Нова схема: Асен Василев рискува държавни милиарди, за да спаси кожата

8 313 759

Министърът на финансите Асен Василев отново опитва да изложи на риск милиарди левове, които България опитва да спести, защитавайки се по международни съдебни дела. За втори път той опитва да прехвърли организацията на защитата по тях от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието. Това става с проект за постановление на Министерски съвет, чиито текстове противоречат на Гражданско процесуалния кодекс, в който е записано, че Държавата се представлява от министъра на финансите.

До такъв тип дела се стига след като в началото на века България се присъединява по така наречената Вашингтонска конвенция, която гарантира правото на недоволни инвеститори да ни съдят, ако преценя, че по някакъв начин властта ги е ощетила несправедливо. От тогава досега срещу нас са заведени десетки искове. От приключилите 15 дела България е спечелила 15, отбила е искове за пет милиарда лева и е спечелила едно дело, което на свой ред държавата завежда срещу чуждестранен инвеститор. Така със статистика от 99.99% успеваемост страната ни се нарежда сред абсолютните лидери по спечелени дела в света.

През цялото време защитата ни се организира от Дирекция „Съдебна защита“ към Министерството на финансите, която сега Асен Василев опитва да закрие за втори път. Тя ангажира едни от най-добрите адвокати в света. На своя страна, те не само ни представляват, но и ни съветват превантивно и по конкретни казуси преди държавата да предприеме мерки в дадена област, като например санкциите „Магнитски“, плащанията за руски газ в рубли и друг. Често правителството игнорира съветите на адвокатите и по този начин поставя политическите си съображения над експертните юридически препоръки, което показва, че Василев не желае разни адвокат да му дават акъл и да остават следи, че той действа по начин различен от това, което му препоръчват експертите.

В записа от съвета на ПП, който изтече през май, Асен Василев говори за уволняването на директори на дирекции, като ги направи членове на политическите кабинети и по този начин ги лиши от статуса им на държавни служители. След това посочва, че подобни разчиствания може да се направят и с промени в устройствените правилници на министерствата, като за финансите той вече имал план.

„Нека да кажем, че аз лично във финансите съм си го измислил как да го направя и си имам устройствен правилник, както има и във всички структури – Митници, НАП, АДФИ и така нататък, но там, където бихме срещнали голяма съпротива според мен трябва да се почисти ударно“, казва Василев на Божидар Божанков, а след това публично заяви, че стои зад думите си

Официален мотив за закриването на Дирекция „Съдебна защита“ е, създаването на т. нар. Институт за стратегически анализи и прогнози към Министерство на финансите. Той трябва да консултира правителството, както правеше Агенцията за икономически анализи и прогнози преди Симеон Дянков да я закрие през 2010 година. Той също се дразнеше, че разни експерти му показват колко грешни са неговите политики, и поради това просто ги обезличи, закривайки звеното. Сега Асен Василев, признава грешката на Дянков и я коригира, разкарвайки други експерти, които с аналитичността си разкриват показват често че греши или стига твърде далеч.

В мотивите към създаването на института и закриването на дирекцията се казва само, че „с промяната ще се постигне оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на желанието за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието.“

Не се обяснява що за целесъобразност и оптимизация се постигат, когато се закрива звено със 100% успеваемост по делата, които води, и функциите му се прехвърлят към Министерство на правосъдието, което до момента е организирало защитата по над 400 загубени дела.

В момента са приключили изложенията по едно от делата, в което от България се претендират 113 млн. евро (150 млн. с лихвите) и се чака решение на съдиите. Друго, по което ЧЕЗ търси от България около 800 милиона евро е в напреднала фаза и предстои нов кръг на изслушвания, а дело, с което наследниците на Денис Ершов съдят България за един милиард евро е в напреднала фаза. В мотивите и анализите, които съпътстват проекта за постановление, с което ще се създаде института не се казва и дума как прехвърлянето на прерогатива по организация на държавната защита от финансовото към правосъдното министерство, ще се отрази на тези дела. Ще останат ли същите адвокати, ще се сменят ли с нови, български, които взимат по-малко, но нямат нужния опит.

Какво остава скрито

Реклама

През няколко години Министерство на финансите през Дирекция „Съдебна защита“ организира състезателна процедура за техен избор на нови правни фирми, които да ни представляват. Досега това са Arnold & Porter и White & Case, които според класацията на международното издание Global Arbitration Review имат успеваемост в такъв тип дела съответно 82% и 74 %.

Критериите за да се стигне до класиране на тези адвокати са изключително високи – лично ангажиране на управляващи партньори в казуса, брой спечелени дела от този тип в статистиката на ангажираните партньори, застраховка за професионална отговорност от 25 милиона евро. По този начин се гарантира, че само най-силните кантори в света могат да спечелят представителството на държавата.

Логично е и най-успешните адвокати да получават най-големи възнаграждения. Точно техните хонорари накараха председателя на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев да опита няколко пъти по различен начин да повлияе държавата да промени начина, по който организира защитата си.

В едно от писмата, които изпраща до Министерство на финансите, Дерменджиев посочва, че има Български кантори, които също можели да свършат работата по защита на България, но критериите за избор на изпълнители били твърде високи и ги декласирали. Цялата тази кореспонденция Дерменджиев води в лично качество, защото като колективен орган Висшият адвокатски съвет няма съгласие с тезите му и обща позиция не е формирана.

Самият Дерменджиев многократно критикува държавата, че избира скъпите услуги на чужди адвокати в множеството си медийни изяви. Прави четири прогнози за дела, които страната ни ще изгуби и от тях три пъти не познава, а четвъртото дело още тече. Дерменджиев, пак през телевизията препоръчва и страната ни да търси споразумения с ищците, нещо което до сега не се е случвало и печелейки делата, България показва, че препоръките му също не водят до най-изгодния изход за страната.

Не на последно място – адвокат Дерменджиев пробва както да повлияе за промяна в избора на процесуални представители, така и да си сътрудничи със същите. След като е избран за председател на Висшия адвокатски съвет, от неговата кантора пращат писмо до една от фирмите, която ни защитава, и им предлагат сътрудничество.

Дерменджиев критикува и начина, по който канторите подбират своите подизпълнители – български адвокатски фирми. Омаловажава работата на подизпълнителите като казва, че тяхна работа е само „да подават папки“ (в интервю за закритото вече списание „Икономист“, препечатано от изданието “Дефакто”), и пропуска, че въпросните „подавачи на папки“, както и правните кантори, които България избира, фигурират в глобалната класация TOP 100 за водещите фирми по арбитражни дела на Global Arbitration Review, а той, който коментира работата им, не присъства там.

Казусът обаче е по-различен от тривиалните обществени поръчки, защото става дума за стратегически аспект от държавното управление. Ако с обикновените обществени поръчки държавата си набавя неща, от които има нужда – инфраструктура, консумативи и т.н. и ако един доставчик се провали, може друг да го замести, или да се ремонтира построен мост, или магистрала, при арбитражните трибунали често няма възможност за обжалване. Каквото се отсъди, това остава. И ако държавата загуби милиард по някое дело, каквито суми често се претендират, това е като загубата на крак или ръка – не израстват отново (един милиард лева е сумата, която годишно се плаща за заплати на военните, или на полицията, или за пенсии).

Практиката е различна и в друг смисъл – понякога обществените поръчки компенсират липсата на активност от страна на частния сектор. Когато има рецесия чрез поръчки държавата стимулира строителството например, или производството. Няма прецедент обаче да има криза в адвокатския бизнес и държавата да възлага поръчки на правни кантори, защото иначе, ще се наложи на адвокатите да хванат лопата, или мотика.

В същото време интересът на обществото да спести разходи за милиарди надделява над интереса на отделни кантори да получат поръчки, до които скоро не са имали достъп, като предлагат да свършат работа, за която не е сигурно, че имат капацитета, обещавайки да вземат по-малко от сегашните водещи световни адвокатски кантори.

От „Гласове“

8 Коментара
  1. многознайко казва

    Ако паботи против интересите на България и народа-решението е просто-пранги и в затвора.Този поне няма имунитет.Пъко може и да му хареса в панделата…………….

  2. Борис казва

    Голям измамник е кокорчо оставка

  3. многознайко казва

    а-оставка…..затвор!Стига експерименти на гърба на това племе-наречено българи.До кога ще търпим?Време е за разплата.Стига експерименти.Като влизаш във властта да управляваш-носи си и отговорността!

  4. Наблюдател казва

    Циганин ли е Копейкин? Този въпрос не е в правилна посока. Важното е защо Копейкин е мошеник и демагог и че работи за чужди интереси.

  5. Мишо казва

    „Гласове „е пристрастна и лъжлива медия! Това ли ще предлагате като истина от последна инстанция – Дачков?!

  6. Schatz казва

    Прав е Асен Василев. Прекалено голяма администрация. След като наемат чужди консултанти, за какво са ни тези дирекции? Браво на министъра! Махайте всички калинки!

  7. Adv A казва

    Четейки внимателно, разбирам, че лицето адв. Ивайло Дерменджиев, известен като „най-добрия пилот сред адвокатите“ или „най-добрия адвокат сред пилотите“ всъщност се е опитало в качеството си на представляващ на Висшия Адвокатски Съвет да се облагодетелства в лично качество. Това разбира се едва ли ще учуди колегите му, при него е практика хем да бъдеш тежко некомпетентен, хем да бъдеш тежко корумпиран. Очевидно ВАдС трябва много сериозно да преобмислят това лице дали не вреди на имиджа им в обществото. В днешни дни думата „адвокат“ точно заради такива „ярки“ индивиди започна да става нарицателно за подмолност, корумпираност, непрозрачност, а все пак не е редно, нали уж адвоката е призван да бъде правозащитник

  8. О времена, О нрави казва

    Четейки внимателно, разбирам, че лицето адв. Ивайло Дерменджиев, известен като „най-добрия пилот сред адвокатите“ или „най-добрия адвокат сред пилотите“ всъщност се е опитало в качеството си на представляващ на Висшия Адвокатски Съвет да се облагодетелства в лично качество. Това разбира се едва ли ще учуди колегите му, при него е практика хем да бъдеш тежко некомпетентен, хем да бъдеш тежко корумпиран. Очевидно ВАдС трябва много сериозно да преобмислят това лице дали не вреди на имиджа им в обществото. В днешни дни думата „адвокат“ точно заради такива „ярки“ индивиди започна да става нарицателно за подмолност, корумпираност, непрозрачност, а все пак не е редно, нали уж адвокатът е призван да бъде правозащитник. Какви времена? Какви нрави

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.