медицински противодействия, критични суровини, енергийно оборудване и евентуално храна и вода. Стратегията ще комбинира централизираните резерви на ЕС с вноските на държавите. Документът предоставя и стратегия срещу заплахите за общественото здраве.

ЕК иска да засили координацията за реакция при кризи, като създаде център, който ще надгради съществуващия Координационен център за реакция при извънредни ситуации (ERCC). Центърът ще се фокусира върху предвиждането и управлението на последствията от кризи в различните сектори, ще предоставя подкрепа за управление на кризи на водещите служби и ще наблюдава цялостния отговор на кризите.

Докато някои страни от ЕС искат да насочат инвестиции към отбранителния сектор, други смятат, че свързаните с климата въпроси са по-важни. Мънзату твърди, че това са двете страни на една и съща монета.

По-добрата подготовка също така ще изисква по-гъвкав достъп до пари. Комисията предлага преглед на финансовите инструменти за реакция при кризи, за да се гарантира, че механизмите за финансиране могат да бъдат адаптирани към променящи се рискове и кризи. Планира се и разширяване на изпълнението на проекти за адаптиране към климата и устойчивост в партньорските страни.

За да затвърди тези мерки, Комисията обмисля нов законодателен пакет за определяне на стандарти и измерими дългосрочни цели за готовност. Готовността и сигурността ще бъдат интегрирани и включени в европейското законодателство, политики и програми. В документа са изброени 30 ключови действия по седем теми като гражданско-военно сътрудничество, публично-частно сътрудничество и готовност на населението.

Приложение към проекта изброява около 60 ключови действия, които трябва да бъдат приложени през следващите две години, включително засилване на мониторинга на фалшивите новини, оценка на нивото на подготвеност във финансовите услуги и работна готовност в училищните учебни програми. Всичко това е предвидено за тази година.