Сглобката е радост: КПКОНПИ ражда пародията КПК – ще нищи президент, депутати и министри

0 7 969

В началото на тази седмица само след две заседания парламентарната правна комисия приключи гласуването на новия антикорупционен закон на второ четене и по всички личи, че скоро той ще влезе в пленарната зала. Интересът към заседанията на комисията не беше голям и доколкото го имаше, бе по-скоро формален, затова някои важни детайли останаха на заден план и за тях обществото ще разбере най-вероятно постфактум.

Основният извод от дебатите е, че бъдещата антикорупционна комисия, с която управляващото мнозинство ще отчете нов успех в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, ще бъде една пародийна институция, предаде „Капитал“.

Предложенията са съгласувани партийно

Вместо седем членове, както предвиждаше първоначалният проект на Закон за противодействие на корупцията, внесен от ГЕРБ, тя ще се състои само от трима души, избрани от парламента с мандат от шест години, като всеки от тях ще председателства комисията на ротационен принцип за по две години. Членовете на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията (КПК) трябва да са юристи и да имат минимум пет години професионален стаж, а не най-малко 10 години юридически стаж, както беше предвидено в проекта, приет на първо четене.

И на този триумвират със спорни професионални и експертни качества ще се дадат значителни правомощия. Те ще получават и проверяват декларациите за имущество и интереси на елита на държавния апарат, включително президента и вицето му, депутати и евродепутати, членовете на правителството, Конституционния съд, БНБ и всички регулаторни и контролни органи и т.н. – огромен брой от институции и позиции.

Те ще решават въпроси за конфликт на интереси на целия този публичен спектър, ще ръководят и вземат решения по разследвания на най-сложните корупционни престъпления по Наказателния кодекс, извършвани от инспекторите към комисията, ще решават кога да обжалват отказите на прокуратурата за образуване на наказателно производство, ще искат прилагане на специални разузнавателни средства, в случай че получат данни за корупция, на които трябва да реагират веднага.

Предложенията за тези промени в първоначалния проект, внесен от ГЕРБ, бяха направени от предишния председател на правната комисия Стою Стоев („Продължаваме промяната“), който не изложи сериозни мотиви за това значително снижаване на компетентността и капацитета на комисията. Но очевидно тези предложения са съгласувани, защото срещу тях практически нямаше сериозни възражения и те се приеха в комисията с голямо мнозинство.

Част от тези идеи всъщност не са нови, те бяха лансирани още през юли от тогавашния председател на правната комисия Стою Стоев след първото четене на закона. Той обяви, че ГЕРБ и ПП-ДБ са постигнали съгласие по промените между първо и второ четене за тричленна комисия, в която да няма назначен от президента. Първоначалният проект предвиждаше един от седемте членове на комисията да се предлага от президента и да се избира от парламента, като при неодобрение президентът да прави ново предложение.

Останалите шест се избират от парламента, като всяка парламентарна група може да прави по едно предложение. Стоев тогава не каза, че ще предложат и намаляване на изискуемия стаж, но обяви, че промените в първоначалния проект щели да гарантират по-добре независимостта на комисията. Как точно не стана ясно.

На практика новите текстове са индикация за две неща. На първо място, партиите в управляващото мнозинство елиминират не само възможността на президента да предлага един член на новата антикорупционна комисия, но и перспективите да се реализират предложения от опозицията. На второ място – очевидната липса на подготвени хора, които да бъдат избрани, ще бъде запълнена с нови партийни протежета с малък стаж, независимо какви заявки се правят.

Кой е против

Единственият, който още в петък сериозно възрази срещу този нов формат на комисията, беше депутатът от ПП Бойко Рашков. „Предлагате някой на два петъка служба, който е бил юрисконсулт в някоя фирма, да се занимава с въпроси от изключително държавно значение“, заяви той в присъщия си тон и попита колегите си дали имат „някакви конкретни кандидати на по две-три години служба“.

Рашков припомни, че Съдът в Страсбург вече е задал критериите, на които трябва да отговарят членовете на подобни органи. Става дума за решението по делото „Асоциация за европейска интеграция и Михаил Екимджиев срещу България“, в изпълнение на което беше създадено и Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, на което Рашков беше първият председател. В това решение, каза Рашков, беше посочено, че членовете му трябва да отговарят на изискванията за върховен съдия.

Реклама

Точно затова, според него, е важно да се конкретизира и какъв е професионалният опит на тези хора. „Тази комисия ще се занимава с разследване, не може такава дейност да се възлага на човек, който няма необходимите познания и опит. Става дума за подкуп, за престъпления по служба и на човек, който идва от университета или от едно предприятие, ще му кажем: наблюдавайте и вземайте решения за подкуп. Това е шега! Тази комисия трябва да взема убедителни решения, които не могат да бъдат съборени от съд“, заяви Рашков.

Той се възпротиви и на намаляването на броя на членовете, като обяви, че в момента в България няма друг подобен орган, съставен само от трима души. В залата депутати припомниха, че комисията по досиетата например, която е със затихващи функции, се състои от девет членове.

Комисия от трима души, която трябва да взема решения с повече от половината от присъстващите, ще бъде практически блокирана, ако един от членовете се разболее или отсъства по някаква друга причина. Това означава, че един от членовете може да осуетява дейността й, когато не иска дадено решение да бъде прието.

Всички тези аргументи обаче бяха пренебрегнати от членовете на правната комисия. Радомир Чолаков от ГЕРБ заяви, че важното било, че отговорността е на парламента и задължение на депутатите е да предложат „свестни хора“, останалото не било толкова съществено.

Кой да номинира и по каква процедура

Всъщност дебатът за процедурата по номинациите и избора на членовете на комисията се видяха много по-съществени на депутатите и отнеха доста повече време и енергия, отколкото темата за броя и квалификацията им. За депутатите се оказа далеч по-важно дали и неправителствени организации ще могат да номинират членовете на комисията, дали да има или няма номинационна комисия и какви да са нейните правомощия, така че да не се случи един външен орган „да предпоставя избора на Народното събрание“ – пак по думите на Чолаков. И пак се стигна до заключението, че окончателният избор е на парламента.

В крайна сметка депутатите решиха, че кандидати за членове на новата комисия ще могат да бъдат номинирани както от депутати, така и от неправителствени организации. Те ще бъдат пресявани от специална номинационна комисия, която ще се състои от петима души – по един представител на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.

Номинационната комисия ще разглежда предложенията на депутатите и на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, като ще се запознава с професионалните и нравствените качествата на всеки един от кандидатите.

Отхвърлено бе обаче предложението в закона да се запише, че номинационната комисия изготвя подробен и мотивиран доклад за качествата на кандидатите, който да съдържа и становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, заключение за изпълнението на законовите изисквания за длъжността, наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените му качества, неговата квалификация, опит, добра репутация, както и специфичната му подготовка и мотивацията му.

КПКОНПИ остава в ново амплоа – само като комисия за конфискациите

С преходните разпоредби към закона пък депутатите сътвориха друг абсурд, който някои юристи определят като правно несъстоятелен. Настоящата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), което означава, че КПКОНПИ ще продължи да съществува и да изпълнява функциите само на комисия по конфискацията до избирането на нови членове, което означава и до приемането на нов закон. Преназначават се и съответната част на служителите в нея със запазване на всички права.

Това е първият случай, когато със закон се преназначават членове на изборен орган, коментира за „Капитал“ юрист, пожелал анонимност.

Предстои да видим дали това ще е и финалното решение на Народното събрание по темата.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.