Парадокс – нито кабинет, нито парламент (РАЗБОР)

Животът и на този парламент като предходните се очертава да е кратък и големият въпрос, изглежда, не е дали ще има предсрочни парламентарни избори, а дали изборът на председател на Народното събрание ще излъчи потенциален кандидат за служебен премиер, който да е алтернатива на Димитър Главчев, четем в „Капитал“.

Залогът с председателя на парламента

С този залог парламентът цикли вече две седмици на първото си заседание в невъзможност да избере председател и съответно Народното събрание да започне работа.

А това поставя 51-ия парламент в парадоксална ситуация. От една страна е заплахата от конституционна криза, защото без този избор не могат да се конституират парламентарните групи и президентът не може да започне да връчва мандатите за съставяне на правителство. От друга страна изглежда, че голямата битка е дали да бъде запазен служебния кабинет, или е възможно останалите доста разнородни политически сили да се обединят около един кандидат с нагласата, че той ще е и следващият потенциален служебен премиер, ако се стигне до поредните предсрочни избори.

В тази ситуация стратегията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е пределно ясна. Той обвързва подкрепата на депутатите си за председателския пост в парламента с ясно условие за сформиране на бъдещо управленско мнозинство, което да излъчи правителство.

И по тази причина отказва да оттегли кандидатурата на Рая Назарян. За постигането на управленско мнозинство обаче се очертава провал. Нежеланието на Борисов да подкрепи предложението на ПП – ДБ за „санитарен кордон“ около Пеевски в работата на НС, както и заявката му, че няма да преговаря с „Възраждане“, правят задачата математически нерешима.

А с отказа да изтегли кандидатурата на Назарян Борисов иска да подсигури още един мандат за служебното правителство на Главчев, което да организира и следващите предсрочни избори, ако се отиде на пореден предсрочен вот.

Напрежението в ПП – ДБ

Втората политическа сила – коалицията ПП – ДБ, постави като условие да участва в разговори и за избор на председател на парламента, и за евентуално управленско мнозинство поемането от другите политически сили на ангажимент за изолирането на Пеевски и депутатите му от ръководните позиции в Народното събрание и парламентарните комисии, приемането на пакет от антикорупционни законопроекти, както и спирането на процедурата за избор на главен прокурор (с единствения кандидат за поста Борислав Сарафов) от сегашния Висш съдебен съвет с отдавна изтекъл мандат.

Всичко това се съдържа в декларация, която няколко от по-малките парламентарни партии подкрепиха – ИТН, АСП на Ахмед Доган и МЕЧ на Радостин Василев. Борисов обаче отказва да се включи в предложените стъпки и продължава да декларира, че ГЕРБ няма да управлява с ДПС.

С все по-ясната перспектива за нови избори през пролетта единствената промяна в политическата ситуация може да дойде с посочване от президента на служебен премиер различен от Главчев. От списъка с хора на ръководни постове, от които Радев може да избира след последните промени в конституцията, засега възможността Главчев да бъде сменен е само с председателя на НС.

Затова и изборът на председател на парламента се превърна в централен сблъсък между представените в него формации. На два пъти излъчената от ГЕРБ Рая Назарян отиде на балотаж с кандидата на ПП-ДБ Андрей Цеков, но гласуванията приключиха с паритет. По тази причина от коалицията оттеглиха своя кандидат, но се разделиха по въпроса кого да подкрепят за поста. ПП застанаха зад кандидатурата на Силви Кирилов, издигнат от ИТН, който в момента председателства НС като най-възрастен сред депутатите.

Колегите им от ДБ обаче се противопоставиха с аргумента, че в мнозинството за избора му участва и „Възраждане“. Те обясниха позицията си с идеологически различия с партията на Костадин Костадинов, както и с неизвестните около Силви Кирилов и ИТН от една страна и „Възраждане“ – от друга, които при липсата на мнозинство в парламента впоследствие биха могли да се опитат да договарят подкрепа за законодателните инициативи на ПП – ДБ срещу прокарването на техни законопроекти като например този за чуждестранните агенти на партията на Костадин Костадинов, внесен за пореден път и в този парламент.

Именно гласовете на ДБ се оказаха ключови Кирилов да не бъде избран. При последното гласуване в петък той събра 101 гласа от депутатите от ПП, ИТН, „Възраждане“ и МЕЧ срещу 68 (ГЕРБ) за Назарян. Без разцеплението в ПП – ДБ тези формации имат точно 121 гласа и на практика мнозинство.

Дилемата пред ДБ

Така пред едната част от коалицията ПП – ДБ се очерта сериозна дилема – дали да подкрепи кандидатурата на Кирилов за председател на парламента и за потенциален служебен премиер, или да продължи да настоява всички формации да оттеглят кандидатите си и да се обединят около него, но като „технически“ председател, какъвто термин използваха.

Първото ще даде в ръцете на президента Румен Радев възможност за избор на служебен премиер, ако се стигне до предсрочни избори, предвид факта, че всички останали възможности от т.нар. домова книга освен Главчев на практика са блокирани (заради непопълнени позиции, както и несъвместимост в случая с ръководството на БНБ).

Евентуално служебно правителство начело с Кирилов най-вероятно ще се опита да пресече част от зависимостите в държавните институции, предвид близките отношения между ИТН и президента. Второто – всички да изтеглят кандидата си, изглежда на практика неизпълнимо, доколкото Борисов обвързва този въпрос с предварително договаряне за управленско мнозинство и правителство около ГЕРБ.

Другият потенциален донор на гласове за Кирилов е БСП, но засега социалистите настояват за своя кандидат Наталия Киселова, а и очевидно чакат развръзката с преговорите за правителство, защото те заедно с ИТН и ПП – ДБ са в предложената от Борисов формула за кабинет и дори имаха среща с него по темата. Заедно с това те инициираха разговори за избор на председател на парламента за вторник като поканиха на среща всички формации извън ГЕРБ и „Ново начало“ – ПП-ДБ, „Възраждане“, АПС, ИТН и МЕЧ.

Ходовете на Борисов

Усетил този разнобой между ПП и ДБ, както и възможността все пак Силви Кирилов да бъде избран за председател на парламента, Борисов най-после предложи разговори на коалицията за правителство. Досега той лично се срещна със социалистите и ИТН и се опита да неглижира ПП – ДБ, като предложи първо юридическия екип на ГЕРБ да разговаря с тях по точките от предложената от тях декларация.

Покрай отправената покана обаче станаха ясни няколко неща. Първо, текстът на изпратеното до ПП – ДБ писмо е доста общ и в него се казва само, че поканата е за „съвместна среща“, без да е уточнен нито конкретен ден за нея, нито в какъв формат ще е тя. (Най-напред се говореше за понеделник и дори заради това беше отложено за сряда заседанието на парламента, което първоначално беше насрочено за понеделник ). От ПП – ДБ отговориха, че приемат поканата, но държат срещата да е лидерска и да е публична.

След тази размяна на писма двете формации продължиха уговарянето във фейсбук. Първо от ПП – ДБ огласиха писмото на Борисов и техния отговор до него. От ГЕРБ им отговориха, че не е „правилно този диалог да се води през социалните мрежи и медиите“. „Призоваваме ви да върнем разговора в политиката там, където е мястото му – на масата на преговорите“, написаха от ГЕРБ.

От ПП – ДБ повториха, че държат срещата да е публична, „заради липсата на доверие“ помежду им и „между обществото и партиите“. „Първо трябва да решим как ще спрем влиянието на Пеевски върху институциите. Без това няма как да обсъждаме председател и правителство“, написаха от коалицията.

Паралелно с това се заформи и още една интрига. Първо в сайта „Епицентър“, а след това и в БНР излезе информация, че Борисов е предложил в телефонен разговор на лидера на ДСБ Атанас Атанасов оферта той да е председател на парламента, а Борисов – премиер.

По неофициална информация подобни телефонни разговори Борисов е имал и с други лидери от коалицията. Излизането на тази информация в медиите вероятно е част от стратегията му да се опитва да вбие клин между ПП и ДБ и да създаде впечатление, че лидерите в коалицията водят сепаративни разговори с него.

Позицията на Борисов по условията на ПП-ДБ остава непроменена

В понеделник лидерът на ГЕРБ даде брифинг в централата на ГЕРБ, от който стана ясно, че позицията му по условията на ПП-ДБ за изолация на Пеевски и депутатите му в парламента си остава непроменена. „Моята формула изключва управление с „Възраждане“, Пеевски, Доган и МЕЧ. Какво искат повече?“, каза той като допълни, че при демокрацията изключването на дадени партии става като ги „оставяш в опозиция“. Борисов потвърди официално и офертата си лидерът на ДСБ Атанас Атанасов да бъде председател на парламента, а той – премиер.

Като уточни, че предложението към Атанасов е, защото той е трябвало да заеме поста, ако ротацията на правителството на Николай Денков се беше осъществила и защото „му има доверие“. Заедно с това потвърди и, че е имал телефонен разговор и с депутата от „Да, България“ Ивайло Мирчев. В допълнение към тази оферта Борисов прибави и това, че ако се сформира правителство, то може да е за кратък период от време.

А по повод предложенията в декларацията на ПП-ДБ той заяви, че част от тях са противоконституционни. От думите му се разбра, че най-вероятно става въпрос за спиране на процедурата за избор на главния прокурор. „“Ама не им харесва Сарафов. Ми всеки, на който му повдигнат обвинение, ще казва „тоя главен прокурор е на някой и аз не го приемам за достоверно“, каза Борисов. Лидерът на ГЕРБ добави и, че отиде на среща с ПП-ДБ само, ако разговорът е за съставяне на правителство.

Така публичната заявка, че среща между ГЕРБ и ПП – ДБ може да се състои, поне засега изглежда предварително обречена, тъй като никоя от страните не дава сигнал за евентуални отстъпки от позицията си.

И ако не се стигне до вариант за редовно правителство, блокажът в парламента може да приключи или с избор на председател като нов служебен премиер, или с трети мандат на Главчев.