Приватизатор-рекордьор по дългове към НАП се оказа агент на ДС

Ах, каква изненада! Собственикът на компанията с най-големи задължения към НАП се оказа доносник на ДС. Петко Тарашманов, един от създателите на „Рей холдинг”, приватизирал ценни предприятия от всякакви браншове, е работил и за Първо, и за Второ главно управление на ДС, тоест бил е и разузнавач, и контраразузнавач, пише „Уикенд“.

Това пък дава до голяма степен представа как са стартирали мнозина честни частници след промените. Иначе дейността му на приватизатор на едни от най-големите предприятия в страната не е никак по-различна от тази на одиозния комсомолец Николай Банев. В крайна сметка огромни заводи са успешно фалирани, като хиляди хора остават без работа. В резултат – България става най-бедната страна в ЕС.

Самият „индестриалец” Петко Тарашманов е вербуван през 1980 г. за агент и секретен сътрудник с псевдонима Васко, като е продължил с тайните си занимания и след 1990 г., категорични са от Комисията по досиетата. Неговото минало на боец на тихия фронт лъсна едва сега, понеже вече се осветяват все повече досиета на приватизатори.

За широките народни маси Тарашманов стана известен, когато преди няколко години от НАП обявиха, че някаква компания „Унитренд” дължи 399 милиона лева неплатени данъци! При това последните собствениците на тази компания са неоткриваеми –  „Карсон”, регистрирана на тихоокеанския остров Ниуе, и „Таунсайд лимитед” от Самоа. Да отбележим, че тези екзотични дестинации се славят като удобни зони за огромно изпиране на пари.

Зад компанията с огромните данъчни задължения са новоизлюпените след промените бизнесмени Петко Тарашманов, Елена Илиева и Иван Павлов. Те са собственици и управители и на „Рей холдинг”, след време преименуван на „Бартимекс холдинг”, като фирмите си с неплатени данъци те обединяват във фантома „Унитренд”, който е успешно заличен в няколко стъпки.Незнайно защо обаче данъчните така и не разплитат тази афера докрай. Вероятно защото зад нея стоят безнесмени с покровители от самия връх на БСП.

В силните си години финансово-индустриалната група „Рей холдинг”, по-късно наречена „Бартимекс”, има широк спектър на дейности, обединява над 45 фирми с интереси от търговията до жп транспорта и финансите.

Боецът на тихия фронт Петко Тарашманов е бивш служител в „Електроимпекс”.  Той е зет на съдружника си Иван Павлов. През 80-те години на миналия век е представител на фирмата в Иран.  Елена Иванова също е била шеф на кантора в „Електроимпекс”. Третият съдружник Иван Павлов пък е бивш преподавател в железопътния институт. Казват, че бил изключително близък с разстреляния шеф на „Мултигруп” Илия Павлов.

Тарашманов, Илиева и Павлов се радват на гореща подкрепа от върхушката на БСП, което обяснява големия им икономически подем още през 90-те години. Иван Павлов се нарежда сред членовете на нашумялото в миналото сдружение Български бизнес клуб „Възраждане”, в което са също Васил Божков, Добромир Гущеров, покойният Борислав Дионисиев и други, а председател приживе е Емил Кюлев.

Тримата съдружници Тарашманов, Илиева и Павлов чрез различни фирми на „Рей холдинг” приватизират едни от най-мощните предприятия в страната за производството на елкабели, а също и 4 завода за ремонт на локомотиви и влакове.

Сред най-ценните придобивки е Електроапаратурният завод в Пловдив. Навремето предприятието работи с водещи немски фирми, но е съсипано от новите собственици. Другите перли в короната на Тарашманов и компания са фирми като „Гамакабел” в Смолян и „Елпромтрафо” в Кюстендил. Холдингът се разпорежда и с „Енергокабел” – София, който е оборудван с модерна американска апаратура. По-късно предприятието е закупено от английско дружество.

Важно направление в структурата на „Рей холдинг” е и железопътната индустрия. В един момент тройката слага ръка на около 60% от нея – собственици са на ремонтно-възстановителното предприятие „Кьоне” в София, на вагоно-ремонтните заводи в Карлово и Левски и на локомотивния завод в Русе. В тях се ремонтират около 50% от пътническите влакове и 35% от товарните, допълват източниците ни. Те припомнят, че „Рей холдинг” дори е опитвал да получи лиценз за частен жп превозвач.

Намеренията са били да се пуснат първите частни влакове за Варна и Бургас. Получават обаче мълчалив отказ от транспортното министерство. Веднага след това „Рей холдинг” разпродава своите жп заводи. Иван Павлов и Елена Георгиева пък излизат от управителния съвет на Националната железопътна компания, където са се наместили по-рано, явно за да защитават от първа линия личните си интереси.

„Схемата, с която се действаше в многобройните предприятия, беше елементарна – обясняват бивши подчинени на Тарашманов, Илиева и Павлов. – Холдингът взема предприятието и веднага го залагат срещу кредити в банката. До един момент заемите се обслужват, но после спират плащанията и започва разпродажба на оборудването.

Накрая от някога цъфтящото предприятие остава само куха черупка. По този начин останаха без работа близо 8 хил. души работници, а печеливши заводи отидоха по дяволите.” Схема, не по-различна от тази на Николай и Евгения Баневи, както се вижда.

Заводите за ремонт на железопътна техника са заложени в Първа инвестиционна банка и бързо минават в други ръце. Русенският локомотивен завод, например, отива в „Нове холдинг” на Васил Божков. В крайна сметка Петко Тарашманов, Елена Илиева и Иван Павлов се отървават от повечето си фирми чрез двете екзотични офшорки.

„Рей холдинг” се намества и в застрахователния бизнес, като стават съдружници в компания „Европа” на проф. Румен Георгиев, чийто син е бивш зет на покойната Нора Ананиева. При това от „Рей холдинг” апортират сграда заради съдружието, но в „Европа” по-късно с изумление научават, че въпросната сградата е ипотекирана в банка.

 Затова искат холдингът да внесе пари, вместо сграден фонд в капитала на застрахователното дружество. Избухва мощен скандал. Проф. Румен Георгиев е изваден от управлението. На негово място е вкаран Стоян Желев, брат на тогавашния президент Желю Желев, който е известен адвокат навремето. Няколко години по-късно от застрахователната компания „Европа”, преминала под контрола на „Рей холдинг”, няма и следа, обявена е в несъстоятелност. Да отбележим, че „Рей холдинг” влиза и в телевизия „Европа”, но по-късно дяловете в тази медия са продадени.

Досега обаче не е приключил един скандал, в който отново е замесено името на холдинга на някогашния агент на ДС Петко Тарашманов. През 2002 г. по настояване на пловдивския кмет Иван Чомаков общината учредява „Увеселителен парк Тракия”, като апортира в него 140 декара до Гребната база.

Срещу това обаче получава едва 25 % от акциите, с които на практика няма думата в по-нататъшните решения. Идеята е уж да се създаде най-големият увеселителен парк на Балканския полуостров. Партньори на кметството стават прословутият „Рей холдинг” и още едно дружество от Люксембург.

В крайна сметка увеселителен парк няма, но пък са отчетени огромни загуби. Следва ликвидация и накрая се оказва, че Пловдив е загубил през годините онези свои 140 декара. Затова пък вместо най-големия на Балканите парк се подготвя градежът на нов квартал до Гребната база. Меракът е да бъдат застроени 81 декара от онези 140.

Въпросната зона се оказва продадена на частна фирма от дружеството „Увеселителен парк”, създадено през далечната 2002 г., в което Пловдив има едва 25 % дял, нищо че е дал 140-те дка земя. Тоест парите от сделката са отишли в „правилните” ръце.