Анонимен свидетел по разследване, в рамките на което са давани показания срещу главния прокурор Борислав Сарафов, е получил заплашително писмо. Така е станало ясно, че неговото „прикритие“ е компрометирано, а след това е започнала проверка кой е имал достъп до секретната информация. Това става ясно от отговор на Върховния касационен съд (ВКС) до организацията „Антикорупционен фонд“.
Въпросното разследване има дълга и сложна история, която изобилства от неочаквани обрати. Първоначално то е образувано в районната прокуратура на София през миналото лято. Тогава започва събиране на доказателства срещу някогашния следовател и главен герой в скандала „Осемте джуджета“ Петьо Петров-Еврото. Разследването е за принуда и за незаконно прилагане на специални разузнавателни средства в ресторанта „Осемте джуджета“, с които са изнудвани магистрати, пише Медиапул.
Твърди се, че разследването срещу Петров е започнало по лично разпореждане на тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Той имал подозрения, че някогашният следовател му е писал заплашително писмо след взрива до колата му, избухнал на 1 май миналата година.
По това разследване обаче се появяват свидетели, които разказват, че Сарафов е бил чест посетител на „Осемте джуджета“. Те твърдят, че са виждали там и бившия градски прокурор Емилия Русинова, както и други магистрати. Очевидците говорят и за раздаване на големи суми пари.
Първи неочакван обрат
Скоро след образуването на делото Гешев бе уволнен от поста си. Междувременно обаче са събрани немалък обем доказателства, сред които и въпросните свидетелски показания. След смяната на властта в прокуратурата делото е изискано от градската, която е горестояща на районната. След това прокурорът Йордан Петров преценява, че разследването е било образувано незаконно и го прекратява.
На прокурора от районна прокуратура Константин Сулев, започнал делото, са повдигнати обвинения в длъжностно престъпление. Така работата по това дело спира, но на негово място е образувано ново, вече с наблюдаващ прокурор Петров.
В постановлението за прекратяването той подробно разказва как то е започнало по личното разпореждане на Гешев. Неговата теза е, че под маската на престъпления като принуда и незаконни записи, на практика е бил разследван Сарафов и то – за длъжностно престъпление. Това обаче е незаконно, защото районна прокуратура няма правомощия за такива дела.
Втори неочакван обрат
Междувременно обаче парламентът е приел законов механизъм за разследване на главния прокурор. Според него за целта се назначава съдия, а материалите като сигнали, доказателства и т.н. срещу шефа на държавното обвинение се администрират от ВКС. Ето защо районната прокуратура изпраща цялото дело във Върховния съд. Мотивът е, че по него има данни за извършени престъпления от главния прокурор. Там са пратени и показанията на анонимния свидетел. Това става в началото на юни.
Няколко дни по-късно прокурор Петров иска достъп до секретните материали. Той се мотивира, че наблюдава дело, преди водено от районна прокуратура и затова иска достъп до доказателствата. Десетина дни по-късно, в края на юни, те са му пратени.
Реклама
Месец по-късно ВКС получава писмо от защитения свидетел. В него той обяснява, че на прозореца на колата му е било оставено неподписано писмо и моли „да му бъде осигурена защита от всички възможни форми на натиск и заплашване“.
Трети неочакван обрат
Заради това твърдение започва проверка кой е имал достъп до секретните материали. Оказва се, че пликовете с доказателствата са били разпечатани от прокурора Петров, който се е запознал с тях. Освен него достъп до материалите са имали и служителите на секретното деловодство на съда, тъй като това е част от служебните им задължения.
През август Петров отново иска секретните материали. Пред съда той обяснява, че „липсата им създава спънки“ за воденото от него разследване. По това време Висшият съдебен съвет все още не е назначил специален прокурор, който да разследва главния. Затова и материалите са изпратени на прокурора Петров. Посочено е, че след назначаване на специалния прокурор, той може да прецени дали да ги изиска обратно.
Едва в началото на декември цялото това дело е изпратено при съдия Даниела Талева, която е назначена за специален прокурор. Към момента няма информация по материалите да е образувано дело. В понеделник БНР съобщи, че се проверяват данните за връзка на Сарафов с „Осемте джуджета“.
Къде е проблемът?
„Разпореждането с тези доказателствени материали би трябвало да е единствено от компетентността на специалния прокурор. В случая обаче, първо, до секретните материали е даден достъп на прокурор от СГП още докато са се намирали във ВКС, а впоследствие всички веществени доказателства и секретни материали са върнати от ВКС в прокуратурата“.
Така правният съветник в АКФ Андрей Янкулов коментира движението на материалите между прокуратурата и съда.
До момента нито една институция не е коментирала казуса. Няма и потвърждение за теч на информация, макар че има такива съмнения.
Имаме 100 страници материали
В ГДБОП има около 100 страници материали за дейността на бившия следовател Петров в „Осемте джуджета“, заяви пред Нова телевизия шефът на дирекцията Явор Серафимов. По думите му в материалите се споменават и имената на няколко магистрати, сред които и това на Сарафов. От думите му не стана ясно дали се имат предвид същите свидетелски показания като тези, събрани по прокурорското дело или други.
ГДБОП няма данни Еврото да е починал, каза още Серафимов. Според МВР бившият следовател е избягал в чужбина и се намира в съседна държава.
