Вода газим, жадни ходим: А бяхме ядрена държава!

Ветропаркове, солари и батерии, вец, павец, когенерации и прочие „зелени” технологии – развиват се и се множат, но все още не могат да ни осигурят енергийно. И като разкаяли се отрицатели – немци, австрийци и др. – отново се обръщаме към „мирния атом”.

Но ето какво стана последния месец. Африканската държава Нигер е богата на уранова руда и е световен доставчик, но след военния преврат там добивът й се оказа силно застрашен и много нейни потребители се разтрепериха.

Но се знае, че в бизнеса няма луфтове и лидерът Казахстан с неговите 24 000 т годишен добив и около 40% световен дял, се притече на помощ, президентът Токаев обеща да увеличи добива. Картината стана още по-тъмна и по причина че Русия, другият голям добивник, е в санкции и много държави й отказват горивото. Но отрасълът се форсира – предвижда се до 2030 г. световният добив да порасне с една трета, като за проучвания се отделят $ 350 млн.

Специално ние нямаме проблем – АЕЦ „Козлодуй” е осигурен с касети за две години, а и все още не сме скъсали с „Росатом”, освен това „Уестингхаус” ни обещава доставки.

Непосветеният сънародник сигурно ще попита наистина ли сме били водещи в урановия бизнес. Да, били сме. В най-силните години сме вадили руда от 47 мини, 30 са чакали „на стендбай”, в Бухово и Елешница работиха две флотационни фабрики и година преди да затворим отрасъла, достигнахме върха от 621 кг.

От Хитлер до Сталин

Ако се изразя фигуративно – родният уранодобив го откри Хитлер и го разви Сталин. През 1938 г. германски специалисти проучват залежи при Бухово, прокарват рудник и вадят първите 100 кг. И допускам хипотезно, че в изработваната през 1942 г. в Норвегия немска атомна бомба (с т.нар. „тежка вода”- смес на кислород и деутерий) взривният материал е бил български.

Но идва 1944 г. и у нас се настанява братският Съветски съюз. За отрицателно време немската практика бива продължена и се създава смесено минно дружество, което получава свръхсекретен статут, наблюдава го лично Георги Димитров, а в Кремъл го контролира Берия и съответно Сталин.

Докога? Канадците „Дънди Прешъс” точат българско злато за $740 млн. на година срещу жълти стотинки

По ирония на съдбата и тук отново се явяваме основни играчи в „бомбената” индустрия – съветски атомици твърдят, че първият съветски ядрен взрив, детониран през 1949 г. в Семипалатинск (в казахската степ), е бил с български материал. До закриването на полигона през 1991 г. в него са били извършени цели 500 ядрени опита! Сещаме ли се къде е отивала рудата от Бухово?..

Изчислено е, че само едно българско рудниче е печелело годишно поне $ 600 000 и през върховата 2007 г. един килограм се е търгувал на Лондонската борса на космическите 140 долара. Специалисти твърдят, че при развитие на добива сме могли да достигнем 11-то място в света.

Но за да стане ясно за какъв материал става дума: спрямо урана златото се оказва лек метал – кубче от него голямо колкото кубчето на Рубик тежи скромните 10 кг. И ще струва нищо и никакви 1400 долара. Наши геолози казват на шега (а защо не и наистина!), че ако сме разработили докрай хилядитонните си залежи, само от тях – и, разбира се, ако СССР не би се държала с нас традиционно хищнически и би ни плащала коректно – могли сме изобщо да не работим и да си живеем рентиерски на издръжка на Големия брат.

Радиационната перла Бухово

Залежи има навсякъде по страната, но най-обемните са в Симитли, Елешница, Белозем и Смолян, проучени са и много други в Стара планина и Родопите; но първенството безусловно го държи Бухово. През 1956 г. заработва митичното предприятие „Редки метали”, което е по-секретно дори от Държавна сигурност. У нас пристигат 300 съветски специалисти, в Бухово заработват 13 000 души.

От 1946 до 1990 г. биват добити общо 16 тона концентрат. В полите на връх Готен израстват жилищни блокове за съветските другари, издигнат е културен дом, пред него се извисява, точно в стила на соцреализма, гранитен миньор с чук в ръка; заплатата на един работник е била десетократно по-висока от професорска.

И както повелява сталинската практика, прокопават се две дълбоки бомбоубежища, а и тунели излизат от мазетата на руските блокове; катакомбите са били разчетени да приютят 2000 „отговорни другари”. А всичките подземия са били ситуирани в така нареченото „дълбоко заложение”. Което е познат комплекс на съветската инженерна мисъл – при нея винаги свети дежурната лампа за предпазване от атомна война.

Като млад репортер отразявах изграждането на софийското метро и помня добре, че съветски инженери настояваха линиите му да бъдат на дълбочина 100 метра – разбира се, за да служат за бомбоубежища. Откакто съществува, Съветският съюз не е спирал да мисли за атомна война…

Как се отказахме и защо

С постановление от 1992 г. правителството на Филип Димитров закри уранодобива като „неефективен, екологично опасен и ненужен на страната”. Основанията му бяха наистина точни. Минните работи вървяха по класическия изкопен начин, в някои рудници забойчиците са достигали фронта с пълзене, укрепването е било доста примитивно и несигурно, а вентилацията – основната технология за очистване от радиоактивния прах – е била толкова слаба, че случаите на силикози и канцерози са били многобройни.

Геоложката секция към Съюза на учените обаче е била на друго мнение – в две писма до президента (от 1994 и 1996 г.) настоя, че с неголеми разходи добивът – поне в 15-те най-развити рудници – може да бъде възобновен и модернизиран, като се премине изцяло на безопасен сондаж чрез т.нар. „подкиселени разтвори” (методът е бил използван в някои рудници).

Но ядец, както казваме – в стила на „раздялата със социалистическите останки – текезесета, промкомбинати и галерии”, седесарската власт като истински хунвейбин удари по надеждни сектори. А в същото време Чехия и Словакия, Унгария и Румъния, също пострадали от социализма, не си ликвидираха отрасъла докрай – и сега всяка от тях добива годишно по около 100 кг. концентрат. Ако бяхме постъпили като тях – парите, които плащаме за внос за ядрено гориво, можеха да бъдат съкратени поне наполовина…

Някой държавен ръководител обаче ще каже „къде е Киро на кирия”, тоест, че промишлената стойност ще бъде  минимална, инженерните старания и бюджетните инжекции няма да се рентират. Така се разсъждава у нас – на едро и разсипийски, с аристократично пренебрежение към малките печалби… Да, днес свикнахме милионите да ги нямаме за нищо, колко – по десет и по сто – отидоха по избори и изборни машини!

След дълго ровене открих колко струва ядреното ни гориво – общо за двата козлодуйски реактори плащаме за 18 месечен работен цикъл

262 млн. лева. И ето го майтапът – на СДС-спецовете на Фил Кенеди не им мина през главата дребната подробност че „урановата анихилация” услугва не на друг, а тъкмо на омразната московска власт! Която става единственият ни доставчик! И сега към „Нукем” (поделението за ядрено гориво на „Росатом”) финансовият поток продължава да си тече в пълен дебит.

Оказва се че в урановия сектор няма санкции – САЩ например продължават да плащат всяка година над $ 1 млрд. на руски доставчици. Но проблемът на янките  не е така тежък – те също добиват уран, а освен това си имат под ръка глобалния играч „Уестингхаус”. Най-тежко е положението на Франция с нейните 18 централи с 59 реактори – доставките от Нигер тревожат преди всичко нея.

Ребусът с подземните богатства

Спирам с темата уран – явно за него ще пием една студена вода и по цялата страна, от Бухово и Елешница до Габра и Пробойница, ще продължи да царува разрухата, ще зеят циклопските очи на щолни и забои, а около тях ще се стелят, за радост на мургавите братя, ръждясали винкели и тенекии… Ще продължа в друга и много по-важна посока: за това къде, как, кои и колко подземни богатства да откриваме и ползваме.

Щото в тази част няма по-неясни – ненаучни, политизирани, конфликтни и губителни, дори лумпенски и маниашки – становища! Кого не облажиха те, на кого не помогнаха политически, а и колко еколози не спират да спекулират с тях? Помним френезията около търсенето на нефт и газ в черноморския шелф, възторга на Борисов за митичните „Силистар” и „Терес”.

И какво стана? Турция и Румъния на бърза ръка си отвориха кладенци, а ние се ослушваме, по-точно „договаряме проучвания”; междувременно световни концерни видяха колко сме несериозни и меркантилни и кротко се оттеглиха…

Нататък  – светът полудя по шистовия газ, благодарение на него САЩ станаха водещи в нефтодобива; тук излязохме късметлии – оказа се че в Стара планина разполагаме с огромно находище, на което дори Майк Помпео, бившият държавен секретар на САЩ, обърна внимание. А да сте чули как върви проучването в тази област? Няма и да чуете.

Вместо него ще ви напълнят ушите тревожни възгласи на „природозащитници” (всички кандидати за депутати или кметове) как шистовият газ ще съсипе Мизийската и Добруджанската земя и как по чешмите ни ще потече отровена вода. А се оказа, че по залежи на шистов газ сме на първите места в света.

Но при нас нещата са все тегави: пожелаем ли примерно да добиваме мрамор или варовик – не може, се казва – ще умрем от прахоляк, надават вой платени протестъри (а също агенти на наши и чужди конкуренти) и съответно блокират пътя към находищата.

А ако решим да добиваме злато? Абсурд, ще бъде същият „екомотив” – реките ни ще пожълтеят, рибата ще измре и по чешмите ще потече цианид. Да се чуди човек как родните екоталибани допуснаха „Дънди прешъс металс”- нали по тяхната логика щеше да отрови земята на Челопеч и Крумовград? Но хитрите канадци, обучени от още по-хитрите ни адвокати, бързо научиха българските мурафети и как се процедира в интересчийската ни бизнессреда, как се получват разрешения, концесии и пр.

Да се поучим от одрисите

Законът за подземните богатства (чл.2-4) повелява министерството на енергетиката да изготвя и публикува всяка година на своята интернет страница доклад за „Местоположението, групата на полезните изкопаеми и състоянието на запасите и/или ресурсите с установени находища”. Потърсих доклада за миналата година, но не го намерих, най-вероятно такъв изобщо не е бил писан. Очевидно, това задължение си е останало само на книга.

Но забелязвам нещо радостно – днешните ни управници загърбват стопанските мантри и заблуди и се отварят на  практичност – показват интерес към печелещи икономически, в това число геоложки проекти. Дано енергийният министър и съименник на президента Румен Радев съживи законовият текст и възложи системно докладване, и дано се обърне с лице към затлачените ресурсни проекти. Че към тях обществото ни се намира в положението на „вода гази, жаден ходи”.

Според изследването „Природни ресурси на България”, изготвено от Съвета по икономически и публични политики, а и от проучвания на екип от Софийския университет, държавата ни е на трето място в Европа по залежи на медна руда и на четвърто по залежи на злато. Явно, когато е поръчвал златните ритони и фигони от любимото ни днес съкровище, което наричаме „Панагюрско”, древният одриски цар е знаел по-добре от нас какви богатства крият родните недра. Но тогава не е имало „зелени” да му пречат…

НАСКО МАНДАДЖИЕВ, специално за „Уикенд“