Умно-красивите: Ще бутнат ли Альоша?

14 33 529

Има няколко места, които се свързват с Пловдив. Към задължителните: Стария град, Амфитеатъра, Римския стадион и Гребния канал наскоро се присъедини „Капана“. В тази колекция обаче, особено за по-старите поколения, неизбежно попада и Альоша.

Паметникът на съветския войник се намира на върха на второто по височина тепе. Пътят до горе минава през добре поддържан парк, площадка с фонтани и места за отдих, а отгоре се разкрива гледка към целия град – или иначе казано, идеално за туристите (и влюбените двойки) място, независимо дали ги интересува кой е човекът с автомата на върха, пише „Капитал“.

Вече три десетилетия около паметника, който служи за „слава на непобедимата съветска армия освободителка“ (както гласи надписът), съществуват дискусии дали той трябва да остане, или трябва да бъде премахнат – също както и за неговия софийски аналог.

Монументът често осъмва надраскан, а не по-рядко се използва от проруските партии у нас в лицето на БСП, както и от самите дипломатически представите на Русия за почитане на определени дати като 9 май. В същото време Альоша често е вдъхновение за артисти и културни прояви, които търсят посланието зад историческите факти.

Разговорът за неговото бъдеще отново се възпламени в края на миналата седмица. След като години наред община, държава и областна управа си прехвърлят топката, а паметникът дори няма акт за собственост и не е конструктивно обследван, най-накрая назначения от правителството на ПП/ДБ и ГЕРБ областен управител инж. Илия Зюмбилев постави ясно въпроса: чий е паметникът и какво ще правим с него.

В отворено писмо до кмета на община Пловдив и общинските съветници той апелира да се заемат с казуса за стопанисването и демонтирането на паметника, така че въпросът да бъде приключен веднъж и завинаги , а в случай че не – то поне той да бъде поддържан с цел безопасност.

Ако съдим по опита в столицата, решението вероятно няма да има или поне няма да е скоро, но веднъж отворена, дискусията ще постави отговорните лица под прожектора.

На косъм през 1996 г.

Въпреки че през годините многократно е подвиган въпросът за значението на „Альоша“ в Пловдив и за неговото евентуално демонтиране, преместване и пр., до момента е правен само един сериозен опит в тази насока – през далечната 1996 г. в мандата на тогавашния кмет и впоследствие народен представител от ГЕРБ Спас Гърневски.

Още в първите месеци на управлението на Гърневски (1995-1999) – през април 1996 г. общинският съвет взима (революционното дори за днес) решение, с което възлага на кмета на общината да предприеме необходими действия паметникът да бъде „заличен“. Тогава различни представители на десницата в съвета обясняват, че е избрана именно тази формулировка – за „заличаване“ на паметника, тъй като евентуално демонтиране със запазване би довело до големи щети по самото тепе и сградите под него.

Това решение е обжалвано от тогавашния областен управител Петко Царев (БСП) пред Окръжния съд, който на 20 юни същата година го отменя като незаконосъобразно основно с аргумента, че обектът не може да бъде заличен от общината без взаимно съгласие между България и Русия, позовавайки се на редица международни спогодби и на Конституцията. Решението на пловдивските магистрати е потвърдено от Върховния съд и това временно поставя край на историята. Гърневски не повтаря мандат, а с това си отива и силното настояване от негова страна паметникът да бъде премахнат.

Тази тема беше отново разисквана, когато преди година в София, областният управител тогава Иван Кючуков (ИТН) обясни, че паметникът на Съветската армия в центъра на столицата не може да бъде премахнат, а първо трябва да се пита Русия, защото двете държави имат сключен „Договор за приятелски отношения и сътрудничество“, като същото важи с пълна сила и за паметника на Альоша. Тогава „Капитал“ разговаря с експерти и юристи, които обаче обясниха, че това не е основание, което да пречи на България, в случай че тя поиска да премести части от монумента (виж повече в статията тук).

Темата беше повдигната отново през 2019 г., когато Пловдив беше Европейска столица на културата, както и през 2022 г., след като започна войната на Русия срещу Украйна.

Чий е паметникът

Ничий, е краткият отговор.

Реклама

От изпратеното от областния управител прессъобщение става ясно, че акт за държавна собственост на паметника не е ваден нито по отменената наредба за държавните имоти, нито по сега действащия Закон за държавната собственост. Доколкото паметникът логично не е частна собственост, но не е и държавен, единственото решение е той да е бил зачислен като общинска собственост.

Справки в кадастъра и Имотния регистър показват обаче, че паметникът няма самостоятелна имотна партида, а е поставен ведно с парк „Хълма на Освободителите“ (или Бунарджика, както е известен сред пловдивчани), в границите на който е ситуиран.

„Альоша“ не е войнишки паметник, в смисъла на това под него да са погребани войници, нито пък единичен паметник на културата. Той обаче е част от парк „Хълм на Освободителите“, който е недвижима културна ценност от местно значение и попада в пространствените предели на групова недвижима културна ценност – историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“. Промяната в режим на на такава културна ценност, вкл. чрез изключване на дадена съставна част/елемент (напр. паметник „Альоша“), може да се реализира единствено и само от общинския съвет като принципал на общинската собственост, твърди областният управител в своето писмо.

Георги Стаменов, районен кмет на „Централен“ потвърди, че общината полага грижи за обекта, като коментира пред „Капитал“, че стопанисването на паметника не е делегирано на районната администрация, а за неговата поддръжка се грижат общинските предприятия („Паркове и градини“, „Чистота“). „Всички правомощия са в община Пловдив. От района не сме инвестирали нищо, защото за да може да го направим, трябва да имаме решение на общински съвет или заповед на кмета“, коментира Стаменов.

Липсата на акт обаче вероятно означава едно – няколко различни институции на местната и централната власт ще си прехвърлят топката за това кой и какво може или не може да направи, докато не се постигне консенсус или пък съдът не постанови съдебно решение.

Ако той бъде прехвърлен към областния управител, както се случи в София, той изпълнява политиките на правителството, което в този му състав по-скоро е „за“ премахването му, съдейки до изразяваните досега позиции. Ако пък остане в общината, то вероятно следващият общински съвет (след изборите на 29-ти октомври), ще трябва да вземе решение за неговата съдба.

Да бъде или да не бъде

В своето писмо областния управител апелира към „предприемане на следващите се по закон правни действия и процедури за изясняване статута на „Паметника на съветския воин“ (Альоша) в гр. Пловдив, предвид противоречивата обществена нагласа за съществуването му“.

„Кой говори за премахване на паметника? Аз не съм чувал за подобно искане, нито в Община Пловдив има внесено предложение за демонтаж. До този момент при мен нищо не е постъпвало, а и има много по-важни неща да се решават в Пловдив, отколкото да се занимаваме с премахване на паметника“, отговори пред медии кметът на община Пловдив Здравко Димитров. „София си е София, Пловдив си е Пловдив. Сега е предизборно време и явно някой си търси поле за изява. Мен не ме вкарвайте в този филм“, допълни Димитров, който на фона на всички скандали през последните месеци, едва ли иска да се вкарва в нова противоречива тема.

„Капитал“ изпрати въпроси до представените в общината политически партии, както и до самата общинска администрация, но до редакционното приключване на текста, отговори не бяха получени.

„Тази простотия, която се опитват да направят, е безумна“, категоричен е единствено Иван Петков-Бебето, председател на БСП-Пловдив. „Альоша си остава емблема на Пловдив. По думите на Петков на паметника в миналото са поставени камери с цел да се ограничат вандалските прояви, „но не знам дали работят“.

БСП обаче няма представителство в местния парламент, където още миналата година съветниците от червената партия се отцепиха от ръководството на Корнелия Нинова и се прекръстиха на „Алтернатива за Пловдив“. Въпреки това Петков изрази убеждението си, че те ще гласуват против, в случай че се стигне до разискване темата за бъдещето на паметника.

Кой след Альоша

Още през 1996 г. става ясно, че въпреки че дори идеята за премахване на монумента да се осъществи, нито общината, нито представителите на централната власт на местно ниво в лицето на областна управа) нямат идея дали и какво точно ще сложи на негово място.

В пространството се обсъждат възможности като статуя на Христос, Васил Левски или дори рекламна бутилка на кока-кола, съобщават пловдивски медии към онзи период.

Днес този въпрос изглежда още по-мътен, но докато в Пловдив и София хората са заети да се лутат между минало, настояще и бъдеще, в Плевен „бронзовият Альоша“ е отдавна свален и на две части е пренесен в двора на историческия музей, като на мястото му е поставен монумент в памет на войниците от битката при Дойран (1917 г.).

14 Коментара
  1. Недка казва

    Абсолютно съм съгласна с г-н Петков-Бебето!Това история (визирам смисъла)и няма значение дали ни харесва или не,ние нямаме право да я променяме!!Във Виена ,на централно място има огромен паметник на съветската армия с надпис на руски и през летото там има деноношна общинска военна охрана!За сведение на „професорите“ ,моите политически идеи клонят леко в дясно от централното дясно!Нека се заемем с нещата които можем да направим за децата си ,а не да търсим под вола теле!

  2. Кочо казва

    Другарко Недка, за ваше сведение Виена(Австрия) е рай за руски агенти и проруски настроена от ция ЕС.

  3. Николов казва

    Не пипайте Альоша продажници!

  4. Николов казва

    Не пипайте Альоша продажници!!!

  5. Тони казва

    Не им пука на умнокрасивите за паметници !! Щото техните роднини ги правиха !! Тогава на мода беше да се цоца и да се дупиш на Русия сега модно е на САЩ !! Освободихме се от тиранията да ни яхнат нашите !!

  6. Истина е казва

    Бутай тази срамота в България. МОЧА, АЛЬОША всички паметници на окупаторите .

  7. Истина е казва

    Ти така ли бозаеш на околовръстното, да изпълниш плановете интернационални !?

  8. Истина е казва

    Ти си продажник, и безпаричен лумпен. Хайде, сега д0а цункаш отдолу тьотка Митрофанова под кюлотите и червени

  9. Груйо казва

    Уважаеми червенотиквеничковчета, всички руски и съветски „паметници“ в България ще бъдат разрушени и от получения материал ще бъдат построени обществени тоалетни в цялата страна.
    Така ще съчетаем полезното с приятното.
    И друго..скоро всички български червени тикви ще
    бъдат натоварени на вагони и транспортирани не на
    запад, а на изток и там могат да се самомобилизират във войските на мацква.

  10. Та те и затова казва

    Альоша му е време за в коша !

  11. Тони казва

    Лицемери!! Всички дето са за бутане са роднини ново поколение комунисти ,,,Мирчев и ред други !! Партиен дом не пречи символите вътре са ок ама Моча та Моча !!

  12. Тони казва

    И тоалетна не можеш да построиш бе !! Всичките такива сте джигити със татуси бради и тънки вежди !!

  13. Папиханус казва

    Пловдив стана кенеф ние за Альоша спорим!Да го бутаме! После какво ще правим?

  14. Со керез казва

    Сакън, не бутайте Альоша, той е светиня за нашто лево/ДеСен елит – без него щеше да им е празен коша!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.