Агент ли е патриарх Даниил?

Руски агент ли е Атанас Трендафилов, или иначе казано – патриарх Даниил? В средите на духовниците усилено се коментира, че той е вербуван още по време на престоя си в Ню Йорк като викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, твърди „Уикенд”. Затова не бива да се изненадваме сега, че той често заема откровено прокремълски позиции и позира широко усмихнат до руската посланичка Елеонора Митрофанова.

Въпросът за връзката му с руското разузнаване се задава още от времето, когато бъдещият духовен глава, по онова време митрополит на Видин, благославя митингите на „Възраждане” в дунавския град. Тогава негови свещеници не само присъстват на тези площадни прояви, но и обсъждат плановете на прокремълската партия за законодателни инициативи.

Самият Даниил се занимава само с делата на Софийската митрополия и по-специално с онази част, която касае финансови въпроси, уверяват ни запознати със ситуацията в църквата. Източниците ни разглеждат в тази светлина  дори и срещата му тези дни и благословията, която отправи към служителите в представителството на Европейската комисия в България.

Това не е случайно, казват те и уточняват, че тази среща е важна за патриарха, понеже той е силно заинтересован от програмите към регионалното министерство и фонд „Земеделие”. По-точно от парите, които Европа дава за строителни и ремонтни работи за черквите и манастирите. Спокойно от тях могат да се заделят и за… руска пропаганда, подчертават източниците ни. 

Даниил явно намира време да се среща с кой ли не – от другарката Митрофанова, но също и с американския посланик (как без да се разпише и той като алиби на „Козяк”) до гостуващи в страната руски духовници, които крият под расата си униформи на офицери от руските спецслужби.

Най-драстично е посещението на Николай Балашов, съветник на руския патриарх и зам.-шеф на отдела за външни връзки на руския синод. Той обаче е със забрана да посещава страната, защото е санкциониран от Украйна заради пропаганда и подкрепа на войната, която води Русия. Казват, че Даниил лично издействал разрешение Балашов да влезе в България и да остане тук един ден, след което отпрашил към Истанбул. Можем само да гадаем за какво е идвал.

И докато нашият патриарх намира време за подобни визити, той е свикал за половин година, откакто е начело на Българската православна църква, едва три пъти Синода.

При това са били проведени три еднодневни заседания, които са продължили не повече от 3 часа, категорични са запознати. „Нямаме патриарх – казват източниците ни, – а лице, които подрива Синода и не си дава сметка, че Синодът е юридическо лице, а той е физическо. Изборът на патриарх е сложна процедура, но за отстраняването му са нужни само 8 гласа, казано най-общо!”

От какво се гневят православните християни? На първо място от все по-ясно заеманите от Даниил прокремълски позиции. Нещо повече, все по-упорито се носи слухът, че Даниил е вербуван от руснаците, при това още по време на престоя му в Ню Йорк. Запознати казват, че това е станало „заради негови зависимости”. Какви са точно тези зависимости, засега не е публично известно. Само можем да припомним два факта от неговата биография.

Бащата на патриарха – Атанас Трендафилов е бил щатен служител в Държавна сигурност в Окръжно управление на МВР в Смолян. Издига се до зам.-директор на Регионалната дирекция на МВР, където остава до 1992 г. От друга страна, Даниил навлиза в монашеството под надзора на покойния митрополит Натанаил Неврокопски, който е работил като агент Благоев на Първо управление на ДС.

Даниил се оказва в САЩ през 2010 г. и е викарий на митрополит Йосиф до началото на 2018 г. Тогава е избран за Видински митрополит.

В Ню Йорк сред най-близките му е руският архиепископ Юстиниан, със светското име Виктор Овчинников, който заема високия пост управител на енориите на Московската патриаршия зад океана. За него руските медии пишат, че е замесен в много хомосексуални и педофилски скандали, има висок чин в руското разузнаване.

Освен това се твърди, че имал „най-богатата колекция от хилави и злобни младежи” в цялата руска православна църква, каквото и да означава това. По-късно, когато  се подвизава из Приднестровието, той активно участва в екстремистки прояви на тамошните сепаратисти. (Като любопитен детайл се споменава, че Виктор Овчинников бил готвен за представител на руската църква в Румъния, затова му дали и името Юстиниан, в чест на тамошен патриарх.)

Само че в Молдова започват да го разследват като съпричастен с педофилска мрежа, която доставяла деца на богати. Сводниците  лъжели родителите на жертвите, че ги очакват фантастични печалби – до 50 долара на ден за участие в „любителска фотография”, огромна сума за Молдова. За наемане на дете за 2-3 месеца пък предлагали „космическите” 1500-2000 долара на месец.

Няколко години преди да това разследване, в Ню Йорк Даниил, бъдещият български патриарх, намира приятел в лицето на  Юстиниан. Казват, че двамата дори направили религиозно пътуване до Китай.

А резултатите от тези тесни връзки с влиятелния духовник на двойна служба  – и в руското православие, и в спецслужбите, са видни сега в и действията на патриарх Данаил. Юристи считат, че някой от тях направо попадат под ударите на онзи член от Наказателния кодекс, който касае държавната измяна, и напомнят, че българският патриарх е част от държавния протокол, както е предвидено още от Великото народно събрание.

Последната скандална обществена проява на патриарха е острата му позиция срещу идеята да се преименуват патриаршеският храм и площадът пред него от Александър Невски на св. Иван Рилски. Даниил дори си позволи да нарече „безродници” тези, които копнеят да се махне името на пълководеца, за когото дори се твърди, че е приел исляма и е избил хиляди православни.

Експерти са категорични, че преименуването на храма не е в прерогативите на патриарха. Те припомнят, че служебното правителството на Георги Близнашки предостави храм-паметника на Светия Синод на 1 октомври 2014 г. Само че има жалба, с която се оспорва актът на Министерския съвет и все още няма окончателно произнасяне на  5 членен състав на ВАС. А както е известно, след това казусът може да стигне и до 7-членен състав на ВАС.

Според експертите откакто храм-паметникът е предоставен на Светия синод, само той  може да се произнесе как да се назовава. Освен че е култово място, той обаче е и сграда, в най-обикновения смисъл, и по отношение на нея могат да имат думата президентът, а също и Столичният общински съвет – днес и в бъдеще.

Богослови пък допълват картината, като припомнят, че предложението за въздигането на храм-паметника „Св. Александър Невски” принадлежи на Учредителното народно събрание през 1879 г., проведено в Търново, но при действието на режима на  руските окупационни войски. Източниците ни акцентират и на още един деликатен момент, свързан с освещаването на храма. Когато той е осветен, църквата е била под схизма.

Затова въпросът е откъде е взето мирото за този акт, откраднато ли е или е подарено отнякъде. Българската църква за първи път прави свое миро чак през февруари 1945 г. След като храмът е осветен във времето, когато сме били под схизма, той може да бъде преосветен, подчертават вещи в духовните практики.

Те напомнят още, че катедралата е пострадала при бомбардировките над София в края на Втората война, а също е и факт, че има нужда от реновиране, за което усилено се говори през последните години. Покрай това обновление, е възможна смяна на името. Нашите източници са категорични, че в църковната история имаме достатъчно много такива прецеденти за смяна на името на реставрирани храмове.

Затова обидата – „безродници”, която Даниил хвърля срещу онези, които искат преименуването му, е абсолютно прокремълска инсинуация. И пак да повторим – патриарх трудно се избира, но за махането му са нужни само 8 гласа.