Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов ударно разширява имотното си благосъстояние, става ясно от справка в службата по вписвания на имоти в Каварна. В началото на февруари прочулия се с прозвището си Копейкин политик е платил в кеш 78 800 лева за придобиването на парцел от 500 кв. м. на първа крайбрежна линия край село Тюленово.
Мургавият политик с монетарен прякор е сключил сделката за покупката на имота на крайбрежната улица „Дванадесета“ с частно лице на 10 февруари, плащайки в брой по 80,60 лева за квадратен метър, а брокери на недвижимо имущество признават, че цената на парцела е доста под пазарната. Парцели на първа крайбрежна линия в село Тюленово и Шабла се търгуват по около 150 лева за квадратен метър, установи проучване на „Уикенд“. Вече построени къщи в района пък се предлагат на цени, започващи от 1 милион лева.
Активисти на „Възраждане“ признаха под сурдинка, че поредната изгодна имотна сделка на Копейкин е уредена със съдействието на брокерка на недвижимо имущество от Варна, за която в морския град върви мълва, че е интимна с проруския политически партиен лидер.
„Намерението на Костадин е да започне още тази есен строеж на двуетажна къща в Тюленово, която да бъде използвана за лятна семейна вила. Проектът за къщата е вече готов – тя ще двуетажна с обща квадратура от 300 квадратни метра, с инфинити басейн и с дворно място от над 400 квадратни метра. Цялата инвестиция ще бъде в размер на около 1 милион лева, а строежът ще бъде поверен на близък до началника строителен предприемач от варненския квартал „Виница“, разкрива пред „Уикенд“ активист от структурата на „Възраждане“ в морската столица.
Новостроящата се къща на брега на морето на Костадин Костадинов е втория негов тузарски имот, откакто мургавия политик пребивава в политиката като лидер на парламентарно представена партия.
Реклама
През 2019 г. Копейкин купи голяма къща във варненското село Константиново, декларирайки, че е платил за нея подозрително ниската цена от 215 141 лв. По същото време съпругата му придоби апартамент за 80 640 лв.
След като придобитите имоти на силно занижени цени от Копейкини станаха обществено достояние, Костадин Костадинов излъга в телевизионно интервю пред Веселин Дремджиев, че покупката на имотите е станала възможна чрез 30-годишен ипотечен кредит, който ще бъде изплащан до 2049 година, с месечна вноска от 830 лева.
В края на 2021 г. обаче се оказа, че за отрицателно време Костадин Костадинов е погасил предсрочно и двата ипотечни кредита, като освен това намира средства и за други покупки. На 23 декември 2022 г. Копейкин придоби парцел от 1089 кв.м., който граничи с имението му в село Константиново с гледка към Варненското езеро. Теренът е продаден на майката на Костадинов – Еленка, от Росица Карабожилова срещу абсурдно ниската цена от 4,20 лева на квадратен метър, или общо 4500 лева. Въпреки очеизваждащите данни за симулативна сделка обаче, нито прокуратурата, нито Антикорупционната комисия КПКОНПИ се заеха да разследват миришещите на корупция имотни сделки, чрез които Костя Копейкин узаконява богатството си.
Запознати разкриват, че Костадинов пазарува имоти с пари, идващи от Народното събрание под формата на безотчетни средства, които прибира всеки депутат от „Възраждане“ към основната си заплата от 7 080 лева. Всеки един от 240-те народни избраници получава от касата на парламента допълнително възнаграждение в плик – 2/3 от основната депутатска заплата, или сумата от 4365 лв. Парите се полагат на депутатите за посрещане на разходите им за приемни, сътрудници и мероприятия в избирателните райони, като разходването на тези средства не се контролира и проверява дори от Сметната палата.
От тази елегантна форма на политическа корупция най-облагодетелстван е Костадин Костадинов, тъй като ръководената от него партия „Възраждане“ е единствената в парламента, която принуждава своите депутати да предоставят безотчетните си пари в плик. Данни за наличието на „черна каса“ в партия „Възраждане“ бяха изнесени още през лятото на 2022 г. от тогавашната депутатка Елена Гунчева, напуснала впоследствие формацията на Копейкин с титаничен скандал. Грубите сметки показват, че от 2021 г. насам от „Възраждане“ са прибрали общо над 2,5 милиона лева от безотчетните пари на депутатите си, които към днешна дата са само 13 на брой, но в 49-отото Народно събрания бяха цели 37.
Атентатът на гара Буново Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви. Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела. На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София. В атентата загиват 12-годишният Георги Цветков, 13-годишният Стефан Атанасов, 38-годишната Яворка Петрова, 40-годишният Емил Георгиев, 60-годишният Стилиян Иванов, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца. Същия ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен. Атентатът, както и последвалият го в град Сливен, е извършен от активисти на нелегална протурска организация, сега ДПС. През април 1988 г. трима души, пряко участвали в атентата, са осъдени на смърт.