Отдавна замислях да споделя една интересна според мен гледна точка за провалите на БСП, но всеки път темата отстъпваше на злободневната хроника. И тъй като тази „центрофуга“ ще продължава да ни върти в условията на неправдоподобна вътрешна и международна криза, няма за кога и за къде да отлагам.
А сега по същество за парадокса: наследницата на столетната партия вади мажоритарни явления, докато се стопява пропорционално при всеки пореден вот? Очевидно има нещо жестоко сбъркано в червената централа, сред като тенденцията на пропадането изглежда непреодолима. * !
Потенциалният червен вот търси своя пилот
Не само заради римата, а защото 80% от българите с леви корени, убеждения и настроения са непредставени парламентарно, регионално и муниципално, тоест на общинско ниво. Веднага пояснявам, че под понятието „леви“ разбирам ценностите, завещани от Маркс, Енгелс, Ленин, Димитър Благоев, Георги Димитров, СССР, антифашистката борба и социалистическото културно-икономическо съзидание след Девети септември 1944-та под знамето на БКП, а не постмодерният евро-ляв фалшификат на еко-хомо-джендъра, миграци ята и реставрацията на нацизма през Бандера и Прибалтика под диктовката на демократ-фашизоидите от САЩ.
Актуалните извращения на терминологията са наложени от Олигархията чрез прислужващите университетски и медийни измекяри. Ляво винаги и навсякъде означава само едно, а именно Власт на наемния труд за сметка на Капитала, национализация на едрата финансова и промишлена собственост, противопоставяне на колониализма, фашизма, расизма, антисемитизма и диктатурата на „богоизбраните рокфлери“ от САЩ, Великобритания, Давос и т.н.
Всичко друго е измама, а победата на Червената армия над Хитлер е свещена!
Очертах в най-едри щрихи принципната рамка на класическото „ляво“, за да разберем до каква степен фирмата на „Позитано“ N20 се разминава със своя потенциален и реален електорат.
Вече три десетилетия по повод „онази България“ преди 10 ноември 1989-а, после покрай Запада, Европа и НАТО, напоследък и заради Украйна, а най-пресен е нонсенсът спрямо президента Румен Радев и атаката на Посолството срещу него, провеждана чрез евро-атлантическите „проксита“ у нас.
И като разшифроваме антилогиката на разминаването, ще си обясним защо БСП успя по някакъв начин да удари в „десетката“ с номинациите на Румен Радев, на Ваня Григорова, на неколцина областни и градски кметове, даже в един-два района на София, докато в същото време по паралелната писта „червената“ пропорционална бюлетина търпи провал след провал, да не кажа разгром. Очевидно нещо не е наред, след като стотици хиляди хора са готови да подкрепят алтернативен на Статуквото кандидат, но не припознават БСП като аналогичен вариант.
Да, това е съвременният облик на странния, хермафродитен субект с ляво тяло и дясна глава, наречен БСП. Между другото, в Чехия, много по-близка цивилизационно и духовно до Запада и помнеща съветските танкове през 1968-а, умните хора запазиха институцията ЧКП (Чешка комунистическа партия), докато нашенските „лукановски“ ренегати побързаха да се откажат от вековната историческа марка, символ на класовата битка срещу Олигархията, Кобургите и фашизма.
Реклама
Ето го първото, изначално и фатално обяснение за това, че днес, но не от вчера, още преди Нинова, формацията с офис на „Позитано” №20 няма нито лице, нито сърце. Има само адрес за кореспонденция и коалиционно самоубийство с партньори от породата на ПЕС, Йончев, Захариев, Петър Стоянович, Божанков, „харвардците“, пробандеровците и разни имагинерни „социалдемократически“ фикции с вождове без индианци.
И ако „партията“ все още събира десетина процента от вота, за да поддържа клиентелата от Централата, това се дължи само и единствено на генетичната преданост на остатъчните червени поколения, верни на своята младост и надежда за по-добър и по-справедлив свят. С всяко завъртане на демографската рулетка обаче този електорат се стопява и затова безцветната дружинка от „Позитано“ №20 неизбежно докара нещата до санитарния парламентарен минимум с 24-25 депутати.
На предстоящите евроизбори резултатите ще бъдат още по-плачевни с един-двама бенефициенти, но тази история е последното, което вълнува червената България, тъй като командировката е Брюксел е за лично обогатяване на съответния фаворит и няма нищо общо с дневния ред и каузата на автентично левите хора у нас. Дори напротив, ако вземем предвид миграцията и „Истанбулската конвенция“, срещу които Нинова уж удържа фронта, но кой знае…
АКЦЕНТИТЕ СА НАРИСУВАНИ, НО КЛИЕНТИТЕ СА НАПАЗАРУВАНИ
Читателите на тази рубрика вече доста години са се убедили, че разговаряме искрено. И затова припомням критичните ми думи по адрес на Румен Радев, най-вече покрай нелепото „Триеморие“, представляващо бандеровско-неонацистки проект на някогашните сателити на Райха от Балтика до Черно море със специалното участие на фанатично-истерично-русофобска Полша, таран на вечните българофоби ала Чърчил от Лондон.
Това е ясно, наред с други прекалено натовски забежки на някогашния „льотчик“ от БНА и Варшавския договор. Добре, но в политиката няма вечни ледове, а пориви на ветрове и циклони. И затова умните хора мислят не догматично, а прагматично.
От тази изходна позиция изглежда, че акцентите за БСП в настоящия момент са нарисувани по векторите Украйна, Русия, САЩ, НАТО, ЕС, еврото и най-вече срещу Сглобката като проклятие за България. Нарисувани, нарисувани, ама клиентите май са напазарувани?
Няма как по друг начин да се обясни странният „активен неутралитет“ на „Позитано“ №20 във войната на евро-атлантическите подлоги у нас срещу президента Радев. Нещо повече – с византийското си говорене факторите от „червената“ Централа под сурдинка, ако не и директно, обслужват интереса на ПП-ДБ-ДПС за потушаване на последния алтернативен център. При всичките резерви и съображения за „натовския генерал”от „Дондуков“ №2.
Още веднъж – в политиката, особено в наши времена, няма чисто бяло и чисто черно, всичко е размито до мъглявина. И все пак Румен Радев е последният бастион и Рубикон на историческата, националната и моралната съвест и идентичност на нормалните българи. Без него следва потоп! При това положение е съвсем логично и прагматично БСП с целия си ресурс да застане зад Президента срещу реванша на фашизма и неоосманизма в различните им превъплъщения.
Уви, това не се случва и затова за пореден път фирмата се разграничава от Партията и своя електорат. Както обикновено с половин глас и през общи приказки, също като по темата за оръжейните доставки и въобще за подкрепата с парите на българските пенсионери на неонацисткия режим на Зеленски, както и по повод геноцида в Газа. По тази писта след две-три завъртания на изборната рулетка и демографията, вековната партия ще стигне до ръба на 4-те процента. А по-нататък следват Марешки и Симеонов…
Георги Атанасов за „Минаха години”, заглавието е на Narod.bg
