Докладът за „Джуджетата“: 35 кила злато и пачки евро за прокурори и адвокати (ВИДЕО)

0 15 685

Още през 2020 г. прокуратурата е знаела, че по разследването „Осемте джуджета“ са извършвани нарушения и вероятно дори престъпления, но Иван Гешев не е предприел никакви действия. Това стана ясно на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък. На тогавашния главен прокурор е бил предоставен подробен доклад по темата. Той обаче само е сложил резолюция, че е запознат и след това документът е отишъл в архива.

Докладът за „Осемте джуджета“ бе изваден от там три години по-късно и даден на ВСС. От него става ясно, че голямо количество злато (около 35 килограма) и около 1 млн. лв. са били иззети при обиски и претърсвания, а след това върнати на други хора в нарушение.

Докладът, с който Mediapoоl разполага, е изготвен от прокурора Марио Василев, който към днешна дата е пенсиониран. След подробно запознаване с документация той прави следния извод:

„При връщането на значителни по количество и стойност веществени доказателства са допуснати груби закононарушения, причините за които не могат да бъдат напълно изяснени с инструментариума и формата на настоящата проверка, но следва да получат своето адекватно санкциониране“.

Началото на „Джуджетата“

Скандалът „Осемте джуджета“ избухна през лятото на 2020 г. Тогава бизнесменът Илия Златанов разказа пред организацията „Антикорупционен фонд“, че е станал жертва на мрежа за влияние в съдебната система, изградена от някогашния следовател Петьо Петров, известен с прякора Еврото.

Златанов търси Петров заради конфликт със сина си Явор, с когото са и съдружници в семейния бизнес за производство на асансьори в предприятието „Иззамет“. След намеса на Петров, Златанов-младши и още няколко души са арестувани по обвинения в престъпна група. Делото се води от специализираната прокуратура.

Здравословното състояние на Явор Златанов се влошава в ареста и той има спешна нужда от хемодиализа. Тогава от Петров и хората около него започва натиск срещу бащата да прехвърли фирмените си дялове, защото в противен случай синът му няма да получи лечение.

Златото и парите

Делото срещу Явор Златанов е образувано през лятото на 2019 г. Следствените действия започват в спешен порядък.

На 17 юли от трезор на банка са иззети десет класьора с общо 507 златни монети. В списъка с веществените доказателства те са описани като „Обект 1“, но в документите не е отразен общият им брой, нито са претеглени. Същия ден е претърсено жилището на Златанов, откъдето са взети още монети и пари. От втора банкова каса са иззети „значителни по стойност пачки с еврови банкноти“.

Същия ден следователка по делото предава доказателствата на главния счетоводител на специализираната прокуратура. Съхранението им по този начин е нарушение на закона, тъй като ценностите трябва да се предадат в банка.

На следващия ден претърсванията продължават. От банкова касета са взети девет пакета с 811 монети, няколко златни плочки и пари в евро. Те са заснети, но са описани доста повърхностно в протокола – по брой и цвят, записано е и че са били в пликове.

„Липсва всякаква друга индивидуализация, свързана с година на парична емисия, вид валута, изображение или надпис. В протокола изрично е записано, че всички описани монети и плочки от жълт метал са с различен размер в диаметър и тегло“, установява по-късно проверката.

Тези ценности също отиват при главния счетоводител на спецпрокуратурата.

В началото на август е назначена нумизматична експертиза. В средата на септември обаче една от следователките по делото пише становище, че такова изследване не е нужно. Мотивите ѝ – експертизата щяла да е много скъпа, а освен това монетите не са нито предмет, нито средство за извършване на престъпление.

Прокурори

Междувременно по делото текат разпити и други следствени действия. Златанов-син е задържан и оставен за постоянно в ареста.

Реклама

Това производство не може да се оплаче от липса на внимание. Още от самото му начало за наблюдаващ прокурор е избран Дилян Деянов. После се появява и втори обвинител – прокурор Георги Мойсев. Назначен е и трети – Ивета Маркович. Накрая с резолюция на тогавашния шеф на спецпрокуратурата Димитър Франтишек по делото встъпва и четвърти – Кирил Пейчинов. Освен това работят и трима следователи.

Още в началото на септември е ясно, че здравето на Златанов-син е разклатено. В първите дни на месеца по разпореждане на прокурор Деянов той е изпратен за лечение в „Софиямед“. Месец по-късно той е лекуван в болницата при затвора в София, но към края на октомври е изпратен в болница „Лозенец“. Заради влошеното му здравен в началото на ноември е пуснат под гаранция.

През пролетта на следващата година обаче прокурор Деянов образува ново дело срещу Златанов-син по отделени материали от първото. И пак е поискан постоянният му арест.

Да се образува второ производство е стар прокурорски номер. Така чрез него може да се иска повторно задържане, разпити и всякакви следствени действия, макар че често пъти става дума за едни и същи данни. В случая със Златанов проверяващият прокурор Василев констатира:

„Под въпрос остава законосъобразността и причината да се разделя основното досъдебно производство осем месеца след образуването му при осигурен по делото значим ресурс от четирима наблюдаващи прокурори и трима следователи при положение, че Явор Златанов е бил привлечен за същото вторично престъпление по основното дело“.

Адвокати

Междувременно още от началото на октомври от името на Илия Златанов е подадена молба да му бъдат върнати иззетите златни монети. Тя е подписана от адвокат Магдалена Мончовска, за която бизнесменът по-късно ще разкаже, че е присъствала на връщането на монетите, но вместо у него те останали у бившата съпруга на Петров – Любена Павлова. Към тази молба е приложен и пълен списък на иззетите монети. По този повод проверяващият прокурор отбелязва.

„Описът напълно кореспондира с описаните вещи, отразени в протоколите за изземване от 17 и 18 юли 2019 г. Списъкът с монети в молбата видимо е бил дословно преписан от протоколите за претърсване и изземване, тъй като повтаря поредността и специфичните описания на монетите от доказателствените средства. Илия Златанов не е присъствал при провеждане на следствените действия и не са му връчвани протоколите“.

Към молбата са приложени и копия на фактури за покупка на монети от австрийски дилър, за да се докаже, че Златанов-старши е собственикът им. По-късно той ще заяви, че тези документи са намерени от хората около Петров. До този момент при всичките си разпити и жалби Златанов-баща не е предявявал никакви претенции към въпросните монети, нито пък е твърдял, че са негови.

Четири месеца по-късно прокурорът Деянов връща част от монетите. Според проверката той се произнесъл без делото да е било при него. Деянов пише, че вещите не представляват интерес, защото са изследвани и не са предмет или средство на престъпление.

„Горното твърдение не отговаря на истината, тъй като монетите не били подлагани нито на химическо, нито на нумизматично-оценъчно изследване в резултат на отказаната с постановление от 16.09.2019 г. експертиза, който факт е невъзможно да не се знае от наблюдаващия делото прокурор“, установява проверката.

Копията на фактури са приети за достоверни без дори да са заверени.

През март се появява нова молба. Този път е от Димитър Ламбовски, някогашен депутат от НДСВ. Написана е от друг адвокат – Цветелина Цветкова. С нея Ламбовски настоява да му се върнат 650 хил. евро, иззети при обиските от Златанов-син. Ламбовски посочва, че имал договор със Златанов, по силата на който му оставил тези пари за пазене. По-късно Ламбовски ще разкаже, че парите изобщо не са останали у него, а ги взел адвокат, близък до Петров.

Тази молба е насочена за разглеждане от прокурор Пейчинов. Пет дни след постъпването на молбата, той я уважава частично и връща на Ламбовски 550 хил. евро. Това се случва само часове след като отново с резолюция на Франтишек е бил посочен като допълнителен наблюдаващ делото прокурор. За решението му липсва каквато и да е обосновка.

„Без да познава в детайли фактологията по делото поради екстрения му избор на допълнителен прокурор по делото, прокурор Пейчинов напълно необосновано и произволно постановява търсената от молителя значителна сума в размер на 550 хил. евро да се върне“, констатира проверяващият прокурор Василев.

Още по-абсурдното е, че два дни след като парите са върнати Пейчинов иска становище от следовател по делото дали парите трябва да се върнат.

Няколко дни по-късно същият прокурор съставя протокол за връщане на монетите след решението на колегата му Деянов от февруари. Тогава обаче му връща и монети, за които Деянов е постановил отказ, твърди се в проверката. Действията му са наречени своеволни от проверяващия. После е съставен още един протокол, отново за връщане на монети. Тези протоколи са формални и от тях не може да се разбере какво точно се дава, защото описание на ценностите няма.

Извън това проверката констатира, че за седеммесечен период по това дело не са вършени никакви следствени действия.

През цялото време няма данни монетите и парите да са предавани за съхранение в банка, както изисква законът.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.