Учени, та зафучени: ВУЗ-ове без сгради бълват дипломи на кило

Докато броят на университетите в България расте като лавина, висшето образование успешно се превърна в търговия с дипломи от всякакъв вид – за бакалаври, магистрати, че и за доктори. Всеки може да си отговори на въпроса доколко тези хартийки имат нещо общо с науката и квалификацията. Затова пък  някогашни учителски институти се нарекоха университети, техникуми станаха колежи, като всички те отвориха и филиали из цялата страна. Само дето нито един университет не може да влезе в престижните европейски класации.

Затова пък имаме вузове с гръмки имена, които при това предлагат дистанционно обучение, някои дори нямат собствени сгради, лекционни зали, но пък издават дипломи, на „разумни цени” и в съкратени срокове на обучение.

Ботевград, например, се оказва, университетски център. Такъв би трябвало да бъде, понеже там се намира „Международно Висше Бизнес Училище”. Експерти обясняват, че през годините там са напечатани доста дипломи, като няколко пъти е сменяно името: „Българо-датски колеж по икономика и управление”, „Колежа по икономика и бизнес администрация” и днес е вече „Международно Висше Бизнес Училище”.

Източниците ни си припомнят, че преди години вузът имал големи проблем с регистрацията, понеже „нямаха дори сграда”, както твърдят запознати. Затова се наложило да наемат под наем, докато изпълнят изискванията за акредитацията, а после я освободили, защото влезли в регистъра на вузовете.

Явно бизнесът с имоти, сам по себе си доста печеливш, както и дистанционното обучение, е сред силните страни на този институт. Ботевградският научен център може и да не се е прочул с някакви научни разработки и открития, но през 2017 г. вдигат сграда с хотел за чудо и приказ в София. Идеята е част от лекциите да се водят там, включително и от там да се провежда така предпочитаното дистанционно обучение. Самата постройка дори била номинирана за сграда за годината.

Сградата при това била вписана като собственост на фирмата „Международен център за кариерно развитие”, която принадлежи на университета. През лятото на миналата година модерното съоръжение, в което уж ще се обучават студенти, е продадено за над 12 млн. лева. Но да не ги мислим възпитаниците на Ботевградския университет къде ще се обучават, запознати казват, че вузът има канцелария в „Лозенец”, а повечето му студенти слушат лекциите дистанционно. Какво е качеството на подобно обучение е друг въпрос, на който могат да отговорят специалисти по темата.

Ботевградското „Международно висше бизнес училище” си има президентка и вицепрезидентка – Лена Гайдарска и Надя Гайдарска. Лена Гайдарска, според запознати навремето, била активистка в Комсомола с голям замах. Надя Гайдарска пък до неотдавна имала няколко сладкарски фирми. Една от тези компании – „Шоколатери – Амели” е препродадена на Линда Петкова, съпругата на Кирил Петков. След това името е сменено на „Сладкарницата на Линда”.

Зам.-ректор по научноизследователската дейност и международното сътрудничество във вуза е Стела Балтова. Тя да припомним беше излъчена от Румен Радев за служебен министър на туризма.

Дипломите от Ботевград си имат и цена и тя не е ниска. Бакалаври и магистрати плащат по над 1600 лева на година, а от докторантите се искат по над 3000 лева.

При положение, че за държавна поръчка студентите вече няма да плащат, е трудно да си представим кой ще се навие на такива такси. Отговор може би дава направено преди години репортерско разследване, при което на журналист е предложено да се запише направо в третия семестър на известен университет. От администрацията му обяснили, че няма нужда да ходи на лекции и упражнения, всичко щяло да се решава с курсови работи по имейла и така да завърши бързичко, стига да си плаща редовно семестриалните такси.

Преглед на вузовете в България показва, че Ботевградският университет не е единствен с такъв профил на образователното поле. Напротив, там кипи люта конкуренция. В Пловдив действа по аналогична схема „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите”, на страницата на което в интернет четем: „Академия за лидери”. Този екстравагантен вуз преди години се прочу с офертата си „Учи и спечели”. На младежите, решили да станат студенти в този академичен център, ръководството му  предлагаше „щастливи бонуси”: 7-дневни почивки, смартфони, айфони, лаптопи, таблети, а голямата награда е джип.

„Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите” не се е ограничило само до Пловдив, а е разкрило филиали във Велико Търново и Русе. Клонът в Русе особено нашумя в началото на века. Тогава се оказа, че половината парламентарна група на ДПС се е записала да учи висше там. При това без никакво притеснение, че учебната база е разположена в някакви неугледни бараки, останки от соца, в които едно време се провеждали ученически кръжоци. Все пак в Пловдивския частен вуз, както и в Ботевградския, наблягат най-вече на дистанционното обучение. 

Още един частен университет в Пловдив – „Висшето училище по сигурност и икономика” преди време „вербуваше” студенти с промоционална оферта. Предлагаше се „само сега” специална модулна такса от няколко стотачки за всички избрали да се запишат във вуза, съчетал икономика и сигурност като две в едно.

Впрочем, „Висшето училище по сигурност и икономика” преди години е било нещо по-простичко – само „Колеж по икономика и администрация”. Май ще се окаже, че в някои академични среди това е отработена схема – първо се регистрират като колежи, а после се превръщат във висши училища.

При положение, че Софийският университет всяка година обявяват десетки свободни места, времената на подобни структури отминават, уверяват ни експерти по висше образование. И веднага дават пример. В Пловдив вече е извън строя „Европейското висше училище по икономика и мениджмънт”, в което се подвизава Жан Виденов.

При това той преподава там управленски дисциплини и е главен секретар на вуза. Каква ирония, по време на неговото управление България стигна до фалит, а ето че и университетът му набързо хлопна врати. Орисия – едва ли! По-скоро манифактурите за  бързи дипломи за висше образование приключват една след друга, анализират експерти. Те обясняват, че сега, след като ще отпаднат таксите в държавните университети, все по-трудно ще се намират мераклии, готови да хвърлят куп пари за едната диплома, само защото тя се случва в съкратени срокове и с „дистанционно обучение”.