БЕТОНЕН АД: „Наша фирма“ строи 547 апартамента на пъпа на София

Докато управляващите в София твърдят, че се борят с презастрояването на града, валят нови и нови искания за строителство в почти всички части на столицата.

В Регионалната инспекция по околната среда и водите-София е постъпило уведомление за инвестиционно предложение, с което се иска РИОСВ да прецени дали е необходимо да се премине през процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Проектът предвижда на пъп на София – на мястото на бившия текстилен завод „Витоша“ и парцела под него на бул. „Черни връх“ (30,2 дка), както и в малък съседен парцел (0,5 дка), да се построи нов жилищен комплекс с високи блокове, предаде „Сега“.

Освен жилища, в него ще има още офиси, търговски обекти, подземни паркинги и трафопост. Общият брой на апартаментите ще е 547, от които 219 ще са едноспални, 254- двуспални, 62- триспални, а 12 ще са луксозни триспални и пентхауси, става ясно от документите. 

Общата разгъна застроена площ на надземното застрояване ще бъде 107 000 кв. м, а на подземното – 62 000 кв. м. Искането е внесено от строителната компания „Артстрой 1 инвестмънт“ ЕООД, която има обекти в София и във Варна. На 11 юли РИОСВ отговаря, че е определена процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС.

Фирмата е част от „Арстрой Груп“ АД, зад която стоят Деан Георгиев Дачев, Димитър Костадинов Димитров и Галя Димитрова Димитрова, показа проверка на Narod.bg.

Проектът предвижда двата съществуващи корпуса на завод „Витоша“ да се запазят и да продължат да съществуват като офис сгради. „Завод „Витоша“ е проектиран в края на 60-те г. на миналия век, а строителството е завършено през 1973 г. Съществуващите сгради условно се състоят от две високи тела – Вълнен корпус от север и Памучен корпус от юг, които са обединени от различни тела на 2 етажа. Сградата на вълнения корпус е 5-етажна, а сградата на памучния корпус е 6-етажна. Конструкцията е в добро техническо състояние“, поясняват от строителната компания.

Ниските свързващи сгради между двата съществуващи корпуса ще бъдат премахнати, предвижда инвестиционното предложение. „На тяхно място, както и на останалата част от имота, ще бъдат построени няколко нови секции, свързани помежду си в една обща сградна структура.

Под новата сграда е предвиден подземен паркинг на 3 нива. В средата на имота ще бъде организирано градско парково пространство с отворен достъп и за граждани, които не живеят в комплекса“, пише още в поясненията.

„Артстрой 1 Инвестмънт“ иска да вдигне още четири сгради в парцела на бившия завод и в присъединения по-малък. Всяка от тях ще е с кота корниз 50 м и кота било 54,5 м, което означава над 15 етажа. Едната нова сграда ще се появи в източната част на имота и ще е с предимно с жилищни функции- жилища и търговски обекти. Тя ще е стъпаловидна и ще допълва съществуващото застрояване, образувайки вътрешния двор на комплекса, пише в документацията.

Втората нова сграда ще е в южната част и ще е със смесена функция- жилища, офиси и търговия. Тя ще се състои от три тела също с максимална кота корниз 50 м за всяко от тях. Телата ще имат общ партерен етаж с нежилищна функция и максимална кота корниз 6 м. „Предвидено е и двуетажно застрояване с „пробив“ на партерен етаж, което да свърже новата сграда със съществуващото застрояване в имота“, поясняват от фирмата.

Третата нова сграда ще е със същата максимална височина и със смесена функция. Тя ще се издигне в западната част на имота, по протежението на локалния паркинг на бул. „Черни връх“. Последната сграда ще е нежилищна – офиси и търговия – и ще на север. Освен висока част, в нея ще има и едноетажно застрояване с максимална кота корниз 8 м.

Въпреки че жителите на София често недоволстват и дори излизат на протести срещу неспиращото уплътняване на кварталите им с нови кооперации и офис сгради, предприемачите твърдят, че вече изградените комплекси могат да поемат и още блокове, а Столична община най-често подкрепя това с разрешения за строеж.

Неотдавна Националната асоциация на строителните предприемачи изчисли, че панелните комплекси са с най-голям потенциал за още строителство, тъй като по времето на социализма те са строени с големи празни пространства в тях. Като втора цел бяха посочени териториите на бивши индустриални зони или т.нар. научно-производствени зони (НПЗ).