Има начин: Втората пенсия скача двойно! (ИНТЕРВЮ)

„В момента ние сме принудени да управляваме по един и същи начин средствата на един 20-годишен човек, който има над 40 години хоризонт до пенсиониране, и на един 60-годишен човек, който има 5 години до този момент. Фокусът е да опазим парите и евентуално да бием инфлацията. Но това не е най-адекватният, да не говорим за модерен, начин на поведение, защото така пропускаме много възможности да увеличим пенсиите на хората.“ Това обяснява в интервю за Mediapool Светла Несторова, главен изпълнителен директор на най-голямата частна пенсионна компания у нас „Доверие“. Дълго време преди това тя беше начело на застрахователната компания „Булстрад Живот“.

Г-жо Несторова, вие сменихте застрахователния сектор с пенсионния. От гледна точка на личните финанси на хората пенсионната застраховка не е ли по-добра алтернатива на пенсионното осигуряване в частен фонд?

Аз като клиент съм имала много доброволни финансови продукти през годините за различни продължителности от време – структурирани депозити, инвестиции, акции. Само два продукта обаче винаги съм поддържала от 2004 г. насам, когато се осъзнах като финансов и осигурителен субект. Това са пенсионно осигуряване в третия стълб (за т. нар. трета пенсия в доброволен пенсионен фонд) и дългосрочна застраховка „Живот“. Защо и двете? Защото третият стълб в пенсионното осигуряване е най-добрата инвестиция, която един човек, който е неспециалист и печели от труда си, може да направи. Това е така на първо място, защото има 10% данъчно облекчение. В коя друга инвестиция тръгваш с 10% печалба напред? На второ място – инвестицията в доброволните фондове е смислена и защото се инвестира в добри инструменти, които за целия период имат нелоша доходност. Даже съм правила и еднократни вноски, защото в момента банките не изплащат почти никакви лихви по депозитите, докато фондовете отчитат по 4-7% годишна доходност. Инвестицията в третия пенсионен стълб е най-достъпната, най-евтината и най-доходоносната възможност за обикновения гражданин.

Обаче винаги съм поддържала и дългосрочна застраховка „Живот“, защото пък тя има сериозна защита при събития, които всеки се надява да не му се случат – като загуба на живот или трудоспособност (над 90% нетрудоспособност). Разликата между двата продукта е, че третият стълб е повече инвестиционен продукт, докато застраховката има в себе си и защита. Като навърших една по-сериозна възраст реших да придобия и трети продукт – рискова застраховка „Живот“ за по-големи суми – защото съпругът ми почина, аз съм единственият икономически фактор за двете ни деца и въпреки че инвестиционната застраховка в третия стълб се унаследява и остава за децата, е добре да има и по-сериозна застрахователна защита.

Знаем, че парите в първия пенсионен стълб (в НОИ) не се инвестират, а се ползват за плащане на пенсиите на днешните пенсионери. Тези във втория стълб в частните фондове се инвестират много консервативно заради законовите ограничения. Но какво се случва в третия стълб – има ли възможност за „по-разчупено“ инвестиране?

В третия стълб доходностите са по-високи от тези във втория и инвестирането е с една идея „по-разчупено“, но не толкова, колкото би могло и би трябвало да бъде. Ето едно нещо, което е добре да се промени в българската пенсионна система – регулациите, които пенсионните фондове са длъжни да спазват при инвестиране на пенсионните спестявания на гражданите. В последните 20 години фокусът на държавата беше предимно върху сигурността на инвестициите. Сякаш несигурността по отношение на финансовите пазари, от рисковете при инвестиране, характеризираше не се само поведението на гражданите, а и това на регулатора и на цялата държава. В резултат на това ние в момента сме принудени да управляваме по един и същи начин средствата на един 20-годишен човек, който има над 40 години хоризонт до пенсиониране, и на един 60-годишен човек, който има 5 години до този момент. Фокусът е да опазим парите и евентуално да бием инфлацията. Но това не е най-адекватният, да не говорим за модерен, начин на поведение, защото така пропускаме много възможности да се възползваме от движенията на пазарите.

Говорите за т. нар. мултифондове. Защо те не могат да се случат вече над 10 години? Има ли някакво умишлено блокиране на тази реформа, някакъв втори план на това бездействие на властите извън инерцията?

Секторът е единодушен, че е много важно да се направи тази реформа, като целта е много по-активно инвестиционно поведение на пенсионните фондове. В противен случай ще продължим да пропускаме възможности за хората да увеличим дохода им след пенсиониране. Моментът за тази реформа е дошъл отдавна – има и външни експертни гласове в тази посока. Всички знаем, че България кандидатства за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя започна серия от мисии в различни сектори на българската икономика и общество, като пенсионната сфера беше сред първите. Според предварителния доклад от мисията на ОИСР една от ключовите препоръки е въвеждането на т. нар. мултифондова система, при която младите хора могат да се ползват от по-динамични инвестиционни подходи, от които съответно се печели повече, докато в годините преди пенсиониране парите да отиват в по-сигурни инвестиции. Такава реформа би довела до реално достигане на търсените нива на заместващ доход. При много консервативна оценка там, където една пенсия от втория стълб би достигнала 700-800 лв. на месец (при пълен 40-годишен цикъл на осигуряване, б. р.), при новия модел би се качила до 1400 лв., което е почти двойно увеличение.

Споменахте, че минималната цел на пенсионните фондове е да бият инфлацията. За над 20 години, откакто съществуват, успяха ли да го направят?

Доброволните фондове са реализирали 102% доходност за тези над 20 години, а универсалните (тоест вторият стълб) 86-89%. Но доходността е динамична величина. Много дълги години ние живяхме в ситуация на дефлация и на едни много пасивни пазари. През 2022 г. например се случи един срив на пазарите в световен мащаб, който беше пръв по рода си.

Сривът по време на глобалната финансова криза през 2008/2009 г. не беше ли по-голям?

Беше огромен. Но 2022 г. беше специфична с това, че за разлика от други сривове по пазарите, които са или в областта на облигациите, или в областта на акциите, ти имаш къде да се приютиш, а преди две години паднаха едновременно и акциите, и облигациите. Имаше срив на пазара от 20% в световен мащаб. Но защо това не е истински тревожно? Защото в нашия инвестиционен портфейл няма нито един загубен лев.

Какво имате предвид? В крайна сметка в резултат от този срив през 2022 г. българските пенсионни фондове загубиха около 2.5 млрд. лв.

Тези пари не са загубени. Това е оценката на пазарната стойност на книжата към онзи момент, но тази оценка се променя. През 2023 г. тези книжа възстановиха голяма част от стойността си, а през 2024 г. продължаваме да възстановяваме, тъй като средната доходност на пазара тази година е над 8%. Парите са истински загубени само когато има фалит в портфейла – тоест някой от инвестиционните инструменти трябва да се отпише и да изчезне. Когато пазарът просто е паднал, стойността на книжата първоначално намалява, но после започва да се възстановява и в рамките на няколко години парите се възстановяват и продължават нагоре. Затова оценките във финансовия сектор се правят за дълги периоди от време. Единственото измислено лекарство срещу волатилността на пазарите е дългосрочността на инвестицията. Именно затова пенсионните фондове са толкова добър инвестиционен инструмент – защото те имат много дълъг хоризонт.

Доходността, която споменахте за 20-годишен период, 80-100%, номинална или реална е? Тоест това горницата над инфлацията ли е?

Това е номиналната доходност, тоест без да се отчита инфлацията. Трябва да имаме предвид, че инфлацията рязко се покачи през 2022 г. и ако обсъждахме въпроса преди две години, постигнатата доходност от фондовете щеше да изглежда много по-висока от инфлацията. В момента инфлацията отново е ниска – около 2%. Тоест моментните състояния на пазарите не могат да бъдат отправна точка в анализа, защото това би било манипулация и създава излишна тревожност в хората. Освен това доходността за различните хора е различна, защото внасят различни суми, в различни периоди от време.

20 години не са ли достатъчно дълъг период, за да се направи дългосрочен анализ на ефективността на тристълбовия пенсионен модел?

Да, задължително трябва да се направи такава равносметка. Ние непрекъснато правим ревизия на работата си, но трябва да се направи и ревизия на системата и в нея да се внесат промени. Реформата преди повече от 20 години беше направена с определени параметри. Голяма част от тях обаче впоследствие бяха изкривени политически. Системата предвиждаше във втория стълб първоначално да се внасят 2% от осигурителния доход на хората, като впоследствие трябваше да нараснат до 5% и накрая да достигнат до 7%. Но какво реално се случи? 2-та процента останаха за доста по-продължителен период от време от заложения план. После вноската се повиши на 5%, но тя е толкова и до ден днешен. Така и не се покачи на 7%. За много дълъг период от време съществува максимален осигурителен доход (3750 лв. в момента). Тоест много хора (тези, които получават заплата над 3750 лв. на месец) по закон не плащат осигурителни вноски върху целия си доход.

Трето, в последните 20 години държавата се бори не особено успешно със сивата икономика, с осигуровки само върху минимума, с огромно количество гастарбайтери – хора, които са работили на черно в чужбина и тук не са се осигурявали. Например имаме хора, които се пенсионират след 20 години престой в системата, от които имат вноски само за 2 до 5 години. Да добавим и консервативната инвестиционна политика.

И в крайна сметка всички тези натрупани проблеми изкривиха резултатите спрямо първоначалните очаквания. В резултат, натрупванията по партидите за тези 20 години средно не са толкова големи. Ще дам и още един фрапантен пример. Всяко майчинство изяжда на жената част от осигуряването за втория стълб. По закон майките имат право на здравни осигуровки, но не и такива в универсален пенсионен фонд УПФ. Това има значение за размера на пенсиите на тези жени. Решението за хората с нестабилна осигурителна история е само и единствено в третия стълб – доброволното осигуряване, където всеки сам избира колко да внесе и колко да получи.

Тоест, никой не плаща осигуровките на работничката, докато е по отпуск по майчинство, така ли?

Има осигуровки за този период само в НОИ, т.е. пенсията от държавното обществено осигуряване не пропуска майчинството, но няма вноски във втория стълб. Нито работодателят, нито държавата плащат тези осигуровки. Резултатът от всички проблеми е, че в момента имаме една прозрачна, здрава, стабилна и добре регулирана система, по която работят пенсионните дружества, която инвестира стабилно, не губи пари, наблюдава се на ежедневна база, но я държим така, че да не може да инвестира достатъчно ефективно и да увеличава повече парите на хората.

През 2021 г. видяхме, че първите кохорти жени пенсионери от системата (а тази година се пенсионират и първите кохорти мъже) в мнозинството си реално не взимат втора пенсия от частните фондове, а са хора, които получават еднократни или разсрочени плащания за 2-3 години от втория стълб, след което доживот остават с 10% по-ниска пенсия от НОИ. Едва ли това е била идеята на пенсионната система?

По закон, когато натрупаната сума по партидата е по-малка от три минимални пенсии, тя се изплаща еднократно. Според размера на натрупванията в партидата има група хора, които получават парите си разсрочено, а само ако натрупванията са над определена по-голяма сума, човекът получава пожизнена пенсия. Да не забравяме, че става дума за капиталов стълб, в който получаваш толкова, колкото си внесъл, плюс доходността. Именно затова е толкова важно, когато човек си избира работодателя, да внимава осигуряването му да е върху пълната заплата. В противен случай се разочарова, когато наближи пенсионната възраст.

Ако погледнем много прагматично на въпроса, в последните години не изглежда ли, че държавната пенсия е по-изгодна от частната, защото по политически причини за голям процент от хората тя е по-висока от пенсията, която биха получили на базата на реално направените от тях вноски?

Първата препоръка на ОИСР от мисията, за която споменах, е, че България трябва да премахне конкуренцията между първия и втория стълб, въведена през 2015 г. Сегашната ситуация е парадоксална. Вторият стълб е замислен да облекчи и допълни първия, а не да се конкурира с него. За мен това е изкривяване на системата и опит да се провали замислената преди повече от 20 години реформа, което се демонстрира и от погрешно изчисления коефициент на редукция.

В резултат от това в момента има пенсиониращи се хора, които вземат парадоксални решения – такива, които видимо не са в техен интерес и заради които буквално губят пари. Например хората, които получават минимална пенсия, нямат никаква изгода да си прехвърлят партидите от втория стълб в първия, защото минималната пенсия от НОИ не се намалява, но въпреки това те го правят и губят допълнителната си пенсия. Има и група хора, за които прехвърлянето е изгодно. А има и трета група – предимно хора с по-големи партиди, за които категорично не е изгодно да се прехвърлят в първия стълб. Човек си мисли, че хората разбират тази логика и ще я следват, но по някакви причини те се объркват, следват лоши съвети и губят пари. Затова ние наблюдаваме невероятни абсурди – хора с високи партиди, които си прехвърлят парите в НОИ, хора с минимална пенсия, които губят втората и т. н. Затова се опитваме да правим тази сметка за нашите клиенти в момента на пенсионирането, за да вземат възможно най-доброто решение за тях самите. Гордеем се, че можем да пенсионираме човек за 15 минути, стига да е взел решение, а ако не е – предлагаме консултация с подробна информация и точни калкулации.

Това – хората да взимат неизгодни за тях решения, е нелогично. Защо се случва така?

Трудно е да се каже, но в основата си това се дължи на също толкова нелогичната конкуренция между първия и втория стълб. Ето малко числа. НОИ много пъти ясно заявява, че дефицитът в бюджета по отношение на първия стълб е огромен. Преди няколко години разходите за пенсии бяха 10.6 млрд. лв., а тази година те ще бъдат към 22 млрд. лв. В момента има около 11 млрд. лв. дефицит. Този тип системи, в които събираме вноски от работещите и плащаме пенсиите на сегашните пенсионери (разходопокривните системи), не издържат математически и демографски. Даже имаше държави, които направиха популистки ходове и премахнаха втория стълб. Но сега се връщат към него и наново го въвеждат – например Словакия, която върна задължителния втори стълб, Полша, която въведе допълнителни реформи и дори Унгария, която вече планира нова реформа. Причината за всичко това е проста – има все по-малко работещи и все повече пенсионери и продължителността на живота се увеличава. Ако в Европа съотношението е 3-ма работещи, които издържат 1 пенсионер, то при нас съотношението вече е под 2 към 1. Ние не можем просто да разчитаме на това, че работещите винаги ще плащат пенсиите на възрастните хора. Ако при нашите родители това все още работи, макар и с 11 млрд. лв. дефицит, при нашите деца тази схема със сигурност няма да издържи.

Но това, което хората видяха с очите си в последните 2-3 години, е солиден ръст на държавната пенсия и всеки логично се пита дали в крайна сметка държавната пенсия не е по-изгодна от частната? Пенсиите се вдигнаха значително с политически решения, а държавата все още не е фалирала. Значи е възможно?

Да, но вече е налице дупка от 11 млрд. лв., която ще нараства още повече, а съотношението между работещи и пенсионери ще се влошава. В момента на 100 осигуряващи се лица има 70 пенсионери. Представете си колко осигуровки внася един работещ, и то предвид явления като сивата икономика, и веднага ще си отговорите дали тази система може да издържи. Именно това е причината преди повече от 20 години да се създадат вторият и третият стълб – капиталовото пенсионно осигуряване, където човек сам трупа вноски за себе си.

По данни на КФН в частните фондове (вторият и третият стълб) вие като бранш вече управлявате близо 26 млрд. лв. Но това е малко повече от разходите на НОИ за пенсии само за една година. Излиза, че за 20 години в частните фондове сме натрупали толкова пари, колкото НОИ харчи за 1 година. Това нормално ли е?

От една страна, всеки, който дойде на власт, си казва, че тези 26 млрд. лв. са много пари. От друга страна, те са достатъчни за покриване на дефицита в НОИ само за 2 години или пък за изплащане на държавните пенсии само за 1 година. Ако изхарчим тези пари, които са лични средства на гражданите, това ще е разрушително за доверието в управлението. Всъщност това, за което трябва да помислим, е как тези милиарди да се инвестират по-добре, за да увеличим пенсиите на хората. Вече дадох пример как тези средства могат да бъдат удвоени.

Таксите на частните пенсионни фондове не са ли твърде високи? По много груби сметки излиза, че около 10% от парите отиват за такси.

В началото таксите на частните фондове бяха разчетени така, че тези фондове да могат да се създадат, да функционират и да се развият. Идеята обаче беше въпросните такси да бъдат намалявани, успоредно с порастването на фондовете. Личното ми убеждение е, че частните фондове би трябвало да печелим не толкова от влизането на пари в системата, а от управлението на парите и доходността, която докарваме. В мултифондовата реформа, която предлагаме и която би увеличила доходността на клиентите, има и предвидена промяна на модела на таксите. В тази реформа тежестта би трябвало да се постави върху такси от доходността, а не толкова върху такси на входа. Така интересът на гражданите и на фондовете ще съвпада. Освен това фондовете вече са достатъчно големи и достатъчно стабилни, за да можем да променим начина, по който събират такси.

Кои са логичните решения за подобряване на системата освен въвеждането на мултифондовете и намаляването на таксите? Вдигането на вноската във втория стълб, която толкова много години е едва 5%, има ли алтернатива?

Колко да бъде осигурителната вноска, е политическо решение. Но трябва да е ясно, че за да имаме натрупвания, трябва да правим вноски. И вместо да се обсъжда как да увеличим осигурителната вноска в първия стълб, следва да се планира далновидно развитието на втория. Първата посока на реформата, за да осигурим повече пари за хората, със сигурност са мултифондовете. При отприщване на техните възможности логично ще бъде те да се използват и по-голяма част да се насочва към тях. Но втората посока, която не трябва да забравяме, е свързана с поведението на самите граждани – да си избират внимателно работодателя, за да бъдат осигурявани на реалните доходи, да настояват за това. От друга страна, трябва да започнем работа с хората, за да разберат ползите от третия стълб и неговите възможности. Ние ще направим всичко възможно да дадем дигитален и лесен достъп на нашите клиенти, за да вземат информирано решение.

В чужбина има осигуровка „Дългосрочна грижа“ за болните възрастни хора, чиито роднини не могат да се грижат за тях, а имат нужда от постоянна грижа. Трябва ли да има такава осигуровка и в България?

Социалните и осигурителните услуги за възрастните хора трябва да бъдат развивани. В момента в някои общини в България има много добри социални услуги и проекти за възрастните хора, включително за дългосрочна грижа. Тъжно е, че при сегашните финансови дефицити в системата, е трудно да се говори за солидарен модел. Но такива продукти трябва да има при настоящите демографски процеси, защото все повече ще се сблъскваме с въпроса кой и как ще се грижи за нашите възрастни хора.