НОВИНА! Братя Галеви търгували с оръжия със Силвио Берлускони

0 55 195

Пламен Галев и покойният вече Ангел Христов, познати като Братя Галеви, са направили милиони от търговия с оръжия, като партньор в бизнес им е бил дори бившият италиански премиер – мултимилионерът Силвио Берлускони, пише в. „Уикенд“. „Братята“ дори били пращани на мисии в Косово.

Според източника там се срещали с опасни ислямски водачи и водили успешни преговори. „Кой, ако не хора с техния профил, могат да отидат на такива срещи, които са извън официалната дипломацията” – казват източниците ни. 

Големите си пари братя Галеви правят с оръжейна търговия. В този бизнес, чиито канали често съвпадат с линиите на наркотрафика, Братя Галеви си партнират с доскорошния президента на Черна гора Мило Джуканович, с бившия италиански премиер Силвио Берлускони и други подобни одиозни персони.

Навлизат в тази търговия, като използват лиценз на Николай(чо) Гигов, който получава право да продава оръжие още от средата на 90-те години. Запознати припомнят, че „Делта Г” е първата частна фирма у нас удостоена с такъв лиценз. Самият Гигов, по времето когато братя Галеви са служители в отдела за наркотици на ЦСБОП, попада в оперативни разработки като свързан с  ливанския наркотрафикант Адел Саркис. Ливанецът Адел Саркис е бивш шеф на охраната на ливанския президент Амин Джамайел и работи успоредно за ливанските и френските тайни служби. Той има българско гражданство още от началото на 90-те години.

Любопитно е, че на делото за конфискацията на имотите на Галеви адвокатите им представят 4 договора с Гигов от далечната 1999 г., които доказват тесните им контакти. С тези документи, разбира се, защитата иска да докаже произхода на част от парите на „братята”. Според четирите договора Гигов дал на Галев и Христов на заем по 100 милиона стари лева. Парите е трябвало да се върнат в срок до 5 години.

Самият Николайчо Гигов, както е истинското му име, е бивш  футболист, но негов кум е Андрей Луканов. Галев и Христов също имат добри връзки със съпругата на Луканов – Лилия Герасимова, твърдят отлично запознати. Разбира се, тези контакти никога не са били демонстрирани публично.

През 1997 г. Братя Галеви, които уж вече нямат нищо общо с НСБОБ, стават охранители на Саркис и Гигов, като малко преди това е разбита голямата лаборатория за синтетични наркотици в Опицвет. Официално от февруари 2000 г. Пламен Галев и Ангел Христов работят като консултанти към оръжейна фирма „Делта Г”. Постепенно обаче пътищата им се разделят, при това доста драматично. Разривът им е окончателен и досега, казват запознати.

За обемите на оръжейната търговия, която Братя Галеви въртят в началото на века, бегла представа дава официалната информация, според която през 2000 г. България изнася оръжие за 100 млн. долара. В началото на 2001 г. двамата нарочени от медиите за братя, са съдружници във фирма „РАG”.

Предметът й на дейност е търговия с оръжие и автомобили, а седалището й е в Кипър. Чрез тази фирма Галеви успяват да се сдобият със свой лиценз, който им дава възможност да въртят търговия с оръжие в цял свят.

Официално обаче Галев и Христов се водят не собственици, а само служители във въпросната фирма. Любопитно е, че и огромният комплекс на братята в село Ресилово също се води собственост на  офшорка със същото име „PAG”, но вече с регистрация на Сейшелите. Те двамата са само наематели на имението (срещу смехотворните 300 лева на месец), в което в началото на юни почина Ангел Христов-Геле.

Реклама

Покрай сделки с фирмите от кръга на бившия италиански премиер Берлускони, братя Галеви продават оръжие и в Йордания. Дори двамата правят опити да станат инвеститори в тази част на света. Пробват се да купят заводи, включително и химически, а също и пристанища, но не всички сделки приключват успешно.

Бивши кадри на ДАНС, които навремето събират материали и правят разработки срещу Галеви, казват, че обръчите от фирми около тях, са много хитро измислени. Както и да се разследват компаниите с тяхно участие, неизменно се стига до задънена улица.

„Структурата е изключително тарикатски замислена, отварят се една след друга като лавина много фирми, преплитат се собственици и съдружия и накрая всичко сякаш се разпилява – явно бизнесът на Братя Галеви е замислен и управляван от истински икономически мозък. Винаги се удря на камък, така че успяват да запазят богатството си” – заключват  източниците ни.

Официално през годините, когато още не са издирвани, Галев и Христов се водят само служители в офшорка, регистрирана на Сейшелските острови. В интервютата си те твърдят, че оттам получават заплати, които им носят по 60 000 лв. годишен доход. Българските им дружества пък по онова време, в които са управители и съдружници, са регистрирани на столичната улица „Цветна градина“ и в близкото до Банкя село Иваняне.

По официални данни през 2000 г. братя Галеви декларират по 1752 лева доход за цялата година, което е абсурдно ниско, при положение, че тогава вече са в оръжейния бизнес. Седем години по-късно доходите им стават по 40 000 лева, което също е навярно една хилядна от истинските баснословни печалби.

Когато прокуратурата се размърда и тръгна да повдига обвинения на бившите барети, беше обяснено, че те са изкарали успешно парите си в чужбина, като правели регулярни банкови преводи чрез две наши банки към сметки на различни бенефициенти в трезори в Швейцария, Канада, Литва, Латвия, Унгария, Обединени арабски емирства, Великобритания, Британски Вирджински острови, Кипър, Сейшели и дори Китай.

Преводите били правени с подправени договори за покупка и внос на стоки в страната, заявиха от прокуратурата. Така били изнесени над 35,5 млн. лева. Поне толкова бяха успели да установят. Прокуратурата подгони Галеви за пране на пари през 2012 г. , но досега не се е чуло някои от имотите на фирмите им да е преминал в други ръце.

И въпреки че структурата е изградена с тънък усет, краят на царуването им в България е неизбежен. Вероятно като бивши полицаи, братя Галеви и по-точно свитата им от охранители се отнасят доста радикално с опонентите си, включително и с най-обикновени хора, които по един или друг начин си позволяват да настъпят или засегнат интересите им. През годините са разказвани публично десетки истории за пребити и окървавени от гардовете им търговци, дребни и по-едри бизнесмени. Техни апологети твърдят, че това било част от схемата им да изградят прикритието си на мутри.

В крайна сметка двамата прекрачват тънката граница между личните си интереси и работата си като ченгета, ако приемем, че наистина са работили под прикритие, а не само за собствените си банкови сметки. В крайна сметка това ги прави скандално известни и доста неудобни за европейска България.

В същото време се появяват и други мераклии да управляват трафика на наркотици, да търгуват с оръжие и да печелят милиони. В крайна сметка точно това, а не обществената нетърпимост и европейската ориентация на България ускорява пътя им към съдебната зала. Там пък, както е известно, Кюстендилският окръжен съд набързо ги оправдава, а преди да излезе решението на Върховния съд, което ги праща за по 5 години в затвора, те изчезват. Вероятно предупредени за изхода на делото. 

Бивш високопоставен служител на Държавна сигурност е споделял, че им е помогнал да преминат през ГКПП „Кулата”. Друг също бивш кадър на службите пък е категоричен, че двамата са изведени в чужбина и вкарани в програма на ДЕА за защитени свидетели. Според него „изчезването” им е пълна инсценировка, американската агенция просто се е погрижила за своите дългогодишни лоялни служители. Истината едва ли някога ще стане известна…

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.