15 години ад: ВКС прати в затвора убийците на боса на „Гранити“, и съдия с роля в екшъна

0 14 005

15 години след убийството на собственика на фирма „Гранити” Стоян Стоянов бе сложен край на тягостния съдебен процес, изпълнен с противоречия и обрати. С решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 6 юли т.г. бяха окончателно потвърдени присъдите, постановени от апелативния съд във Велико Търново през април 2022 г.

На по 20 г. затвор са осъдени подсъдимите за отвличането и убийството на Стоян Стоянов – Станислав Михайлов, обвинен като поръчител, и физическият убиец Стоян Петров.

Помагачът Стоян Колев, с прякор Левски, е признат за виновен и получи 18 г. затвор. Осъдените трябва да платят 700 хил. лева обезщетения на близките на убития. Върховните магистрати потвърдиха оправдателните присъди на другите двама, които първоначално също бяха подсъдими – частния съдебен изпълнител Галин Костов и Нено Стоянов.

Между кориците на делото Нено Стоянов е не само шофьор на Станислав Михайлов, който пък е бивш шеф на Агенцията за държавни вземания (АДВ), но и като скрит негов пълномощник при покупко-продажба на имоти, участия в търгове и ръководство на предприятия.

Михайлов успява да напусне страната месеци след убийството и вече 14 г. е в неизвестност. Той се издирва с европейска заповед за арест, а делата срещу него се гледат задочно.

Галин Костов пък изненадващо е оправдан на първа инстанция в Бургаския окръжен съд.

“Осъдените сме ние! 15 години тези протакаха умишлено процеса. Някои избягаха, други бяха оправдани. Ние направихме всичко по силите си. Истината е, че никой и нищо не може да върне сина ми”, каза пред “24 часа” майката на жертвата Милка Стоянова.

През юни 2014 г. идва първият шок за близките на убития Стоян, отвлечен пред дома си в Бургас на 5 март 2008-а и застрелян в гората край Обзор. Делото претърпява неочакван обрат, когато доайенът сред бургаските магистрати Захарин Захариев оправдава трима – сочените за подбудители Станислав Михайлов и Галин Костов и обвинения в помагачество Нено Стоянов.

За виновни са признати само Стоян Колев като подбудител и Стоян Петров като физически убиец. Двамата получават по 18 г. затвор.

През 2015 г. има нови присъди – бившият шеф на АДВ Станислав Михайлов е осъден на 20 г. затвор, толкова получава и килърът Стоян Петров, 17 г. е наказанието за Нено Стоянов, Галин Костов отново е оправдан.

През годините делото “Гранити” 5 пъти се връща на окръжната прокуратура в Бургас с мотив, че обвинителният акт е написан в стил свободен преразказ. После няколко пъти тръгва в Бургаския окръжен съд, връща се, стига и до апелативния.

Накрая всички бургаски магистрати си правят отвод и делото се прехвърля във Варна, откъдето са и петимата подсъдими. Там през ноември 2018 г. апелативният съд произнася присъди: по 20 г. затвор за килъра Стоян Петров и поръчителя Станислав Михайлов, 18 г. за посредника Стоян Колев и оправдателна за помагача Нено Стоянов.

В дългия си път между съдебните инстанции делото 3 пъти стига до ВКС, който го връща за ново разглеждане. При едно от връщанията обаче и във Варненския апелативен съд не успяват да сформират съдийски състав.

Така “Гранити” попада при великотърновските магистрати.

При последното разглеждане във ВКС присъдите оспорват всички – и прокуратурата, и близките на убития, които настояват за доживотни присъди без право на замяна, включително и на оправдания Галин Костов. Осъдените настояват да бъдат оневинени.

Според тричленния състав на ВКС обаче претенциите за по-тежка или по-лека наказуемост не могат да бъдат удовлетворени. Според висшите магистрати изминатият дълъг период на наказателното преследване трябва да бъде отчитан, но в случая има двояко значение.

Наложените наказания за извършените престъпления са поначало снизходителни предвид тежестта на извършеното и неговите общественоопасни последици, както и личността на подсъдимите Стоян Колев и Стоян Петров предвид техния негативен юридически статус, а за Станислав Михайлов – качеството му на държавен служител и уронващ престижа на държавната служба.

11 г. след убийството на шефа на “Гранити”: съдебни спорове, обрати и отменени присъди на Стоян Колев, което “съществено е допринесло за разкриване на обективната истина по делото”. За признание от страна на Колев говори и един от свидетелите Филип Филипов – Смъртта.

“Телефонът на Стоян Колев звънна, той вдигна, после пребледня. След това каза: “Сега ми се обадиха, че адашът от Бургас са го оправили.”

Реклама

Това чул Филипов, докато бил с Колев.

Тялото на Стоянов – по онова време крупен търговец на строителни материали, е открито 9 месеца след похищението. Тогава стана ясно, че от тялото липсва долната част на единия крак заедно с обувката

По-късно по време на съдебния процес става ясно, че в бързината килърите заровили жертвата на плитко, като оставили долната част на крака да стърчи.

Стоян Петров и неговият съучастник Манол Хаджиев-Индианеца, които отвличат и убиват Стоянов, замаскирали мястото с шума и храсти, но след време диви животни се добрали до убития мъж.

Разследващи стигат до лобното място, след като дотам ги води подсъдимият Стоян Петров – разследван и за други тежки престъпления. Няколко месеца след екзекуцията Манол Хаджиев е ликвидиран от Недялко Момата, който умира от инфаркт в затвора.

Като мотив за убийството прокуратурата посочва отказ от страна на Стоян Стоянов да закупи терен от 2 дка до базата на фирмата си “Гранити” в Бургас, който неофициално бил собственост на Станислав Михайлов.

Той го притискал за цената и спорът прераснал в конфликт. По повод този имот е била последната среща на Стоянов минути преди да бъде похитен. Видял се с магистрата Панайот Генков, с когото били приятели.

Пред съдия Генков Стоян споделил, че по негова информация Станислав Михайлов е реалният собственик на парцела, макар че официално се водел на офшорка. Генков му дал мобилния телефон на Михайлов, за да разговарят.

Двамата се разделили около 19,30 ч. Половин час по-късно Стоянов е похитен от двама въоръжени. Натъпкан е в джип и отведен на паркинг в Обзор, където според разследващи се е срещнал с Галин Костов и Станислав Михайлов. Там обаче споразумение за имота не било постигнато, Стоян дори заплашил, че ще подаде сигнал в прокуратурата. По пътя обратно към Бургас е застрелян с куршум в тила.

Другият ключов свидетел по делото – Димитър Димитров от Варна, е арестуван край дома си през 2009 г. по данни, че е трябвало да организира мократа поръчка.

Двама обитатели на старозагорския затвор, впоследствие защитени свидетели, разкриват, че са били наети от Димитров да ликвидират Стоян Стоянов.

Липсата на мотив по делото е основната теза на защитата на Галин Костов в лицето на адвокат Бранимир Балачев.

Според него скандалът около имота в близост до базата на “Гранити” не може да е основателна причина за извършване на такова престъпление.

По време на целия процес защитата на подсъдимите намеква за друга версия, свързана със съдружниците на Стоянов – бизнесмени от Пловдив. В подкрепа на тезата си адвокатите изтъкват бързото прехвърляне на дяловете на Стоянов на трето лице – броени дни след изчезването му. Адвокатите намекват и за конфликт на интереси, свързани с намеренията на убития да разшири бизнеса с изграждане на терминал за цимент в Бургас.

Бургаски криминалисти признават, че това е била една от работните версии още след изчезването на Стоянов, но не са се събрали доказателства в нейна подкрепа.

От своя страна в последното си решение ВКС приема, че по несъмнен начин е доказана подбудителската роля на Станислав Михайлов, който чрез посредничеството на Стоян Колев мотивира преките извършители Стоян Петров и Манол Хаджиев да извършат отвличането на Стоян Стоянов и последвалото убийство.

Най-тежко е за родителите на жертвата Милка и Господин Стоянови, които присъстват на всяко съдебно заседание и слушат ужасяващи подробности за смъртта на сина си.

Бащата на Стоян издъхва през 2015 г., отчаян от трите оправдателни присъди.

Когато синът му е отвлечен, неговият син Герман тъкмо се стяга за първи клас. Момчето остава кръгъл сирак, тъй като майка му е починала няколко години преди убийството вследствие на тежко заболяване.

Дъщеричката на Стоян, която ражда приятелката му Мария, така и не вижда баща си, но носи неговото име. Когато бизнесменът е похитен, Мария е бременна в шестия месец. В негова памет я кръщава Стеяна.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.