НЕЙСЕ! Сглобката се разпада напролет (интервю)

0 11 821

В политическия ни речник навлязоха нови думи и понятия – сглобка, не-коалиция, не-партньори, вече и не-сглобка. Може ли след тези нововъведения да говорим и за не-политици и не-политика? Докога ще издържи сглобката? Според доц. Светослав Живков политиците ни имат големи претенции за изключителна прозрачност в политиката, но за да има такава, трябва да има прозрачност вътре в самите партии, защото вече е видно, че правителството е било съставено на тъмно. А какво трябва да се случи в Столичния общински съвет, за да се отпуши работата му – разказва „Труд“.

– В българския политически речник навлязоха нови думи и понятия – сглобка, некоалиция, непартньори, вече и несглобка… Може би след всички тези нововъведения не е ли редно да си зададем въпроса – политика или не-политика е това, което виждаме в последната половин година, доцент Живков?

– В политическата наука не съществуват подобни терминологии. Очевидно визирате правителствената конфигурация. Казано абсолютно безпристрастно – става дума за коалиция. Друг е въпросът, че участниците в тази коалиция, най-вече ППДБ, се притесняват от този термин, имат притеснения от чисто репутационни щети от едно явно коалиране и затова въведоха тези понятия. Има няколко азбучни истини в политиката. В демократичния свят имаме два типа правителства. Хомогенен кабинет има, когато една партия има мнозинство, или малко не u достига и тя може да направи кабинет на малцинството и да играе на плаващи мнозинства.

Но много колеги разглеждат такива кабинети като скрита коалиция. Защото за да имаш мнозинство по конкретни ситуации, ти трябва да го договориш, в политиката нищо не става даром, на добра воля или на някакъв алтруизъм. Ако нямаш разписано генерално коалиционно споразумение с други субекти, ти разчиташ на ад-хок договорки. В нашия случай нямаме такава разписана коалиция, няма и точни и ад-хок договорки, защото имаме т. нар. сглобка, която всъщност си е коалиция. Друг е въпросът, че тази коалиция непрекъснато проскърцва, но фактът, че има споразумение, което предвижда ротация, ни води на мисълта, че де факто имаме по-скоро коалиционна договорка.

– Която всеки ден е подложена на някакви стресове. Борисов заяви, че няма да мине много време и ще има предсрочни избори, скандалът между вътрешния министър и Кирил Петков, мандатоносителят да иска оставката на свой министър…

– Вече е очевидно, че правителството е било съставено на тъмно. Формално то е с мандата на ППДБ, но при самото формиране имаше слухове, че не всички министри са от ППДБ. Изключение прави Мария Габриел. Сега се оказа, че имало хора, лансирани от ГЕРБ и от ДПС, излиза, че вътрешният министър не е суверенно назначение на ППДБ. Проблемът е, че в демокрацията тези неща се казват още в самото начало, а не да стоят задкулисно. Това е една много дълга тема, свързана с това как нашите партии номинират кандидатурите си било за депутати, било за съветници или кметове.

Имаме големи претенции за изключителна прозрачност в политиката, но за да има такава, трябва да има прозрачност вътре в партиите. Някой може ли да каже как е номиниран Антон Хекимян за кмет? А Борис Бонев как се оказа водач на листа? Това се отнася за почти всяка партия в България. Тази непубличност в политиката довежда често и до тези проблеми, които виждаме сега.

– Като специалист по нова и най-нова история, такава конфигурация като сегашната напомня ли ви нещо?

– До голяма степен всяка една ситуация е уникална, особено след 2021 година, когато се нагледахме на прецеденти. Разбира се, в по-близкото и по-далечното минало можем да посочим примери. Например кабинетът „Беров“ беше уж експертен, но беше всъщност скрита коалиция между ДПС и БСП.

Кабинетът „Орешарски“, който пак беше уж експертен и уж коалиция между БСП и ДПС, но с решаваща роля на „златния“ пръст на Волен Сидеров. Така че имаме примери на постигате на някакви споразумения на тъмно. А големите проблеми преди деветосептемврийския преврат са, че по-голяма част от правителствата не отразяват баланса в парламента, а по-скоро идват на власт по волята на монарха или чрез държавен преврат, а впоследствие изборите са просто за легитимация на една установена вече власт.

– Какво според вас държи слепена сглобката и докога би продължило това състояние? Почти нищо от това, което прокламираха за цели, не се случва поне засега – Шенген, еврозона, конституционни промени, съдебна реформа…

– За съжаление за Шенген не всичко зависи от нас. Там проблемът е до голяма степен извън нашата вътрешна политика. Що се отнася до конституционните промени, още от началото има усещането, че те бяха предложени, за да се каже, че нещо се пипа в основния закон, което беше част от платформата на някои партии. В интерес на истината, в тази политическа конфигурация в парламента трудно може да се излъчи някакво друго правителство.

Проблемът на сглобката не е, че ППДБ са се коалирали с ГЕРБ – аз бях сред тези, които подписаха апела да бъде съставено такова правителство. Но по-възможно от него в настоящия момент не е възможно. Дори при всички вътрешни издънки и сътресения при тази непубличност, ние трудно можем да разчитаме на някаква друга конфигурация на власт. Това в някаква степен има и отрицателен ефект – че тези, които са на власт си мислят, че са незаменими и в някаква степен му отпускат края.

– И докога така, доцент Живков?

– Според мен ще издържи поне до пролетта, когато предстоят европейски избори. Преди това трябва да видим как ще стане ротацията през март, защото там също има големи неясноти. Дали ГЕРБ суверенно ще назначава министри, напълно е възможно ППДБ да бламира този проектокабинет на ГЕРБ…

– ППДБ няколко пъти заявиха, че ще се ротират само премиерите.

– Политическата риторика е една, действителността е различна от нея. На евроизборите през юни ще лъсне електоралната картина, кой е губещ, кой печеливш. Защото местните избори не са критерий за това. На тях всички са печеливши – един спечелил София, друг – Каспичан, трети – Борован. Но моето виждане е, че поне до пролетта тази сглобка ще издържи.

Реклама

– Наследник на тежка ДС фамилия стана кмет на София, подкрепиха го тези, които направиха политическа кариера на вълната на антикомунизма и против ченгетата. Означава ли това, че т. нар. преход е свършил, ако изобщо е започвал?

– Зависи какво разбираме под преход. В това отношение, за което намеквате, преходът може би никога няма да свърши или поне в обозримо бъдеще. В края на краищата има една обективна реалност – елитите се самовъзпроизвеждат, в България лустрация не се състоя и е логично комунистическите и посткомунистическите елити да се самовъзпроизведат, включително и на управленски позиции. От друга страна, г-н Терзиев стана кмет по легитимен начин, беше улеснен до голяма степен от основните противници, най-вече от ГЕРБ, защото крайно левият кандидат, макар че получи доста гласове, нямаше шансове в София.

– Проблемът вече е в общинския съвет. След четири гласувания още няма избран председател. Как може да се отпуши работата му, според вас?

– Общинският съвет неслучайно заприлича на парламента отпреди договарянето на сглобката. Разликата е, че парламентите могат да имат по-къс живот при неизлъчване на правителство. При общинския съвет не е така. Кметът си е избран, ако не сгази лука, т. е. закона, той ще си остане на този пост четири години. Това, което каза господин Терзиев – че ако до три месеца няма избран председател, ще има нови избори за съветници, е абсолютно невярно. Законът казва, че такива ще има ако съветът не провежда заседания три месеца.

Такъв казус нямаме, а за да го има, трябва повече от половината съветници да бойкотират заседанията. Общинарите имат повече време, трябва да мине време от изборите и да се успокоят страстите. А иначе, като алтернативи в общинския съвет повече от ясно е, че някакво работещо мнозинство може да се създаде само около ППДБ. Много трудно би било ГЕРБ и БСП, дори при добро желание, да изгладят някакво мнозинство с останалите формации. Това в никакъв случай не улеснява ППДБ „Спаси София“. Те имат два варианта. Първият е коалиционно договаряне с ГЕРБ, вторият – с БСП, независимо дали те ще го нарекат сглобка.

– Но Борис Бонев каза, че няма да прави сглобки с ГЕРБ?

– Това е много сериозен вътрешен проблем за тази формация, защото те трябва да решат вътре помежду си, ако Борис Бонев толкова не желае да се коалира с ГЕРБ, той трябва да подсигури гласовете на БСП в съвета. Това за момента не се наблюдава, но не е изключено да се случи по-нататък. Това би поставило пред друга морална дилема общинските съветници от ППДБСС. След като те между двата тура представиха БСП и нейния кандидат като някакъв опит за реставрация на комунистическото минало, как ще се коалираш с тези хора?

За съжаление ППДБ с добавката „Спаси София“ остават пленници на тяхното предизборно и следизборно държане. Трябва да си оставиш някакви мостове за коалиране. ППДБ не са се научили да не рушат мостове. В края на краищата изборите не са самоцел, състезание да вземеш повече места. Изборите са средство за управление. А за да го постигнеш, е нужно освен да вземеш определен брой гласове, но да имаш и сила за коалиционно договаряне. А при ППДБ това наистина е проблем.

Те претърпяха щети, след като на анти-ГЕРБ основа правеха своята кампания на изборите през април и накрая се коалираха с ГЕРБ. Същата тази история ще се прояви и при местните избори, ако се коалират с ГЕРБ. Ако се коалират пък с БСП, също ще имат електорални щети, защото в тази коалиция поне някои от партиите формално се водят десни. Цялата кампания на ППДБ и „Спаси София“ беше фокусирана срещу ГЕРБ и това доведе до контрареакция. Сега ГЕРБ ще си връща. Не бяха научени уроците от поредицата парламентарни избори.

– Сещам се как през юли 1990 г. след шест неуспешни гласувания във ВНС за президент СДС и БСП оттеглиха своите кандидати д-р Дертлиев и Чавдар Кюранов, СДС номинира Желю Желев и той бе избран веднага. Според вас възможно ли е ППДБ да оттеглят Борис Бонев след като той се провали четири пъти?

– Ако ППДБ искат да се договорят с ГЕРБ, трябва да предложат друг кандидат вместо Бонев, защото ГЕРБ категорично казаха, че няма да го подкрепят. Напълно логично е първата сила да предложи друг кандидат. Разбира се, това поражда риск от разцепление вътре в групата на ППДБСС и напускане на „Спаси София“ със своите 8 мандата. Има и друг вариант – някаква компромисна фигура от по-малките групи в общинския съвет да бъде предложен за председател.

– Например Вили Лилков?

– Лансира му се името, но за мен това е пожарен вариант, защото председателят трябва да има зад себе си мнозинството в съвета. Защото това е другият важен въпрос – мнозинствата. ППДБСС казаха, че може да се управлява с плаващи мнозинства, но това беше моделът „ГЕРБ“, който те искат да възпроизведат отново, като го нарекат по някакъв друг начин. Не мога да прогнозирам какво ще стане, в последните две години се нагледахме на всякакви варианти. Но обективно погледнато вариантите са два – ППДБСС или с ГЕРБ, или с БСП.

– Успя ли „Синя София“ да рестартира дясното политическо пространство, каквато цел имаше?

– Постигайки представителство в София, тази коалиция получава легитимност, която надхвърля количественото измерение на трите места в СОС. София е столицата, тя не е някаква община, където някаква формация е спечелила няколко места. Проектът е рестартиран, доколко ще успее, бъдещето ще покаже. Силно се надявам този успех да се пренесе и на европейските избори, и на парламентарни, когато и да са те. Началото е дадено и за мен то е оптимистично.

Нашият гост

Доц. Д-р Светослав Живков е специалист по нова и съвременна българска история, електорална история, изборни системи и политически системи и партии в България. Той е роден на 4-ти август 1979 г. в София. Завършва VII СОУ “Свети Седмочисленици” в 1997 г. и история (магистър) в СУ “Св. Климент Охридски” през 2003 г. От февруари 2006 г. е редовен докторант в Историческия факултет, катедра “История на България” (секция “Нова българска история 1878-1944”). От 2022 г. е доцент по Нова българска история в Алма Матер.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.