Арменската общност от град Айтос с огромно възмущение алармира за голяма имотна измама и пита: Кой и на какво основание…? Поредната измама ли е това, скъпи арменци? Искат ли „азерите и турците с арменски имена“ да заличат поредната вековна арменска общност в България?!, четем в нарочен сигнал за богохулството до Narod.bg.
Публикуваме пълния текст без редакторска намеса:
Има ли имотна мафия сред арменците и кой и на какво основание отне имот, собственост на арменците от Айтос, закупен с личните средства на арменската общност от града в продължение на поколения?
Арменската общност в Айтос е една от най-старите в България. През средата на 16 век или по-точно през 1549г. там се заселва голяма група арменци от Нахичеван, Шор(о)т и Карб. Анализирайки всичките 200 надгробни камъка и плочи с арменски надписи от старите гробища в града, ще открием забележителни подробности за айтоските арменци. Една част от паметниците са били от мрамор, а други – от обикновен камък, и са част от свидетелствата за тяхното съществуване. Кендигян описва всичко това много добре в Пюзантион, 1900г. бр. 1189. Изумителната история можете да прочетете в края на тази статия.
Благодарение на архивите, които притежаваме, можем да проследим цялата история на айтоските арменци. Например протоколи от 1930,1932,1934 години за провеждането на поредните заседания и избирането на Църковно Настоятелство към църквата „Света Богородица“. Освен това през 20 век там е имало и постоянен свещеник, архимандрит Месроб Амадуни. Айтоските арменци са били и дарители на Епархийският Съвет и това е надлежно упоменато в архивите.
През 30-те години на 20 век е описан и имотът от почти 1000 кв. м заедно с прилежащият крепостен нотариален акт. На него е била построена църквата „Света Богородица“, арменското училище и други пристройки. Дори изискванията на Дирекцията по Изповеданията отпреди 100 години за отчет за църковните служители, църковните имоти и броят на миряните, се пазят в архивите.
Щастливите айтоски миряни можете да видите на снимките по долу, например с Дирайр Мардикян пред ТЯХНАТА ЦЪРКВА И УЧИЛИЩЕ. До насилственото закриване на енорията им през 2008 г. миряните са имали собствен свещеник, а после са били посещавани от бургаският духовен пастир или от архиереят на всички арменци за Румъния и България.
Какво се случва през 21 век
На скандално събрание през 2007/2008 година се взема неприемливото решение айтоските арменци да преминат към бургаската енория и по наши сведения копие от крепостният акт е предаден на ЦН Бургас. Хората са били буквално принудени да изпълнят заръката на тогавашният председател Рупен Крикорян (по същото време той е депутат от НДСВ, а според Конституцията на РБ член 13, ал.4 политиката и вероизповеданието едновременно са забранени), който дори е присъствал на скандалното събрание за отделянето на енорията. Няколко седмици след това има пожар, в който изгаря църквата, пристройките и заедно с това голяма част от архивите на айтоските миряни. Друга част обаче е надлежно архивирана за поколенията.
На какво са способни „азерските атеисти“ 10 години по-късно?
Според нотариалният акт публикуван от Епархийският Съвет с председател антраник шакарян, на 21.03.2018 и 18.04.2019 имотът на айтоските арменци (2 парцела от 271.000 кв.м. и 655.000 кв.м.) е придобит от Епархийският Съвет по чл. 587 aл. 1 ГΠK, тоест с
Koнcтaтивeн нoтapиaлeн aĸт
Чл. 587. (1) Koгaтo coбcтвeниĸът нa имoт нямa дoĸyмeнт зa пpaвoтo cи, тoй мoжe дa ce cнaбди c тaĸъв, cлeд ĸaтo ycтaнoви c нaдлeжни пиcмeни дoĸaзaтeлcтвa пpeд нoтapиyca cвoeтo пpaвo.
Рупен Крикорян гледа влюбено проваления премиер Симеон Сакскобургготски
Според архивите на арменците от Айтос обаче, крепостният нотариален акт е налице и грижливо съхраняван от началото на 20 век. Копие от него е било предоставено на ЦН Бургас през 2007/2008 година след скандалното заседание при последната председателка на църковното настоятелство, при което бившият председател на Епархийският Съвет Рупен Крикорян заедно с една друга продажна клика са искали айтоската енория да премине към бургаската.
Имотът обаче никога не е прехвърлен към ЦН Бургас, а е бил предоставен само за ползване. Тъй като в периода 2008-2018г. е имало безстопанственост от страна на ЦН Бургас, имотът е буренясал и това е видно от снимки през периода, които поместваме.
И така 10 години по-късно, през 2018 година, имотът се озовава „по чудо“ в ръцете на една друга клика, която мисли само за пари. Атеистите, „азери с арменски имена“, пък го продават противоуставно и без никакво разрешение през 2022 година (по наша информация за приблизително 200.000 евро с цел да купят апартамент в София???) на РИТЕЙЛ ММ!
Отчетени ли са парите от продажбата и върнаха ли ги на истинските собственици? Уведомени ли са Църковно народният събор, Архиереят епископ Датев, Църковно настоятелство Бургас и респективно арменците в Айтос за тази сделка?
Последните са купили този имот, отделяйки от залъка си и са го стопанисвали почти 100 години. Имотът в Айтос е построен предимно с дарения от айтоските арменци, които са дошли по тези земи през 16 век. Тяхната безвъзмездна работа по изграждането и стопанисването му, както и даренията на поколения арменците от други краища на света, са спомогнали за съществуването на тази общност поне 400 години.
„Азерите с арменски имена“ обаче успяха да я унищожат за 10 години!!!!!
Продължава ли разпродажбата на църковни имоти в епархията?
Може би това е поредното според техните думи продадено „поле“, както се случи в Шумен?
Изпитват ли удоволствие, алчни ли са или имат „турско-азерска“ заръка за унищожението на арменското културно наследство?
Същият етноцид се случи в Западна Армения и в Арцах! Там или се разрушават църквите, или се преименуват като се заличава вековното християнско наследство!
Има ли измама при прехвърлянето на ЦЪРКОВНИЯТ имот към Епархийският Съвет и после при продажбата му? Нотариус Георги Георгиев участва при оформянето на констативният нотариален акт през 2018г. и 2019 г., а по наша информация после и при продажбата през 2022 година.
Според неканоничният и непризнат от Върховният Католикос в Ечмиадзин устав, вписан скорострелно от атеистичната клика на 27.06.2018г., продажбата на подобен епархийски имот може да стане по член 30.1 , който гласи:
Реклама
„Недвижимото имущество на ЕС може да се отчужди или се заложи с решение на Църковен Народен Събор, като се уведоми Върховният Католикос.“
Имало ли е събрание на ЦНС?
Ако е имало кога се е провело, защото дори по техният член 21.5 това трябва да е публикувано с 1 месец предизвестие в поне един арменски ежедневник?
Сега ви прилагам сравнителен текст на официалният устав на Арменската Апостолическа Православна Църква, който беше приет от делегатите през 2013 година в Пловдив и впоследствие утвърден от Върховният Католикос на всички вярващи арменци-християни в Ечмиадзин. Този устав обаче не бива вписан с оправданието, че липсват протоколите, а копия от тях съществуват и ние сме ги виждали.
В сравнителният текст се вижда, че атеистите целенасочено променят точно тази точка, при която могат да продават църковни имоти, когато пожелаят. Тяхната цел е пари и заличаване на арменската общност в България.
Същите „азерски атеисти“ плашеха хората как църквата щяла да отнеме църковните имоти от себе си, тоест Ечмиадзин да прибере църквите в джоба си!
Случва се обаче точно обратното.
Ще допуснем ли да бъдат унищожени и разпродадени арменските църкви в България?
Повечето от тях са културно наследство на Република България и по темата ще бъдат сезирани всички български и европейски органи по това атеистично дело с азерски привкус!
Малко история:
Град Айтос е имал голяма арменска колония през средните векове, след времето на шах Абас, така добре известно. Гарбийци, които са дошли от своята земя и се установили в околните на бургаския залив земи. Напреднали, процъфтяли и изчезнали без да се знае какво е станало с тях. Разкопки и проучвания, ако можеше да се проведат биха осветлили много тъмни точки. Сега има 201 надгробни паметника в северозападния край на Айдос. Църквата е в развалини и е малко по-далеч от българската и там има гръцки кръстове. Преди една година българите започнали да строят параклис, но го изоставили недовършен. Около църквата не са останали арменски паметници.
По някое време българите там са погребвали своите покойници, след това са се отказали и мястото е останало в развалини, с разхвърляни камъни. За по-точни сведения да се види в цариградския в. Пюзантион, год.ІV, бр. 1189, 02.септември.1900г. моята статия „Айдос-една изчезнала арменска колония”. Най-старият от камъните е с година 1705, а най-новият 1751.
По-надолу отбелязвам всичките камъни, на които се четат надписите. Другите или са заличени или покрити с мъх и не е възможно да се разчетат. Според едно предание кораб с каменци попада в буря в Черно море и акостира в Сюзоболската крепост през 1677г. и те отиват в Бургас и Айдос. В Сюзоболис няма и следа от арменци.
Това е ковчега на покоя на Мирзахановия син Мъгърдич, от Гарби, който се пренесе от живота си 1730
Това е ковчега на покоя на Алексановия син Агабаб от Гарби, който се пренесе от живота си 1750
Това е ковчега на покоя на Гарабед, син на Калуст от Меликзаде, който се пренесе от живота си. /Няма дата/.
Това е ковчега на покоя на Крикор, син на Агабаб от Гарби, който се пренесе в 1744.
Това е ковчега на покоя на Залтзармин/другото е нечетливо/ 1734
Това е ковчега на покоя на Хазар син на Датлубаб от Гарби 1734
Това е ковчега на покоя /не се чете/ син на Ованес /не се чете/ 1734
Гробищата нямат ограда, от едната страна има долче, а от другата път. Камъните са започнали да падат поради стръмнината. Няма мраморни камъни, а е останало едно късче полузарито в земята. Семейство Баклаян дошли от Сливен преди 40-50 години и техният баща е погребан там.
Надписите на надгробните камъни, които се намират в предверието на бургаската църква. Бургас, както и Айтос през миналия век е имало арменска колония, която е просъществувала до епидемията през 1814г. и войната от 1828-1830г. Една част се изселват в Шумен, където и до днес има фамилия Бургазлян. Ако се гледа на 12 надгробни камъка и бургаската колония следва да се счита за част от айтоската и също от Гарби, 30-35г. след айтоската. Тъжна е продажбата на надгробните камъни преди 5-10 години/1887г./ и липсата и унищожението на стари вещи и книги, довели до неизвестност за миналото.
Останалите няколко мраморни камъка служат за настилка пред църковната врата. А стотиците надгробни камъни с надписите са продадени за български 1500 гроша от страна на Сахаг ага Гарабедян със съдействието на цариградския адвокат Меликян по кой знае лична заинтересованост. Тази продажба става причина гробището да мине в ръцете на българите, които намирайки безстопанствена земя я присвояват и в едната част построяват своя гимназия, а в другата основно училище. Сега тази земя струва хиляди златни лири. Незаличима да остане паметта на такива настоятели и адвокати.
Надписите н камъните пред църквата, които са на път да се изтрият са следните:
Красиво орнаментиран мрамор. „Това е ковчега на покоя на, от област Ереван и село Гарби, търговец бе похвален, беше син на Въртанес, Крикор се зовеше похвално, който се пренесе от живота през 1784г, м. май.
Това е ковчега на покоя, ерзрумец беше от село Нердивен, Абаджи Агоповия син, кантарджи господин Бохос, който се пренесе у Бога, сега ви моля да кажете Бог да му осветли душата 1813г., м.април.18.
Един мрамор с изтрити букви. Датата е 1784г., 2.март.
Тук почива зетят на Хаджи Мардиг, син на отец Харутн Дер Крикорян, търговеца Мовсес ага, израстък красив от благородна растителност, Мовсес жален от род уважаван, съкровище на достойнства, кандило Божие, ударен от епидемията на годината. Боже благодетелни, упование мое, приеми го на небето с тържественото си явление, 1814 6 юли.
Също един мраморен камък, буквите заличени ……март.
Ако красивия мраморен камък №1 допуснем, че е пренесен от Айтос, което е възможно, тогава не можем да кажем с точност, че и в Бургас е имало Гарабийци. Това щеше да се види, ако бяха останали гробищните мрамори. Жалко, ако невежи носещи арменското име, но компроментиращи го личности липсваха от нас, нямаше да сме в това положение. Впрочем тези неща не продължават ли все още?
Бележка:
Гореописаното е публикувано в. „Пюзантион” год.V, броеве 1466 и 1467, 26 и 27 юли.
