Как червеният барон Р. Овч. наследи Луканов и влезе в капана „Магнитски” с 5 млн. евро

2 21 283

В 15,12 ч на 26 февруари 2007 г. посланикът на САЩ у нас Джон Р. Байърли изпраща шифрована грама до Вашингтон, разказва „Уикенд“. Самият час не е избран случайно. В понеделник рано сутринта заради часовата разлика отговорните служители от американската администрация трябва да имат на бюрото си декодираното съобщение.

То е изключително спешно – с приоритет до Държавния департамент и министерствата на търговията и енергетиката, и е с второ ниво на секретност. Заглавието му е доста смущаващо: „Противоречив министър на икономиката и енергетиката заминава за САЩ да търси инвестиции“, а съдържанието му – разтърсващо. Тогавашният дипломат № 1 на САЩ у нас за първи път повдига завесата на гигантската корупция в енергетиката и руското лоби в сектора. Така червеният барон Румен Овчаров попада в светлината на американските прожектори 5 г. преди президентът Барак Обама да сложи подписа под Глобалния акт „Магнитски“.

Преди малко повече от месец капанът „Магнитски“ най-накрая щракна за Овчаров. Изтупан във виненочервена жилетка „Бърбъри“ за 4 бона, 71-годишният енергийният олигарх, наричан от противниците си Дългия инкасатор, се появи на малкия екран, за да се ожали, че всичко това е доста пресилено – видите ли, той бил просто един пенсионер.

Отрече всички обвинения, а най-скандалното от тях е, че има над 5 млн. евро в сметки в офшорни банки. Червеният барон е обвинен от американците в още три „смъртни гряха“ – серия от корупционни договори с руски енергийни компании  – за газ, за ядрено гориво и за поддръжка на АЕЦ „Козлодуй“, като е получил подкупи и други облаги в замяна на договорите.

Само контрактите за ядрено гориво са ужилили данъкоплатците с 50 млн. евро. Облагодетелствал се е от завишените цени на  енергията у нас чрез въвеждането на ненужни посредници на пазара и е вземал комисионни чрез корупционно пренасочване на договорите за услуги за АЕЦ към собствените си бизнес интереси. На практика, влиянието на Р. Овч., както го нарече Вальо Топлото в прословутото си писмо от ареста, върху българската енергетика е наистина колосално и може да се сравни единствено с това на убития бивш премиер Андрей Луканов през 90-те години на миналия век.

Критиците на дългогодишния депутат, член на ръководството на левицата и два пъти енергиен министър видяха в резолюцията по „Магнитски“ изводите от секретната грама на посланик Байърли. Други обаче се върнаха по-назад, когато Овчаров беше министър на енергетиката и енергийните ресурси в кабинета „Виденов“. Тогава правителството на БСП с премиер Жан Виденов беше харизало с 35-годишна концесия на Русия цялата изградена и предстояща да се построи газопреносна система на България. Овчаров се хвалеше тогава, че интерес имало дори от Япония.

Виденов, Овчаров и кабинетът на БСП според експерти извършват национално предателство. Те харизват с три документа на руснаците всички газопроводи, включително и новостроящите се, както и хранилището в Чирен.

На 15 март 1996 г. при посещението на Виденов в Москва е подписан меморандум за сътрудничество в горивно-енергийната област между България и Русия. Правителството на Виденов прави неуспешен опит да спазари отстъпки за  небезизвестното дружество „Топенерджи” (обещание за концесия и митнически облекчения) срещу митнически преференции за българските стоки. Междувременно капиталът на „Булгаргаз” в дружеството е намален, а „Овергаз и „Мултигруп” вече държат по 8,25%. Паритетът е нарушен в полза на „Газпром”, тъй като той е акционер в „Овергаз”.

На 29 март 1996 г. изпълнителният директор на „Топенерджи” Сергей Пашин се обръща към Министерския съвет с молба да бъде открита процедура за предоставяне на концесия върху транзитни газопроводи. Пашин иска и подземното газохранилище в Чирен, както и всички дейности по транспортиране и съхранение на руски природен газ.

Меморандумът е напълно неизвестен в онова време, както за българската общественост, така и за народните представители. На въпрос от депутата от СДС Едвин Сугарев, Виденов се измъква с обяснението, че меморандумът не е бил предложен на вниманието на Народното събрание, тъй като няма задължителен характер и поради това не изисква ратификация.

Овладяването от Москва на транзитната газопреносна мрежа в България е било единствено въпрос на време. Бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз” в периода 1997-1998 г. Васил Филипов казва, че цените на газа за България са били предопределени през септември 1996 г., когато в резиденцията на „Газпром” край Москва „Морозовка” се събират „Мултигруп”, „Овергаз” и „Топенерджи”. Тогава съвсем неоснователно цената за България скача от 83 на 104 долара – тоест с 25% увеличение.

Скандалната схема, сътворена от „Газпром“, Виденов и Овчаров е частично спряна след визитата на служебни премиер Стефан Софиянски и на вицепремиера в кабинета „Костов“ Евгений Бакърджиев в Москва. „От дете не са ми се карали така”, заявява Софиянски след срещата с руския премиер Виктор Черномирдин. По това време в Русия управлява Борис Елцин, а в Америка – Бил Клинтън, и в отношенията между свръхсилите цари мир и любов. В американското посолство не обръщат достатъчно внимание на факта, че „Газпром” се превръща в изключително мощно оръжие на Кремъл.

Овчаров, който е с диплома на ядрен инженер от Московския институт по енергетика, не успя да изкара двата мандата като министър. Първият кабинет „Виденов” падна преждевременно заради зърнената криза и хиперинфлацията. А във втория – в правителството на Станишев, подаде оставка заради скандала с консултантската фирма „Фронтиер”.

Посланик Байърли описва Овчаров като загадъчна и противоречива фигура – свързана с корупцията и руските енергийни интереси. „Той има политическите и умствени способности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ“, допълва образа на Овчаров посланикът в грамата, която изтече  в международната социална мрежа „Уикилийкс“.

Байърли е не само дипломат от кариерата, но и специалист по Източна Европа, а след мандата в София беше първи дипломат на Америка в Русия. Той посочва, че притесненията за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни.

 „Конфликт на интереси” ще бъде най-мекият начин да се опишат отношенията му с частния сектор – и руския и българския“, посочва Байърли и разкрива шокиращия факт, че България на практика се е предала на Русия.

„България е твърде зависима от Русия, макар да има и няколко други опции в краткосрочен план. Овчаров отлично знае това, но все пак сключи 23-годишен договор с „Газпром”.

Реклама

На пръв поглед условията на сделката не изглеждат обременяващи: ползите включват постепенно увеличаваща се цена за период от 7 години, до достигане нивото на пазарните цени и премахването на клаузата „вземи или плати”, която обременяваше България с високи минимални плащания според стария договор.

Дължината на ангажимента, както и потайността около сключването на сделката, обаче повдигнаха въпроса за какво България реално се предаде при сключването на тази сделка. Отговорът почти сигурно е изграждането на новата атомна електроцентрала в Белене на река Дунав, възложено на консорциум – собственост на „Газпром”, пише първият дипломат на Америка у нас.

Именно този договор за газ от 2006 г. разпознаха анализатори в мотивите за санкциите срещу Овчаров. Той е основен участник в преговорите с руската страна. Създадена е и работна група за преговорите, но няма писмена заповед за това, а на различните срещи са присъствали различни хора. Това става ясно в постановление на Софийската градска прокуратура от 2010 г., която е разследвала сигнали по случая.

През декември 2006 г. Овчаров предлага на Министерския съвет да одобри проекти за меморандум между „Булгаргаз” и „Газпром” и за допълнителни споразумения към договорите от 1998 г. С решение от 15 декември правителството одобрява документите и възлага на Овчаров да разреши на ръководството на „Булгаргаз” да ги подпише. Това се случва само три дни по-късно в София. В България пристигат генералният директор на „Газпром” Александър Медведев и председателят на управителния съвет на руската компания Алексей Милер. Меморандумът и анексите към договорите са подписани на церемония в сградата на Министерския съвет в София на 18 декември. Новите документи предвиждат да отпадне фиксираната преференциална цена на руския газ по договора за транзит, която е 83 долара за 1000 куб. м газ. Вместо това цената започва да се вдига по схема, за да достигне пазарни нива до края на 2012 г.

Транзитната такса, която Русия плаща, ще се индексира на базата на годишната инфлация и „Газпром” ще бъде длъжен да плаща таксата за 90% от резервирания капацитет, независимо дали го ползва. До този момент процентът е 80. Договорът за транзит освен това е удължен до 2030 г.  и е в сила и днес, макар страната ни да се отказала от таксите по този контракт с преместването на транзита от Турция през „Балкански поток”.

Румен Овчаров представя с апломб новите договорености с „Газпром”. Посочва три неща като невероятни ползи – транзитните такси се увеличават, транзитът е гарантиран до 2030 г. и България е освободена от клаузата „take or pay” („вземи или плати”), която я задължава да плаща поне 75% от газа, който получава по договора, независимо дали го получава или не.

Овчаров посочва като мотив за промяна на договорите опасността „Газпром” да започне арбитражно дело срещу България за количества газ, които тя не е платила по тази клауза, като санкциите за страната ни биха могли да са милиарди. Няма обаче индикации Русия да е заплашвала с такова арбитражно дело. Анексът към договора, подписан през 2006 г., не е публичен и не е ясно дали наистина с него е премахната клаузата „take or pay”.

Освен че икономическите ползи от промяната на договора са доста спорни, той носи и загуби. Представа за размера им дават изчисления на тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков, който заема поста между 2009 и 2012 г.

В отговор на въпрос в парламента на депутата от „Синята коалиция” Иван Иванов – сега председател на КЕВР, Трайков съобщава че за 2007 и 2008 г. България е платила с 305 млн. долара повече за руски газ, отколкото би платила ако договорът не е бил променен през 2006 г. „Също така трябва да се има предвид, че приходите от транзит са на практика еднакви и при двата варианта, а именно по около 100 млн. долара годишно”, казва Трайков от парламентарната трибуна на 23 октомври 2009 г.

„Нека българските граждани да знаят, че в резултат на това, че правителството на Сергей Станишев, чрез ресорния министър Румен Овчаров прекрати 4 години предсрочно един валиден по всички международни споразумения договор, нанесе щети, които са лесно изчислими”, казва Иван Иванов тогава в реплика на министъра. „Изводите, които трябва да си направим: Първо, бяха тежко нарушени и националните интереси на страната. Има и още един извод – че беше обслужен чужд интерес, защото беше прието искането на Русия за четиригодишно предсрочно прекратяване на действащия договор, а не беше защитен българският интерес договорът да бъде изпълнен до края на 2010 г.”, подчертава Иванов.

Според експерти, договорът е ощетявал страната ни с около 500 млн. лева годишно, а загубите са милиарди заради променената формула.

Воплите на Дългия инкасатор, че е само един беден пенсионер обаче не трогват Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. Координаторът на санкциите в US Държавния департамент Джеймс О‘Брайън при визитата си у нас заяви, че санкциите следват доказателствата, с които САЩ разполагат, а констатацията е, че десетки милиони евро са взети от българския народ.

МЪКА: Щерката на Румен Овчаров остана без тунел

Пътният тунел при хидровъзела „Цанков камък”, който навремето беше кръстен на дъщерята на червения милионер от „Магнитски“ Румен Овчаров – Теодора, сега се казва „Лясково”.

През март 2006 г. Овчаров като министър на енергетиката дойде на първата копка на съоръженията с 15-годишната си тогава дъщеря и обяви, че тунелът ще носи нейното име. „Името по документи винаги е било това на с. Лясково”, обясниха тогава от фирмата-изпълнител „Алпине Бау”.

Червениият милионер вече омъжи и двете си щерки

През тунела минава новият път между Девин и Михалково за Кричим. В дългото 970 метра съоръжение и целия нов път са инвестирани общо 41 млн. лв. Овчаров има своя версия за тунела: „Изпълнител на проекта беше австрийска фирма. Австрийският вицеканцлер ми се обади и поиска жена ми да стане кръстник. Такава била традицията, защото съм министър на икономката и енергетиката на България. Отказах, но бяха много настоятелни.

В крайна сметка жена ми отказа, предложих да е дъщеря ми. Теодора не искаше също. Тя беше още ученичка. В крайна сметка дойде с 39 градуса температура, стоя като Гюро Михайлов, прибра се болна, а на следващия ден по всички медии я направиха на салата”.

2 Коментара
  1. Наблюдател казва

    От едно и също котило са червените, герберските и депесарските милионери. Без кражби и далавери не могат дори да дишат и затова България е на дъното на Европа.

  2. Д-р Менгеле казва

    Der Zigeunerbaron – в три действия

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.