Комисионни за милиарди: На това ли ги учат в „Харвард”?!

В далечните години, когато България бе държава, а не територия, у нас бе придобил популярност един крилат лаф от уличната педагогика, гласящ: „На това ли ви учат в училище?“. Употребата му бе универсална и обхващаше широк спектър от провинения или неподчинения – счупени прозорци от футболни топки, бой с чанти или юмруци, задевки с момичетата, маймунски изпълнения в трамвая, дръзко поведение по адрес на възрастните и така до цигарите и „майните“ на каруцарски език.

Много вода изтече от онези вече призрачни дни, а старият дидактичен лаф постепенно отпадна от обществената лексика. Може би защото традиционните социални общности – кварталът, градът, селото, даже семейството, се разпаднаха, училището загуби ролята си на върховен ментор и квестор, а патриархалният морал бе пометен от фалшиви, привнесени отвън „ценности“.

„Наследници“ на Ричард Никсън

Тази носталгична импресия ме връхлетя покрай скандала с износа на оръжие за Украйна по „втория начин“, осъществен от така наречените „кирчовци“, с което самите Петков и Василев напоително се похвалиха пред западни медии и началници. Впрочем, откъдето и да го погледнеш, тази афера е един нашенски „Уотъргейт“.

Какво беше това? С две думи –  преди половин век, през 1972 г., в САЩ гръмна мега-скандал под това название, след като „агенти“, свързани с Републиканската партия и тайните служби, бяха засечени да монтират „бръмбари“ в щаб-квартирата на демократите в комплекса „Уотъргейт“ във Вашингтон. Две години по-късно избраният за втори президентски мандат републиканец Ричард Никсън бе принуден да подаде оставка и да напусне позорно Белия дом.

Оттогава Уотъргейт се използва като нарицателно за политическа корупция. А на мен ми идва да пусна в употреба стария, почти забравен лаф: „На това ли ви учат в… Харвард?“. Вярно, сюжетът е различен, криминалният жанр – също, но смисълът на фабулата е идентичен, тъй като води до злоупотребата с Власт.

Ето защо, ако все пак нещо е останало от българската държавност, компетентните органи би трябвало да се самосезират и да започнат разследване след самодоволните рецитации на Кирил Петков и Асен Василев, изнесени от „Ди Велт“, „Политико“ и други медии.

„Наследниците“ на Ричард Никсън са толкова ербап, тъй като тарикатски са калкулирали в своя полза Конюнктурата, според която всичко, насочено срещу Русия, е позволено, легализирано и бурно аплодирано.

От началниците, от сателитните „елити“, от едноклетъчния тв-планктон и цялата глобална психиатрия. Каже ли някой нещо напротив, на секундата отива на Кладата като еретик, а аферистите се превръщат в прогресисти, хуманисти и миротворци. Ето защо „харвардците“ не само, че няма от какво да се страхуват, но даже излизат на още по-голяма далавера.

Нали си представяте как оттук нататък „героите“ от „Продължаваме промяната” ще реализират и материализират в глобален мащаб своя принос като „активни борци срещу Путин“. Току-виж надскочили международните ведомости на Николайчо Младенов, Кристалина, Меглена или Калфин?

„Суверен“ без право на глас

Няма лошо, млади са, образовани са, може да се каже дори – харизматични по своему. Посипвам си главата с пепел, но ще си призная, че ги подкрепях по някакъв начин като алтернатива на ГЕРБ. Даже пропусках покрай ушите си неприятния казус с гражданството на Кирил Петков. Нали се казва, че политиката е изкуство на възможното.

А в нашия случай то се покриваше с наложителното, разбирай – детронирането на Борисов. В крайна сметка „децата на Никсън“ не само, че не успяха, но дори направиха така, че в момента централният нападател на „Витоша“ (Бистрица) трупа електорални голове. На фона на щафетата от провали на „Промяната“.

Но, още веднъж казвам – да не ги мислим „харвардците“. Те си изиграха картите като корифеи на залозите в Монте Карло или Лас Вегас. Стовариха всички чипове и жетони на опцията анти-Русия, без да чакат прищевките на Фортуна или гласа народен.

А сега докладват на своите настойници от двете страни на Атлантика и от Посолствата в София как са финтирали Народното събрание, което по време на техните подвизи за спасяването на Зеленски бе наложило ембарго върху износа на оръжие и боеприпаси за Киев. Допустима бе само и единствено хуманитарна помощ, въпреки че и това бе чудовищен нонсенс под знака на свастиката, превърната в герб на бандеровския режим. Както и да е, да се върнем към родния „Уотъргейт“ в неговия по-дълбок контекст.

От измамата, гръмко афиширана в публичното пространство като върховен жест на евро-атлантическа принадлежност, излиза, че двамата тартори на ПП не бръснат за слива Парламента. А какво остава за мнението на онези не по-малко от 60% сънародници от различни цветове, които не желаят България да бъде въвличана в една чужда война, възприемана нееднозначно от „суверена“ без право на глас.

Не съм специалист в юридическата материя, но ми се струва, че Конституционният съд би трябвало да се произнесе дали действията на правителството на Петков напук на НС не са били противозаконни.

Моралният нонсенс е налице, но очевидно това е последна грижа за двамата „отличници“ по скалата на „Американския дневен ред“, които тези дни от катедрата на европейските медии ни изнесоха лекция по история, русофобия и сива логистика. Оставям настрана идиотщините, изречени май от Асен Василев, че след 9 септември 1944-та руснаците са избили… хиляди професори и свещеници у нас?! А може би тази легенда е научил в „Часа на класния“ в Харвард или там, където е бил обучаван за мисионер на новата Догма?

Важното е да си дадем сметка как лежерно, без да им мигне окото, българските управници жонглират и спекулират за собствена изгода с волята и неволята на народа, в когото иначе се кълнат на път и под път.

А, бе, харвардци ли сте, оксфордци или колумбийци, не сте ли изучавали политическа теория и социални науки или подобни „алабализми“ нямат място в условията на постмодерния болшевизъм под знака на новия „Член първи“ за божествената мисия на САЩ и Ко? Очевидно не, след като така брутално подминавате обществените нагласи и си позволявате да говорите от името на мълчаливото мнозинство, без да сте получили съответния мандат.

В тази игра няма безплатен обяд

И от двете страни на масата. Накъде бия? Елементарно – към умопомрачителните комисионни, които надничат зад сивите схеми за заобикаляне на Народното събрание при износа на оръжие за Украйна през трети държави и още повече посредници.

Да предположим, че експортът за Киев, с който до посиняване се бият в гърдите „кирчовците“, е възлизал на милиард евро? Всеки що-годе светнат в явните потайности на този кървав бизнес ще ви каже, че посредниците получават между 5 и 10 процента комисионни.

Изчислете сами какво се раздава от двете страни на масата, на която се сервира златоносен обяд. Според Римското право всичко, което не е забранено е позволено, но дали е точно така? Прокуратурата би трябвало да каже…

Близо е до акъла, че разпределението на дивидента от „добрите услуги“ следва етажите на властовата и задкулисната Пирамида, в чието подземие е написана логистиката на грандиозния гешефт, разбирай – финансов удар. Оттук и логичният извод, че ако играта загрубее, „крупиетата“ ще се измъкнат по лачени обувки, за да си харчат джакпота по топлите места.

По подобие на корумпираните украински управници, местни гаулайтери, генерали и ченгета, които кешират огромни суми от помощите, изливани от Запада върху Киев в хода на войната срещу Русия, за да пазаруват имоти и яхти на Лазурния бряг и в Калифорния.

А ние с гайдите им ръкопляскаме и искаме да ни грабят и унижават още и още ала нахалниците Кулеба и Москаленко, защото така са ни дресирали от три десетилетия насам. Опиташ ли се да обясниш за какво става дума, като да речем внука на великия френски държавник генерал Шарл дьо Гол – Пиер дьо Гол, на секундата започват с клетвите. И така путинист вече е по-тежка анатема от комунист.

А лидерът на „Свободна Франция“ по време на Втората световна война чисто и просто извади своята страна от военната организация на НАТО през 1966-та. После се върнаха, но тогава Париж бе столица на света, а не изтривалка на Вашингтон. Пардон, а защо съм длъжен да обичам Америка повече от своята родина и да плащам на укро-нацистите като генерал Залужни със свастиката на гривната?!

За някои банкомат, за други – „Сармат“

Не бива да дърпаме Дявола за опашката, но картинката хич не е весела. И преди соловата акция на Петков&Василев, за която те рапортуваха пред знамето, ама не българския трибагреник, нашата страна бе номинирана от Москва като враждебна. По много причини, добре известни на читателите, за да се връщам към хрониката.

През последните дни обаче напрежението ескалира, защото софийските „харвардци“ решиха да промотират личните си каузи за сметка на националния интерес и народния стрес. Всъщност, те нищо не рискуват, тъй като вероятно са си осигурили солиден тил на осем-девет хиляди километра оттук, презаверили статута си на верноподаници во веки веков.

Да помислим обаче какво има от другата страна на Луната. Веднага след перформанса на „кирчовците“ в „Ди Велт“ и „Политико“ електронното издание „Правда.ру“ написа, че България подлежи на възмездие като Полша и Румъния заради своята анти-руска политика. В тази тоналност нерядко напоследък се говори и в тв-програмата на Владимир Соловьов, най-активният пропагандист на Кремъл.

Руският генерал-лейтенант в оставка Евгений Бужински, един от водещите военни експерти по отношение на САЩ и НАТО, в прав текст заяви, че рафинерията на „Лукойл“ край Бургас е законна цел, след като оттам тръгват доставките на гориво за ВСУ. А бившият важен фактор в същата компания и екс-президент на ФК „Спартак“ (Москва) Андрей Червиченко се провикна с апломб, че българите са професионални предатели…

Пази, Боже, но да не се окаже, че за някои има банкомат, а за други – „Сармат“, най-зловещата руска балистична ракета, наричана още „Сатана“?! Както казва нашият народ – за едни сватба, за други брадва! Тръпки ме побиват от думите на Путин, изречени преди четири-пет години: „А за какво ни е свят без Русия?“.

Уви, изкуственото цунами от Армагедона „Посейдон“, пуснат от ядрена подводница, няма да пощади и Канада. Ама, кой да мисли в самозабравата на либидото от Властта?

Още повече за България, възприемана от „харвардците“ като досадна подробност от тяхната биография на граждани на света. Тези лъскави „юпита“ нямат нивото на Орбан и никога няма да го стигнат. По-близки са до комсомолски натегачи при Бай Тошо…

Георги Атанасов, специално за „Уикенд“