Като Кирил Петков: Линда Маккензи става българка

1 4 879

Линда Маккензи – Петкова върви стъпка по стъпка към получаването на българско гражданство, научи „Уикенд” от свои източници от президентството. Тя е вече буквално на крачка от наш паспорт. Наскоро молбата й е била разгледана и одобрена от Съвета по гражданството. След като е получила зелена светлина, остава само да бъде издаден указ, поне такива са стъпките, описани в закона.

Самата Линда Петкова преди повече от година лично разкри, че кандидатства за българско гражданство. Във фейсбук тя публикува на 2 февруари 2022 г. документ за владеене на български език, едно сериозно изпитание пред всеки чужденец.  Сертификатът е един от задължителните документи, нужни за получаване на българско гражданство.

„Хайде… 673-та стъпка да станеш български гражданин след 15 години тук” – написа тогава в профила си тя. Така показа колко труден е пътят за получаването на български паспорт.

След като е минала година и половина, за да стигне молбата й до Съвета по гражданство, става ясно, че Линда Петкова не е ползвала връзки, натиск и влиянието на съпруга си, за да ускори процедурата.

Както е известно, госпожата е от Канада, но от години живее със семейството си тук. „Аз имам отделен живот и моите интереси, а Кирил има неговата работа. Не ги смесваме. Изслушвам го, но нямам нищо общо с това. Аз дори не съм още българка и идеята за политика ми е малко странна” – сподели преди време в медиите Линда Петкова.

Когато пристига в България, тя не знае и дума на български език.

„Но исках да си говоря с бабата на Кирил. Това беше много важно за мен, защото възрастните хора са много интересни и пазят интересни рецепти. Езикът за мен е много важен, не ми върви в езиците, но имах голямо желание да науча езика” – разказва още Линда.

Според запознати съпругата на Кирил Петков има предвид баба му Райна от Дупница, родния град на майката на бившия премиер. Бабата Райна и дядото Васил Богданови са вече покойници, а приживе са начални учители в Дупница.

Съседи са ги запомнили като много работливи и общителни хора. Според тях дори физически Кирил Петков прилича на баба си Райна. Като пенсионерка в началото на 90-те години тя се захванала да продава банички и си създала постоянна клиентела, до голяма степен и благодарение на умението й да общува с хората.

Майката на Кирил Петков – Венета, след като завършва гимназия в Дупница, става студентка по българска филология в Пловдивския университет. Там среща Петко Петков, бащата на Кирил, който е софиянец и в Пловдив следва биология.

Студентската им компания прекарва всяко лято на плаж Корал. Венета обаче е предпочела да остане и досега в Канада и работи като библиотекарка и е разделена със съпруга си от години. 

Шуробаджанащината във „Възраждане” продължава

Копейкаджия

отново набута

роднините си

в листите

Брата на Николай Дренчев – Димо, с когото са забъркани в данъчни афери, е кандидат за кмет на столичния кв. „Младост”, а жена му води листата за съветници в Ловеч

ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ

Ковчежникът на „Възраждане” Николай Дренчев, дясна ръка на вожда Костадин Костадинов, не се е отказал от мераците си да уреди цялата рода на сладки държавни постове. След като на последните парламентарни избори набута брат си Димо и братовчеда Димчо в парламента, сега е дошъл ред и на съпругата му.

Красимира Дренчева е поставена на второ място в листата за общински съветници в Ловеч, веднага след издигнатия от партията кандидат за кмет Алдин Начков. Това автоматично й гарантира място в общинския съвет – за сметка на редовите активисти, разбира се. Не че на някой му пука за тях, щом става дума за уреждане с висок пост на поредния на представител от клана Дренчеви… Все пак, Николай Дренчев, известен с навика си да се къпе всяка неделя, а изпращаният към него от структурите в цялата страна членски внос да потъва безследно, вече е доказал, че хич не се трогва от обвиненията в  шуробаджанащина.

Претенциите му за морал и почтеност дори няма нужда да се коментират. Само ще припомним, че три от фирмите на братята Николай и Димо Дренчеви „Душ кабини БГ”, „Братя Градеви” и „Ефективни сгради – България” са в списъка на НАП с неплатени данъци за над 400 000 лева. С тези фирми двамата „възрожденци” години наред се занимават с монтаж на дограми, прозорци, парапети и душ кабини. Колкото до качеството на работата им, за това говорят десетките сигнали от клиенти в София за неспазени срокове за монтаж, нарушени договори за гаранционните условия и прочее досадни „дреболии”. Явно обвиненията в данъчни измами и жалби от клиенти не са пречка депутатът Димо Дренчев да се кандидатира и за кмет на столичния квартал „Младост”.

„Ха, това е оня чичо, който дойде в къщи да ми вземе размерите за новата дограма! От няколко години го търся, за да направя рекламация, но офисът на фирмата все е заключен. Сега покрай кампанията може и да го открия, за да си поискам парите”, коментира човек от квартала, виждайки плакатите на кандидат-кмета от пропутинската „Възраждане”.

И докато в квартал „Младост” Дренчеви не са допуснали създаването на партийна структура, която да възроптае срещу  шуробаджанащината, то в Ловеч нещата не стоят така. Тамошните партийни активисти посрещат на нож новината, че на челно място в листата е спусната жената на Николай Дренчев Красимира. Редовите членове научават последни, а опитите им да се жалват на централното ръководство, удрят на камък. Следвайки принципа на Сталин „Има човек, има проблем”, лидера Костя Копейкин директно сменя ръководство на ловешката структура. „От днес съм политически необвързана. Разведохме се с „Възраждане”. Моля ви, не ме свързвайте с тези субекти“, написа след чистката във Фейсбук Петя Митева, бивш вече секретар на партията в града.

Драмата в Ловеч изобщо не е изолиран случай, разказват разочаровани фенове на Копейкин. За последния месец по подобен начин са сменени шефовете на поне пет общински организации, които са си позволили да се оплачат от парашутистите със скандална биография, включени в листите за общински съветници.

Потрес за „възрожденците” предизвиква издигнатия от партията кандидат-кмет на Берковица Милован Жан Панталеев. През последните 4 години Панталеев е съветник от ДПС, а с помощта на кметицата на градчето, която му е роднина, дори за кратко е шеф на общинския съвет. Свален е от поста след скандал за продажба на общински имоти за жълти стотинки и сигнал, че фирма на баща му източва тамошното ВиК. Листата за съветници на Милован Жан Панталеев също е любопитна. Хора от града разказват, че на челно място има лица, фигуриращи в криминалния контингент на МВР. Част от тях са с по няколко присъди. Твърди се, че благодарение на криминалните субекти се очаква на 29 октомври повечето от ромите в Берковица да сменят предпочитанията си от ДПС към „Възраждане”. И това далеч не е изолиран случай. В Северозападна България листите на Копейкин са пълни със странни субекти, които дори не крият, че са си платили за включването.

Любовницата на шефа

на КТ „Подкрепа“ –

руса мацка, назначена

в министерство

Даниела Колинс не крие отношенията си със синдикалиста Димитър Манолов

Борецът за правата на работниците у нас – дългогодишният шеф на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, наследникът на още по-дългогодишния председател на синдиката д-р Константин Тренчев, наистина се бори за работното място на всеки. Особено ако е засукана блондинка, към която, както носи мълвата, изобщо не е безразличен от доста години.

65-годишният Манолов, който е първа писта на протестите с политически привкус, има добри приятели, които са се погрижили много близката до сърцето му Деница Колинс да бъде назначена в Министерството на икономиката, твърдя източници на „Уикенд”. Според хора от там, русата мадама най-изненадващо е заела шефската позиция „началник на отдел Руска Федерация, страни от ОНД и Грузия“ във ведомството.

Нейни колеги са категорични, че тя е пристигнала там по втория начин през 2020 г., под ръководството на министър Лъчезар Борисов. Оттогава досега тя е несменяема, но не се е и набивала на очи. Лека-полека „калинките“ стават ясни, както и с количествата несвършена работа, така и с връзките, които са ги докарали. Деница Колинс не криела пред колегите си, че има много близки отношения с „Митко” и почти всеки ден се срещала с него.

Заради работното място на дамата, Димитър Манолов явно е поел ангажимент да връща услуги. Според запознати със синдикалния бизнес, справя се успешно.

 Как храма „Свети Николай Чудотворец” стана явка на КГБ

Шпионска апаратура за

подслушване докарана

в Руската църква в

алуминиеви куфари

още през 2018 г.

• „Уикенд“ научи: Архимандрит Васиан е подполковник, а протойерей Павелчук – майор

• Два доклада на ДАНС са покрити от служебните правителства

• Патриарх Кирил лично опява водещия си офицер акад. Примаков, Змеев му помага в траурната церемония

• Евангелието в храма използвано за тайник, подслушван е триъгълникът на властта

Реклама

ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ

На 4 април т.г. в Даниловския манастир, разположен на десния бряг на река Москва в руската столица, цари голямо оживление. Излъскана е до блясък патриаршеската и синодална резиденция, както и сградата на катедра „Външни църковни взаимоотношения”. Подготвя се важна срещата на главата на Руската православна църква патриарх Кирил със седем ключови свещеници. Всички те ръководят мисиите в далечна чужбина. Задачите, които Кирил им спуска, са ясни – да провеждат хибридните атаки на Кремъл и да печелят сърцата на вярващите на страната на диктатора Владимир Путин във войната му срещу Украйна.

Нещо повече, за западния свят отдавна не е тайна, че задграничните структури на Руската православна църква (РПЦ) са прикритие на мощната руска резидентура, оплела Европа и САЩ. Създадена още от КГБ, сега тя се ръководи от Службата за външно разузнаване на Русия (СВР). В центъра на тази шпионска мрежа в расо е самият патриарх Кирил със светското име Владимир Гундяев. Той се оказа агент на КГБ с псевдоним Михайлов, разкриха този февруари швейцарски медии, като се добраха до полицейското му досие, което се пази във федералния архив в Берн. Вербуван е на 18 г., а през 70-те години на миналия век е бил съветски шпионин в Женева в Световния съвет на църквите. Само в периода от 1969 до 1989 г. във въпросното досие има 37 вписвания.

След приключване на агентурната си мисия в Женева, Гундяев многократно се връща в Швейцария. Кара ски, като веднъж дори си счупва ключицата на пистата, върти и бизнеса на Руската православна църква (РПЦ) с имоти и петрол. Предшественикът му Алексий II е работил под агентурния псевдоним Дроздов. Агенти на КГБ са били абсолютно всички висши епископи в РПЦ, както и клириците и миряните, допуснати до международните контакти на църквата. Само че в КГБ Владимир Гундяев е полковник, а в СВР е с чин генерал.

В Даниловския манастир отдясно до Кирил се е курдисал Волоколамският митрополит Антоний, председател на отдела за външни църковни връзки на РПЦ, а от другата страна е протойерей Николай Лищенюк, заместник на отдела. До протойерей Николай е застанал не кой и да е, а архимандрит Васиан  (Змеев), същият който беше експулсиран от ДАНС на 21 септември като предстоятел на подворието на РПЦ у нас в руската  църква „Свети Николай Чудотворец” заедно със секретаря на подворието протойерей Евгений (Павелчук). Васиан е руски гражданин, а Павелчук – на Беларус. И на двамата им е забранено да влизат в България за срок от 5 години.

Разузнавателни източници казаха пред „Уикенд”, че Васиан е подполковник и ключов резидент на СВР у нас, а протойерей Евгений е майор. Нещо повече – те поясниха, че руската църква на пъпа на столицата ни се е превърнала в явка на наследника на КГБ. По агентурна линия Васиан е вербуван от патриарх Кирил, който в катедралния храм „Христос Спасител” в Москва лично го издига в сан архимандрит.

Предшественикът на Васиан в София – архимандрит Филип (Василцев), също беше изгонен от властите у нас. Сега той представлява РПЦ при Православна патриаршия на Антиохия и целия Изток в Дамаск и Бейрут.

По всичко личи, че Васиан и Евгений са забравили пророческите думи на Свети Лука в третото според реда в Новия завет канонично Евангелие: „Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве” (Лука 8:17). И двамата свещеници имат широко акламирани биографии като духовни чеда, отдали се на Бога, но и ревностно крият тайни.

48-годишният Васиан, роден като Николай Валериевич Змеев, над 10 години – от 2004 до 2015 г., заема важния пост на проректор по възпитателната работа на Московската духовна семинария и академия. През този период той съвместява и скрита длъжност – зам.-ректор по образователната дейност на Московската държавна академия за физическа култура, разположена в с. Малаховка край руската столица. Академията е смятана за филиал на КГБ, където се обучават кадрите на разузнаването по бойни спотове. Напуска семинарията в резултат на повишение – патриарх Кирил го назначава за свой представител в Беларуската екзархия. От 28 ноември 2018 г. Васиан е член на „Императорското православно палестинско дружество”. Организацията, създадена по царско време за образование и поклонение на светите места, сега се оглавява от Сергей Степашин. Той е първият директор на ФСБ – Федералната служба за сигурност, която е прекият наследник на КГБ. Степашин е в списъка на санкционираните от ЕС заради окупацията на Крим през 2014 г. и войната в Украйна. С дружеството избухна скандал в Гърция през 2018 г., когато властите в южната ни съседка изгониха двама руски дипломати, които се опитвали, „да подкупват гръцки митрополити и манастири в Света Гора” с цел да подкрепят руски политически и икономически интереси.

Изненадващо през 2019 г. в София беше назначен протойерей Евгений Павелчук от клира на Минската епархия. Изпращането му на служение в руската църква съвсем не е случайно. Кариерата му започва в Гродненската епархия на РПЦ в Беларус, където той отговаря за „сътрудничество с военни структури” и основава военизираните отряди –(военно-патриотични клубове) „Славяни” и „Дружина”. Тяхната група в официалния сайт на „В Контакте” е украсена с руски знамена и е отправена покана към доброволци за войната „в защита на руснаците на територията на бивша Украйна”.

Павелчук е роден на 16 февруари 1966 г. в селцето Рудск, в Брестка област в Беларус. Служил е в секретното поделение 22 800 на Съветската армия. Бил е секретчик – отговорник за шифрите. „Уикенд“ установи, че поделението е било за противоракетна отбрана по време на Студената война, в което до 2009 г. са базирани на постоянно бойно дежурство ракети С-25 и впоследствие е закрито. На историческия сайт „Урбантрип“ има 49 снимки от бившия казармен комплекс, който сега буквално е разграбен, а на плаца се намира разфасован стар военен „ЗИЛ“. 20 потребители с псевдоними, служили в секретната част, сега образуват на сайта затворена група.

„Бях в гората за 2 години, без изобщо да излизам. В секретна част. Но през втората година ме назначиха за „секретчик“ (отговорник за шифрите) на секретното поделение. Позицията е много отговорна, но в същото време имаше доста свободно време. Четях много, мислех още повече. Именно в армията мисълта за съществуването на Бог влезе в сърцето ми“, твърди Павелчук. 

Той завършва Минската духовна семинария през 2002 г., а през 2009 г. и Киевската духовна семинария. Започва кариерата си на свещеник в Шчучин, където живее със съпругата си Ирина. През 2015 г. изданието „Наша нива“ разследва дейността на „Дружина“ и на „Славяне“. И двата клуба набират бойци, които да се бият за осъществяването на идеологията „Русский мир“ (Руски свят – бел. ред.). Руски свят е понятие, съществувало по времето на Царска Русия и възродено от диктатора Путин. То означава общество, обединено от руската култура, език, традиции и православна религия. Според разследването тези клубове набират непълнолетни, които после обучават в ръкопашен бой, стрелба с пистолети и автомати и базова първа помощ. Повечето от подрастващите са преминали през местния инспекторат за непълнолетни, където са обявени за „проблемни“. Един от ритуалите на членовете на клуба е да полагат клетва пред лика на Свети Александър Невски.

Павелчук през Васиан, който е „ушите и очите“ на Кирил в Беларус, е свързан с патриарха, а оттам и с руските служби. Водещият офицер на патриарх Кирил е акад. Евгений Примаков. Той е учен и дипломат, бивш руски премиер и външен министър. Разузнавач от КГБ с кодовото име Максим. Примаков е назначен през септември 1991 г. – след проваления опит за преврат срещу Горбачов, за първи заместник-председател на КГБ и ръководител на ПГУ – (външното разузнаване), а от 30 септември 1991 е ръководител на Централната служба за разузнаване на СССР. След отделянето на Русия е назначен за първи директор на Службата за външно разузнаване, която оглавява от 1991 г. до 1996 г. Умира на 26 юни 2015 г. на 86 г., а опелото лично ръководи най-ценният му агент – патриарх Кирил. В livejournal.com, където са публикувани снимките от опелото на академика, се отварят всички, без една. На нея на заден план се вижда Васиан и вероятно тя е засекретена след изгонването му от България.

Под редакцията на акад. Примаков е издадено многотомното издание „История на руското външно разузнаване“. В един от томовете на две страници са описани шокиращи неща за руската църква у нас като явка на чекистите. Тя е била шпионско свърталище още преди 80 години – през първата половина на 40-те години на миналия век. Според информацията от архива на СВР, някъде към края на 1943 г. митрополит Стефан започва да сътрудничи с резидента на съветското разузнаване в София Дмитрий Федичкин, който се подвизава у нас като Дмитрий Яковлев и за когото „Уикенд“ ви разказа преди месец. Според документите договорката между двамата е постигната бързо. Митрополитът е поставил исканията си по следния начин: готов бил да помага при едно-единствено условие – съветските разузнавачи да му помогнат да запази мястото си на столичен митрополит, а след време да и стане патриарх на БПЦ. Такава помощ му е обещана и Стефан, който е прекрасно осведомен за политическите интриги сред българската управляваща върхушка, започва редовно да информира Федичкин за враждебните на СССР планове на българските власти и техните немски съюзници.

Връзката с митрополита е поддържана чрез разположената до съветското посолство тогава Руска църква, а амвонът е използван за тайник. Когато съветският резидент Федичкин попитал митрополита това не е ли светотатство, Стефан отговорил: „Ако Бог узнае, че това служи на святото дело, той ще ни прости и ще ни благослови”. От този момент Светото Евангелие в амвона на църквата започнало да играе ролята на тайник, за предаване на информация на съветската резидентура.

Оставените сведения изглеждали като листове за молитви. С разрешение на Стефан Федичкин често използвал личния му автомобил „Кадилак”, който е имал пълен имунитет и бил пропускан без проверки от всички полицейски постове в София и околността. От автомобила на митрополита съветският резидент излъчвал кодирани съобщения по радиостанция. Местоположението, откъдето те се изпращат, Гестапо така и не успява да локализира. Именно Федичкин уведомява премиера Муравиев, че СССР ни е обявил война.

„Какво по-удобно място за конспиративни срещи – влизаш, палиш свещ, оставяш сведението, прекръстваш се и излизаш“, каза пред „Уикенд” източник от ДАНС. Той твърди, че агенцията е изпратила преди време два доклада за шпионската дейност на руските клирици, но служебните кабинети са ги покрили. ДАНС е действала ударно след изгонването на Васиан от Скопие за шпионаж заедно с двама руски дипломати, за да не попадне под ударите на партньорски служби. Премиерът Николай Денков потвърди, че  решението за експулсирането на Васиан, Павелчук и на свещенослужителя Владимир Бонко като руски шпиони е „взето въз основа на секретен доклад“.

Още през 2018 г. ДАНС започва да следи под лупа Васиан. Тази година контраразузнаването засича и второ внасяне и инсталиране на шпионска апаратура. Тя е донесена в храма в сребристи алуминиеви куфари, а секретчикът Павелчук я инсталира. На контраразузнаването се изяснява, че „Свети Николай Чудотворец” е идеалната база за подслушване на подземните и надземни комуникации на институциите. Храмът се намира на метри от триъгълника на властта – Министерски съвет, президентството и Народното събрание. Наблизо са Министерството на отбрана и МВР. Може би заради това посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова нареди на клисаря Александър Морозов да сложи верига с катинар на църквата. Така тя спря не само потока от вярващи, които искат да се поклонят пред мощите на свети Серафим Софийски, но и да даде възможност на резидентурата да си прибере шпионско оборудване.

Изгоненият Васиан – агент

за влияние, облъчва

миряните срещу НАТО

Васиан е не само ключов резидент, но и важен агент за влияние, ръководещ руските хибридни атаки у нас. Той облъчва миряните с проповеди срещу НАТО. В църквата дори е създадено и неделно детско училище, в което малчуганите изучават руски език и основите на православието, залегнали, разбира се, в руската църковна доктрина.

„Уикенд“ намери обявя за приема, който стартира на всеки на 20 септември, не само в сайта на подворието но и в проруски медии у нас. Порталът „ИЮ политикъл рипорт“ (EU Political Report) отбеляза, че чрез пропагандата на „Руски свят“ Кремъл се опитва да внесе разкол в политическите елити на Европа.

Париж пропищя

от духовния център

Руската църква в София обаче е бледо копие на класика на чекистите в жанра – комплексът от четири големи сгради в центъра на Париж, купени на баснословна цена от Москва. В средата му е „Троицкият събор“, обкръжен от загадъчни офисни сгради с малки прозорци. Комплексът има дипломатически статут. Строителството му се проточи над 10 години заради постоянните протести на местната общественост и недоверието на френските власти. Срещу строителството дори се обяви Централното управление на контраразузнаването на Франция. Духовният център от три страни е обграден от една от официалните резиденции на френския президент, Висшия съвет на магистратурата и Президентската пощенска служба.

Фондациите на първите

дами съвсем изчезнаха

От Елена Костова с нейната „Бъдеще за България” до Десислава Радева почти няма първа дама през последните години, която да не се е отчела с фондация, ангажирана с културни и социални проекти. Друг е въпросът какъв е крайният резултат от тях. Както показва опитът, далеч не винаги става въпрос за пари във въпросните фондации, по-скоро е въпрос на престиж. 

Съпругата на актуалния президент Румен Радев – Десислава, е получила през изминалата година 10 600 лева. Поне това е отбелязано в имуществената декларация на Радев. С други думи, на месец е получавала малко над 880 лева, като парите идва от фондацията й „Живата вода на България”. Тя е основана през 2017 г., но досега не се е запомнила с кой знае каква дейност. През 2019 г. Радева направи   националното състезание по правопис „Пазим езика си” за ученици от V и VI клас и общо взето с това май се изчерпват самостоятелните изяви на сдружението на президентшата. Дори страницата на сдружението в социалната мрежа е много постна откъм събития.

Вероятно заради това Радева не е счела за нужно да подава отчети за приходите и разходите на „Живата вода на България”, защото няма и какво да отчете. Юристи все пак обясняват, че през последните години непрекъснатите промени в закона са чести и доста объркващи, така че фирми без дейност често не са наясно трябва или не трябва да подават финансови отчети към Агенцията по вписванията. Все пак експертите допълват, че президентшата е задължително да подава отчети, най-малкото за да не се носят слухове за спонсори и дарения.

Така или иначе, но с „Живата вода на България” Десислава Радева се нареди в традицията, поставена навремето от Елена Костова ВИП-съпругите да имат фондации и да развиват някаква патриотична благотворителност. Елена Костова регистрира „Бъдеще за България” през декември 1996 г., като съпредседателка заедно с кметската съпруга Алиса Софиянска и Антонина Стоянова, жената на Петър Стоянов. Освен трите дами в управителния съвет на дружеството с идеална цел влизат още куп министерски съпруги от кабинета на Иван Костов. Антонина Стоянова скоро след това се оттегля и по-нататък фондацията се свързва главно с Елена Костова.

Започва необявено съревнование сред частния бизнес кой ще дари повече на фондацията на премиершата. Само че и бизнесмени със съмнителна репутация са много щедри спонсори на „Бъдеще за България”. Оказва се, че през април 1997 г. 80 000 долара са приети от фирмата на Григорий Лучански „Теленорд”. За това споделя в медиите самият Лучански, но доста по-късно, в подходящ момент, когато е нужно да се нанесе удар върху правителството на Костов, започнало в този момент война с руската мафия, представена у нас от Майкъл Чорни и самия Григорий Лучански. Шефката на фондацията потвърждава дарението и публикува списък от 41 домове за сираци и социално слаби семейство, които били пратени на летни лагери, пратени с въпросните 80 000 долара. На свой ред тогавашният шеф на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов се произнася, че компаниите на руския бизнесмен Лучански са „разплащателната касичка на спецслужбите на бившия СССР.” Така и не става ясно обаче защо дарението на този руски мафиотски бос не е вписано във финансовия отчет на фондацията! Затова пък тръгват слухове, че с тези пари са финансирани протестите от началото на 1997 г. срещу правителството на БСП.

Друг резултат от скандала с 80-те хил. долара е, че прокуратурата тогава вади на светло най-големите дарители на „Бъдеще за България”. Оказват се, че 183 дарения идват от държавни, сред тях са БТК и „Булгартабак”, които въпреки тежкото си финансово състояние и липсата на пари за заплати, спонсорират фондацията на премиершата Костова! След като правителството на Иван Костов е сменено от Симеон, скандалите около фондацията се забравят. Елена Костова и счетоводителката отиват на съд за скрити данъци и са напълно оневинени.

След 14 години начело на „Бъдеще за България”, основателката се оттегля и вече е само шеф на настоятелството. Сега ръководството на фондацията е поверено на жената на Спас Гърневски – Донка Гърневска. Преди това тя е била шефка на филиала на „Бъдеще за България” в Пловдив.

Сред активистките на фондацията продължава да се подвизава и Мая Кирчева, която със съпруга си Георги Кирчев, наричан навремето „касичката на Командира”, са семейни приятели на Костови. Преди години Кирчеви нашумяха като собствениците на сградата-убиец на столичната улица „Алабин” 39, която се срути и уби две момичета. След фалита на КТБ пък се разбра, съпрузите са получили и много кредити от банкера Цветан Василев – и като физически лица, и чрез фирмите си „Хрисома” и „Витоша 13”.

Президентшата Антонина Стоянова също има своя фондация с интерес към културните събития. Буквално няколко месеца след като е създадена „Бъдеще за България”, през февруари 1998 г., Стоянова регистрира „Ценности”, със задача да съхранява и развива „изконните български ценности, които са в основата на нашата национална идентичност и благодарение на които народът ни е устоял през вековете, създавайки неповторими духовни и художествени богатства”. Така помпозно са обявени целите на този проект на амбициозната президентша, която се запомни с претенциите си за аристократизъм и с шапките си като неин отличителен аксесоар.

Последната изява на фондацията напълно в този дух е изложбата „Сандро княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба”. Тя беше открита наскоро в Националната галерия, като заявката беше, че ще е първата експозиция, показана в новата сграда на парламента, тоест в бившия партиен дом. 

Преди години обаче в списъка със сделки на скандалната общинска фирма „Софийски имоти“ фигурира и продажба на имот, чийто купувач е била фондация „Ценности”. Закупени са два етажа от сграда на ул. „Шести септември“ 34 с обща площ 274 кв.м. Заедно с тях фондацията на Антонина Стоянова  получава и 1/2 идеална част от общите помещения на сградата и съответното право на строеж върху дворното място с площ над 744 кв.м. Цената, разбира се, определена от лицензиран оценител, е 145 364 лв. Според нотариалния акт в брой са платени само сумата 76 015 лв. Остатъкът от 69 349 лв. прихванат от извършените подобрения в имота. Това се казва сделка, при това за имот в центъра на столицата! На този адрес и досега се намира фондацията на съпругата на Петър Стоянов.

Още една първа дама навремето се отчете с фондация. Проф. Ева Соколова, регистрира „Национален Граждански Форум „Българка”, а сред учредителките й е и бившата екоминистърка Евдокия Манева. Тази фондация се запомни най-вече със съдебното дело, което шефката й заведе заради публикация. В нея е цитирано изказване на  журналистката Виза Недялкова, че Столичната община е предоставила на фондацията на Ева Соколова помещение от 282 кв. м на ул. „Янко Сакъзов” 15, което да ползва 10 години. Соколова обаче се почувствала оклеветена от медийните публикации, въпреки че има действително такова решение на общинарите. Около тези разправии професорката по химия отбелязва: „Всичко, изписано по вестниците срещу Елена Костова и фондацията й „Бъдеще за България”, е неоснователно и цели единствено дискредитирането на СДС! Няма никакво място за скрупули, когато става дума за събирането на средства. Нямам никакви проблеми както със сумите, пристигащи във фондация „Българка”, така също и със спонсорите. Другото са компромати.”

В онези години Соколова винаги е подчертавала, че фондацията й ползва скромен таван, за който не плаща наем, а служителите й работели без пари. Вдовицата на някогашния шеф на парламента и вътрешен министър Йордан Соколов наскоро навърши достолепните 90 години, а фондацията й отдавна е закрита.

За разлика от ВИП-дамите демократки, Зорка Първанова, съпругата на червения президент Георги Първанов, не се отдаде нито на благотворителност, нито се отчете със свое гражданско сдружение. Все пак да отбележим, че съпругът й президентът Първанов през 2003 г. даде старт в партньорство с Би Ти Ви и „Шоуто на Слави” на кампанията „Българската Коледа”, с която и досега се събират пари за детското здравеопазване.

Самата Зорка Първанова пък нашумя с лъскавия си спа-хотел в Белчин баня. Днес вече синовете на Първанови са фирмаджии- милионери, поели бизнеса на фамилията.

1 Коментар
  1. BASBAKAN BOYKO скоро ще цъфнe на „Козяк“ Str за политическо убежище! казва

    Не се двоумете!
    https://www.youtube.com/watch?v=wsw9Al9FliM

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.