Легенди от Стара София: „Мис България“, небостъргачът и оркестърът от „Титаник“

0 15 739

Декемврийски ден, 11 часа, Съдебната палата в София. От това място тръгва поредната безплатна туристическа обиколка на София, организирана от „Сдружение 365“. Гидът днес е Боян – театрален актьор, който в свободното си време разказва на туристите за емблематичните места в София.

В рамките на малко повече от два часа туристите обикалят забележителностите в центъра на столицата. Чуват истории за античното и средновековно минало на града.

Боян обаче не пропуска и градските легенди. „Тези истории са ми любими. Някоя мистерия, градски персонаж“, казва гидът.

Софийското градско казино

През 1977 г. врати отваря Софийската градска художествена галерия. Но не само днес галерията е една от най-посещаваните дестинации в столицата. Сградата има богата история, защото там през 1908 г. е построено Софийското градско казино. Първото столично казино било по проект на архитект Наум Торбов, който по-късно ще проектира и Софийските хали.

Сградата на казиното била възхитителна, отличаваща се с покривната арка, свързвана от два купола. Освен това била изключително близо до Царския дворец и Градската градина. Постройката включвала и сладкарница, кафене, бирария, гостилница и салон, което я превръщало в една от най-посещаваните и оживени средища.

Именно в Софийското градско казино се провежда първият конкурс за красота в България. На 30 януари 1929 г. салонът на Софийското градско казино е пълен и тръпне в очакване да разбере името на първата „Мис България“.

Журито, предимно от художници, писатели и хора на изкуството, провъзгласява 22-годишната Люба Йоцова, дъщеря на богат врачански търговец, за най-красивата в страната. По-късно тя представя България в конкурса „Мис Европа“.

Твърди се, че в Софийското градско казино е било и последното изпълнение на оркестъра, свирил на „Титаник“.

В сградата са се случвали и трагични събития. На 14 февруари 1915 г. там е осъществен атентат. Организират го анархистите от терористичната група „Червени братя“. Убити са четирима души, между които са синът на началник-щаба на армията ген.-майор Климент Бояджиев – поручик Никола Бояджиев, и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев – Мара Фичева-Багарова.

По време на бомбардировките над столицата през Втората световна война сградата понася огромни щети и оригиналните стенописи са напълно унищожени. Софийското градско казино заживява нов живот през 1977 г., когато се превръща в дом за изкуството.

Първият софийски небостъргач

Само на няколко метра от Народния театър се издига красива сграда в необароков стил. Известна е и като „лимонената“ сграда заради актуалния към момента цвят на фасадата, но всъщност е домът на първия български барон, както е и първият небостъргач в София.

Проектът за сградата, построена през 1914 г., е дело на бележития български архитект Никола Лазаров. Къщата е собственост на политика, общественик и съратник на Васил Левски – Христо Гендов. Известен по-късно като барон Фон Гендович. С титлата си е удостоен от цар Александър II заради заслугите му по време на Руско-турската война, в която служи като преводач на ген. Дандевил.

Гендович купил парцела през 1890 г., а когато през 1910 г. в съседство започва строеж на френско-белгийска банка, който навлязъл в градината и конюшните на Христо Гендов, баронът решава да построи сграда, която да засенчи чуждестранната.

Така след четири години се появява великолепната сграда, където се помещава първата Българска народна банка.

През 1949 г. имотите на фамилията са национализирани от „народната“ власт.

Реклама

Именно в този период в сградата се намирало и прословутото софийско кафене „Бамбука“. То е открито на 24 май 1956 г. и се помещава там до 1966 г. Заведението носило името „Народен театър“, но получило прозвището „Бамбука“ заради украсения с бамбук бар.

Мястото добива популярност, тъй като там се събирал софийският елит. В „Бамбука“ редовно сядали Георги Марков, Радой Ралин, Александър Геров, Константин Павлов, Елисавета Багряна, Христо Фотев, Генко Генков и Досю Досев.

В началото на 90-те години на XX в. по силата на закона за реституцията, наследниците на барон Гендович си връщат собствеността.

Фасадата на Народния театър

Пространството на Градската градина е доминирано от сградата на Народния театър „Иван Вазов“. Тя е построена по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които са проектирали прекрасни театрални сграда из цяла Европа.

Основите са положени на 4 юни 1904 г. върху мястото, заемано от дъсчената постройка на театър „Основа“, а сградата е завършена в края на 1906 г. Тържественото откриване е на 3 януари 1907 г.

През 1923 г. по време на представление декорите на сцената пламват. Огънят изпепелил и сцената, и салона. Възстановяването на театъра продължило до 1929 г. по проект на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който оформя новата сцена в стила на неокласицизма.

Отличителен за театъра е триъгълният фронтон, върху който са изобразени бог Аполон и Музите на изкуствата. Прави впечатление, че до Аполон има и малко бебе.

Гидът Боян разказва легендата, че всъщност бебето не е било част от първоначалния план. Появило се там заради един от работниците, правили фасадата. Той станал баща и за да отпразнува подобаващо раждането на сина си, работил цяла нощ и без позволение поставил бебе до Аполон. На сутринта работникът бил уволнен, но все пак увековечил раждането на своя син.

Жълтите павета

Жълтите павета са един от културните и исторически символи на столицата, преживели три режима и две световни войни. Към днешна дата те са обявени за културно наследство и са защитени от закона (поне на хартия, в действителност се съсипват, включително от некадърни ремонти).

Поставени са в началото на миналия век. През 1907 г. и 1908 г. близо 60 хил. кв. м. площ в столичния център са постлани с прочутите правоъгълни павета с цвят на горчица. Точно в този период в района се появяват някои от най-емблематичните софийски сгради: Народният театър (1906 г.), Военният клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.) и храмът „Св. Александър Невски“ (1904-1912 г.).

Легендата гласи, че паветата са подарък от австроунгарските владетели за сватбата на цар Фердинанд с Елеонора Ройс-Кьостриц. Всъщност инициативата е на тогавашния кмет на София – Мартин Тодоров, брат на акад. Александър Теодоров-Балан.

Кметът предлага софийските улици да добият модерен облик и след продължителен дебат именно паважните настилки са били избрани за центъра на столицата.

Керамичните павета са направени от варовик, добиван край Будапеща, и са излети и изпечени в унгарската столица. При полагането им общината следяла изкъсо работата на майсторите, за да е сигурно, че настилката ще бъде наредена качествено.

Повече от 120 години след полагането на жълтите павета Столичната община реши да пренареди най-компрометираните участъци от настилката. Оказа се обаче, че работата не може да бъде свършена качествено.

Голяма част от настилката пропадна или се размести само седмици, след като беше пренаредена. Сега ще се наложи поправените участъци да бъдат правени наново, а междувременно се търси начин как това да се случи, за да е качествено.

Назаем от „Медиапул“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.