СЕНЗАЦИЯ: Кой е изродът Евгений Пригожин (ФАКТИТЕ)

6 22 381

Евгений Пригожин, основателят на частната армия „Вагнер”, от години е известен като „готвачът на Путин”, но според мнозина той е новият Распутин, заради огромното влияние, което поне доскоро имаше върху руската върхушка, пише „Уикенд“.

Както фаворитът на Николай II, така и доскорошният любимец на Кремъл официално никога не е заемал висок пост в държавната администрация. Самият Пригожин пък иронизира подобни сравнения и подчертава, че за разлика от Распутин (който е лекувал царевича Алексей от хемофилия), той не спира кръвта, а я… пуска.

Израснал в хулиганските банди на Ленинград, завършил „университет” в затворническите колонии на някогашния СССР – тази биография на младия Пригожин в никакъв случай не му пречи да стане особено близък с елита на Русия и в последното десетилетие да се превърне в един от най-влиятелните руснаци, особено приближен до Кремъл.

Житейският му път е истински зигзаг. Женя Пригожин е роден на 1 юни 1961 г. в Ленинград. Завършва спортен интернат номер 62 с профил ски-бягане, където е пратен от втория си баща, треньор по професия. Пастрокът се отнася доста зле с малкия Женя и по детския му гръб често играе колана, уточнява „Уикенд“.

Постиженията му като спортист не са лоши, но той е наясно, че няма бъдеще като състезател. Едва 18-годишен попада в лоша компания, забърква се в кражба и на 29 ноември 1979 г. Куйбишевският районен съд му дава 2,5 години условно. Изпращат го в общежитие за „условници” в Новгород, където по макаренковски ще го превъзпитават с работа до изнемога в химическия завод.

На Женя обаче не му се бачка сред отрови и бяга обратно в Ленинград. Там се свързва с безработния паразит, по милиционерските определения от онова време, Алексей Бушман. До 21-годишната си възраст въпросният Леша е успял да избута някак си 10 клас, вече се е оженил, има дете, напълнил е досието си с крими подвизи, развел се е и е пипнал сифилис, който отказва да лекува.

Към Леша Бушман и Женя Пригожин се присъединяват още трима – Валентина Макеко, която е осъждана в Брянск, и двама непълнолетни от Челябинск. През февруари 1980 г. бандата дебютира с обир на апартамент, а плячката е ваза, бонбониера, поставка за салфетки, няколко кристални чаши и 2 рога – всичко за 177 рубли, малко повече от средната заплата по онова време.

На 1 март вечерта пиян-залян Пригожин се опитва сам да краде. Разбива прозорец, но го виждат и бяга. На следващата вечер обаче компанията задига магнетофон, радио, дънково яке, дамска чанта с козметика и дори килим. Общо – за 980 рубли. Следват дни и нощи на богат улов из апартаменти в Ленинград: кристални съдове, вази, химикалки, сувенири за автомобили, вещи, донесени от чужбина, дефицитни стоки като дънки, кожен калъф за волан и други подобни ценности на социалистическия бит.

„Млади момчета. А какво им липсваше? Бащата на Алексей Бушман, доколкото си спомням, е полковник. А майката на Пригожин беше лекар. Тя се държеше много арогантно в съда” – спомня си една от ограбените.

Майката на Женя – Виолета Пригожина наистина е лекар. Тя е кандидат на медицинските науки, доцент в катедрата по инфекциозни болести на Медицинската академия за следдипломно образование, служител на организационно-методическия отдел на Инфекциозната служба на Санкт Петербург, а също и автор на книга по инфекциозни заболявания.

Освен това, казват, че е и добра художничка, като и досега прави изложби. Баща му Виктор Пригожин обаче умира рано и синът е отгледан от втория си баща Самуил Жаркой, който го бие непрекъснато, а след това го праща да учи в спортния интернат.

На 20 март 1980 г. Женя, Леша и Макеко предлагат на някой си Ковленко да му продадат дънки и други модни дрехи за 250 рубли, които той бързо плаща. Пригожин го води, уж за да му даде стоката. По пътя обаче изчезва през дворовете, а Коваленко остава с празни ръце.

Същата вечер бандата ще направи обаче последня си удар. На излизане от ресторант „Океан”, където се черпят с коняк и шампанско, Пригожин забелязва момиче в красиво палто. Предлага да я ограбят. Преследват я първо с такси, а след това тръгват пеша по улицата зад нея. Когато я настигат, Женя й предлага цигара. Тя посяга да вземе, но той я хваща за врата и започва да я души.

Момичето губи съзнание, а през това време бандитите ловко свалят ботушите й, докато самият той взема обиците й. Няколко дни по-късно полицията арестува крадците, като в апартамента на ул. „Блохин” 12, обитаван от младия Пригожин и Леша, ченгетата намират голяма част от плячката им.

На 6 октомври 1981 г. Ждановският народен съд в Ленинград признава Евгений Пригожин за виновен – за „кражба“, „измама“ и „грабеж“ и го изпраща за 12 години в затвора, а като добавят и условната му присъда, получава общо 13 години в колония със строг режим.

В разгара на войната в Украйна, когато той усилено вербува затворници, за да се бият на фронта, руският криминален авторитет Саша Курара записва видео, в което разказа за затворническото минало на Пригожин.

По думите му, шефът на „Вагнер” се оказал в по-ниската каста в колонията – бил при т.нар. „понижени”, а в килията си бил „петел”, което на жаргон означава, че правил секс с други пандизчии. Това се случвало доброволно – големият мъж Пригожин всъщност задоволявал нагона на закоравелите бандити, срещу което получавал цигари, алкохол и защита.

Курара призова затворниците да не се присъединяват към частната армия „Вагнер”, понеже било унизително да се получават заповеди от „понижен”.

През 1988 г. Евгений Пригожин е помилван и е освободен през 1990 г., след като е изкарал в колония 9 години. За този период от живота си той ще каже: „В Русия мнозина са били в затворите, някои са изчезнали, докато други са помъдрели и работят за доброто на страната си. Има такава традиция в Русия, ако едно момче е лошо – чрез наказание става мъж”.

Пригожин излиза на свобода в разцвета на младостта си – той няма още 30 години, а СССР току-що се е разпаднал. И какво да прави, след като кипи от енергия – става частник. Заедно с втория си баща, с когото се е помирил, продава хот-дог. Отварят първата си сергия в бракуван тролейбус, който поставят на открития пазар в Апраксин двор в Ленинград.

Много години по-късно ще разкаже в интервю, че тогава „рублите се натрупаха по-бързо, отколкото майка ми можеше да ги преброи”. „Бях първият в Ленинград, който започна да продава хот-дог. Горчицата се забъркваше в апартамента ми – в кухнята, майка ми броеше и приходите там – печелех 1000 долара на месец и това бяха планини от рубли” – спомня си бизнесменът.

През 1993 г. бивш съученик кани Пригожин за управител на верига супермаркети. През следващите години той участва активно в бизнеса и дори получава 15% от него.

Малко след това, вече сам, Евгений отваря винен бар-магазин на Василевския остров в Санкт Петербург, а после и ресторант, с който си създава име. В сградата на прословутата Кунсткамера прави първият наистина елитен ресторант в Санкт Петербург, който скоро става хит сред хайлайфа на града.

През 1997 г., вдъхновен от парижките ресторанти по Сена, предприемачът купува стар моторен кораб, инвестира 400 000 долара в ремонта му и го превръща в заведение, което става най-модното място в Санкт Петербург. През 1999 г. в него вечерят тогавашният руски премиер Сергей Степашин и шефа на Международния валутен фонд Мишел Камдесю.

През лятото на 2001 г. гости в ресторанта са президентът Владимир Путин и френският президент Жак Ширак. През май 2002 г. Путин дава вечеря в него и на Джордж Буш-младши, а на следващата година руският президент избира ресторанта, за да празнува рождения си ден. При всички тези посещения, Пригожин лично обслужва държавните глави.

„Владимир Путин видя как направих бизнес от една сергия. Видя как не се притеснявам лично да нося чинии на коронованите особи. Разбра, че съм сериозен човек и може да ми се има доверие” – казва предприемачът в интервю за петербургско издание.

Успоредно с ресторантите, в онези години Пригожин се занимава и с хазартен бизнес. Той става генерален директор на „CJSC Spectrum” – компанията, която основава първите казина в Санкт Петербург

Някогашният затворник определено си извоюва име в ресторантския и кетъринг бизнеса още през 90-те години. Сред клиентите му е дори звездната двойка Мстислав Ростропович и Галина Вишневская. Приемите им, като се започне от златната им сватба, се организират лично от него, като специално за тях, се твърди, че Пригожин прекарвал мебели от Санкт Петербург в Москва и водел най-добрите си сервитьори.

През май 2008 г. пък осигурява храната за приема по случай встъпването в длъжност на президента Дмитрий Медведев. Пригожин става все по-разпознаваемо лице – дори за широката публика, все по-често е заобиколен от лидерите на Кремъл, а сред народа тръгва мълвата, че той е станал „тяхно гадже”.

Друго прозвище обаче се залепва плътно за някогашния крадец – той е „готвачът на Путин”. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков също веднъж се изпуска и го нарича така. Моментално обаче пресслужбата на Кремъл уточнява, че думите на Песков били само шега. Близо година по-късно самият Путин ще заяви: „Всички мои готвачи са служители на Федералната служба за сигурност, те са военни и са с различни чинове. Нямам други готвачи.” Затова пък Путин в друга медийна изява, през 2018 г., няма да пропусне да сравни

През 2018 руският президент казва: „В Съединените щати има такъв обвиняем – господин Сорос, който се меси във всички работи по света. И много често нашите американски приятели ми казват: Америка няма нищо общо с това като държава. Сега има слухове, че господин Сорос иска да разклати еврото, европейската валута. Това вече се обсъжда в експертните среди. Попитайте Държавния департамент: защо прави това? Държавният департамент ще ви отговори, че няма нищо общо с това, това е личен въпрос на господин Сорос. А при нас това е личен въпрос на господин Пригожин.”

Самият Пригожин пък, понеже е срещу елитите по своему, не пропуска да ги жегне с присъщата си ирония: „Има огромен брой хора в страната, които имат същите пари, същия статус, същите възможности като мен. И ако всеки от тези дебели зверове откъсне розовото си дупе от стола си на „Рубльовка”, тогава страната ще бъде в пълна хармония и сигурност”.

Както и да се тълкува, личната връзка на Пригожин с Путин е факт и илюстрация на така характерното за Русия срастване на КГБ с подземния свят, като подобни примери на уродлива симбиоза има предостатъчно и у нас. Може само да се гадае дали не се познават още от уличните банди в Ленинград, в които е известно, че и Путин се е подвизавал в ученическите си години. Официалната версия за познанството им обаче е друга.

Предприемачът спечелил доверието на президента, като първо се сприятелил с неговия персонал – с шофьорите и охранителите.

През 2013 г. в Русия вече се разчува, че Пригожин е много близък с Виктор Золотов, шефа на сигурността на Путин, станал по-късно началник на руската гвардия. Готвачът се сдружил и с Роман Цепов, който е охрана на Путин, когато той е само зам.-кмет на Санкт Петербург. Интересно е, че след като Путин се мести в Москва, Цепов започва да охранява криминални авторитети, сред които и семейството на лидера на групировката „Малишев” – Александър Малишев.

А колко са си близки Путн и Пригожин, показва присъствието на руския президент през есента на 2010 г. на тържественото откриване на фабриката „Конкорд” в Янино, недалеч от Санкт Петербург. Пригожин я строи специално, понеже вече е сложил ръка върху доставките на храна за училищата в града. В изграждането на фабриката са инвестирани 53 млн. долара, като 43 млн. от тях са заеми от държавната „Внешекономбанк”. С такъв замах банката е финансирала само изграждането на олимпийски съоръжения в Сочи, отбелязват руските медии тогава!

Година по-късно обаче родителите в Санкт Петербург негодуват от продуктите на „Конкорд”, които освен всичко имат и много дълъг срок на годност, тоест храната е пълна с консерванти. Затова фабриката работи само година и Пригожин се изнася в Москва, където има по-голям късмет с ученическото хранене. В столицата той подписва тригодишен договор с кметството за над 10 милиарда рубли. Компании на Пригожин получават и договори за доставка на готови ястия за московските болници на стойност 5,5 млрд. рубли и за доставка на сурови храни за 7,5 млрд. рубли.

Все пак милиардите в банковата си сметка предприемачът печели от военното министерство. По времето на бившия министър на отбраната Анатолий Сердюков, като част от военната реформа, която той подхваща, войниците започват да се изхранват от кетъринг фирми и годишно за това се дават 50 милиарда рубли.

Пригожин първо се захваща с няколко стола в Генералния щаб и Министерството на отбраната, но през 2012 г. подписа договор, според който получава над 90% от кетъринга за военните. Договорът е за две години, сумата му е 92 милиарда рубли. Казват, че това е върхът в кариерата на Пригожин като ресторантьор. Той вече лети със собствен частен самолет, в писмата си се подписва като „съветник на президентската администрация”, връчват му и орден „За заслуги към отечеството“ първа степен, въпреки че не се появява  официално съобщение за награждаването.

През есента на 2013 г. новият министър на отбраната Сергей Шойгу обаче не подновява договора му. Пригожин получава едва 46 милиарда рубли за непълната година. Именно тогава започва конфликта им.

Според разследване на сайта „Фонтанка”, Евгений Пригожин, е отново начело на редица компании, които през 2015 г. получават договори за различни обществени услуги. Те ще бъдат предоставени на военни лагери в Московска, Брянска и Тверска област, а за това бизнесменът ще прибере 40 милиарда рубли.

Освн ресторантьор на кремълския режим, Пригожин е и негов виден пропагандист. Още преди 10-тина години той е осветен като собственик на „фабриката за тролове” в петербургския квартал Олгино. Официалното име на това начинание е Агенция за интернет изследвания, а негов шеф е пенсионираният полковник от полицията Михаил Бистров. Оперативното ръководство е в ръцете на Мария Купрашевич и няма никакво съмнение, че тя е човекът на Пригожин. Работила е в пиар отдела на „Конкорд”, а журналистите й са лепнали прякора Маша Хари, понеже се опитала да се внедри като „стажантка” в либералните медии с цел да ги шпионира и дискредитира.

Медийната фабрика на Пригожин и Маша Хари наема в пика си към 400 души, които денонощно бълват текстове и коментари в социалните мрежи. Диапазонът е ясен: хвалебствия за властта и величаене на другаря Путин и яко хейтене на опозицията, особено на подлия Навални, който прави огромно разследване за готвача на Путин, и разбира се, бой по коварната Америка. Звучи познато, нали!

През ноември 2013 г., в навечерието на Евромайдана в Киев, три месеца преди свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович, отказал да подпише споразумението за асоцииране с ЕС, агитаторите на Пригожин бързат да отворят филиали в Харков, а също и в Крим. При това те упорито се опитват да наложат термина „Новоросия“, далеч преди началото на конфликта в Донбас.

И каква изненада – когато през март 2015 г. президентът Владимир Путин събира главните редактори на руските медии, те са обслужени лично от Пригожин. Не е известно някой да е напуснал демонстративно приема, въпреки че от либералните медии се били намръщили като го видели лично да разнася чинии. 

Реклама

През 2018 г. САЩ обвинява фабриката за тролове, че се е намесвала и в техните президентски избори, проведени две години по-рано и спечелени от Доналд Тръмп. Пригожин първо се опитва да отрече тези обвинения, но в края на 2022 г. нагло признава: „Ние се намесихме, пречим и ще се намесваме. Внимателно, прецизно, хирургически и по наш начин, както знаем как да го направим.”

На свой ред обаче Пригожин много старателно се опитва да заличи дори и най-малката следа за тъмното си минало, като за целта завежда 15 дела срещу търсачката Yandex. При това се позовава на закона за „правото да бъдеш забравен”. Той иска да се махнат текстове за „фабриката за тролове”, за договорите му с военното министерство и други подобни. По ирония на съдбата води делото срещу Yandex в онзи същия онзи съд в Куйбишевски район, в който през ноември 1979 г. е получил първата си присъда за кражба.

След ресторантите, обществените поръчки и кремълската пропаганда, частната военна компания

„Вагнер” е следващата бизнес стъпка на приятеля на Кремъл. Частната армия е осветена за първи път от петербургския сайт „Фонтанка” през 2015 г.

Компанията е създадена от Пригожин и Дмитрий Уткин. Родом от Урал, Уткин е пенсиониран подполковник от специалните части на ГРУ и лично участва в сблъсъците в Украйна през 2014-2015 г., а във войната в Сирия се подвизава като наемник в т.нар. „Славянски корпус”. Неговата позивна е Вагнер, заради любовта му към „естетиката и идеологията на Третия райх”. Оттам и името на частната армия.

Връзката на Уткин с Пригожин е направена от Евгений Гуляев, който е шеф на охраната на милиардера. Въпросният Гуляев през 80-те години работи в милицията в Ленинград и се издига на различни постове, като се пенсионира с чин полковник. Като служител на Пригожин, той прибира при себе си много от колегите си ченгета. В един момент през 2013-2014 г. бившите полицаи и кагебисти, наети от Гуляев, започват много често да пътуват към Ростов на Дон и към Краснодар, като с тях е постоянно и Дмитрий Уткин. Постепенно се прокрадват информации, че той е станал командир на неформално въоръжено формирование, наречено ЧВК„Вагнер”, а ченгетата с него отиват да обучават наемниците.

През лятото на 2014 г. базата на частната армия е до Ростов, а по-късно се мести в село Молкино, до Краснодар. От юни 2017 г. Дмитрий Уткин е обект на всички възможни санкции от САЩ и Европа.

През 2014-2015 г. секретният все още отряд, начело с бившия кадър на ГРУ, участва в боевете на териториите на Донецк и Луганск. „Музикантите”, както ги наричат, са и една от основните ударни сили при боевете за летището в Донецк и при щурма на Дебалцево. От есента на 2015 г. основната дейност на „Вагнер”, начело с Уткин, е в Сирия, като след щурма на Палмира наемниците са наградени с ордени и медали. Твърди се, че ръководството и 5 войници дори били номиниран за званието Герой на Руската федерация, но няма публична информация дали наистина са получили звездата.

Според руски медии заплатата на боец от „Вагнер”, по времето, когато тренират в лагера край Краснодар, е 80 000 рубли на месец, а при изпълнение на бойна задача – 240 000. Командирите на отделения, взводове и роти получават повече, дават се и премии за успешно изпълнение на поставените задачи. За всеки починал на семейството се изплаща еднократна сума от 3 милиона рубли. Като се прибавят към това и доставките на военна техника, оръжие, боеприпаси, оборудване и храна, става ясно, че издръжката на частната армия струва огромни пари.

Още в онези години е ясно, че вероятен източник на финансиране на тази структура е някой от руските олигарси, най-вероятно „назначен” за тази работа. Дори за корумпирана страна като Русия е ясно, че парите за подобна частна армия не могат да дойдат директно от държавна или обществена организация.

Пригожин дълги години упорито отрича връзка с частната военна структура. През юни 2021 г. той дори съди главния редактор на „Ехо Москвы” Алексей Венедиктов (включен сега, разбира се, в путинския списък на чуждестранните агенти), понеже нарича бизнесмена собственик на частната военна компания „Вагнер”. Пригожин – има си хас – спечелва делото! 

Въпреки това, година и половина по-късно, през септември 2022 г. бизнесменът признава, че още през 2014 г. е основал компанията, а нейните бойци били „герои, които защитаваха сирийския народ, други народи на арабските страни, африканци и латиноамериканци в неравностойно положение и „станаха един от стълбовете на нашата Родина!”. „Днес, когато режимът на мълчание в ЧВК „Вагнер“ изпълни задачата си, имам удоволствието да предоставя победата в съда на другаря Венедиктов!” – ще каже олигархът.

Пригожин признава, че е основател на „Вагнер”, докато набира наемници. Заявява, че компанията е основана преди 9 години „за защита на руснаците, когато започна геноцидът над руското население на Донбас“.

През годините „Вагнер” наистина се подвизава в редица африкански страни, включително Конго, Ангола, Либия, Руанда, Судан, Замбия, Зимбабве, Кения и други места, където освен всичко друго успяват да придобият и диамантени мини. А когато трима руски журналисти тръгват по следите им, за да заснемат филм, колата им е нападната от маскирани мъже. Журналистите загиват.

Убийството им, разбира се, не е разкрито и до днес.

Действията на „Вагнер” в Централноафриканската република, където са в подкрепа на местния режим, предизвика изключително негативна реакция в Европа и по-специално във Франция.

Първите американски санкции срещу Пригожин са наложени още през 2016 г., а 5 години по-късно ФБР го обявява в списъка на издирваните. Наложени са санкции и на редица компании, свързани с „Вагнер”, включително за „намеса в изборите в САЩ. В отговор Евгений Пригожин, който през последните години вече се е закичил с 3 звезди –  Герой на Руската федерация, Герой на непризнатите Донецка и Луганска народни републики, пише в Телеграм: „Плюя и ще плюя на всякакви санкции“.

За разлика от приятелите си от Кремъл, той има удивителна склонност към публичност, много рядко срещана в руската политическа традиция. Покрай битките за Бахмут, Пригожин не спира лично да повтаря, че има „глад за снаряди”. Дори услужливите български телевизии не се посвениха да показват и показват по няколко пъти на ден наглата му физиономия в новините си. Едва ли някой у нас не е виждал самодоволното му изражение, с каска на главата и опакован в пълно бойно снаряжение.

„Няма снаряди, има снаряди, няма прогрес, има прогрес” – дере се от екрана Пригожин, като не спира и да пише лични съобщения в социалните мрежи, макар че мнозина анализатори считат, че това е димна завеса, хвърляна за заблуда на противника. Готвачът на Путин засипва с цветисти ругатни и Министерството на отбраната, и лично министъра Шойгу, с когото явно имат стари търкания, а също и шефа на Генералния щаб Валерий Герасимов. Но и в този контекст мнозина припомниха, че Пригожин е ненадминат майстор на пиара, трола и конспиративните теории. И понеже руската армия още от времената на маршал Жуков обича да хвърля на фронта жива сила, без да й пука за човешките жертви, Пригожин се похвали с успехи при набирането на пушечно месо из затворите.

В края на март той обяви, че са вербувани над 5000 помилвани затворници и те са участвали в „специалната операция” в Украйна. С други думи, той лично изкарва от ареста брутални убийци с дълги присъди на свобода, благодарение на това, че са се навили да продължат да убиват. Да не говорим, че мнозина от вербуваните бивши затворници, вече хвърлят в шок и ужас Русия, понеже след като оживеят по чудо на фронта и се върнат в родните си места, тези мъже продължават да грабят, убиват и изнасилват. (На 26 юни стана ясно, че частните руски армии вече нямат право да вербуват затворници. Те обаче ще могат да се договарят направо с военното министерство!)

Преди време Пригожин беше заявил патетично: „Ако Върховният каже да отидем до Ламанша, тогава имам перфектен план.” Само че вместо към Атлантическия океан, на 23-24 юни той поведе частната си армия към Москва, в наречен от него „марш за справедливост”.

Малко преди това стана ясно, че „Вагнер” отказва да подпише договор с военното министерство, каквато заповед е спусната към всички частни армии. Затова пък Пригожин и неговият „Вагнер” явно решават да покажат юмруци. В нощта срещу събота в Ростов на Дон силите на ЧВК „Вагнер” дори превземат щаба на Южния военен окръг. Като причина Пригожин назова „приятелски огън” – предполагаема ракетна атака срещу тиловите лагери на армията му, направена от редовната руска армия, тоест от министерството на отбраната. „Огромен брой наши бойци, нашите бойни другари загинаха” – каза той.

В крайна сметка след разговори с беларуския президент Александър Лукашенко, както гласи официалното съобщение, на което малцина анализатори вярват, че се е случило точно така, „Вагнер” отменя плановете си да отиде в Москва. Пригожин пък е обвинен във въоръжен бунт. Последната официална информация е, че „Вагнер” отиват в Беларус, също и Пригожин, но кой къде се намира, не е ясно, поне на медиите.

На свой ред Владимир Путин побърза да подчертае, че от май 2022 г. до май 2023 г. държавата е платила над 86 милиарда рубли на ЧВК „Вагнер”.

Своя трактовка на последните събития не пропусна да даде и чеченският главорез Рамзан Кадиров, всъщност конкурент на Пригожин от години. Той твърди, че зад марша на „Вагнер” стои верига от неуспешни бизнес сделки, които „предизвикаха скрито и продължително негодувание у бизнесмена, което достигна връх, когато властите в Санкт Петербург не предоставиха на дъщеря му желан парцел.”

Дали това е краят на Пригожин, не е ясно. Развръзката предстои.

Семейство под прикритие

Втората му съпруга търси рецепта за безсмъртие

Не е ясно кога точно Евгений Пригожин е успял да създаде семейство. В медиите той лаконично съобщава, че има „повече от едно десетилетие брак”. Казват, че е имал неуспешен първи брак.

Втората му съпругата Любов е родена през 1970 г. Образованието й е фармацевтичен химик. Най-голямата им дъщеря Полина е родена през 1992 г., следва синът Павел – през 1998 г. Най-малката Вероника е родена през 2005 г. Цялото семейство има акции в компаниите на олигарха.

Любопитен детайл е, че Любов Пригожина, наред с другите семейни компании, има и луксозен спа-център, но той само на пръв поглед изглежда, че е обикновен салон за красота. Докато съпругът й управлява армия от военни наемници и интернет тролове, госпожата е загрижена не само за младостта и красотата на тялото, но търси и вълшебен ключ към безсмъртието на душата. Затова тя е наела уфолози, да дирят усилено рецепта за безсмъртие.

Дори в стените на помещението били имплантирани кристали, които, видите ли, поемали отрицателната енергия. А за да е всичко изпипано по правилата, Пригожини вложили в салона над 500 000 долара. Така според тях самите създали „специална енергийно-екологична среда”. От нищо не пестили, дори за изграждането и правилното функциониране на салона наели като консултант популярен астролог и най-вече известен тв водещ.

Вероника Пригожина, по-малката дъщеря на бизнесмена, участва в аматьорско конно състезание, при това само 4 дни преди нахлуването в Украйна. Мястото е средиземноморският курорт Олива, близо до Валенсия. Международната федерация за конни спортове обяви, че от 2014 г. насам Вероника и Полина са участвали в стотици международни състезания в Германия, Франция, Португалия, Италия, Белгия и Испания. Нито един от конете, които дъщерите на Пригожин яздят, не е регистриран на тяхно име.

Медиите в САЩ пък пишат, че семейството на Пригожин – дъщерите, синът му Павел и съпругата Любов „играят различни роли в бизнеса” на олигарха, като се облагодетелстват от „особения му статут в руския елит”. Социални медии, които обаче са собственост на Пригожин, пък твърдят, че синът му Павел героично воювал в редиците на „Вагнер” в Сирия и бил награден с „Черния кръст“ на частната армия.

Според руските регистри всички деца на Пригожин имат дялове в компаниите на баща си, а санкциите срещу семейството все пак довеждат до някои ограничения: дъщерите му вече не могат да се радват на ваканции в Средиземно море. Конете, с които са се състезавали, спират да се появяват в международни конкурси след инвазията в Украйна.

85-годишната му майка пере парите му

Когато руските танкове нахлуват в Украйна, а САЩ и Европа налагат санкции на водещи фигури от Кремъл и техните семейства, в списъка, разбира се, попадат и близките на Пригожин. Майката на олигарха, прехвърлилата вече 85 години Виолета Пригожина, обаче печели неочаквана победа в съда на ЕС. Нейните адвокати убеждават магистратите в Люксембург, че тя няма икономически връзки със сина си или основната му компания „Канкорд”.  Санкциите срещу нея са отменени, а Съветът на ЕС е осъден да заплати съдебните й разноски!

И всичко това се случва, въпреки че Виолета Пригожина дълго време е собственик на акции от компаниите на сина си, а той самият я използва активно за прикриване на бизнеса си. Официално майката притежава художествена галерия – „Цветовете на живота“, в центъра на Санкт Петербург. Там тя освен, че излага картини, организира партита и привлича вниманието на националните медии. Сред клиентите й са все видни имена от руския елит.

Има самолет, яхта и вила на Черно море

Евгений Пригожин притежава яхта, дълга 37,4 метра, чийто интериор е направен в стил „Версаче”. Пригожин се сдобива с яхтата през 2014 г. за 5 милиона евро. Той притежава и самолет, оценен на над 2 милиона долара.

Семейство Пригожин има и редица луксозни имоти. Компания, която се води на майка му Виолета, е построила елитен жилищен комплекс „Северен Версай” в Санкт Петербург, който се състои от 45 къщи. При това е оградена с бариера площ от 7,5 хектара и незаконно е блокиран достъпът до Лахтински разлив. В „Северен Версай” две от къщите се владеят от Пригожин и една от дъщерите му. Майката на готвача вдига и още един жилищен комплекс „Лахтапарк” с 490 апартамента и 60 вили. В близост до него е хотелският комплекс „Лахта плаза”. Пригожини инвестират и в голф-център във Финския залив, чието строителство навремето активно е подпомагано от Дмитрий Медведев в ролята му на премиер.

Семейство на олигарха има и вила на брега на Черно море в село Кабардинка в района на Геленджик. Тя е незаконно построена върху земята на горския фонд в природозащитна зона. Парцелът от 3,9 хектара е нает от фирма на съпругата на Пригожин – Любов, която по документи уж щяла да прави център за отдих в оградената защитена зона. Изградила обаче частно имение с контролно-пропускателен пункт, стопански постройки, малък паркинг, комплекс от вили, включително и на самия морски бряг. По време на строителството са изсечени ценни дървесни видове, еколозите протестирали, но без никакъв ефект.

Децата на олигарха измислят страната Индрагузия

На 18 години Пригожин може и да е бил вече закоравял крадец и затворник, но децата му на тази възраст са писатели. През 2003 г. излиза „Индрагузик”, приказки за измислената страна Индрагузия, а като автори са посочени Полина и Павел Пригожин. Известният им баща скромно се крие зад тях като истински автор на приказката.

Както разказва самият Евгений – всичко тръгнало от настояването на децата му да им разказва приказки. „Започнах с истории от живота ми, но с времето се оказа, че всички прилични истории, които можех да им разкажа, свършиха. И започна импровизация”. Тези приказки не са били издадени за продажба, а само се подаряват на приятели. Колко умилително!

6 Коментара
  1. шурата казва

    d,e аре ся,аре ся , той нашия не паркираше колите на мутрите,не ходеше да краде коли в Чехия ,не е лежал в пандиза панкрац ,аре ся пригожин бил кофти човек аре ся….

  2. Тпт казва

    Боклуци, положението щеше да е друго, ако Путин го беше хванало разстройство… Край с доверието!

  3. Тпт казва

    Боклуци, след миилиард какво следва….? Че не се сещам…. А колко нули имаше…? Защото Борисов и той като мен си няма понятие от цифри… Както и много други хора нямат понятие…. Като вас, например…

  4. J.English MI6 казва

    Втория баща ва Пригожин е ЕВРЕЙ

    Дядото ня Путин-НКВДееца Спиридон по бащина линия е бил ЛИЧНИЯ ГОТВАЧ първо на ЛЕНИН после ката умира Ленин става готвач на СТАЛИН
    Така че при НКВД-КГБ има приемственост личните ГОТВАЧИ на диктатори и лидери да наследяват важни отговарни постове в последствие(в ДС обичат личните им шофьори -помачори тъпками да заемат високи постове)

    Иначе „Вагнер“ е еквивалент на Френския летион“изпълнява мръсни държавни поръчки в Африка където има Залежи:УРАН,Диаманти,Злато,Нефт и Газ

  5. Vladimir zahov Facebook sozopol казва

    Ebah Putin maika vi dee a ganiovci ebah vi kura vi da qm

  6. уй казва

    Еб ати ТЪПИЯ гну сен сайт.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.