Защо България е най-бедната страна в Европа?

Ключов за предизборната кампания е начинът, по който ще се развива тя. Какви идеи имат политическите лидери в главите си, за това какво ще правят след изборите. Какво правителство ще бъде излъчено след изборите, какъв тип мнозинства ще бъдат конструирани.

Това са идеи, които биха подпомогнали мотивацията на гражданите да участват в тези избори. В противен случай рискуваме да ударим голямото дъно на избирателната активност. Това каза за предаването “Българи, Европа и светът на фокус“ по „Фокус“ политологът Страхил Делийски.

“Борисов предложи едно джентълменско споразумение, на фона на вече едно провалило се такова съвсем скоро. Принципно това е правилен политически ход, но тук контекстът е различен. Контекстът е в състояние да промени принципите и всеки добър принцип, приложен в неподходящ контекст, може да бъде провален и разрушен. Ние сме в тази ситуация и по силата на поведението на самия Борисов. Преди две години беше абсурдно да си помислим, че Борисов ще определя дневния ред.

Той беше на дъното, след което беше реанимиран, реставриран, защото това е част от контекста. Когато си бил изолиран от всички и политическият процес се е въртял около това ти да не участваш в него, след това да кажеш „дайте да направим нещо“, звучи неадекватно спрямо контекста. Борисов отдавна не е в позиция да лидира политическият процес. И не виждам политически лидери, които да са в подобна позиция“, изтъкна Страхил Делийски. 

Според политолога една от идеите, които се спрягат в политическото говорене, е за смяна на изборната система. Избирателните системи превръщат гласовете в мандати по различен начин – пропорционално, мажоритарно, смесено, но те не правят гласове.

“Важно е да си говорим доколко партиите успяват да привлекат гласове, и ако не успяват – защо? Какъвто и вариант за превръщане на гласовете в мандати да изберем и нямаме смислени политически партии, които да изпълняват своите функции в една представителна демокрация, то тогава няма никакво  значение какъв резултат ще бъде измерен, защото няма да имаме легитимност на тази система.

Напоследък първият печели с 1/10 от гласовете на избирателите. С 500-600 хиляди гласа преди 10 години можеше в най-добрия случай да се задоволи 3-4 политическа сила. Подхвърлянето на Борисов за гръцкия вариант, който дава бонус на спечелилата партия, така че да може да се направи по-лесно правителство, е доста удобна, но и доста опасна идея.

Има опасност партия, която спечели 500 хиляди гласа или 1/10 от имащите право на глас, да получи огромен брой народни представители. И с тези гласове в Народното събрание да имаш половината от гласовете в него. Ние не сме си отговорили сериозно и самокритично на въпроса – защо стигнахме до тук? И какво искаме от политическата система, партийната система? Когато си отговорим на тези два въпроса можем да пристъпим към търсенето на някакви варианти за промяна.

Причините защо стигнахме дотук са много и е сложно обяснението им, но ще се опитам да формулирам основата. Основата е неспособността на политическата система да регулира социалния конфликт. А тя е неспособна, защото е представителна и имаме свръхпредставителство на 10% от населението, които са най-високо в политическата стълбица и почти никакво представителство на населението под тези 10%.

Имаме тежък социално-икономически класов разлом в обществото. Ние сме страната с най-големите неравества и с най-ниските доходи в Европа. Тези разломи, класови пропасти в българското общество, са очевидни и те стават все по-сериозни. Партиите стават част от процеса за възпроизвеждане на властовите позиции на 5%, къса се връзката с останалите и стигаме до тази ситуация. Това е само едно от възможните обяснения“, каза Страхил Делийски.

По думите му ДПС е микропример за това, което се случва в държавата. Според него опасността етническата карта да бъде употребена не е малка: “Г-н Доган играеше ролята на медиатор и на регулатор на този тип отношения и конфликти. Какво ще стане, зависи как ще се развият нещата в ДПС.

Аз нямам достатъчно въображение, за да си представя какво ще стане, но видно е, че партия, която функционира като корпоративна структура рано или късно произвежда такива дефекти. Големият проблем е, че това не е само ДПС, а при всички от по-големите партии, без изключение. Това, което се случва в ДПС ги чака всички партии“, подчерта политологът.