Бивш офицер от МВР: Гробът на Людмила Живкова пазен с камери и микрофони!

7 15 595

„Какво доживяхме – да я пазим с камери”, казва с известна доза възмущение бивш партизанин и полковник от Държавна сигурност. Eдна ранна августовска утрин през 1984 г. той застъпва на пост пред гроба на Людмила Живкова. Другият му колега – млад офицер от МВР, си слага дясната ръка на устата, все едно, че кашля.

Полковникът, който е стара кримка, усеща, че нещо не е наред, и добавя с тежка въздишка: „Вместо да е сред нас – живите, и да й се радваме”. Той не знае, че през нощта в късна доба могъщата му служба е опасала паметната плоча и с микрофони. Дежурният офицер по линия на ДС, който в Софийско градско управление на МВР следи картината и звука, не забелязва нищо нередно.

Това разказа пред „Уикенд” за първи път по-младият офицер, който сега е пенсионер, работи в голяма българска компания и движи международните й връзки. Той навремето е бил един от секретните постови, пазили паметната плоча. Причината за крутите мерки за сигурност на гроба на Живкова дъщеря са две покушения срещу гроба. ДС затяга режима и въвежда забранен за влизане огромен периметър.

Първото покушение срещу паметната плоча на Людмила е по-безобидно – местен пияница от квартал „Орландовци” претършува могилата и разхвърля цветята в търсене на алкохол. На излизане от гробищата го закопчал милиционерски патрул. Пратен е в лагера в „Белене” за дребно хулиганство, съдбата му е неизвестна.

Вторият случай влудява Бай Тошо. В секретния бюлетин на МВР е записано, че на 26 юни1984 г. е извършено дръзко нападение на гроба на покойната Людмила Живкова. ДС установява, че е счупена тежката мраморна ваза, удряно е с плочка по барелефа и че  някой е уринирал до гроба. Деянието е квалифицирано като „кощунство“ и веднага са сложени първите секретни постове. Ден по-рано през нощта е нападнат войник, който е на пост пред пожарната на ул. „Екзарх Йосиф” в столицата, ударен е по главата и му е откраднат автомата „Калашников” с халосни патрони. Лекарите една успяват да спасят живота на войничето.

ДС и Народната милиция са дигнати на крак. Точно на петия месец след нападението на гроба на Людмила, милицията арестува 24-годишния Тодор Петров Дечев. Привечер младежът е в подлеза на НДК, а патрул проверява минувачите. Когато вижда милиционерите, той хуква да бяга. Дечев е задържан след яростна съпротива.

У него, скрит под шлифера му, е намерен въпросният „Калашников“, но вече зареден с бойни патрони. Оказва се, че е преправил халосните в бойни патрони. Дечев си признава, че след като изпива бутилка коняк „Слънчев бряг” изпочупва няколко паметника и не си спомня точно как се озовал на гроба на Людмила. Следствието квалифицира т. нар. „кощунство“ на гроба на Людмила като „хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм или дързост“.

На 15 март 1985 г. съдия Димитър Попов произнася присъдата „смърт чрез разстрел“. Върховният съд я потвърждава и въпреки надеждите на близките Държавният съвет също отказва да помилва осъдения. Съдия Попов малко преди да стане премиер заявява, че процесът е бил публичен, а не политически. Делото – № 2 от 1985 г., обаче е засекретено в архивите на МВР и вижда бял свят благодарение на журналистката Маргарита Михнева.

Червената принцеса, както приживе наричаха Людмила Живкова, умира на 21 юли 1981 г. – пет дни преди да навърши 39 г. Прави шеметна кариера като влиза в политиката едва на 29 г. През 1971 г. е назначена за първи зам.-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. През 1975 г. сяда в стола на шефа му Павел Матев, като постът ѝ председател на комитета вече е с ранг на министър. От 1976-а е член на ЦК, а през 1979 г. влиза в състава на Политбюро.

„Уикенд” прегледа детайлно Държавния архив с решенията на Политбюро и видя, че първото заседание, на което тя участва, е на 24 юли 1979 г. Тогава Политбюро взема решение да изравни заплатите на сержантите и офицерите в Строителни и Транспортни войски с тези в БНА. Първи подпис под решение № 17 слага министърът на отбраната Добри Джуров, след него е Жиков, а Людмила слага параф последна.

Кариерата си дъщерята на бай Тошо дължи на трима мъже. Александър Фол я прави учен, Александър Лилов – Стратега, я вкара в политиката, а Светлин Русев я запалва по изобразителното изкуство. Червената върхушка е недоволна от стремителното й изкачване в партийната йерархия и разпалва слухове за любовните й връзки с Фол, Лилов и Русев.

Дори разказват как Лилов свалял обувката й, сипвал вино в нея и театрално го изпивал. Стратега, който по това време е вторият негласен човек след Живков в Политбюро, обаче е доста обигран и едва ли би си позволил подобна волност, особено пред погледа на ДС. В интервю за „Уикенд”, дадено няколко години преди да почине, той категорично отрича това да е вярно. Добавя, че този грозен слух е пуснат от Андрей Луканов.

През 1970 г. Людмила Живкова завършва специализация по изкуствознание в Московския държавен университет. След това е изпратена за известно време в Оксфордския университет, а през 1971 г. защитава в Института по балканистика кандидатска дисертация на тема „Англо-турските отношения 1933 – 1939 г.“. Според неин преподавател в Оксфорд трудът й е писан от служител на посолството ни в Лондон. Свръхамбициозната Людмила Живкова има и издадени 8 книги. Навремето в академичните среди се твърдеше, че реалният автор на книгата ѝ за Казанлъшката гробница е проф. Александър Фол, а на тази за Четвероевангелието – акад. Иван Дуйчев.

На 12 ноември 1973 г. на път за летището Людмила катастрофира тежко. Трябва да изпрати баща си, който заминава на официално посещение за Полша. Закъсняла, нарежда на шофьора на мерцедеса да кара бързо. На околовръстното шосе се удрят челно с москвич, който неправилно изпреварва камион. Людмила получава черепно-мозъчна травма и изпада в безсъзнание, лицето ѝ е нарязано от счупените стъкла. Откарват я в „Пирогов”, привличат дори лекари от чужбина. Прилагат лечение под ръководството на народния лечител Петър Димков. Използват вани с екстракт. В Париж ѝ правят пластична операция. Тя се съвзема и през февруари 1974 г. се връща на работа.

Реклама

Людмила обаче сякаш е заживява втори живот. Става вегетарианка, следи теглото й да не надвишава 48 кг. Отказва се от медицината. Поддържа близки връзки с Ванга – всеки месец пътува до Петрич, за да се среща с нея, и пие билки по нейни указания.

Увлича се индийската култура и по източни учения като „Агни Йога” – (Жива Етика) или сливане с божествения огън. Това философско и етично учение се основава на книгите, написани от видните руски учени и мистици Елена и Николай Рьорих през първата половина на 20 век в сътрудничество с мъдреците от Изтока. Синът им Святослав Рьорих, който като баща си също е художник и продължител на семейната философия, дарява на Людмила 30 творби от цикъла „Хималаи”, които сега могат да се видят в „Квадрат 500”.

Николай Рьорих изработва „Знамето на мира“, което сигнализира неприкосновеността на музеи, университети, архитектурни паметници и галерии. То и днес продължава да се вее над културни и образователни институции в цял свят, а от него Людмила взема идеята за детската асамблея „Знаме на мира”.

Москва обаче е силно недоволно от влиянието на религиозно-окултния ореол около Николай Рьорих върху Людмила. През 1981 г. предстои честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава по нейна идея. Тя ръководи и комисията за тържествата. Според плановете ѝ тържественото събрание трябва да наесен е в зала № 1 на НДК, където да звучи Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен. Людмила обаче внезапно е отстранена като шеф на комисията, която е преобразувана в комитет и негов председател – за по-голяма представителност, става баща й.

На 17 февруари Живкова заминава на двуседмично посещение в Индия, където открива изложбата „Тракийското изкуство по българските земи”. Тръгва слух, че е посетила храмове на Черната богиня на смъртта и разрушението Кали, което било лоша поличба. Кали в индуистката митология е съпруга на бог Шива, когото убива. В самолета при обратния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, казва им по няколко странни изречения и им подарява бели кърпички. На Любомир Левчев например заявява: „Пази я внимателно и не я развявай, защото вътре има посипан кристален бял прашец, който не трябва да се разпилее. Даде ми го Сей Баба. Казват, че превръщал една материя в друга”.

В Индия тя отива при Сатия Сай Баба – индийски гуру, който приживе се беше обявил за Бог на всичко и раздаваше пръстени, направени от сплав от пет метала – мед, месинг, олово, желязо и цинк. За бижутата твърдеше, че носят неговата благословия.

Въпреки дългия и тежък полет от Индия, само няколко часа след кацането на летище София, Людмила излита за Мексико. За по-малко от 24 часа прелита 11 часови пояса. И когато на 28 февруари самолетът се приземява на аеропорта на Мексико Сити, тя дори няма сили да слезе от него. А е дошъл да я посрещне министър. Бодигардовете Димитър Мурджев и Петър Петров я изнасят на ръце от самолета и я закарват с автомобил в хотел. Идва лекарка от съветското посолство, но Людмила не я допуска до себе си. От години тя има фобия от съветски шпиони и дори обвинява Мурджев, че е човек на Кремъл.

Свързват се по телефона с Тодор Живков, който е на посещение в Москва. Той нарежда за Мексико да излети специален самолет с лекарски екип и съпругът й Иван Славков. До пристигането на самолета обаче Людмила се съвзема и се включва в програмата. После заминава за Боровец, където баща ѝ е на почивка. Там тя трескаво започва да унищожава касети и документи.

На 20 юли Людмила се прибира в София във вила „Калина”. Праща децата си Евгения – от първия брак, и Тодор Славков на море. Ден преди смъртта си получава 50-страничния доклад с разкритията за дейността на фонд „Културно наследство”, оформен след 8-месечна разработка във Второ главно управление на ДС. Фондът е създаден към външно министерство специално за 13-вековния юбилей. Един от приближените й – кандидат-членът на ЦК на БКП, зам.-външен министър и висш функционер от ДС Живко Попов, е уличен в присвояване на 1,3 млн. долара от фонда.

„Когато видя документите, тя беше напрано сразена”, пише в книгата си „Вторият етаж” Живковият съветник Костадин Чакъров.

На фаталния 21 юли Мурджев получава от Людмила рецепта да купи приспивателното дормопан. Тя освобождава управителката на вилата и остава само с камериерката, която по-късно първа ще я намери безжизнена в „басейнчето” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока около 30 см. Мурджев разказва, че към 18 ч. звъннал телефонът в дежурната стая. Чул в слушалката писъците на камериерката. Изтичали с шофьора в банята и занемели: „В басейнчето плуваше тялото на Людмила. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса ѝ… Беше мъртва”. Причината за смъртта е удавяне.

Пристига и медицинската сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковката с дормопан и я заменила с нова, от която извадила само две хапчета. Един от най-близките й – посланикът в Мексико Богомил Герасимов, лансира шокиращата версия, че причината за смъртта й е убийство и самоубийство. Според него през юни тогавашният съветски посланик у нас Никита Толубеев звъни на Живков, за да му каже, че ще дойде член на Политбюро, с когото трябва да обсъдят важни въпроси. Живков е привикан в съветското посолство, а гостът е секретарят на ЦК на КПСС по идеологията Константин Черненко.

С ултимативен тон той нарежда да спрат всякакви националистични прояви, като честването на 13-вековният юбилей. Дава му да разбере, че Москва няма повече да търпи пищни и шумни тържества като това в Мексико. Съветите внушават на Живков, че дъщеря му Людмила трябва незабавно да бъде освободена от всички постове, без това се оповестява. На първо време е достатъчно да се акцентира върху здравето й. Живков капитулира, загрижен за собственото си оцеляване.

„Уикенд” видя, че Людмила, която точно преди 42 г. си отиде от този свят, има страница във Фейсбук. Тя е създадена преди осем години и има 4 600 последователи. Няма посочен администратор, но при кликване върху бутона „Свържете се с нас” връзката препраща към жител на Балчик, последовател на „Агни Йога”. За себе си той е написал цитат от учението, вероятно с препратка към Людмила: „Ще попитат: как премина животът ви? Отговорете: като по струни над бездната – красиво, внимателно и стремително”.

7 Коментара
  1. Има мнения, които крещят... казва

    “ Рука-, Рука-, Рукашивников“ не беше жесток човек и не би поръчал убийствата на осквернителите. Тези, които се престарават са приближените. Свидетелствата показват, че едните от най- безжалостните фашисти сред есесовците са били не кой да е, а еврейската полиция.

  2. Има мнения, които крещят... казва

    Да допълня, обаче, че те са били първите, които са завършвали с куршум в главата след приключване на предателската си мисия.
    И то в много кратък срок…

  3. Тя Аруба е на американския континент, но.... казва

    Ръцете и на Първанов, и на Борисов са оцапани до лактите с кръв!
    Да излязат и да признаят пред народа за колко сребърника са продали двамата млади български шофьори в Ирак?
    Като фактически свидетелствата показват, че и двете български момчета, Георги и Ивайло са били осиновени!
    Нали не твърдите, нагли журнля, че това е случайност?

  4. Тя Аруба е на американския континент, но.... казва

    Нека ви кажа аз!! Врътката е била за медицинските сестри, които заразиха либийските деца със спин!

    И от това по – черна вуду магия на вещерите…

    Каза ви момчето, че идва Видовден…

    Журналята им са неуки, алчни, с гъвкавост и меки китки, но не вършат работа!

  5. Д-р Менгеле казва

    Людмилата имаше шизофрения. И освен, че беше много грозна, не беше и особено интелигентна.
    Каквато и да е била, аз съм против оскверняване на гробове. Ако не бяха камерите гробът ѝ отдавна щеше да е потрошен.

  6. Чуш казва

    Фактически стана ли ясно кои са подлеци родоотстъпници?

    АЙДЕ, долу знамената!!!

  7. Хрх казва

    Момчетата са чисти като сълза и с превозва ли коли на автпвоз от Европа към Ирак.
    Някой…т.е. Върхушката, са им набутали синтетични наркотици и са ги продали на терористите. Неоспорим факт със стопроцентова достоверност.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.