Сивият кардинал на Прехода: Как ген. Любен Гоцев превърна ДС в паралелна власт 

0 29 983

„Къде се губиш, момче?“ – с тези думи през есента на далечната 1961 г. служителката на портала на Външно министерство посреща млад мъж около Христова възраст с очила с кафяви дебели рамки. Добавя, че с него e имало проблем, тъй като не знаела какво да отговори на служителите, които го търсили. Затова ги пращала да го търсят в  МВР-то, където е назначен на много секретна работа, разследва „Уикенд“.

Мъжът, който е разузнавач от Първо главно управление (ПГУ)  на ДС – разузнаването, буквално е в шок. Паднало е прикритието му и той е осветен. Това е първото разконспириране на бъдещия генерал Любен Гоцев, смятан за архитект на прехода, за баща на силовите групировки и за кръстник на българската мафия според разкритията на застреляния писател и бивш борец Георги Стоев. Навръх националния ни празник Трети март се навършиха 93 г. от рождението на генерала, който почина през 2020 г.

Десети ноември заварва Гоцев с чин полковник и зам.-министър на външните работи. Осем години по-рано той се е уволнил от ПГУ на ДС, тъй като се посветил на дипломацията, където е назначен за зам.-министър от тогавашния шеф на ведомството Петър Младенов.

Андрей Луканов и Младенов са негови състуденти.  ДС за заслугите му го е наградила с пистолет АП с гравиран надпис „МВР“. Малко след сакралната дата на тайна среща в резиденция „Бояна“ Младенов, Луканов, Добри Джуров, Атанас Семерджиев и Георги Атанасов решават Гоцев незабавно да бъде изстрелян във висините.

Набързо е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, подготвено е предложение да му се даде званието генерал-майор. Новото ръководство на Политбюро е пратило за шеф в МВР ген. Атанас Семерджиев – дясна ръка на министъра на отбраната Добри Джуров и дългогодишен началник на Генералния щаб на БНА. Семерджиев и Гоцев трябва да извършат най-мащабното съкращение на МВР и да осъществят трансформацията на ДС, която да остане под контрола на БКП, като същевременно прочистят досиетата.

На 10 януари 1990 г. на Колегиум на МВР тандемът внася предложенията си и срещу тях въстават почти всички генерали, назначени от Тодор Живков. Гоцев има решаваща намеса в  убеждаването им.

На заседанието той изрича три стратегически цели, на които следва да се подчинени съкращенията в МВР – да не създадат условия за разцепване на партията, да се спечелят предстоящи избори от БКП с 50+1 процента, след половин година на власт отново да е БКП (вече преименувана през април 1990 г. на БСП). Съкращението на щата на МВР е факт, а ДС е трансформирана в нови специални служби, в които по списък на Гоцев са преназначени най-важните кадрови служители на ДС.

Генералът раздава на офицери и куфарчета с пари, за да може БКП да превърне политическата си власт в икономическа. В това време Луканов дарява с куфарчета червената номенклатура и офицери от РУМНО – комунистическото военно разузнаване. Години по-късно бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев ще разкрие, че убитият премиер е бил секретен сътрудник на РУМНО. За награда на 30 януари 1990 г. Любен Гоцев с указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов е произведен в звание генерал-майор.

Мнозина и досега си задават въпроса как и защо генералът се е ползвал с такова огромно доверие на партийната върхушка и дали тайната е само в студентските му години. Отговор обаче дава личното му дело в ДС, с копие от което „Уикенд“ разполага. Гоцев е единственият разузнавач от ДС, който не е преминавал през процедурата за задължителна вербовка, но е изпълнявал стриктно задълженията си към ПГУ на ДС и като резидент в САЩ. Това му създава ореола на верен на партията до гроб.

Новият генерал не се задържа дълго време в МВР. След като трансформира ДС в паралелна власт, той е определен в началото на април 1990 г. от Висшия партиен съвет на БСП, на който е член, за ръководител на предизборния център (щаб) на преименуваната комунистическа партия. Целите, поставени от Гоцев през януари 1990 г., са изпълнени.

Половин година по-късно БСП печели първите свободни избори през юни 1990 г. и запазва властта си до края на годината. На тези избори той е избран за народен представител и става шеф на Комисията по национална сигурност.

Друг пост обаче прекъсва за кратко дейността му в 7-то ВНС. Гоцев през септември 1990 г. е назначен за министър на външните работи във втория кабинет на Луканов, до падането на правителство от власт.

Като дипломат №1 той обвива със завесата на мълчането настоятелното искане на Лондон за изясняване на случай с убийството на писателя дисидент Георги Марков с отровата рицин, изстреляна от чадър на 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло“, станало нарицателно като „българския чадър“.

В същото време се интересува за подробности от визита на наши следователи в Скотланд ярд, а като зам.-вътрешен министър през март 1990 г. отказва сътрудничество при първата визита на британски високопоставен дипломат Уилям Уолдгрейв по случая „Марков”. Към края на ВНС през март 1991 г. кабинетът „Попов” го праща посланик в Нидерландия. Постът запазва до януари 1992 г., когато е сменен от кабинета на СДС начело с Филип Димитров.

Справките в личното му кадрово дело разкриват, че прави шеметна кариера – от чертожник в „Дирекцията на трамваите и осветлението” през комсомолски активист, от офицер във Вътрешни войски, където още като войник става младши лейтенант, до инструктор в БКП.

Когато е на 25 г., партията го праща да следва в СССР в Московския държавен институт по международни отношения. Разрешено му е да завърши образованието си за пет вместо за шест години. Вече е член на БКП и е избран в партийно бюро в университета. Пратен на стаж в посолството ни в Лондон, а през 1960 г. има в джоба си диплома за висше със специалност „Западни страни”.

За кратко Гоцев работи във Външно министерство, откъдето кандидатства за ДС. На 31 г. вече е щатен служител в ПГУ. През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР. В една от атестациите му  е посочено, че той я е завършил с отличие.

В документа, издаден от КГБ, обаче се отбелязват някои слабости, които той е допуснал по време на практически контролни занятия като „явка с непознат агент”, справил се е добре при „среща с агент”. КГБ обаче му е писал три шестици за моментално приемане на материал от агент, за предаване на материал и за връзка чрез тайник и го е похвалил за водене и разкриване на следене и ориентация в непозната обстановка.

Издига се в ПГУ до зам.-началник на управлението и шеф на отдел  „Четвърти”  (Западни страни, САЩ и Канада)  с чин подполковник. Използва дипломатическо прикритие два пъти в САЩ в постоянното представителство на НРБ в ООН, като вторият път е и резидент.

Документ в личното му кадрово дело разкрива, че през януари 1974 г. ПГУ бие тревога, че Гоцев е разконспириран като резидент и го заменя с друг офицер. Твърди се, че е издаден от тройния агент Хенрих Шпетер, български гражданин от еврейски произход и член на БКП, който по-късно е осъден на разстрел в съмнителен процес и накрая предаден на Израел. Шпетер е работил в Ню Йорк и Виена към организации на ООН.

Реклама

След Хага, Любен Гоцев навлиза мощно в частния бизнес като съдружник в множество фирми. Известно време работи и в „Източноевропейска петролна компания”, основана през 1993 г., със седалище хотел „Орбита” в София, който през първата половина на 90-те години е свърталище на прохождащи борчески персони, които по-късно създават групировката СИК. Оттам е познанството на Гоцев с един от лидерите на СИК Младен Михайлев – Маджо, който  беше сред опечалените на погребението на генерала.

По време на югоембаргото „Източноевропейска петролна компания” активно търгува с нефт – купува суровината от Ирак, преработва я в рафинерията в румънския град Констанца, после го изнася в Македония, а след това – в Сърбия.

Фирмата внася и захар, като тегли кредити от много банки, като впоследствие се оказва сред основните кредитни милионери с дългове към ОББ, Първа частна банка, „Хебросбанк“ и банка „Юнион”.

Любен Гоцев обаче омаловажава познанството с лидерите на борческите групировки и твърди, че не знаел кои са тези момчета и че били на „Здравей и здрасти“, когато се срещали в кафенето на хотела. Оборва го обаче бащата на Илия Павлов Павел Найденов.

„Ген. Любен Гоцев общуваше със СИК и ВИС! Беше близък и с Маргините, и с Младен (Младен Михалев – Маджо, б.ред.). Той им беше като ръководител, така да се каже. Те се съветваха с него и той им е давал сигурно ценни съвети! Те бяха млади момчета и имаха нужда от опорна точка. Младите момчета тогава искаха да се опрат до някого, да му имат доверието и донякъде да се възползват от това приятелство. Той общуваше непрекъснато с тях, поне по два пъти в седмицата, беше им нещо като ментор”, разкрива Павел Найденов.

През 1997 г. Гоцев взема участие в основаването на Движение за единство и развитие на БСП , което става известно като „генералското движение” в Столетницата. То е безспорен властови център, който дърпа конци в партията и тайно или явно подкрепя политически кандидатури като тази на Георги Първанов за президент и на Бойко Борисов за премиер.

Яков Джераси – един от организаторите на плана „Шипка” за завръщането на Симеон Сакскобургготски в България, разказва през 2003 г., че важна роля за първото посещение на царя у нас през 1996 г. е имал и Любен Гоцев. Според Джераси генералът е бил връзката между кабинета на БСП и монарха. Поради това мнозина определят Гоцев като сивия кардинал и кукловода на прехода, който задкулисно от света на сенките е дирижирал промените.

Критиците му – най вече бивши разузнавачи от ПГУ по гръцка и турска линия, казват, че в това няма нищо вярно. Според тях ореолът му е създаден от медиите, тъй като Гоцев само е предлагал услугите си като комисионер поради големите си връзки и познанства.

Подобно на сюжета в сериала „Под прикритие“, където хората на Иво Андонов (Захари Бахаров) убиват бившия генерал от ДС Пенев (Стефан Илиев) и Гоцев става мишена на групата на Маргините – братята Красимир и Николай Маринови, лидери на СИК. През 2005 г. те са обвинени, че са подготвяли убийството на Гоцев. Въпреки арестите и проведеното разследване през февруари 2012 г.

Върховният касационен съд оправдава братя Маринови, като дава осъдителни присъди на трима от групата за сформирането на организирана престъпна група за мокри поръчки, а целта им е била да убият Гоцев. По време на съдебния процес самият генерал казва, че не знае причината, поради която е поръчан да бъде убит.

Любен Гоцев е сред основателите на митичния кръг „Монтерей“. В едноименния столичен ресторант в кв. „Изток“, откъдето произлиза и името на кръга, всеки понеделник, а в последствие вторник, там се събират генерали и офицери от ДС, политици от различен калибър, дипломати, личности от подземния свят, както и висши шефове от новите специални служби.

Когато ресторантът е в планов ремонт, групичката се мести в заведението „Конак“ до парк-хотел „Москва“, където сега се намира ресторант от веригата „Хепи“. Гоцев твърди, че сбирките сe а провеждали най-вече, за да се честват имени и рождени дни и отрича кръгът да се е занимавал с политически инженеринг, избори и назначения.

Последно генералът е участвал в управата на две фирми – компанията за тв филми и реклама  „Чаплайн филм“ и трикотажното предприятие „Боряна“ в Червен бряг, видя „Уикенд“ в Търговския регистър. По-миналата година е учредена и Фондация „Генерал Любен Гоцев“ със 100 лв. капитал. Тя си поставя за цел да подпомага укрепването и развитието на гражданското общество, залага на евроатлантизма и борбата срещу корупцията. Остава обаче загадка дали фондацията ще се опита да осветли онези тайни от прехода, които ген. Гоцев отнесе в гроба.

Лансира Петя Славова за банкер

Любен Гоцев се подвизава и за кратко като банкер в Международна ортодоксална банка „Свети Никола”, където лансира Митко Събев и Петя Славова, която по-това време според слуховете била много близка до сърцето му. Банката е създадена през декември 1994 г. В нейните управителни и надзорни органи са ключови кадрови офицери от бившето ПГУ, откъдето идва и името й „Банката на първаците“.

Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997 г. до април 1998 г. Акционерите на „Св. Никола” влизат в остър конфликт, който налага дори назначаването на квестори от БНБ. Впоследствие борбата за власт в банката е спечелена от Митко Събев и групата фирми около „Юкос петролеум”, които я преименуват в „Нефтинвестбанк”. Губещата страна в спора е начело с бившия шеф и щатен служител на ПГУ Цветан Начев.

През 2002 г. „Нефтинвестбанк” сменя името си на Търговска банка „Инвестбанк” АД, в която свързаната с банкерката Петя Славова „Феста Холдинг” АД е най-големият акционер с 49,50%. Самата Славова държи 14, 56% и е председател на надзорния съвет на трезора. В интервюта Гоцев потвърждава, че е имал общ бизнес със Събев и Славова.

Унищожил досието на Виктор Вълков

Генерал Любен Гоцев е унищожил досието на своя близък приятел от кръга „Монтерей“ Виктор Вълков. Бившият дипломат, посланик, депутат във ВНС, вицепремиер и външен министър в кабинета „Попов“ е бил агент на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването на режима) в качеството си на отговорен фактор в Министерството на външната търговия и на функционер в казионния БЗНС. Имал е два псевдонима – Пенчо и Пенчев.

Комисията по досиетата го разкрива твърде късно, тъй като в регистрационния дневник за  № 2515 – агент „ПЕНЧЕВ” – е записано: „Унищожен 1990 г. по заповед на зам.-министъра”. По това време отговорник за ДС е първият зам.- вътрешен министър и новоназначен генерал Любен Гоцев.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.