Потъваме: Пари няма – три сценария пред България

2 13 771

Колкото повече се множат политическите кризи по върховете на държавата, толкова повече финансовото и икономическото положение у нас се срива, особено, когато на върха на системата е финансов министър на каишката на ударения от „Магнитски“ гербопитек Владислав Горанов.

В други случаи бихме се зарадвали, че инфлацията, макар и с миши стъпки, намалява. По данни на Националния статистически институт през април поскъпването на живота се забавя до 0,3 на сто за месеца. Но на годишна база все още остава висока – 10,3% по европейска методология и 11,6% по нашата, при 7% средна за еврозоната и 8,1% за ЕС. Страната ни е на 9-то място сред 27-те държави в Блока. Абсолютен рекордьор е Унгария с 24.5% инфлация. Това е единствената държава в ЕС, наложила строг таван на цените. В челната тройка са също Латвия /15%/ и Чехия /14,3%/.

В същото време очакванията за икономиката ни се влошават. В пролетната си прогноза Еврокомисията залага растежът на брутния вътрешен продукт /БВП/ на България да стагнира след първите 3 месеца на 2023 г., но през 2024 г. да поднови стабилното си нарастване, обусловено от износа, частното потребление и инвестициите в публичния сектор. За настоящата година Брюксел очаква растежът на икономиката ни да се забави до 1,5%, а през 2024 г. да се вдигне до 2,4%. Предишните оценки бяха за ръст от 1,4% през 2023 г. и 2,5% за 2024 г.

Още по-лоша е прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/. Според нея растежът на икономиката ни ще се забави до 1,3% през 2023 г., преди да се възстанови до 2,9% през 2024 г. Експертите на ЕБВР посочват като причина за влошаването на растежа срива на инвестициите, тъй като условията за финансиране са се затегнали и новите траншове от фондовете на ЕС по програмата за регионално развитие са забавени.

Какво означава всичко това за хазната

„За бюджета по-ниска инфлация означава по-малко приходи. Това завързва бюджетния възел и го прави по-труден за управление“, коментира пред bTV икономистът Георги Ангелов.

„Големият проблем в момента е разтварянето на ножицата между приходи и разходи. Виждаме, че разходите растат два пъти по-бързо, в сравнение с приходите. Това поставя много въпросителни пред бюджета“, допълни икономистът Владимир Сираков.

„Много голям е рискът, ако до 10 юни не бъде приет бюджет“, заяви пред БНТ финансовият експерт Любомир Каримански. „Изпадаме в ситуация, в която колкото приходи имаме, толкова разходи можем да правим.

А в същото време финансовият министър представи картина, която показва, че за първото тримесечие на 2023 г. темпът на разходите е два пъти по-висок от темпа на приходите за държавата“, коментира Каримански. Той предупреди, че при липса на бюджет „ще трябва да се лишим от много неща, свързани със социалното подпомагане.

Ще трябва да се лишим дори от неща, които са свързани с ежедневието на ведомствата и първостепенните разпоредители с бюджет. „Трябва приоритетно да изпълняваме разходите дотам, докъдето ни стигат приходите“, отбеляза финансистът.

Служебното правителство внесе проектобюджет за 2023 г., в който е заложена дупка от над 11 млрд. лева или 6,4% дефицит. Причината е, че сегашният кабинет е длъжен да следва политиките, заложени от последното редовно правителство. Двете най-големи парламентарни групи заявиха, че ще търсят вариант за постигане на 3% дефицит на начислена основа. Заради постоянните скандали обаче разглеждането на бюджета не може да влезе в дневния ред на политиците.

Финансовият министър на Горанов – Росица Велкова, също предупреди, че действието на удължителния закон за бюджета е в сила до 10 юни. Ако Бюджет 2023 не бъде приет, както се очертава, то този за 2022-ра следва да бъде удължен, за да може държавата да функционира. „Ако се наложи да бъде приет удължителен закон за бюджета, трябва да бъде определен от Народното събрание лимит за теглене на нов дълг при дефицит от около 6,4%. Това прави около 13-14 млрд. лв.“, каза Велкова в парламента.

В началото на годината фискалният резерв е бил 11,9 млрд. лв., от които 10,8 млрд. лв. в сметки на БНБ. Към 10 май фискалният резерв намалява до около 10,3 млрд. лв., а в сметки на БНБ – до 9,6 млрд., разясни пред депутатите финансовият министър. Тя обясни намаляването на резерва основно с разходите за пенсии, които са 1,4 млрд. лв. Отчита се и спад на приходите от ДДС.

Реклама

Към 30 април те са 4,9 млрд. лв., което е със 143 млн. лв. по-малко от същия период през 2022. „Максимално сме напрегнали приходната част от данъчно-осигурителни приходи. Няма резерви за постигане на по-високи приходи, които сме разчели в проектозакона за бюджет 2023. Ако няма  промяна на данъчното законодателство, няма резерви в приходната част на закона за бюджета“, изтъкна Росица Велкова.

В четвъртък и от Агенция „Митници“ съобщиха за очакван спад на приходите от мита, акцизи и ДДС от внос с 1.5 млрд. лв., или с 12% по-малко спрямо събраното през 2022 г. През 2022 г. агенцията събра рекордните над 13.4 млрд. лв., докато тази година очакванията са за 11.9 млрд. лв.,  обяви на изслушване в бюджетната комисия директорът на ведомството Павел Геренски.

От думите му стана ясно, че влошаването на събираемостта се е задълбочило през последния месец и половина. Очакванията са приходите от мита да бъдат със 70 млн. лв. по-малко от записаното в актуализираната прогноза, тези от акцизи – с 14 млн. лв. повече, а от ДДС от внос – с 641 млн. лв. по-малко. По-доброто изпълнение за акцизите е заради вдигането им за цигарите и другите тютюневи изделия.

Най-сериозната причина за очаквания спад в приходите от митниците тази година е намаленият обем на вноса на петрол и значителният спад на цената му на международните пазари. Има спад и в износа на нефтени продукти за Украйна, които миналата година увеличиха приходите в бюджета.

И така, пари няма

Сценариите за поне три. Ако до 10 юни депутатите не направят нищо, ще започнат лишенията и орязванията, за които предупреждава финансистът Любомир Каримански. Дали ще става въпрос за орязани проекти, започнати и недовършени ремонти, неразплатени поръчки, или ще се стигне и до най-тежкия вариант – бавене на пенсии и бюджетни заплати – при всички случаи потърпевши ще са хората.

Вторият сценарий е парламентът да гласува тегленето на нов дълг. В проектобюджета е записано, че за 2023 г. той трябва да е 13,7 млрд. лв. Въз основа на допусканията през периода 2023 – 2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г. /25,3% от БВП/, 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. /29,6%/ и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г./33% от БВП/.

Разбира се, трябва да се има предвид, че новите задължения изобщо няма да са евтини заради растящите лихви, както и заради непредвидимата политическа обстановка у нас, която плаши инвеститорите.

Третият вариант е постепенно ще приемем предложението за вдигане на някои данъци. Подобна възможност също е заложена в разчетите на финансовото министерство и е подкрепяна от единия партньор в Тристранната комисия – синдикатите.

„Съотношението на облагането на преки и косвени данъци и на приходи в бюджета е силно изкривено. Трудът е 2-3 пъти по-силно натоварен от капитала“, казва Любослав Костов, вицепрезидент на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО). „140 държави се подписаха, че са съгласни да имат 15% корпоративен данък, българският бизнес обясни, че ще фалира. Къде ще избяга? Във всяка държава е по-висок данъкът“, казва той.

По думите на Костов размерът на сивата икономика се е увеличил с 2,5 пъти за 15 г. През 2007 г. парите на тъмно са били около 16 млрд. лева, сега са около 40 млрд. лева, заяви синдикалистът в предаването РеВизия, като се позова на индекса „Икономика на светло“ на АОБР.

Но за подобна промяна е нужно да има редовно правителство, и то с дълъг хоризонт на живот. Защото вдигането на данъци е малко или много политическо самоубийство и за подобно решение се иска много голяма политическа смелост. Каквато партиите едва ли ще съберат, още повече, че най-важните избори – за местна власт, вече чукат на вратата.

Публикация на „Стандарт“, заглавието е на Narod.bg

2 Коментара
  1. anndy slavov казва

    0887627685 imoti i sviri

  2. Притча 31:10-31 казва

    Ако в моя семеен бюджет заложа разходите ми да са по-големи от приходите значи ще задлъжнеем и направо можем да отидем към фалит. Това трябва да е ясно и за икономистите при съставянето на който и да е бюджет. Господ да им дава мъдрост. В името на Исус.Амин!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.