Мислете на 2 април: България избира, какъв е възможният кабинет?

През цялата предизборна кампания социологическите проучвания отчитат почти равни стойности между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, както и желанието на избирателите за съставяне на правителство и прекратяване на политическата криза.

Всичко изглеждаше почти безметежно докато всяка коалиция се опитваше да убеди гласоподавателите, че именно тя може да състави правителство, ако вземе първия проучвателен мандат. ПП-ДБ смятаха, че имат най-големи шансове, защото ще могат да определят формулата на бъдещия кабинет и да наложат своя реформаторски дневен ред.

ГЕРБ пък настояваше, че има по-големи шансове да състави правителство, защото през декември на техния кабинет „Габровски“ не достигнаха няколко гласа да мине, докато ПП дори не стигна до предложение за правителство, макар да излъчи за премиер акад. Денков.

Кой ще крепи малцинствен кабинет?

Но скритата част от уравнението е не кой ще вземе мандата, а с чие благоволение ще го реализира. Защото шансовете някой да спечели абсолютно мнозинство са само теоретични. А при това остро политическо разделение голяма коалиция между основните съперници е изключена. Затова правителство на малцинството се подразбираше като дребна подробност – особено за водещата в повечето сондажи ПП-ДБ.

Докато в последната третина на кампанията ГЕРБ не казаха категорично, че няма да подкрепят кабинет на малцинството на ПП-ДБ, а ще предложат свой. За ПП-ДБ пък е още по-невъзможно да подкрепят какъвто и да е кабинет на ГЕРБ.

За да осигури шанс за кабинет на малцинството на ПП-ДБ, съпредседателят на ДБ Христо Иванов изглежда лансира хипотезата за оформяне на конституционно мнозинство преди избирането на правителство.

Идеята му е да се започне с проект за конституционна реформа на прокуратурата, която е ключов приоритет за неговата формация. Още повече, че тя вече наложи тази тема в основния политически дневен ред, а ГЕРБ и ДПС имат свои проекти за конституционна реформа за съдебната власт. И върху самата политическа платформа за конституционни изменения да се търси възможност за постигане на национално съгласие и по други национални приоритети и да се преодолява политическото разделение.

Това конституционно мнозинство вероятно трябва да играе и ролята на крепител на един кабинет на малцинството, доколкото той е уязвим да падне във всеки момент, след като няма да разполага с достатъчна собствена парламентарна подкрепа. Не е ясно обаче дали едно такова конституционно мнозинство за съдебна реформа би могло да е трамплин и за съставяне на кабинет. Защото процедурата за конституционна реформа е дълга, а опитът от парламентарната комисия за изменение на конституцията е плачевен – в 47-ото Народно събрание тя изобщо не заработи, а в 48-ото тръгна символично.

Пък и обществото няма да приеме 49-ият парламент да се занимава с каквото и да е, преди да излъчи правителство. Остава единствено надеждата конституционният дебат да е някаква среда поне за разговори между изключващите се една друга по въпроса за властта формации. Нищо че дори няма да е сигурно дали самата конституционна промяна ще е решителна, или ГЕРБ и ДПС ще направят опит да приключат темата с някакъв половинчат вариант за промени.

Възможно е също ГЕРБ твърдо да са решили, че ще вземат инициативата за свое управление. И чакат само да разберат с какви точно депутатски места ще разполагат, за да реализират свое коалиционно или малцинствено управление. Току виж с помощта на няколко по-малки формации, включително БСП, съберат 121 гласа. Или пък този път „Възраждане“ им осигури спадащ кворум за правителство на малцинството.

ГЕРБ мобилизира електорат

Разбира се, заявеният отсега отказ на ГЕРБ да осигури кабинет на малцинството на ПП-ДБ, като просто не участва в гласуването му, може да преследва единствено електорална мобилизация.

Не е тайна, че избирателите на партията на Борисов не са напълно мобилизирани, а и тя няма сериозен потенциал да се разширява извън твърдото си ядро. С посланието „ние ще съставим правителство и няма да помогнем на ПП-ДБ да направят свое, дори и да спечелят изборите“ ГЕРБ протяга ръка към избирателите, които биха дали гласа си за онзи, който има най-големи шансове да направи редовен кабинет.

А за ПП-ДБ остава опасността от самоизолация. Защото дори и кабинет на малцинството трябва да се договори – наивно е да разчиташ някой да ти го осигури, просто защото имате общи програмни цели. Най-малкото няма да хареса състава му – ГЕРБ отдавна открито заявяват, че няма да приемат правителство с водещи фигури от кабинета „Петков“. И ако ПП-ДБ не реализират първия мандат, ще стане много по-лесно ГЕРБ да изпълни  втория – защото никой не иска шести избори, харчене на поредни над 100 млн. лв. за тях и продължаване на президентското управление.

На финала на предизборната кампания съвсем реална изглежда перспективата 49-ият парламент да повтори безплодния 48-и или да излъчи на власт „хартиената коалиция“. Освен ако избирателите на 2 април не се окажат по-решителни от очакваното в полза на промяната, а политиците на промяната не се окажат по-далновидни, отколкото изглеждат.

Коментар на Веселин Стойнев за „Дойче веле“, заглавието е на Narod.bg