Само в Narod.bg: Въздушните линейки готови през 1999 г., малоумен закон на Иван Костов провалил всичко

Първият италиански хеликоптер-линейка за 23 милиона лева от системата за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS – Helicopter Emergency Medical Service), който пристигна в България,беше официално представен днес, а новината отразена гръмко и с патос от де що има медии, радия и информационни сайтове. Въздушната линейка по план трябва е първата от общо шест машини.

Само дето цялата патетика и възхвала на обществената поръчка за общо 136 млн. лева се оказа поредният кьофишек на сглобката – българските военни са били готови с въздушна линейка още през 1999 г., но крадливите политици от кабинета на Иван Костов са провалили идеята с малоумния и писан на коляно Закон за управление при кризи, приет от кабинета на мурга. Това научи Narod.bg от публикация на бившия военен Георги Проданов.

Ето пълния текст, в който офицерът разкрива каква е истината с летящите линейки:

Значи, тия дни не смея да отворя хладилника, щото само оттам не е избръмчал някой италиански вертолет! Радио, телевизия, сайтове, вертолет до вертолета, мила моя майно льо, сурикат до суриката! Кога се загледах, ми той вертолетът бил един! И около него кръжи онуй, що било академик по сапуните и се врътка като мин.-председател с ограничен срок на годност, бие се с кьопави ръчици в малолитражните си гърдички, кокори се през запотени цайси и се гордее, сякаш е извело България на върха на цивилизацията!

Ай кафа ве!!!

Работата по въпроса беше готова в късната есен на 1999 г. Идеята беше на тогавашния началник отдел „Гражданска защита“ – Пловдив Наско Тодоров. Приех я с удоволствие и убеждението, че ще изградим нещо добро.

Чрез страхотния пилот, голям мъж и приятел до ден днешен, полк. Неофит Яков, влязохме във връзка с тогавашния командир на вертолетната авиобаза в Крумово полк. Васил Иванов. Той също прие идеята и разпореди работата по нея на полк. Стефан Иванов, началника на щаба. Тогава активно се присъедини и подп. Димитър Маринов, бивш пом.-началник щаб по разузнаването на парашутния батальон (от там се знаехме още), а към оня момент, началник на спасителното звено на крумовци. Тогавашният директор на УМБАЛ (не помня дали тогава тази абревиатура съществуваше) „Св. Георги“, прочутият хирург-ортопед д-р Георги Кръстев, верен на темперамента си, запали на четвърт оборот и се раздаде за каузата!

И тези три структури, без тъпани, чинели и духова музика, успяха да стигнат до конструктивни и ефективни общи решения, да извършат нужните реални и продуктивни действия, въпреки (или благодарение?) пълната незаинтересованост на Държавата. Ей така, дума-дума, стискаме си ръцете и край! Нито средства сме искали, нито нищо! От авиаторите вертолетите, от болницата медицинските екипи, от мен спасителите.

Площадката за кацане в болницата беше готова, вертолетите, е, не италиански, съветски Ми-та и един BEL спрягахме, бяха готови, задачите помежду ни бяха разпределени. Остана малко административна бумащина и една комплексна тренировка за ранната пролет.

И край! Бяхме готови.

През март 2000-та обаче, НС гласува малоумния, писан на коляно Закон за управление при кризи и „приоритетите“ на съществуването ни се изместиха в съвсем друга посока, нямаща нищо общо със спасителната дейност.

И разсипаха всичко!

Италианци, денковци, линейки. Открили топлата вода и въздуха под налягане!

Ма повечето още сме живи бе, оууу!!!