Чобани в парламента! Депутати, научете български

Въпросният текст се отнася към онези народни избраници, които „идват от дальеко и говорят мьеко”, и които през почивния август лежат по плажовете на „шезлонЗи”.

Които боравят с родното четмо-писмо като странджански чобани, за които пълният граматичен член, променливото „я”, причастията и възвратните глаголи са непозната територия, и които цитират латинските сентенции като пенсионирани селски даскали. Та добре е да знаят, че не се казва „макЪр” и „поТуправител”, и че документите не се „Фнасят”.

Спецкурс с Гьоков

Ваканцията е най-точното време. Предлагам нейде из морските ни курорти да бъде открит спецкурсът „Форми и методи за противодействие на езиковото дърводелство”,  който да се превърне в наследие на древната Магнаурска школа. Задачата му ще бъде да доограмоти ония родни депутати, които в речта си екат и мекат, префръскват и завалят.

Отпърво за курсовия водещ. Тук няма колебание – задължително трябва да бъде назначен депутатът позитанец Георги Гьоков. Той е извън конкуренцията, тъй като е синтактично  иновативен, морфологично импровизационен и фонетично авангарден.

Ползва езикови форми с произход Хасковски минерални бани и села от поречието на Велека, с което доказва, че езикът ни е жив и непрестанно обновяващ се организъм. Забележителни са лексикалните Гьокови трактовки от рода на: „ни стаа”, „ни мои”, „да върим”, „ша влези”, „разбиръ са”, а също специалната конструкция „ний пинсионерити ришавами”.

За заместник лектор е напълно годен Гьоковият съпартиец Атанас Зафиров – и той идва „от Странджа баир гората”, неговите патенти са „да напрая”, „тъй остая”, „да стигнИм”, „ни” вместо „ние”. Освен това  променливото „я” му е напълно непознато – казва „тЯхният” вместо „тЕхният”;  за него „вносителите” са „Фносители”, а политикът  „приказва и говори”.

В курса лекторът трябва да привлече на първо място  ръководителите на Народното събрание. Да започне с председателя Росен Желязков, който ще се представи с „К`во да правя кат` докладите не са приети” и с „генезика” вм. „генезис”.

Да продължи с Никола Минчев, с неговото „прочетАх поправките, но трябва „да се видАт”. Да мине на герберката Росица Кирова, за която всичко в езика е само и единствено с  пълен член (дали не  съответства на личностните й мечти?!)- тя например казва „обявете резултатЪТ”, „припомняме докладЪТ”, „продължете със съставЪТ”. И да се завърши с възрожденеца  зам.-председател Цончо Ганев с  „бомбаНдировки” и „компромеНтирания”.

„Пампозният” Борисов

Дойде редът на изящната  Борисова реч – тя е многогранна и заслужава да й се посвети отделен  материал. Защото всичко издумано от банкянския вожд – било на мачле с „Тигрите” или на трибунка в парламента – тутакси се превръща в бисер и се записва със златни букви в народната словесност.

Пътьом ще цитирам някои негови  уханни извержения, като „на голо дупе таралеж” и „лайно в целофан”; темата ми е друга – да посоча индианските езикови изцепки на родния  Винету, напр. „да зеемЕ”, „да одимЕ” „пАмпозна проява”; „форлайтер” вм. „форлойфер”. Няма да продължавам с този класик, ще мина на друг и също партиен водач – Кирил Петков.

Той се представя с неувяхващите „четърнайсе” „ще говорА”, „наш`та роля”, а „евтиният газ” е „евтината газ”. Сигурно него е имал предвид енергийният бизнесмен  Сашо Дончев, когато каза преди години в едно паметно интервю: „Запомнете: думите „гъз” и „газ” са от мъжки род”.

Списък на илитератите 

Те са много и кой от кой по-известни. Факт е, че Йордан Цонев говори правилно, но и той отвреме-навреме стъпва накриво, и то от „свръхстарателност” (терминът е езиковедски), произнася например „ординАрна политика”. Асен Василев, Десислава Атанасова и още десетина менте-граматици единогласно казват „поТуправител”. Премиерът Денков – човек безусловно грамотен – не знае разликата между „муниции” и „амуниции”, освен това казва „невЯрни неща”.

На първия чин в курса непременно трябва да бъде турен политсценаристът Тошко Йорданов – той се бара за интелигент, но не вдява как звучат причастията, поради което казва „преждеговоривЩи”; по-поносимо щеше да бъде ако поне казва „преждеговоривШи”, което е също езикова архаика. Тя трябва да бъде отстранена и заместена от съвременното „преди говорещи”.

Не му отива на видния итънеец да ползва и паразитни представки от рода на  „Урегулират”. Колегата му Ивайло Вълчев – той е поет-текстописец, но се изцепва с „Фнасям”.

„Възрожденецът” Петър Петров е затънал до шия в административния  боклучарник и ползва отвратителните и изгонени от езика „зачитам” и „заслушвам”. Съпартиецът му Николай Дренчев се пробва в чуждиците, ала при него френското „дежа вЮ” се явява като „дежа вУ”.

Друг от „възрожденската” група, Даниел Петров, пък не ще да се раздели с родния си Свищов и казва „ний” вместо „ние”. Видният гербер Кирил Ананиев не се различава от партийния си вожд – и той като него казва по индиански „знаеме” и „можеме”, а позитанецът Свиленски го допълва с „да се обединиме”. Чудя се защо му трябва на страстния БСП оратор Борислав Гуцанов да казва „нарекАхме”, като спокойно може да махне това проклето „а”.

Лена Бориславова е от „Продължаваме промяната”, но може да й променим партията на „Променяме правоговора” – тя казва „Фместо”, „Флезат” /вм. „влязат”/, „седАт”. Ексминистърът Крум Зарков, завършил Сорбоната в Париж, е уж прецизен и е много странно, че изрича смехотворното „този закон не трябва да се МЕША с друг”.

Ето още бисери: Мартин Димитров – „да праЯт”; Теменужка Петкова – „да разАснА”; Делян Добрев – „към който” вместо „към когото”; Драгомир Стойнев – „да почнемЕ”; Мануил Манев – „щот”; Хрсто Терзийски – „да заявА”; Любен Дилов-син – „да зеем”; Рамадан Аталай – „популистически” вместо „популистки” (явно сам си словообразува, нещо като „комунистически” и „капиталистически” му се струва популизма); Георги Свиленски – „айде”; Владимир Табутов – „коет”; Филип Попов – „макЪр”; Любомир Каримански – „министър ПО енергетика”; Младен Маринов – „аз работА”; Александър Ненков – „прочетах”; Бойко Рашков – „свойствено” вместо „свойски”…

Ако навлезем по-дълбоко в граматичните закони, ще кажем, че премного са депутатите, неразличаващи „който” от „когото”, „някой” от „някого”; налага се да бъдат обучени в по-сложна материя – падежи, предлози, местоимения, да боравят с възвратни глаголи и причастия – нещо, което се учи до 6-и клас. Не се казва  „шофьорите СЕ тестват за наркотици”, а „…биват тествани…”.

Няколко архаизми и „варваризми” (т.е. „чуждици”) са затлачили не само всекидневната реч, но и официални нормативи и документи, включително Конституцията. „Въз основа” е типичен пример – тук си живее несмущавено  архаичното „въз”, което е правилно да се замени с „на” и да се изговаря/изписва „на основа”. Също „ежедневен” – думата трябва да отстъпи на „всекидневен”; но това не е всевалидно, в „ежечасен”, „ежегоден” и „ежемесечен” например замяната не звучи добре. Натрапчив е също русизмът „обезпечаване” – езикът ни разполага с прекрасния заместител „осигуряване”.

Де сте, граматици?

Разполагаме с редица свързани/отговорни за езиковата чистота  институции, но те са „пасивни съзерцатели” на словното обоклучаване, на навлизането на шльокавицата, на интернетския английски, и т.н.

Надсмиваме се също на крайните пуристи с тяхното „драснипалниклечица” – Иван Богоров, Александър Балан, Иван Андрейчин, дори Христо Смирненски им се подиграваше (да си спомним стихчето му „Гърбосложен на кревата аз жадувам твоя стан, и в унесница благата от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи из Борисов дървосад, ръкостисници горещи, отлетели безвъзврат…”) – ала гореспоменатите все пак се бореха за родното слово. Докато днешните наши „словоборци”, доколкото ги имаме, не вършат абсолютно нищо. Да вземат да се поучат от Сърбия и Северна Македония, където най-активно се коват и преформатират нови думи, с цел откъсване от англосаксонския словен наплив.

Езиковедската теория определя два вида езикови промени – спонтанни и комбинаторни – първите се налагат по пътя на всекидневното използване и „огражданяване” посредством медии, социални мрежи в Интернет и официално публично общуване; а вторите биват  теоретично обусловени и съзнателно налагани.

Езиковият ни фонд – стар и нов – направо плаче за регулация. Доколкото зная, сега във ведомствата ни няма назначени стилови редактори, а през соца такива задължително имаше. Провалите днес станаха премного и преопасни – тук ще използвам  Яворовата „Градушка”: „А облак лази, расте и вий снага космата, засланя слънце… Милост няма!”

Трябва ли да мязаме на южните и западните съседи (май вече ги настигнахме!), които са се смахнали от бъркотията в техните фирмени кирилски и латински надписи?!

Спящи корифеи

Езиковедите от БАН си стоят като на Олимп и се интересуват от докторските си дисертации; не съм ги видял да обнародват поне една езикова статия.

Самотен воин като проф. Владко Мурдаров се обажда отвреме-навреме (наскоро издаде книга по езикови въпроси, но нея кой ще я прочете, тя ли – мижавата светлинка – ще освети пейзажа?), но и той се бори с периферни проблеми, като да използваме ли англосаксонското междуметие „уау” или да си казваме нашенското „ау”. Чат-пат попадам на езикови бележки на проф. Лидия Манолова в пенсионерския седмичник „Минаха години” и… това е!

Добре е медиите – електронните, а и печатните, да отворят рубрики като незабравимата „Езиков пост”. В сайтове и блогове има немалко борци за българското слово, но колко са те читави?

Един от тях е Павлина Върбанова – състави тя списък на вредни чуждици, ала за смях самата тя допуска такива. По радиото каза „реноме” и „сфера”, вместо да ги замести с прекрасните наши „престиж” и „област”. Аз също използвам чуждици в своите статии, но го правя „за цвят” или когато не намирам равностойни родни заместници. 

Да се сдобием ли със Закон?

Идеята ми за спецкурс за депутати е повече иронична, те не са чак толкова невежи и не са болка за умиране. По-важно е да се намери действено и масово противоядие на езиковото замърсяване. Нужно е още веднъж да помислим за специален Закон за българския език – но се смята че ще „окове” езика. Налага се нещо практично – да се приготви списък на неправилните/вредните думи, в него да има написани заместители и той да бъде масово и императивно наложен.

В заключение – не желая да изглеждам „езиков дъновист”, борец за словен стерилитет. Искам всички ние, когато мислим за красивото, звучно и първопроходно слово, да си повтаряме какво каза Вазов за него: „О, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа”…

Наско Мандаджиев, специално за „Уикенд. Авторът е филолог и университетски преподавател