ПАНДЕМИЯ: Българските прокурори бягат от Кьовеши, връщат се при Иван Гешев

0 9 217

Българското представителство на Европейската прокуратура изпитва сериозни проблеми, а масовото напускане на делегирани прокурори, деловодители и прокурорски помощници вече прилича на пандемия и поставя въпроси за начина, по който се ръководи институцията.

По информация на Mediapool до този момент двама от деветимата назначени европейски делегирани прокурори са напуснали. Съвсем скоро се очаква да напусне и трети, а по-късно през годината и още хора.

Първата оставка на европрокурор дойде в средата на януари. Подаде я Бойко Калфин, който ще отиде на работа във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Той спечели конкурса за върховен прокурор миналата година, но имаше право да остане на работа в Европейската прокуратура, като мястото му в българската се пази. Той предпочете да напусне веднага и да отиде при Иван Гешев.

В края на миналата седмица оставката си е подала Елена Попова. Преди да стане европрокурор, тя беше съдия в спецсъда, а сега пак се връща да работи като съдия.

Европрокурорът Ивайло Илиев се опитва да спечели пост в Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроджъст), което може да се случи съвсем скоро.

По неофициална информация почти всички останали действащи европейски делегирани прокурори (без един) са кандидатствали в конкурси за повишение с намерение да се върнат на работа при Иван Гешев. Предпочитаната позиция е в Софийската апелативна прокуратура.

Делегирани прокурори разказват неофициално за лоша работна атмосфера и липсата на правила за работа. Официално напускащите посочват желанието си да продължат на друго място.

В четвъртък, 16 февруари, четири от петте деловодителки в българския офис на Европейската прокуратура са напуснали институцията. Те са подали сигнал лично до Лаура Кьовеши, в който описват токсичната работна среда в институцията. По неофициална информация българският офис на Европрокуратурата няма правила за разпределение на делата, няма правила и за организация на деловодството.

Двама от петимата прокурорски помощници са напуснали. Оостанали трима, които са са близки на неслучайни хора в юридическата общност. Двама са деца на професори по право в Софийския университет, а един е брат на бивш член на Висшия съдебен съвет.

Работещи в институцията свидетелстват за напрежението между прокурори, служители и ръководство.

Неприятностите в офиса на Кьовеши в София работят в полза на Иван Гешев. През миналата година в коалицията, подкрепяща кабинета „Петков“, имаше идеи за създаване на законодателство за заобикаляне на българската прокуратура през КПКОНПИ и Европейската прокуратура.

Кьовеши проучва случая

В коментар за Mediapool кабинетът на Лаура Кьовеши каза, че оставките са от личен характер и няма да бъдат коментирани за момента. Ръководството на Европейската прокуратура „внимателно проучва въпроса“ за случващото се в България.

Реклама

Годишният доклад за работата на институцията ще бъде публикуван в първите дни на март и ще съдържа оперативни резултати за всички страни, включително и за България. След това ще има реакция на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши.

Българското ръководство

Българският представител в колегията на Европейската прокуратура е бившата съдийка Теодора Георгиева, която бе излъчена след проведен от Министерството на правосъдието конкурс през лятото на 2019 година. Тогава правосъден министър бе Данаил Кирилов (ГЕРБ).

Заместник на прокурор Теодора Георгиева на място в България е прокурор Димитър Беличев. Преди да бъде избрана за европейски прокурор, Георгиева беше административен съдия в София, а преди това е имала стаж в Софийска районна и окръжна прокуратура. Тя е омъжена за Васил Георгиев, който бе заместник-министър на външните работи в кабинета „Петков“ от квотата на ИТН. Преди това Георгиев е бил търговско аташе в Турция, а след това е бил управител в компании от мрежата на „Приста ойл“ на братя Бобокови.

Преди няколко месеца служебното правителство осигури нова сграда за европейските делегирани прокурори в България, но няма никаква активност по усвояване на имота. В края на ноември Висшият съдебен съвет назначи и трима нови делегирани европрокурори, но те все още не са встъпили в длъжност, което зависи от централата в Люксембург.

До този момент българските делегирани прокурори са постигнали само една условна присъда срещу бивш служител на Държавен фонд „Земеделие“. Самата присъдата е резултат на одобрено от съда споразумение. За близо две години работа, в съда са вкарани за разглеждане едва няколко дела, а близо 150 все още се разследват.

Неясна остава съдбата на изпратените от КПКОНПИ папки за нередностите в обществените поръчки за обновяване на градския транспорт във Варна, Стара Загора и Враца. И в трите случая става дума за общини на ГЕРБ, а антикорупционната комисия анонсира извършени нарушения по поръчки за близо 200 милиона лева, които са финансирани с пари на ЕС.

Зачената с проблеми

Подборът на делегираните прокурори още в началото не тръгна гладко. След първата процедура Колегиумът на Европейската прокуратура одобри само 4 от десетимата номинирани от Висшия съдебен съвет, което предизвика сериозен отзвук в България. Посочените от ВСС кандидати бяха сметнати за неподходящи.

Едва при втората процедура делегираните европейски прокурори станаха петима. Третата процедура се провали заради липса на кандидати. Последва четвърта процедура за шестима, при която Прокурорската колегия одобри само трима от нужни петима. После европрокурорите станаха общо деветима при петия конкурс на ВСС.

При шестия бяха избрани още трима, но все още не са назначени от Люксембург. За сметка на това вече одобрените започнаха масово да напускат. Първоначално за България беше предвидено назначаването на 10 европейски делегирани прокурори, но миналото лято Кьовеши настоя за увеличаването ѝ на 15 заради сериозното натоварване. Предвид случващото се в София, тази квота явно дълго време ще стои незапълнена.

При  тази липса на интерес от прокурорите и проблемите в офиса на Кьовеши има реален риск Европейската прокуратура в България да се провали на фона на големите очаквания.

В случая Лаура Кьовеши и прокурорската колегия в Люксембург няма как да носи отговорност за подбора на кадрите в България, защото те са излъчени от българските институции.

Проблемът е във възможностите на ръководството на Европейската прокуратура да решава проблемите със своите делегирани прокурори в различните страни членки.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.