Над една трета от парите за инвестиции, които планира да похарчи държавата през следващата година, ще отидат за инфраструктура. Това става ясно от публикуваните към бюджет 2024 списъци с проекти, които са влезли в капиталовата програма на правителството. Общо за инвестиции за догодина са заложени 10 млрд. лв. – пари от Европа, финансирани с национални средства проекти и един милиард лева фонд за проекти на общините.
Това на практика е и първата година, в която гражданите могат да разберат в какво ще се инвестират парите от капиталовата програма – към финансовата рамка на държавата има приложение с конкретика, каквато в предишни бюджети нямаше, пише „Капитал“.
Проектите, изпълнявани от министерствата, държавните агенции и фондове, са 475 на брой и са на обща стойност 8.7 млрд. лв. Повечето от тях са свързани с пътната и железопътната инфраструктура (над една трета от сумата), както и с модернизирането на армията (15% от целия бюджет). Но има и редица неща, които ще се изпълняват по Плана за възстановяване в сфери като енергетиката, образованието и здравеопазването.
Проектите на общините пък са 765 на обща стойност 2.9 млрд. лв. Тук обаче са включени проекти, които ще се изпълняват в продължение на няколко години, и затова бюджетът е над заложения в капиталовата програма 1 милиард лева, конкретно за 2024 г. Има неяснота на какъв принцип са попаднали част от тези проекти, защото например поръчката за стадиона на „Локомотив“ все още се обжалва.
Именно списъка с проекти, които ще се финансират догодина, беше и една от спорните линии между Асен Василев и ГЕРБ. И за да се избегнат спекулации, че средствата ще се раздават на политически принцип (както заподозря БСП), се реши парламентът да приеме списъка с проектите на общините.
Път за пътищата
Заложените в бюджета средства ще отпушат някои закъсали пътни проекти и ще дадат старта на нови такива по капиталовата програма на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Сред десетте най-големи проекта за 2024 година се открояват тези, свързани със строителството и модернизацията на пътища и железопътна инфраструктура. Например проектът за скоростното трасе Видин – Ботевград фигурира с 400 млн. лв. Договорите за него бяха подписани още по времето на последния кабинет на ГЕБР, но заради неуредици с проектиране и липсата на пари строителството там върви бавно.
Участъкът от Ботевград до Мездра, който в момента е затворен за движение, ще бъде отворен в пътната си част до края на тази година, съобщи и министърът на регионалното развитие Андрей Цеков при участието си в срещата на бизнеса в София, организирана от „Капитал“. Целият участък ще бъде завършен чак в края на 2024 година, „защото е планиран неправилно“.
С 300 млн. лв. в списъка фигурира и проектът за автомагистрала Русе – Велико Търново. Преди седмица министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков обяви, че строежът на първите 7,9 километра от магистралата може да започне още през следващата седмица.
За участъка вече има подписано разрешително за строеж. Останалата част – Бяла – Велико Търново тепърва ще се възлага, като се очаква до края на тази година да се пусне поръчката. Това обаче поставя под въпрос възможността заложените разходи да се изпълнят в рамките на годината, тъй като може да има обжалвания и процедурите да се проточат.
Общо над 800 млн. лева са предвидени и за магистралите „Европа“, „Струма“ и „Хемус“. Магистрала „Европа“ вероятно няма да има проблеми и ще може да бъде завършена през следващата година. „Струма“ и по-специално трасето през Кресненското дефиле е много вероятно да се забави отново и парите да не бъдат усвоени. Колкото до „Хемус“, там нещата са сравнително ясни – ще се работи по подписаните още при последния кабинет на ГЕРБ инхаус договори.
Основни ремонти на първокласни пътища, моста над Дунав, тунели и по-малки мостови съоръжения също са част от средствата на ведомството и АПИ.
В разходите на МРРБ, заложени в бюджет 2024, около 200 млн. лв. са отредени и на ВиК инфраструктурата. Една част е предвидена за приключване на проекти по програма „Околна среда“ 2014 – 2020, а останалите са заложени като изграждане на ВиК инфраструктура по програмата за новия период 2021 – 2027 г.
28.8 млн. са предвидени и за енергийно обновяване на останалите 52 жилищни, сгради по програмата за енергийна ефективност, за които не достигна финансиране по националната програма.
Други 285 млн. лв. са включени в списъка за модернизация на локомотивите на БДЖ. Става дума за големия търг по Плана за възстановяване, който се бави от над година заради документални и процедурни неуредици.
На ход е армията
Догодина Министерството на отбраната се очертава да бъде вторият по големина получател на бюджетни средства за инвестиции след МРРБ. Военното ведомство ще получи съвкупно 1.536 млрд. лв. за реализирането на няколко ключови проекта за модернизация на българската армия. Най-голямата сума в размер на 546 млн. лв. са предвидени за първата вноска за закупуването на близо 200 бойни машини на пехотата и поддържаща техника за изграждане на една механизирана бригада.
Договорът за придобиването на американските Stryker-и е подписан без много шум миналата седмица и през следващите дни ще влезе в парламента за окончателна ратификация. Още 55 млн. ще бъдат дадени за придобиване на противотанкови ракети Javelin за нуждите на бронираните машини.
Малко над 398 млн. лв. са планирани за „придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за изграждане на инфраструктура“. Зад това мъгляво словосъчетание най-вероятно се крие закупуването на ракети за двата новостроящи се модулни патрулни кораба, за брегови противокорабни батареи, за оборудването на флотските хеликоптери Panther с торпеда и за модернизация на военноморските бази.
За самия строеж на двете нови корвети през следващата година са заделени още 161 млн. лв., 82 млн. лв. – за вторите осем изтребителя F-16 Block 70 и, неочаквано, още 174 млн. лв. – за първите осем бойни самолета. Последното е доста изненадващо в контекста на първоначалните заявления от тогавашното правителство на ГЕРБ, че първата полуескадрила ще бъде платена накуп и договорът не съдържа допълнителни скрити разходи. Според закона за държавния бюджет въпросната сума е за транспорт, ДДС, мита и „други разходи“, които най-вероятно са свързани с изграждането на инфраструктурата на авиобаза „Граф Игнатиево“.
Догодина се предвижда да стартира и проектът за закупуване на нови 3D-радари за армията, като за първата вноска са заделени 120 млн. лв.
Стадионите на Пловдив, метрото и пътища
Ако не броим разширението на софийското метро от метростанция „Хаджи Димитър“ до жк „Левски“ – Г, който спада към националните проекти, Пловдив излиза напред – първите три най-големи общински проекта са за втория град.
Първите два от тях отново са за доизграждането на стадионите на местните футболни отбори „Ботев“ и „Локомотив“. С това общата сума за двете съоръжения ще достигне 120 млн. лв. – по около 60 млн. лв. на стадион.
При „Христо Ботев“ нещата са горе-долу ясни. Началните прогнози очаквано започнаха да нарастват и стигнаха сегашните 58.5 млн. лв. На едно от последните си заседания от предишния мандат общинския съвет реши 18 млн. лв. от тези да бъдат изплащани в траншове от по 6 млн. лв. за следващите три години на изпълнителя ПИМК. Очаква се стадионът да бъде завършен през 2024 г., но информация около неговото управление и как точно ще се стопанисва все още няма. За момента стадионът се ползва от ПФК „Ботев“ за скромната сума 5.5 хил. лв. на месец.
По-изненадваща е крайната сума за завършването на стадион „Локомотив“, където се отпускат допълнителните 42 млн. лв. за централната трибуна. Обществената поръчка беше изключително съмнителна и предизвика остра реакция от феновете и управлението на клуба за опорочаване на строежа.
В момента поръчката се обжалва пред ВАС и затова не е подписана, а не е и ясно какво ще реши новото управление на общината за нея. Допълнителната инвестиция от 42 млн. лв. за община в затруднено финансово състояние е странно решение, имайки предвид, че в момента „Локомотив“ не плаща даже скромната сума за наем 4.8 хил. лв. на месец. Любопитен факт е, че стадионът на „Локомотив“ се очаква да е с около 5 хил. седящи места по-малко, но ще струва повече от този на „Ботев“
С над 16 млн. лв. ще бъде финансиран и проектът на община Кърджали за ремонт на улици.
А след това се нареждат Севлиево, София, Разлог, Ловеч и Разград, където ще се работи съответно върху пречиствателна станция, ул. „Опълченска“ от бул. „Тодор Александров“ до бул. „Сливница“, спортна зала, нов парк и доизграждане коритото на река Бели Лом.
Немогат да изберат свой фирми за тези пари,а за МО, Тагарев ще паркира до f16 остарелите БТР и ще ги подарим на Украйна