Битката започна: Кой ще облече тогата на Иван Гешев?

Тримесечният срок за дебати по избора на главен прокурор започна да тече, но нека се уточним – става дума не за временен, а за постоянен. Щото с ИД вече се сподобихме, макар „на тагадък”, сбъркано и почти конспиративно. За жалост – и специално у нас – изборите на титуляри се провлачват  във времето и ни „даряват” с най-неприятното за една държава – безвластие, безправие и хаос. Знаем, че няма нищо по-трайно от временното – но с този постулат трябва да се разделим и незабавно да натиснем „старт”.

Някой ще каже, че точно сега не сме опрели за тая процедура – все пак, макар несполучлив, държавата си има главен прокурор. Така е, но и не съвсем. Защото сме свидетели до какви разфокусирания и проблемности може да ни доведе една „служебна” власт. А и за друго – обществото ни достатъчно се напати от Гешев с неговите гешевчета, гешевизми и гешевлъци.

Две аномалии

Доскоро бе позната само Курската магнитна аномалия в Русия, където подземната желязна руда побърква компасите. А у нас се появи „Българска съдебна аномалия”, при която ситуациите също са превъртени – престъпниците се сдобиват с чадър, а прокурорите – с бухалки.

Ето я първата ни аномалия: с избора на ИД главен прокурор се зае не целият Висш съдебен съвет, а само прокурорската му част. Тоест, бяха „отсвирени” съдиите. А те са по-разсъдливи и обективни от колегите си прокурори. 

Които за мен са нещо като „правосъдно ГМО”- микс на полицаи, дознатели, следователи и обвинители, сиреч силоваци, при които юриспруденцията е почти „беден роднина”. Освен това – може да прозвучи обидно, но е факт – те са по-податливи на „правни гимнастики”. Няма спор, че повечето провали са именно при тях; безчет са връщаните от съда неиздържани обвинения. Главни прокурори като Филчев, Татарчев, Цацаров, Гешев, не оставиха добро име в правораздаването, което не важи за председателите на върховните съдилища.

Прокурорските издънки като „Златото на Златанов” и „Осемте джуджета” са много, докато в съдийската колегия се помнят единици, от рода на „Двете каки Ченалова и Янева”. Че прокуратурата е предимно  чиновник-изпълнител и „адвокат на държавата” се обяснява и фактът, че в някои държави главният прокурор е обикновен директор в правосъдно министерство, а другаде ролята му се изпълнява от самия министър на правосъдието. Тоест, ролята му е повече полицейска, отколкото съдебна.

И втората аномалия. Още не влязъл в Гешевия кабинет (стопанинът му отказа да го освободи своевременно), още не открехнал митичната секретна каса (май нищо интересно не е останало в нея, „българският Едгар Хувър” непременно я е „почистил”) – новопокръстеният Сарафов се зае не с нещо съществено, а с най-обикновено кадруване. Първата му работа бе да отстрани конкурентите, четиримата зам.-главни прокурори Филипова, Машева, Пиронева и Цветанова.

Но защо ли? Ами защото, както сам каза – „те са лично привързани и безрезервно подкрепящи” предишния си шеф. Тук е прав – ала следва питането: не бе ли и той „привързан” като колежките  си и не трябваше ли също да си тръгне? Което обаче не стори – и ПП-ДБ незабавно му поискаха оставката, тъй като провидяха основната му цел – не да реформира прокурорските процеси, а да оцелее на поста и да „изпере” компроматите, с които е богат…

Но какво стана? „Героят на статуквото” за една нощ се избара като негов разрушител! Обеща да освободи делата „на трупчета” – браво!, да не фелдфебелства с прокурорите – отлично!, тоест – да не бъде повече „бутонче на задкулисието” (според съдия Керелска). Но няма ли тук да се сбъдне приказката „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия”, не получихме ли всъщност „Гешев-2”? 

Третата аномалия: не бе нужно в претоварената програма на Народното събрание да се набутват експресно промени в Конституцията. Трябвало да се редактира разделът „Съдебна власт”.

Прекрасно, но това е свръхвисока топка. Парламентът е раздиран от конфронтации, унизителни компромиси и „плаващи мнозинства”, обществени и партийни критики и хули, действа „правителство на антагонисти” (по израза на Христо Иванов) – не може при всичко това да се отдели свободно време, енергия и здрав смисъл за промяна на Конституцията. А не са малко и текущите проблеми: бюджет и дефицит, капиталови разходи, регулатори, украинска и „вагнеровска” криза, ЕС, НАТО, Република Северна Македония.

Без да разбирам от конституционализъм, се осмелявам да кажа, че на първо време съдебната реформа може да бъде решена, без да се пипа Основния закон на държавата – и тя е да се ограничи в единствена, но съдбоносна поправка: главният прокурор да няма право да извършва т.нар. „надзор за законност”; да му бъде оставено само „методическото ръководство” на структурата. Защото именно „надзорът” бе в основата на феодалния диктат към районните прокурори.

Примерът на САЩ

Прокурорските „надзор” и „методика” са основополагащи в Конституцията (в чл.126-2) и на първо четене изглеждат променими само с поправки от „конституционно мнозинство”. Но според мен от такова няма нужда, защото горните клаузи могат да бъдат „заобиколени”- тоест да бъдат заместени, тълкувани и заложени, както казах, в обикновените нормативи – Закона за съдебната власт, Правилника за работа на прокуратурата и др.

Тук Конституционният съд може да помогне, като „заобиколи” проблема със свое нарочно и специално тълкуване. Пример за това е Върховният съд на САЩ, който ползва широко т. нар. Поправки към Конституцията – на брой те надхвърлиха 50 и налагат резултатни решения; веднъж обнародвани, „поправките” и „тълкуванията” стават закони.

Не може да не отчетем, че медиите се набутаха твърде смело в съдебните проблеми и успяха да ги затлачат с мнения аматьорски и дори лаишки. Такава може да бъде и идеята ми да бъде закрита конституционната комисия – мисля, че сега не й е времето, а освен това е осъдена на провал поради отказа на БСП и вероятно на други парламентарни групи да участват в тази излишно (за момента) и конфронтиращо занимание.

Кой е годен за титуляр?

Атанаска Дишева от съдийската колегия на ВСС стана медийна звезда за дни. Някои прависти я недолюбват, наричат я  „черна овца”, и „неукротена опърничава”, дори Гешев веднъж й казал: „От теб става прекрасна общинска съветничка” – тоест, да разбере какво я чака, че имало случай на „опортюнист” от ВСС, който бил принуден да се преквалифицира на общинар. Но журналистическата колегия не се лъже лесно – провидя в Дишева неустрашим магистрат, „българска Джанет Рино”. Това е  първата жена главен прокурор на САЩ през 1993-2001 г. и твърд защитник на закона (не случайно „рино” означава „носорог”).

За главен обвинител я наложи Бил Клинтън. Докато никой не смееше да докосне империята „Майкрософт”, тя й наложи милиардни санкции; разследва също виновниците за самолетната атака на  Световния търговски център. Ето мисли на Рино: „Длъжни сме да устояваме на натрапници”, „Страхливите са мъртви приживе” и „Мълчим ли, престъпниците разцъфват”. От многото интервюта на Дишева се видя на кого журналистиката си дава предпочитанието.

В дебатите опитват да вземат връх прокурорите, според тях победителят в надпреварата трябва да бъде задължително от прокурорските среди. В това мнение има известна правота, но така се ограничава възможността да кандидатстват и други прависти, които също не са лишени от компетентност и потенциал. Джанет Рино например е адвокатка – и се справи. Ще има да наблюдаваме интересни номинации, но на мен ми е важно да разбера нещо фундаментално – готов ли е бъдещият „глав” да се раздели с нормалния граждански живот?

За легендарния Джовани Фалконе, който вкара в затвора 500 мафиоти, се знаеше че живее като аскет, бе охраняван по-строго дори от Пабло Ескобар и се движеше с ескорт от 6 автомобила. Е, това не попречи на „Коза ностра” да го избомби, само че взривът й не бе от типа „пиратка” като тази срещу Гешев, а изхвърли колата му на вертикал 3 м. и на 20 м. наоколо асфалтът се превърна в картофена нива. По света главните прокурори са и дискретни фигури, не обикалят медии и не правят „обръщения към нацията”. А Гешев се движеше с двама гардове; явно е нямал врагове сред подземния свят…

Мисля че у нас – държавата с „високоразвита” престъпност и 30% сива икономика – изборът на главен прокурор трябва да бъде поставен на широка основа. Не само от прокурорските, но и от съдийските и адвокатските среди; у нас функционират над 10 правни организиции, те могат да предложат достойни хора.

И ще е добре да се извърши не само гласуване  във ВСС, дори не и в НС, а да се достигне равнището на референдум; за пример изборът за ВСС през 2017 г. се състоя измежду 150 магистрати. Нужна е също личностна характеристика на кандидата, в това число и психиатрична. Че някои наши главни прокурори си бяха психари, дори нещо повече.

Огромната част наши прокурори са хора добросъвестни, те обаче не можаха да покажат истинския си образ – принудени бяха да изпълняват репресии и далавери. А сега – дай Боже! – когато на поста главен прокурор застане човек морален, има надежда да се покажат като истински хора на дълга и честта. Колкото до съдия Дишева и другите кандидати: ще се навият ли да заживеят по манастирски, да изчезнат от ефира, децата им да ходят на училище с гардове, а самите те да се движат с бронирани коли? Не желаем новият ни главен прокурор да ходи на паради и да кара тротинетки…

Наско Мандаджиев, специално за „Уикенд“