Политолог: Идва нова сглобка, зависи колко ще се срине ПП-ДБ

0 15 895

След предварителните заявки на ГЕРБ и ПП-ДБ за преговори за общо управление след предсрочните парламентарни избори изглежда, че в предстоящата предизборна кампания няма какво ново да бъде казано и няма предпоставки за сериозна мобилизация на избирателите.

Защото на базата на тези заявки изглежда, че двете основни политически сили ще се опитат да превърнат кампанията във вот на доверие към досегашното управляващо мнозинство, което не беше особено популярно. Така че не се очертава една стимулираща избирателите кампания.

Въпреки това всяка предизборна кампания е игра с отворен край. Към момента ГЕРБ и ПП – ДБ имат най-голяма политическа тежест. От друга страна, това е единствената възможна управленска конфигурация, която можем да очакваме. В този смисъл основната неизвестна е какъв резултат ще получат ПП – ДБ. Според мен ги очаква най-тежката кампания в историята на двете формации, защото те са в ситуацията на ГЕРБ от 2021 г. , когато партията беше изпаднала в изолация и всяка тяхна позиция беше непопулярна.

Ако ПП – ДБ успеят да получат добър резултат, ще покажат, че са се превърнали в траен политически фактор, който много трудно може да бъде заобиколен. Именно това ще е залогът за тях на тези избори. Това е и основната калкулация на Борисов да ги предизвика – възможността да получи по-слаб коалиционен партньор в рамките на следващия парламент, за да може да налага по-тежки условия за това какво управление иска.

Важно е да се отбележи, че ГЕРБ излезе от изолация и има и други управленски опции, които изглеждат по-малко привлекателни за Борисов, но може да бъде принуден да прибегне към тях. Например, ако партията на Слави Трифонов попадне и в следващия парламент, едно евентуално мнозинство на ГЕРБ с ДПС и ИТН може да се окаже напълно възможно.

ДПС ще бъдат много любопитни за наблюдение по две линии. Едната е как електорално ще се представи партията с новия си съпредседател в лицето на Делян Пеевски.

Втората е дали след изборите те ще заявят желание за пряко участие в управлението. По тази тема в рамките на настоящия парламент ПП – ДБ имаха ясна позиция, че ДПС не може да бъде допусната до изпълнителната власт, макар че имаше сближаване с партията.

Ще е интересно да се види и каква предизборна кампания ще води ДПС с новия си лидер. Тя има стабилен електорат, който лесно се мобилизира, но сега за пръв път е със съпредседател, който не е от турски произход. В този смисъл той надали ще може да привлече някаква периферия, но по-същественият въпрос е дали ще може да мобилизира този твърд електорат.

Реклама

След изборите няма как да получим абсолютно същата ситуация в парламента, каквато е в момента. Картината ще бъде разбъркана и въпросът е каква точно ще е промяната и колко сериозна ще е тя.

Вече казах, че основното неизвестно ще е резултатът на ПП – ДБ и покрай това може да се очаква някакво по-сериозно разместване в позициите. Другият фактор е евентуалната поява на друг политически играч, но на хоризонта няма такива, които биха могли да съберат достатъчно подкрепа, за да се превърнат във фактор.

Единственият играч, който би могъл да разбърка картите, е президентът Румен Радев, но той за момента изглежда отдръпнат и вероятно ще чака друга възможност. Така че той няма да се включи пряко в предизборната кампания.

В същото време опозицията, която след едно такова непопулярно управление би трябвало да е основният бенефициент на един наказателен вот, се оказва още по-непопулярна и от управляващите според електоралните данни към момента. Трудно е да си представя, че някакъв голям наказателен вот може да се пренесе към „Възраждане“, БСП и ИТН. Те не предлагат нищо смислено като алтернатива на сегашното управление, а само отрицание, и то по най-грозен начин, който трудно може да привлече умерения избирател.

Това донякъде се дължи и на факта, че въпреки че двете най-големи политически сили управляваха заедно, те си останаха и основни опоненти, каквито бяха през последните години. До голяма степен по тази линия се породиха и съмненията в стабилността на съвместното им управление, което направи принципните основи на конфликта помежду им още по видими.

И дори и да се говори за „пране“ на политически фигури и липсата на обвинения срещу хората, за които се говореше, че са оцапани в корупция, обществото не си е променило отношението към тях, а в крайна сметка това е най-важното.

Няма служебен кабинет, който да не е играл сериозна роля в предизборна ситуация. Много ярък пример в това отношение са кабинетите на президента Радев. Макар че не бяха партийни, те изразяваха управленските амбиции на държавния глава. Винаги е имало отражение на служебното правителство в предизборната кампания. Въпросът е предстоящото ще се опита ли все пак да е неутрално. Към този момент изглежда, че за служебния премиер ще е важно да покаже своята равна отдалеченост от партиите. Затова ми се струва че Димитър Главчев ще избягва позиционирането си във всекидневната политика в предизборната кампания.

Това с уговорката, че към този момент все още не е ясен съставът на кабинета. Поведението на Главчев ще е и индикатор доколко е независим. Ако се включи в кампанията и го направи чрез атаки към ПП – ДБ, които най-вероятно ще бъдат мишена и на много от формациите, то това ще е ясна индикация, че той е все още човек на Борисов, а не независим председател на Сметната палата.

Тезата е на политолога и докторант в СУ „Св. Климент Охридски” Калоян Велчев пред БНР

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.