6000% схема: 383 лв. за 1 гайка в софийския завод за боклук, работните дрехи са по 2000 лева!

Колко струва една гайка в България? 20, 30, 50 стотинки, 1 лева? Само си мислите, че знаете. Струва 383,37 лева! Над 6000% оскъпяване от това, което бихте видели като потърсите в интернет или се поразходите по железариите. Толкова е било готово да плати Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО)!

Ексклузивно Actualno.com стигна до данни, информация и дори документи, показващи картината в СПТО. Предприятието да се занимава с боклук, но би следвало да има поне минимална хигиена, когато става въпрос за управлението му.

Предистория

СПТО е общинско предприятие, на директно подчинение на Столична община, и се появи като отговор на периодичните кризи с боклука в столицата, които бяха познато явление през 90-те години на XX век и началото на XXI век. За изграждането му са изхарчени около 350 000 000 лв.

Издънка в Narod.bg: Васил Терзиев върна изритан за нарушения шеф на завода за боклук – ето кой е Николай Савов (ПЪРВА ЧАСТ)

В първия работен ден на новата година обаче, кметът Васил Терзиев и новото ръководство на Столична община алармираха за потенциална криза с боклука. Защо – накратко СПТО произвежда много по-малко RDF гориво, отколкото би трябвало, съответно в клетките му се трупат много отпадъци и при това развитие на нещата не е толкова далеч моментът, в който боклукът на София няма да има къде да се складира. СПТО има 4 клетки за отпадъци в депо „Сардината“.

Предишното управление на столицата – това на ГЕРБ, което изкара 15 години с Йорданка Фандъкова и преди това с Бойко Борисов, определи това като политически пиар, защото новото управление не може да се справи с предизвикателствата и търси начин как да скрие неспособността си да управлява.

Дали е така? На 5 януари се очаква одитен доклад какво се е случвало в СПТО през последните 3 години. След като Васил Терзиев спечели битката за кметското място в София, предприятието вече има нов директор – Николай Савов.

Той беше първият директор на СПТО, през далечната вече 2015 година. Според информацията одитният доклад вече трябваше да е излязъл (намерението на новата власт е да е публично достъпен, за разлика от други такива одити), но многото стряскащи данни и обобщаването им са принудили одиторите да отложат пускането на документа, защото работата по установяване на грозната картина се е оказала повече от очакваното!

В числа

1. 6389,5% или 64 пъти по-скъпи гайки, отколкото е средната цена в търговската мрежа – стряскащо число. То е от идея за договор в рамките на Закона за обществените поръчки – изпълнението на процедурата за окончателно узаконяване на закупуването на тези диамантено-платинени гайки (като гледаме цената) е спряно, договорът не е в сила за изпълнение.
2. И още едно такова намерение: два различни вида лагери, чиято средна цена в търговската мрежа е съответно 40 лв. и 65 лв., е предвидено да се купят за съответно 1636,14 лв. и 1196,61 лв. Това е между 1840% и 4090,35% или 18 и 41 пъти по-скъпо от необходимото!
3. Поръчка за работно облекло (светлоотразителен гащеризон) за всичките 300 служители на завода. Поръчката е за около 564 000 лв. т.е. около 1880 лв. на човек с ДДС. В регистъра за обществените поръчки обаче има документация специално за това – вижда се, че става въпрос за общо 5 вида облекла, сред които зимен работен костюм, антистатичен зимен работен костюм, летен работен костюм, антистатичен летен работен костюм и допълнително работно облеко. Всеки от тези костюми е с различни елементи, например яке, панталон, полугащеризон, шуба, престилка, тениска и т.н. и за всичко има отделна цена, а общата сума за всичко това е 1722,91 лв. без ДДС*. 

Вътрешни източници разказаха за фрапиращи случаи – за 7 години са направени ремонти на два двигателя с вътрешно горене на двете когенераторни инсталации в СПТО за чудовищната цена от 1 000 000 лв., като ремонтите са били на всеки 17 800 часа работа! Същевременно в периода на тези ремонти не е поправяно нищо друго по инсталациите и сега единият когенератор изобщо не работи, твърдят нашите източници – официална одитна информация досега не е известна, интересно ще е дали в новия одит ще има посочване.

Подготвено е закупуването на шредер за 2,1 млн. лв., след като вече заводът разполага с 2 такива машини и няма предвидено място къде да се сложи трета, казват още източниците ни – отново се очаква дали ще има такава констатация в одита.

Предвидено е да се купят два мотокара за 600 000 лв., при положение, че цената на всеки от тях може да е 50 000 лв. – пак вътрешни данни, но дали ще намерят потвърждение в одита?

Всичко това е само малка част от цялата картина, която тепърва ещ се изяснява – отделно има твърдения за неработещи ленти и оборудване, заради които е невъзможно да се работи на пълна мощност що се отнася до рециклиране и производство на RDF гориво, категорични са източниците ни. В седмичните отчети на сегашния директор – Николай Савов, се изнася информация за аварии, липса на качествена поддръжка, неизпълнение на сключени договори и неподдържана техника, което неминуемо води до неизпълнение на поставените пред предприятието цели за намаляване на количеството депонирани отпадъци и увеличаване на оползотворените такива.

Избистряне на картината

В началото на месец юни 2023 г. Европейската комисия предупреди българските официални власти, че не се справят с овладяването на отпадъците и не могат да изпълнят европейските директиви за отпадъците и опаковките. Според официалните данни от 2020 г. в България се рециклират едва 31% от битовите отпадъци, но никой не взема предвид огромните количества боклук, който се намира и събира от незаконните сметища. Това оставя и горчивия привкус, че данните не са дотам точни. Достигането до поставената цел за рециклиране от Европейската комисия – 55% до 2025 г., изглежда химера. Все по-големи са притесненията, че въпросът за бъдеща криза с боклука на София не е „дали“, а „кога“?

Вече има опити да се подготвя почвата как да се избегне криза с боклука в София – пак да се отвори депото в Суходол. То е рекултививано, това е абсолютно невъзможно, твърдят пред Actualno.com работещи в СПТО, пожелали анонимност.

Друга необходима мярка – замърсителят плаща, звучи добре на хартия. Въпросът е могат ли държавните и общинските структури да осигурят спазването ѝ на практика!

За да бъде решен един проблем, първо трябва да сме наясно колко е голям. Съвсем скоро одитът на СПТО ще отговори на този въпрос – моментното положение в чистотата!