Заслужен „Магнитски“: Аферите на Дългия инкасатор Румен Овчаров

Румен Овчаров, който сега попадна под ударите на закона „Магнитски”, от години е известен с твърде показателния си прякор Инкасатора. В тълковния речник думата е обяснена като „длъжностно лице, което периодично отчита или/и събира суми, дължими за ток, вода и др.” Прозвище, което казва почти всичко, предаде „Уикенд“…

Овчаров става разпознаваем за широките народни маси като министър на енергетиката през далечната 1996 г. в правителството на Жан Виденов. През годините, докато той прави министерска кариера, рамо до рамо с него се развива и бизнесът на приятеля му Красимир Георгиев, известен като Фронтиера, лобист и консултант на проекти в сферите, в които се въртят най-големите пари: енергетика, строеж на нефтопроводи и магистрали, търсене на газови находища, доставка на ядрено гориво, недвижими имоти, зимни курорти.

Само в Narod.bg: „Магнитски“? Щерката на Р. Овч. е съветник в МВнР (УНИКАЛНИ СНИМКИ)

Двамата са близки от студентските си години в някогашния Съветски съюз – в московския институт по енергетика завършват „Атомни централи и установки”. Години по-късно Румен Овчаров ще каже за Красимир Георгиев: „С него съм се запознал през 1974 г. в Москва, където той вече беше студент, аз отидох една година след него.

По-късните години сме работили заедно в Благоевския районен комитет на БКП, където той ми беше ръководител за известен период от време. Били сме близки, но през последните години отношенията ни не бяха чак до такава степен близки. Той се разви по бизнес направление. А аз се занимавах с политика”.

След промените Красимир Георгиев създава чейндж бюрата „7М“, по-късно се захваща с недвижими имоти, участва и като акционер в банката на Комсомола – „Юнионбанк”. А когато Румен Овчаров става министър в средата на 90-те, приятелят му бързо регистрира на Бахамските острови „Фронтиер 7”.

В тази компания Красимир Георгиев е съдружник с друг техен приятел от студентските години – Едуард Манукян. Той е завършил в Ленинград философия, а от края на 80-те години живее в Канада и в Ню Йорк, като днес е преуспяващ бизнесмен и търгува по цял свят с оръжие и високи технологии. В бахамската компания присъства и „Металконсулт БГ” с управител Георги Сотиров, печен кадър на „Мултигруп”.

Основният интерес на консултанта Красимир Георгиев успешно се пренасочва от чейндж- бюрата към големите проекти в енергетиката: АЕЦ „Козлодуй”, АЕЦ „Белене”, „Долна Арда”, „Марица-Изток“ 1 и „Марица-Изток” 3, „Цанков камък”. В тях се въртят над 1,2 млрд. лв.

През 2013 г. обаче цената на тока неочаквано скача до небесата. Притиснат от протести, Бойко Борисов подава оставка и властта е поета от служебния премиер Пламен Орешарски.

В този момент Делян Добрев излиза с разкрития за така наречените американски централи в „Марица-Изток” и връзката им с енергийния олигарх Красимир Георгиев. Оказва се, че в договорите за модернизация на ТЕЦ „Марица-Изток” 1 и 3 е учреден особен залог за над 13 млрд. лева.

Тази сума България е длъжна да плати, ако не успее да изпълни договора си с въпросните централи, като според документите страната ни е длъжна да изкупува с години произведения от тях ток на крайно неизгодни цени. Този залог при това не е бил обсъждан в парламента, а е направен тихомълком.

Зелена светлина за него е дал именно Румен Овчаров-Инкасатора през 2005 г. Каква изненада – офшорките, с които е сключено споразумението за особения залог, са с адрес „Фритьоф Нансен” 9, където е и офисът на Красимир Георгиев-Фронтиера!

Интересите на консултанта обаче далеч не приключват с въглищните централи, а се простират и към други чувствителни теми – доставката на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”, а също и изграждането на АЕЦ „Белене”. И в тези проекти негов съмишленик е Овчаров, а за реализацията им безспорно решаващо значение имат близките им отношения. Докато в един момент не се стига до оставката на Румен Овчаров като министър, но вече в правителството на тройната коалиция.

Преди това шефът на Националното следствие в онези години – покойният вече Александър Александров – изпраща до главния прокурор Борис Велчев записи на СРС-та. Подслушваният е бизнесменът Красимир Георгиев, а в записите той обсъжда въпроси от значение за националната сигурност, като доставката на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”, строежа на „Белене”, изграждането на магистралите „Хемус” и „Тракия”, а също и нефтопроводът „Бургас – Александруполис”.

Въпреки че Фронтиера не е нито министър, нито дори част от администрацията, той с размах подготвя и директно договаря важни части от тези проекти. Става ясно още, че олигархът успешно си партнира както с Румен Овчаров, така и с други министри. Сред съратниците на Фронтиера е и тогавашният шеф на НЕК Любомир Велков, който е кумец на Овчаров и е назначен от него.

От другата страна партньорите на Красимир Георгиев са видни руски политици и енергийни олигарси. Да припомним, че като шеф на мегаминистерството на енергетиката и икономиката в правителството на Сергей Станишев, Овчаров прави търг за строежа на АЕЦ „Белене”. Той е спечелен от руската „Атомстройекспорт”.

От проекта, както е известно, остана само един голям гьол в Белене, нищо че бяха похарчени десетки милиони левове. Без да е официално упълномощен, Красимир Георгиев не само, че е преговарял с руснаците, но е договарял апетитни комисиони. От въпросните СРС-та става ясно, че той дори казва предварително на „Атомстройекспорт”, че са спечелили поръчката за строежа на АЕЦ „Белене”, което уж е тайна. При това изисква „обещаните 30% да бъдат получени напред”.

Пак в онези години Красимир Георгиев бърза да договори и доставката на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй” и за втората централа, която така или иначе и досега не е изградена. А бързането му е обяснимо – целта е договорите с руснаците да се подпишат още преди България да влезе в ЕС през 2007 г., понеже Брюксел позволява само 20% доставки от Русия. СРС-тата разкриват още, че Красимир Георгиев успешно отклонява офертата на „Уестингхаус”, която е чувствително по-ниска от тези на руснаците.

Без притеснение приятелят на Овчаров договаря и комисионите за доставките на турбоблокове, а също и схемата, по която ще се преведат парите. Според публикуваните записи от онези СРС-та енергийният олигарх, казва: „Тия дето сме договорили, да ни ги напише, ние сме ги договорили. Нали, разликата да ми я напише отделно, на такова, на отделни листчета. За Белене еди-какво си.” В други разговори той обсъжда банкови сметки, регистриране на фирми в Гърция и Македония – за „да затворят целия цикъл навсякъде”.

Дори и най-наивният наблюдател на всичко това е наясно, че Красимир Георгиев не говори само от свое име и не представлява само себе си. По-скоро той изпълнява ролята на посредник, зад чийто гръб се крият корупционери на най-високо ниво. Самият Фронтиер в един от разговорите обяснява на другарите от Москва: „По принцип двама души ще решават – премиерът и Овчаров”.

Запознати си припомнят, че в онези години американското посолство в София изпраща във Вашингтон грама със заглавие: „Мръсна енергия: корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор“. В нея е отбелязано, че „един или повече добре организирани кръгове контролират сектора… тези енергийни консултанти и търговци са проникнали в най-високите политически кръгове и поддържат тесни връзки с външните – най-често руски – доставчици на енергоносители”.

Да подчертаем и нещо много важно за всички граждани – още оттогава посредници трупат огромни печалби като изнасят електроенергия, нещо, което самата държава би могла да прави и съответно да печели. А защо това не се е случило, отговорът е кристално ясен.

„Овчаров многократно е участвал в корупционни енергийни договори с руски компании, получавайки подкупи и други облаги в замяна на договори с фиксирана цена за руски газ и ядрено гориво и договори за поддръжка на АЕЦ „Козлодуй”. Откакто е министър на енергетиката, Овчаров е получил над 5 млн. евро в сметки в офшорни банки.

Свързаните с Русия договори за ядрено гориво, договорени от свързани с Овчаров лица, са стрували на АЕЦ „Козлодуй” до 50 милиона евро по-скъпо… Овчаров допълнително се е облагодетелствал от завишените цени на българската енергия чрез въвеждането на ненужни посредници на пазара на електроенергия” – се казва в документа на финансовото министерство на САЩ, с който е обявено, че бившият министър е в списъка на санкционираните по закона „Магнитски”.

За Румен Овчаров, а също и за приятеля му Красимир Георгиев, явно няма сфера в енергетиката, в която те да нямат интереси. Преди години стана известно, че Фронтиера е съдружник дори с баба Цеца, покойната вече майка на Валентин Димитров, прословутия директор на столичната „Топлофикация”.

През 2006 г. първо в „Уикенд”, а след това и в други медии излезе писмо, написано от Вальо Топлото, в което той иска помощ от „Р. Овч.” Всички подеха инициалите и през годините те станаха партизанското име на партийния функционер, като до известна степен надминаха по популярност другия му прякор Инкасатора.

Делото за „Топлофикация” навремето попада в ръцете на следователката Татяна Шарланджиева. Шефът й Ангел Александров обаче иска тя да бъде уволнена, понеже изнасяла информация към Красимир Георгиев. Близкият на Румен Овчаров бизнесмен е привлечен само като свидетел по делото срещу Вальо Топлото. СРС-та обаче показват колко са си близки Фронтиера със зам.-министърът на икономиката тогава Корнелия Нинова и следователката Шарланджиева.

Двете дами са приятелки, а бизнесменът се възползва от това и преди всеки разпит по делото за „Топлофикация”, съгласува показанията си с Шарланджиева. Толкова е доволен от нейната помощ, че дори пише на Корнелия Нинова: „Твоята приятелка е фантастична”.

В пика на скандала Ангел Александров, иначе изключително дискретен, публично обявява, че Румен Овчаров го заплашва заради разследването на „Топлофикация”.

Софийската градска прокуратура все пак повдига и две обвинения на Фронтиера за пране на 450 хил. евро и 500 хил. евро. Той обаче е напуснал България и пребивава в Швейцария. Парите пък се оказват превъртени през фирма „Банско пропъртис”, в която видния консултант и лобист Красимир Георгиев е съдружник с над 80-годишната баба Цеца, майката на Вальо Топлото.

В крайна сметка „Р.Овч.” подава оставка като министър, а прокуратурата започва поредната безславно приключила проверка срещу него. Образувано е обаче дело срещу Шарланджиева и Корнелия Нинова. Шефката на БСП е посочена като подбудител за действията на следователката, която на свой ред осуетила разследването срещу Красимир Георгиев.

Тогавашният градския прокурор Николай Кокинов нарича Шарланджиева „предателя в четата”. Накрая Сергей Станишев уволнява всички. С времето аферата се забравя, делото срещу Шарланджиева и Корнелия Нинова е прекратено поради липсата на престъпление. Също се спихват и обвиненията срещу Фронтиера за изпраните пари.

Парното в София става все по-скъпо. И докато Министерството на финансите на САЩ обявява, че Румен Овчаров е получил над 5 млн. долара от комисиони в офшорни сметки, мнозина българи мръзнат в домовете си, пускат топло само в краен случай и накрая се чудят как да си платят сметките.

Да отбележим също, че още когато се появиха инициалите „Р.Овч.”, усилено се заговори и за офшорки. Споменаваше се фирма, регистрирана на Бахамските острови, която превеждала огромни суми на фирма в Австрия. Мнозина дори твърдяха, че тези преводи са свързани не толкова с „Топлофикация”, а с големия енергиен проект „Цанков камък”, в който отново се явява лобистът и консултант Красимир Георгиев.

Запознати казват, че не случайно малката дъщеря на Румен Овчаров тогава става кръстница на един от тунелите на съоръжението в Родопите, което обикновено се споменава и с големия хонорар, получен от Ахмед Доган. Тунел, който е част от хидроенергийния обект „Цанков камък” е наречен „Теодора”, на името на наследницата на „Р.Овч.”, която пък напоследък неуспешно се пробва да стане депутат от БСП.

На фона на дългото министерстване на Румен Овчаров, българската Темида се опита леко да надраска чистото му съдебно досие. Той получи присъда от 2 години, разбира се, условно, но тя набързо беше отменена и върната за ново разглеждане. „Тези, които са поръчали на Кирил Добрев да се пробва за председател на партията, те са поръчали и мен” – обясни Румен Овчаров, като навърза делото и присъдата със скандалите в БСП. В тях, разбираемо, той е сред твърдите поддръжници на бившата си заместничка Корнелия Нинова.

Иначе обвинението срещу него е за безстопанственост, когато е давал на концесия мини „Бобов дол”. Експерти са изчислили, че от тази сделка държавата е загубила над 16 млн. лева, но пък е спечелил бизнесменът Красимир Христов, известен още с фамилиите Михайлов и Паргов, наричан Кралят на фуража и Свинаря.

Той получава мините за 1 лев, но с обещанието, че ще погаси дълговете им за 20 млн. лева. Дълговете не само че не са платени, но и продължават да се трупат. Преди това бизнесменът е получил също почти без пари и мините „Канина” и „Ораново”, като това се случва по времето, когато е в списъка на най-големите длъжници на НАП. Румен Овчаров като икономически министър едва ли не е знаел на кого дава „Бобов дол”.

На свой ред Красимир Михайлов продава мините за 35 млн. евро. След това „Бобов дол” е обявен в несъстоятелност.

Самият Румен Овчаров става клиент на прокуратурата заради концесията през 2017 г. и то буквално дни преди да изтече давността на престъплението. А когато му четат присъдата, той я нарича „абсурдна” и „абсолютно поръчкова”. Да припомним, че ако присъдата беше потвърдена, Румен Овчаров трябваше да плати над 16,5 млн. лева, на колкото са изчислени щетите за държавата. Той самият заяви, че няма откъде да намери толкова пари. Жив да го ожалиш!

И сега в първата си медийна изява след като се оказа в списъка „Магнитски”, Румен Овчаров подчерта, че е пенсионер. Уточни също, че получил отказ за американска виза, когато преди време поискал да отиде на круиз.

Бдителни зрители веднага забелязаха, че жилетката, с която бившият министър грееше от телевизионния екран е модел на „Бърбъри” и струва 1950 лв. Твърде голяма сума за един обикновен пенсионер, за какъвто се представя нашия герой…