С краха на Виденовото управление залязва първият приятелски кръг на властта – „Орион“. На икономическия небосклон обаче бързо изгрява звездата на втория – „Олимп“, кръстен на любимия едноименен ресторант на синия лидер Иван Костов, в който бъдещият премиер похапвал вегетарианските си ястия, а собственикът му Славчо Христов става новият олимпийски бог, пише „Уикенд“.
И двата кръга имат ядро, периферия от фирми, борческа структура и собствена банка. Те са продукт на политическо инженерство, чиято цел е да се противопоставят на империята „Мултигруп“ на Илия Павлов, превърнала се по това време в държава в държавата.
Само че на фона на мащабите на корпорация и двата приятелски кръга изглеждат като джуджета, макар „Олимп“ да е несравнимо по-мощен. Нещо повече, синята власт бързо ще разкрие въз основа на справките от митниците, че лъвският пай в износа на пшеница, довел до зърнената криза у нас, се пада на свързаната с „Мултигруп“ „Балкан Агро“, а главната фирма на „Орион“ – „Бетелхайзе“ заема едва 22-ро място в тази класация.
16 септември 1996 г. е рождената дата на кръга „Олимп“. В 20 часа пред ресторанта на столичната улица „Черковна“ се е курдисал депутатът от СДС Марио Тагарински – сещате ли се, оня курполентния?!
Лидерите на СДС провеждат среща с бизнеса за набиране на средства за кампанията на кандидат-президента Петър Стоянов. Всеки от поканените е агитиран да дари по 2000 долара. Срещата е организирана от фондация „Първа победа” на Марио Тагарински. Между поканените са президентът на „Овергаз“ Сашо Дончев, собственикът на „Трон“ Красимир Стойчев, който по-късно ще стане и съветник на премиера Костов, както и банкерът Стоян Александров.
Част от бизнеса обаче е шокиран от появата на Красимир Маринов – Големия Маргин, едно от знаковите лица на групировката СИК, придружен от манекенката и собственичка на модната агенция „Визаж“ Евгения Калканджиева, негова официална метреса по онова време. Самият Петър Стоянов казва, че няма никакво отношение към организирането на събитието и че от пресата е научил за присъствието на Красимир Маринов на сбирката.
Парадоксалното е, че и Иван Костов не отчита присъствието на Големия Маргин като нещо нередно и добавя, че двете му коли са застраховани в СИК. „Животът е по-силен от скрупулите, особено когато се отнася за коли”, заявява бъдещият премиер. Два дни преди това изпълнителният директор на СИК Димитър Попов гръмко обявява, че имуществото на СДС е застраховано при тях. След това разказва на журналистите, че лично Костов е ходил да преговаря с него, за да направят отстъпка.
Роденият под знака на зодия Лъв Славчо Христов безспорно е една от ключовите фигури на прехода. Успява да натрупа богатство, като тръгва буквално от нулата. Завършил е техникума по радио- и телевизионна техника „Александър Попов“, но пък за сметка на това твърди, че е има „приятели, които са навсякъде”. Кариерата му започва в БНТ, където 10 г. работи като оператор в предаването „Бързи, смели, сръчни“, като реализира на дело емблематичното му заглавие.
Години по-късно Христов обяснява възхода си просто: „Аз съм създаден да въртя пари… Бизнесът е като ротативка, която въртиш, въртиш и все идват някакви нови начинания”. Към 1996 г. Славчо Христов има акционерно участие в пет фирми. Две години по-късно името му фигурира в над 20 компании, като някои от тях реализират впечатляващи успехи. Христов за има-няма година се замогва неимоверно и става един от най-богатите българи.
Когато през 1997 г. се прави търг за ремонт на перона на летището, финансиран по програма ФАР, вероятно съвсем случайно той е спечелен от „Балканстрой инженеринг” с оферта от 1,3 млрд. неденоминирани лв. В края на декември следващата година на коледно тържество тогавашният изпълнителен директор на летището Здравко Величков съобщава публично, че за ремонта на перона са похарчени 7 млрд. лв.
Не е ясно откъде е дошла тази огромна разлика – над 5 пъти. Във фирмата работи Борис Краус – брат на транспортния министър Вилхелм Краус, а управител е Славчо Христов. Нещо повече, Христов е съдружник в „Софстрой комплект“ с Антон Краус, син на министър Краус.
Самият Славчо Христов обаче отрича каквито и да е връзки със СИК. Само че има обща фирма с Малкия Маргин – „Селекта” АД, в която и двамата са в съвета на директорите. Тя, от своя страна, е основен съдружник в „Балканстрой инженеринг”. Олимпиецът е имал няколко дружества, чрез които в различни периоди е бил в съдружие с хора от СИК. Първата е „Чоби-90” ООД, в която пак негов партньор е Малкия Маргин.
Самият Христов в течение на две години е вицепрезидент на футболен клуб „Славия“, като за известно време именно „Балканстрой инженеринг“ е основният спонсор на отбора. След като напуска „Балканстрой инженеринг“, Славчо Христов регистрира още няколко дружества, свързани със строителния бизнес – „М и С строителна компания“, „Автострой комплект“, „Автострой инженеринг“ ООД, „Саут“ ООД и „Норт“ ООД.
Интересите му в този бранш се преплитат с тези на друга компания, която получава редица бонуси по време на правителството на ОДС – „НИКМИ” ООД. Фирмата успява да продаде своя сграда на Здравната каса в столичния квартал „Лозенец”, строи централата на „Мобилтел“, ремонтира сградата на Националното радио, строи бизнесцентъра върху взривената столична библиотека на ул. „Гурко“ 1.
Реализацията на такива поръчки едва ли е възможна без сериозна политическа протекция. Само че има една малка подробност – собствениците на „НИКМИ” са съдружници с Христов в основаното през 1999 г. туристическото дружество „Съни дей тур“, което владее луксозния хотел „Лилия“ на Златни пясъци.
Ресторантът обаче не е безопасно място за синия елит. На 28 ноември 1997 г. в 22 часа с 5 куршума на паркинга пред „Олимп” е прострелян легендарния сикаджия Пламен Иванов – Фалконети. Той е служител на „Балканстрой инженеринг“, на която Славчо Христов тогава все още е управител.
През 90-те години Фалконети е арендатор на „Орбита“, държи казиното в хотела и минава за една от силните фигури в СИК. Именно Фалконети е ръководел отрядите на СИК в София, когато войната с ВИС е в разгара си. Сочен е за дясна ръка на Поли Пантев. Убийството му става пред очите на приятелката му, фолкпевицата Лияна – братовчедка на попфолк певеца Константин.
През 1998 г. избухва скандал, след като се оказва, че Славчо Христов е съдружник в „Булойл трейдинг“ ООД с Георги Христов, зет на тогавашния премиер Иван Костов, към днешна дата разведен с дъщеря му Мина. Тъй като това съдружие става известно на медиите, Георги Христов напуска фирмата, а Костов публично обявява, че престава да посещава ресторант „Олимп“.
Големият удар на Славчо Христов е през април 2000 г. Той става акционер в една от проспериращите банки – Българо-руска инвестиционна банка (БРИБанк). Макар и да притежава едва 2% от акциите на банката чрез фирмата си „Медикус КСЛ Трейдинг”, в която има 30% дял, той оглавява надзорния съвет, където измества президентския съветник Красимир Ангарски. Неофициално се твърди, че офшорни компании, свързани с боса на „Олимп”, контролират около 47 % от акциите на банката.
БРИБанк започва да кредитира някои от най-важните приватизационни сделки чрез финансиране на придобиващите ги Работническо-мениджърски дружества (РМД) като например за Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. С нейно посредничество е осъществена сделката за курорта „Албена”.
В следващите месеци новият банкер се развихря. Първата му голяма сделка е за „Златни пясъци“. Формално купувач на 63,8% от капитала на курорта е РМД „Златни“, което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80,8 млн. долара, разсрочено за 5 години.
Става дума за една твърде популярна в тези години схема за приватизация – тъй като РМД-тата имат редица преференции в приватизационния процес, включително възможността да разсрочват задълженията си за по-дълъг период и да плащат с компенсаторни бонове, чиято стойност е около 14 стотинки за долар, и са използвани като подставени купувачи от банките.
През май 2000 г. Славчо Христов прави друг мащабен опит за приватизация – като финансира две РМД-та, кандидатстващи за пет ВЕЦ-а, обединени в каскадите „Пиринска Бистрица“ и „Санданска Бистрица“. Общата сума, предложена чрез РМД-тата, достига 65 млн. долара. Сделката обаче пропада, тъй като БРИБанк е консултант на Агенцията за приватизация, нает да подготви сделките. По този начин банката се намира в конфликт на интереси.
През юни 2000 г. Славчо Христов реализира най-големия удар на кръга „Олимп“ – покупката на фалиралата „Стопанска банка“. БРИБанк се ангажира да плати 80,1 млн. лв. на кредиторите. И срещу тази сума придобива една от най-големите български банки, чиято реална стойност е несъизмеримо по-голяма. „Стопанска банка” е поставена под особен надзор от БНБ на 23 септември 1996 г., а месеци по-късно е обявена в несъстоятелност.
Интересът към „Стопанска банка“ е огромен заради внушителното имущество, което тя притежава въпреки банкрута. Банката има ликвидни активи за около 60 млн. германски марки. Това са пари по сметки в други банки, както и ценни книжа. Освен това притежава 19 сгради и голям автомобилен парк с 93 нови коли и 14 буса. Другият актив са нейните вземания от огромен брой предприятия от военнопромишления комплекс и металургията, които по баланс са за 111 млн. лв. „Стопанска банка“ има вземане за 35 млн. долара от „Булгарлизинг” .
Други $ 10 млн. пък трезорът има да прибира с решение на съда от фалиралата Кредитна банка на „Мултигруп”. Оправданието за ниската продажна цена на е свързано с изключително големите външни дългове. Те са към „Италианската агенция за експортно застраховане“ (САЧЕ) – 116 млн. марки без лихвите, и към „Банк Аустрия” – 106 млн. марки.
Славчо Христов направо уцелва джакпота. САЧЕ вече не съществува като юридически субект и дългът трябва да бъде платен от Министерството на финансите. Това е оповестено от Христо Михайловски, зам.-министър на търговията и туризма, зет на тогавашния председател на НС Йордан Соколов. Финансовият министър Муравей Радев пък води преговори за австрийския дълг и при завръщането си от Виена заявява, че той ще бъде изплащан от „Кремиковци“, тъй като парите са били предназначени за комбината.
Впрочем самата „Банк Аустрия“, както и родната „Булбанк“ са проявявали интерес към закупуването на „Стопанска банка“. Условието им е било външните дългове на банката да бъдат признати за държавни. Държавата обаче се е отказала от сключването на такава сделка. Но приватизацията от страна на БРИБанк доказва, че тази позиция е била променена. В допълнение към всички тези бонуси БРИБанк получава от БНБ 6 млн. лв., намиращи се по нейни сметки. Дали Славчо Христов и неговите съдружници са знаели какви неочаквани подаръци ще получат, е въпрос без отговор.
Скоро след сделката, БРИБанк се преименува на „Стопанска и инвестиционна банка“ (СИБ), а Георги Прохаски, дотогава съветник на бившия вицепремиер Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия президентски съветник Красимир Ангарски. Новата СИБ продължава възходящия тренд на успехите на БРИБ в туризма с курорта Боровец, застраховането и спедиторската дейност. Регистрираната в Швейцария „Спедком АГ“ придобива 60% от държавната спедиторска фирма „Деспред“ срещу 15,09 милиона лв. в брой.
Първият сигнал за присъствие на банката на Славчо Христов в сделката е, че депозитът за участие в преговорите е внесен от швейцарска банка, но през БРИБанк. След продажбата секретарката на Христов става шеф на борда на „Деспред“. Накрая през 2021 г. кръгът „Олимп“ постига завидна финансова стабилност – НОИ решава да даде на СИБ обслужването на половината от парите – 1 млрд. лева, за пенсии.
След изборите през 2001 г. бизнесът на Славчо Христов се свива. Той е принуден да напусне СИБ, като се постига споразумение, при което дяловото му участие покрива дълговете, отпуснати от банката на свързани с него компании, а в неговия стол като шеф на надзорния съвет сяда Цветелина Бориславова.
Иван Костов отрича да има нещо общо с кръга „Олимп“, но придобивките, които Христов и компания получават, говорят ясно, че подкрепата от негова страна не е била само епизодична. Тя се оказа и с твърде висока цена – десницата пропилява напълно политическия си капитал.
Славчо Христов стартира бизнеса с мартеници
След като напуска телевизията, Славчо Христов се захваща с частен бизнес – търговия на процент към НАРКООП на собствена сергия – от продажба на мартеници до кока-кола.
После създава колбасарски цех и птицеферма в с. Доганово, която фалира в периода на хиперинфлацията при Виденов. Първият му ресторант е някогашният „Димитровград”, преименуван в „Рич”. За да привлече за клиенти знаменитости, инвестира в известни изпълнители, които по онова време на криза се съгласяват да пеят и в кръчма.
Маси за вечеря започват да резервират политици и бизнесмени. Бързият успех на заведението вдъхновява собственика си и така се стига до идеята за емблематичния ресторант „Олимп” – най-напред нает, а после и откупен от общинска фирма „Оборище“ за символична сума. Първоначално това е скромно заведение, настанено в бивш трафопост. Но бързо е ремонтирано и луксозно обзаведено. Сега ресторантът се казва „Рич хаус”. Заведението работи и до днес, но вече политици рядко идват. Някои казват, че сравнително често виждат там Иван Костов да обядва с различни господа.
Има 13 дружества, държи Златни пясъци
Днес 68-годишният Славчо Христов е едноличен собственик и съдружник в 13 фирми, видя „Уикенд” в Търговския регистър. Той е шеф на надзорния съвет на „Златни пясъци“ АД и повечето фирми са свързани с курорта.
В декларацията по Закона за мерките срещу изпиране на пари е посочен като действителен собственик, който контролира съдружника „Златни пясъци” АД чрез „РМД-то Златни“ АД.
В последното той притежава над 50 % от гласовете в Общото събрание на акционерите. В негови ръце е ВиК дружеството и Енергото в комплекса.
Славчо Христов не е свързан с ДС. Два пъти е проверяван от комисията по досиетата. Навремето бившият шеф на Националната служба за сигурност полк. Юлий Георгиев твърдеше, че Христов е нещатен сътрудник на НСС, ръководен лично от ген. Атанас Атанасов, което обаче не беше доказано.
Чудя се, този Славчо Христов как си е запомнил фирмите, в които е участвал. Сигурно е Бог Шива!
Затова сме на този хал.