„Камчия” – руска шпионска централа, маскирана като детски лагер, ролята на Сергей Станишев и Мехмед Дикме

„Американците строят военна база, а Русия ни строи Камчия”. Тази угодническа реплика принадлежи на другарката Станка Шопова. Изрича я пред самия Владимир Путин на някакво българо-руско мероприятие в Москва през 2009 г. По това време строежът на кремълска база в Камчия, едно от най-красивите места по Черноморието, върви с пълна пара, а руснаците изсипват милиони, за да се сдобият със своя гигантска база у нас, разкри „Уикенд“.

Преди това Станка Шопова вече е извъртяла такава тарикатска схема, че нейните московски „товарищи” получават на практика без пари живописния имот. През 2004 г. 120-те декара, върху които израства „Камчия”, са придобити от московския кмет Юрий Лужков по 5 лева на квадрат, колкото по онова време струва килограм евтино сирене или кутия цигари. Позорната продажба е разписана от тогавашния земеделски министър Мехмед Дикме, който днес много обича да дава акъл по телевизиите.

В онези години мястото, заграбено с помощта на Станка Шопова и Мехмед Дикме, е частна държавна собственост, като правителството на Москва получава 120 декара за малко над 650 хил. лева, колкото днес би струвал една семпла къща, например. А всеки знае, че в Камчия природата е уникална – място, на което се срещат гора, море и река.

С цел улесняване на руската инвестиция, кабинетът на Сергей Станишев отпуска и над 7,5 млн. лева за изграждането на магистрален водопровод към комплекса с дължина 10,5 км. Ако е трябвало да се сменят тръбите в някой български град или село, със сигурност е нямало да се намерят такива пари, но за руснаците – може!

Така, с щедра помощ от верните си васали, правителството на Москва прилапва имота, с който започва да се разпорежда фирмата СОК (Спортно-оздравителен комплекс) „Камчия” ЕАД. Станка Шопова е в директорския борд, заедно с няколко руснака до 2018 г. След това единственото българско име е на някой си Николай Недялков, който се води изпълнителен директор. Шопова е натирена тихомълком, като според запознати са установени известни финансови нарушения под нейно ръководство.

Депутати от „Демократична България” директно заявиха тези дни, че това положение скоро ще се промени и България ще си върне Камчия. Въпросът стана актуален след като Пьотр Толстой, зам.-шеф на руската Дума, обясни, че ще има военни удари по България и Румъния, след като „Русия приключи с Украйна”.

В предаване по руската държавна телевизия той се изцепи още, че руските граждани с имоти в България ще организират протести. Затова и депутатът Ивайло Мирчев (ПП-ДБ) енергично призова България да си отвоюва „Камчия” като следваща точка за откъсване от зависимостта на страната ни от Русия.

Сега колкото и да я наричат „оздравителен детски лагер”, никой не вярва, че само с това се изчерпват функциите на тази кремълска база. Още повече че децата и въобще туристите в така наречения лагера намаляват от година на година. Дори в руските медии пише, че мястото е натъпкано с електроника и е шпионски център, който при това има нужните съоръжения, че да си произвежда самостоятелно ток и да не зависи по никакъв начин от енергийната система на България. 

Разбира се, в „Камчия”, освен ток, има и всичко друго необходимо: изградени са хотелски и учебни сгради, спортни съоръжения, многофункционални зали, вили и какво ли не. На откриването на московската база, навръх 9 септември 2010 г., присъства тогавашният московски кмет Юрий Лужков, който само няколко месеца по-късно ще бъде отстранен заради обвинения в корупция. От българска страна тук е самият премиер – Бойко Борисов.

През следващите години се лансират идеи за прехвърляне на собствеността на СОК „Камчия” директно на руската държава и за превръщането му в „културна точка” за прокарване на руски интереси в Европа. Още по-лошо е, че в България никой не реагира на това имперско нахалство.

По някое време е лансирана и идея за превръщане на курорта в бизнес инкубатор, подобен на Силициевата долина под мотото „Стартъп Евразия”! Нищо подобно обаче не се случва. Вместо това, на два пъти е налаган запор на сметките заради неплатени данъци и такси.

Последно в Камчия идват туристи и ученици през 2014 г. Това е времето, когато е пълно и руското училище, като тези дни се оказа, че и то затваря врати и ще бъдат съкратени повече от 30 души – учители и служители. А иначе таксите в това училище не са по джоба на всеки – започват от 8 560 лв. за подготвителната група и стигат 10 400 лв. за прогимназията. За средно образование са искани по 9 999 лв. на година.

След 2014 г. в „Камчия” всичко тръгва надолу: приходите падат, а загубите се трупат. Русия, която по това време заграбва Крим, вече има други приоритети, в които се налага да налива пари. Официалните обяснения за фиаското на туризма в „Камчия” са познатите клишета, че намалели посетителите, нямало кандидати за руското училище и т.н.

В края на 2019 г. бъдещето на СОК „Камчия” се обсъжда в Горната камара на парламента в Москва. Руският външен министър Сергей Лавров казва, че въпросът за собствеността на „Камчия” ще се решава в Съвета за сигурност на Руската федерация с участието на президента Владимир Путин! Тоест на най-високо ниво в държавата.

Плановете са да стане федерална собственост, като се превърне в „основна задгранична културно-хуманитарна площадка за прокарване на нашите интереси в Европа”, както директно заявява руски депутат. Самият Сергей Лавров също е категоричен: „Ако говорим за „мека сила“, то това е нейният идеален образец в най-положителен смисъл”.

Експерти напомнят, че във Варна от няколко години работи координационен център за натовските кораби, а в „Камчия”  се е разположила руската „мека” сила и е въпрос на национална сигурност тя да бъде изгонена оттам час по-скоро. Допуснати в лоното на руския комплекс пък разказват, че вътре имало специално помещение, натъпкано със зашеметяваща електроника.

Можем само да предполагаме за какво може да служи тя в този център със затихнали туристически и „просветителски” функции. Ако България час по-скоро не си върне така наречения лагер, като се имат предвид размерите на този руски анклав на нашето Черноморие, нищо чудно Кремъл да  го набележи за приобщаване към „Русский мир”.

Преди да стане руски курорт, или по-точно руска шпионска база, със земята в „Камчия” се разпорежда едноименно дружество.  През 2003 г. то е разделено на Спортно-оздравителен комплекс (СОК)„Камчия” и „Шкорпил турист”. Те си поделят земята и сградите, които съществуват по това време на морския бряг. В СОК „Камчия”, чийто офис е в Бургас, влизат бунгалата на някогашния къмпинг, неговите бар, административна сграда, магазин, паркинг и съответната инфраструктура.

За „Шкорпил турист”, чието седалище е във Варна, остават 3 ресторанта, павилион и 3 декара земя в Старо Оряхово. Директор и на двете фирми е някой си Христо Христов. Освен това той ръководи и трета фирма, също израснала върху руините на старата „Камчия” АД. Тя стопанисва къмпинг за каравани, а офисът й е в Търговище.

Самият Христо Христов се оказва шеф и на фирма „Камчия турс”, на която са прехвърлени акциите на СОК „Камчия”. Малко след това е направена сделката с руснаците и така имотът се прехвърля от фирма на фирма, докато накрая отива в ръцете на московския кмет Юрий Лужков.

Както обясняват източниците ни, схемата е хитро замислена: няма конкуренция, не се прави РМД, няма приватизация, търгове и т.н. Направена е директна продажба, при която руснаците получават искания имот, без да се вдига много-много шум.

С това ролята на Христо Христов е изчерпана и той изчезва. В директорския борд е поставена другарката от комсомола Станка Шопова, тоталитарна отломка от Бай-Тошово време, която започва да дава интервюта наляво-надясно, че ще се изгради голям детски лагер в изпълнение на социалната политика на Москва!

През 2019 г. Путин й закача на ревера орден „Дружба”, какъвто получават и други лица, разследвани като руски агенти за влияние. Преди няколко години, когато „Камчия” започна да запада като курорт, любимката на Тодор Живков се оттегля от управлението. Изтъква здравословни проблеми, но се чува и за финансови нарушения.