Международният банков аферист Стоян Стайков, който преди години искаше да купи пенсионния фонд „Доверие”, изплува тези дни в поредната финансова схема. Оказва се, че той и Елена Левина, съпруга на вицепрезидента на „Газпромбанк” Дмитрий Левин, са се опитали да погълнат дружеството „Терминал Премиер”. Тази компания представлява интерес за тях, понеже разполага с огромен логистичен център край Москва.
Планът, по който измамниците се опитват да го изтръгнат от истинските му собственици, е класически. Стайков, който от години се подвизава във Виена, печели доверието на въпросните собственици. Те също живеят в Австрия. След това Стайков с поредица от финансови измами в крайна сметка се оказва кредитор на компанията. После преотстъпва на банкерската съпруга Елена Левина правото да изиска парите от заема, които се оказват 5 млн. евро.
Опитът за превземане на компанията е от голям интерес в Русия и е гореща новина, понеже преди години Стоян Стайков е пряко замесен в срутването на московската АКБ „Инвестбанк”. Сега, когато лъсва на светло поредната му далавера, запознати не изключват арест и дело срещу поредните му партньори от елита в Русия – зам.-шефа на „Газпромбанк” Дмитрий Левин и съпругата му Елена.
Роденият през 1969 г. Стоян Стайков, както обясняват запознати, е в много тесни контакти с високопоставени фигури от бившата Държавна сигурност и КГБ и това определя действията му из Европа и САЩ като пълномощник на този ченгесарски „интернационал”. В Русия е нарицателно име за банков аферист, след активната му роля във фалита на тамошната АКБ „Инвестбанк” в края на 2013 г. Тогава 90 000 вложители губят парите си.
Измамата в навечерието на атаката на Путин срещу Крим е направена чрез международна група аферисти, за лидер на която се счита Стоян Стайков. Шефът на банката Сергей Мастюгин, както и други мениджъри от финансовата институция, навремето са арестувани и обвинени в кражба на милиони долари. Парите са източени по най-баналния начин – раздадени са като кредити на кухи фирми, при което е ясно, че никой не е имал намерение да ги връща. Мнимите инвеститори, например, са развявали като проект, например, изграждането на терминал край Свиленград, а също и жилищно строителство в Австрия. Банката дори се е готвела да купи дял в „Токуда Банк”.
Само че всичко приключва с покупката на сграда в София. В нея е настанено единственото представителство на московската банка в чужбина. Не е ясно дали въобще е развивана някаква дейност, но е известно, че Стайков дълго време е прибирал наеми. Източниците ни казват, че това е било пране на пари и прескачане на санкции срещу Русия.
Характерно за Стайков, който официално се води в бизнеса със сливания и придобивания на фирми, обикновено действа с офшорки, регистрирани в САЩ или Великобритания. След това откриват по някои и друг клон в България, Словакия или Чехия. После капиталът се увеличава за сметка на парите на съдружниците му и накрая капиталът на фирмата се изпарява без следа.
При това, според запознати, обикновено името на Стоян Стайков се изписва с някоя и друга, уж неволна правописна грешка, така че следите за неговото участие напълно се заличават. Стайков или Стоянов – няма значение, важното е парите да отиват на правилния адрес. Често, казват запознати, това са касички, удобно регистрирани в Кипър.
Сред партньорите на господина често присъства някой си Франц Ферингер, австрийски гражданин. Далеч по-интересен е обаче Румен Нанов, който преди години е сред шефовете, довели до фалит „Агробизнесбанк”. Да припомним, че той и Стоян Стайков буха мераклии да купят пенсионния фонд „Доверие” чрез британска компания. После се оказа, че тя не е листвана на фондовата борса, няма уебсайт и дори телефонен номер. А офисът на компанията е къща в графство Есекс, наета от някоя си Таня Пазарчик.
Затова пък сред основните инвеститори във въпросната компания е банкерът Сергей Мастюгин, тогава все още шеф на руската АКБ „Инвестбанк”. Любопитно е, че през август 2013 г. капиталът на компанията, която се готви да купи „Доверие” е над 9 млн. паунда, а в края на годината се свива едва до 5! Според запознати тези игри са част от схемата на Стоян Стайков и групата му за фалирането на московската „Инвестбанк”.
Реклама
Сред съдружниците на нашия аферист е и Георги Георгиев. За него казват, че е успял да изтегли 16 млн. евро от банката чрез кухи ипотеки. За Георгиев се знае също, че е уреждал българско гражданство срещу заплащане на богати сирийски бежанци.
Много важен съдружник на Стайков е и бизнесменът Траян Жиковски. Той е обявен от Комисията по досиетата за агент на ДС с псевдоними Пешо и Мирко. Осветен е заради непогасени кредити към „Минералбанк”. В чуждите медии може да се прочете, че Жиковски е заловен през 2000 г. в Словакия и екстрадиран в България, като преди това е бил обявен за международно издирване от Интерпол.
Причината е, че още през 1994 г. с фалшиви документи той присвоява имоти и тегли огромен кредит от „Минералбанк”. През 2005 г. Жиковски регистрира фирма в град Хендерсън в щата Невада. След това със Стайков регистрира и други фирми в САЩ. Американските компании на аферистите се занимават с доставка на селскостопански продукти. В тях като директор се появява и Диана Стайкова, сестра на Стоян Стайков.
Фамилията им се оказва собственик на скъпи имоти в Лас Вегас. А източници от МВР подозират, че търговската дейност на аферистите зад океана, вероятно е оперативно прикритие за по-отговорни специални задачи. По тези канали се счита, че се легализират и финансови активи на руски бизнесмени, попаднали под натиска на западните санкции.
И докато там фирмите просперират, тук според Търговския регистър от три години компаниите на Траян Жиковски, верният спътник на Стайков, са запорирани. Причината е негов дълг от 300 хил. лева към бизнесмен от Варна.
Все пак най-влиятелният от партньорите на Стайков е Емил Коцев, който е брат на бившия зам.-вътрешен министър, а после посланик в Москва Бойко Коцев. Самият Емил Коцев е с агентурни псевдоними в ДС – Витя и Еди, преди приватизацията е шеф на „Техноекспортстрой”. Известно е, че бащата на братя Коцеви е генерал Васил Коцев, шефът на външното разузнаване на България преди промените – Първо главно управление на държавна сигурност.
Емил Коцев и Стоян Стайков са били в директорския борд на австрийската компания „CII Mining Industries” . Сред шефовете на това дружество е и онзи австриец Франц Ферингер. Любопитен детайл е, че директор на тази фирма е Мирко Ковач, който става герой на документален филм за жестоката експлоатация и нечовешки условия на труд във фабрики в Индия.
Като предприемач с такава солидна биография и още по-солидни връзки, не е чудно, че Стоян Стайков се появява и в скандал с крайнодясната Партия на свободата в Австрия. Скандалът гръмва през 2018 г. Оказва се, че тогавашната евродепутатка от тази партия Барбара Капел е получила в три транша общо 55 000 евро от… Стоян Стайков.
Според нея, тези пари са дарение, изрично поискано от тогавашния лидер на партията и вицеканцлер на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе. Той пък, както е известно, по-късно беше уличен в политическа корупция и се оттегли от всичките си постове.
Това стана след като беше публикувано видео, заснето на остров Ибиса. От него става ясно, че там е имало тайна среща на вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе с представителка на руски олигарх.
Ако теглим чертата, се оказва, че българската мафия има много лица. Докато едни се стрелят из баровете в Халкидики, други въртят афери в Москва и предизвикват политически оставки във Виена…
ОСТАВЕТЕ Стайков, ТЪРСЕТЕ НОЩНОТО ШКАФЧЕ!!! ТАМ е ПРОБЛЕМА на България!!!