Уродливата приватизация: Как РМД лапна компютърния завод в Правец за 150 лева

0 9 325

Няма измама: за 150 нови лева РМД прилапва уникалния компютърен завод в Правец – един от флагманите на българската електроника, съобщи „Уикенд“.

Както често се случва в родната приватизация, то бързо фалира, а чуждестранните купувачи просто са прогонени. През 80-те години на миналия век Правец – родното място на Тодор Живков, се превръща в Силициевата долина на България и страната ни става световна сила в микроелектрониката.

Злите езици твърдят, че създателят на компютрите „Правец“ Иван Марангозов е бил изпратен лично от Тодор Живков на командировка в САЩ, за да донесе у нас няколко бройки от първите масови персонални компютри отвъд Океана – „Епъл II“.

Идеята е била да се направи обратен инженеринг, за да се види как работи машината на Стив Джобс и да се създаде огромен завод в България, който да ги произвежда и изнася за соцлагера.

Дали така са се развили нещата, или не – няма категорични доказателства. Факт е обаче, че през 1980 г. се появява първият прототип на българския компютър, наречен ИМКО-1. Абревиатурата означава „Индивидуален микро компютър“, но заради поразителната прилика с компютрите на „Епъл“, по-популярното тълкование е „Иван Марангозов копира оригинала“.

След невероятния успех на ИМКО-1, от който са произведени 50 броя, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва серийното му производство. То се съсредоточава в обявения наскоро за град Правец.

 Решено е съществуващият от 15 г. приборостроителен завод, който произвежда електронни часовници, да се преквалифицира в модерен комбинат за микропроцесорна техника. Резултатът от това решение не закъснява.

През 1983 г. се появява „Правец-82“ и става първият микрокомпютър, продаван свободно у нас. От него са произведени едва 500 броя. Цената му е 4190 лева, непосилна сума при средна месечна заплата от 190 лв., но въпреки това заводът само за година успява да продаде малко над 50 броя.

Година по-късно са произведени 5350 броя от него, които само за няколко години са внедрени в образованието. До началото на 1985 г. в САЩ са продадени над 22 млн., като същевременно в соцлагера са произведени общо около 15 000 компютри, от които половината в Правец.

Най-масовият и продаван модел обаче е „Правец-8C“, пуснат на пазара през 1989 г. Впечатляващо е, че той поражда една от най-масовите рекламни кампании у нас по това време, като се набляга основно на сравнително достъпната му цена (1560 лв. при средна месечна заплата от 274 лева). До ниската себестойност се стига благодарение на факта, че повечето части се сглобяват в Тайван и се внасят у нас, където се асемблират.

1985 г. е най-важната година в историята на компютърното производство в България. Произведени са 18 000 компютъра „Правец 8М“ с нов дизайн.

През същата година излизат и първите 500 броя „Правец 16“ – пълен аналог на модела на „Ай Би Ем“ – PC XT. След това тези машини бързо навлизат в заводите, институциите и училищата. Комбинатът в Правец е преобразуван в „Научно-производствен комбинат по микропроцесорна техника“, състоящ се от четири завода – за печатни платки, за микрокомпютри и системи, за механична комплектация и софтуерна къща. Общо в областта на компютърната техника работят над 30 завода.

Те произвеждат предимно периферия. Основните се намират в София, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Габрово и Петрич, а в Михайловград (днешен Монтана) пък се изработват мониторите. Съпътстващата база за развитието на електронната промишленост също е внушителна. Тя включва 20 научноизследователски, проекто-конструкторски и технологични института.

През 1986 г. предприятието влиза в състава на СО „Микропроцесорни системи“. Извършено е мащабно строителство. Производственият капацитет е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но той така и не е достигнат.

Най-големият пик в производството е, когато България произвежда 40% от компютрите, използвани в страните от социалистическия блок (60 000 компютъра годишно), където родните машини нямат никаква конкуренция.

По това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работници, а произвежданата продукция е на стойност около 13 млрд. долара годишно. Само продажбите на цялото обединение около комбината в Правец от 1980 г. до 1991 г. са близо 500 млн. лв. Започнал е разцветът на една цяла индустрия с център Правец, под прякото наблюдение на Тодор Живков.

Днес звучи невероятно, но в средата на 80-те години на миналия век „Правец“ позиционира България като водеща технологична страна в Източния блок и трета в света след САЩ и Япония. Финансовите резултати показват, че една година преди да започне серийното производство на компютри, само заводът в Правец е произвеждал продукция за 8 млн. лева. Седем години по-късно – през 1989 г., продажбите достигат 165 млн. лева.

Покрай бума на „Правец” електрониката в България достига много високо ниво. Тя дори е използвана в руската космическа програма, някои от модулите на летателните апарати на СССР в Космоса са изработени изцяло в България. По този начин страната ни се нарежда на трето място в света на база развити космически програми – след САЩ и Съветския съюз.

През 1982 г. колективът на Марангозов решава да покаже първия компютър на панаира в Пловдив. Изложени са 9 машини. Желанието на инженерите е било да бъдат показани 10, но един така и не тръгва.

Тогава един от учените предлага на екрана да бъде изписана думата „Правец“ във всички посоки, за да грабнат вниманието на Тодор Живков. Само че тогавашният Първи по време на обиколката си на панаира е загърбен и така не вижда правешкото чудо.

ИМКО-1 – първият български индивидуален микрокомпютър, е създаден в далечната 1980 г. Година по-късно в Лондон на международния симпозиум по роботика той получава световно признание като високоефективна и много перспективна разработка, изпреварила най-големите конструктори и внедрители на компютърни системи в света като например „Ай Би Ем“.

В Лондон ИМКО е управлявал българският робот-ръка – РОБКО-01, което било изключително впечатляващо дори за японците и американците, тъй като представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.

Инж. Иван Марангозов е възпитаник е на Държавната политехника (Техническия университет в София). С диплома на електроинженер по слаби токове той постъпва през 1952 г. на работа в Слаботоковия завод – бил е монтьор, контрольор по качеството в цех, отговорен конструктор в лабораторията за радиоприемници „Родина” и „Балкан”.

Бил е и хоноруван асистент и преподавател в МЕИ и в Минногеоложкия институт. Работи във Физическия институт на БАН, в завод „Електроника”, създава първата в страната цифрова модулна система НОРЕЛ, по-късно е назначен за изпълнителен директор на първия завод за изчислителна техника (ЗИТ) в София.

Марангозов поема ръководството на комплексната програма за приложение на микропроцесорната техника. Назначен е в БАН, където в Института по техническа кибернетика и роботика се утвърждава като безспорен експерт с решаващо мнение по въпросите на електрониката и управлението на промишлени роботи.

Реклама

Марангозов владее четири езика – английски, френски, немски и руски. Бил е отличен музикант и като изпълнител на флейта е свирил заедно със световноизвестния ни цигулар Емил Камиларов.

Още като студент е имал славата на най-добрия математик в курса – смайвал е често и известния професор Брадистилов с невероятната бързина при решаване на най-сложни задачи. Известен е и като отличен астроном теоретик. От всички пътища, предопределени от съдбата,  Марангозов избира електрониката.

Зам.-председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес по това време академик Ангел Ангелов – учен с влияние и власт, дава зелена светлина на Марангозов да създаде първия български персонален компютър – ИМКО-1.

Той е с памет от 8 бита. Колко бързо се развива електрониката свидетелства фактът, че в един приличен смартфон от 256 гигабайта памет се събират 8 милиона компютри „Правец“.

С бързото навлизане на 16-битовите персонални компютри на „Ай Би Ем“ (модел PC-5150) на световния пазар четата на Иван Марангозов енергично се включи в надпреварата и през лятото на 1984 г. разработи ИМКО-4 – първия български 16-битов персонален компютър, напълно съвместим с модела на „Ай Би Ем“ PC-XT, и негов клонинг.

Екипът установява, че най-добрият компютър, показан по това време на изложението в Хановер, е на германската фирма „Сатурн“. След мозъчна атака обаче инженерите решават да заложат на машината на „Ай Би Ем, като според тях изоставането от върховите технологии е било минимално – само 3 г. Така започна серийното производство под името „Правец-16”.

Марангозов изказва еретичната за времето си мисъл, че на всяко бюро трябва да има компютър и да го направим наш приятел, за да се научим да мислим с повече въображение, много по-логично и по-абстрактно.

Сред Десети ноември „Правец“ започва да губи позиции, изостава технологично. Много от инженерите напускат страната. Става очевидно, че компютърната техника не може да бъде конкурентна в условията на пазарна икономика. Производството спира окончателно през 1994 г. и скоро остава забравено заради бурното развитие на електрониката в световен мащаб.

Навремето белгийската компания „Сигма-Делта“  иска да купи мажоритарен дял – над 50%, от „Микропроцесорна техника – Правец“. Само че заводът се оказа включен в списъка за масова приватизация с 90%.

По-късно е имало още двама чуждестранни кандидати – консорциум от две германски фирми и унгарската „Видеотон“, но е избрано РМД-то – „МС и Ко“, което през юни 1999 г. закупува 75% от активите на микропроцесорния комбинат в Правец за символичните 150 000 недоминирани лева, или 150 нови лева.

Купувачът се задължава за изплати стари дългове на комбината, възлизащи на 2,3 млрд. недоминирани лева (2,3 млн. нови лева). По това време в завода работят 450 души, които не получават с месеци заплати, а телефоните и парното са изключени.

През януари 2000 г. сделката е анулирана лично от тогавашния шеф на Агенцията за приватизация Захари Желязков, което се случва за първи път в историята на българското раздържавяване. Това става заради големия натиск от страна на синдикатите, а работниците организират протест дори и в София.

Кредиторите междувременно са завели дела и така се стига до фалита на гордостта на компютърната ни индустрия.

Сега от завода са останали руини. Част от помещенията му са отдадени под наем на няколко фирми, а другите са с изпочупени прозорци и голи стени, изрисувани с графити. На някои места са останали части от вътрешните луксозни стъклени орнаменти – спомен от славното минало и могъщество на завода в Правец.

Оцеля само гимназията

Днес нито един от заводите в Правец не работи. Оцеляла е единствено професионалната гимназия по компютърни технологии и системи, която за 33 г. от създаването си е подготвила хиляди отлични кадри, работещи по целия свят. Тъй като по това време няма преподаватели по компютърни науки, тя става подразделение на Техническия колеж с преподаване на английски език.

Гимназията се превръща в най-доброто средно училище в България, обучаващо компютърни специалисти в сферата на системното програмиране и хардуера. Целта е била обучение на специалисти в областта на информационните технологии, необходими за произвежданите в град Правец 8 и 16 битови персонални компютри.

Идеята за създаването й е на акад. Ангел Ангелов, който междувременно е бил и наш посланик в Япония. При една визита в Правец той се качва на покрива на строящия се завод и вижда една сграда. Пита домакините какво е това и те му отговорят – спортно училище. „Представяте ли си какъв колеж може да стане тук“, възкликва академикът и идеята му бързо се реализира.

Гимназията още през 1986 г. въвежда у нас електронния дневник, който днес, няколко десетилетия по-късно, е задължителен във всички училища. Днес тя е сред най-елитните, като в нея се обучават над 600 ученици.

Секторът с рекордни печалби, пълни хазната и издържа вноса

Колкото и странно да звучи, ограниченията на Координационния комитет за контрол на износа за източния блок – КОКОМ, който следеше да не се експортират за СССР и другите соцстрани стоки с двойна употреба – за военни и граждански цели, осигуряват благоприятен климат за експанзия на българската електронна индустрия.

Благодарение на добре организираната научно-изследователска и инвестиционна дейност и с помощта на Научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност, България е с едни гърди пред другите производители и предлага продукция, която е жизнено важна за развитието на икономиката на Съветския съюз и другите соцстрани.

Поради ембаргото те не могат да купят тези стоки от Запад и България става своеобразен монополист на социалистическия пазар. По официални данни на Българската народна банка, само за периода 1983 г. – 1989 г. е изнесена продукция за 18,8 млрд. преводни рубли, от които за 15,6 млрд. преводни рубли – в СССР. Печалбата е 12 млрд. лева.

В бюджета са внесени 8,5 млрд. лева. През периода 1982 г. – 1989 г. електрониката плаща вноса на над 6 млн. тона нефт, един милион тона стомана на блокове, 500 хил. т. коксуващи се въглища, около 1 млрд. киловатчаса електроенергия, 28 000 т. памук, 17 000 т. алуминий. Повече от 20 % от нефта се реекспортира на западните пазари.

Приходите са от 140 до 150 млн. долара годишно, в зависимост от текущата цена на нефта. Общо за периода това са над 1,1 млрд. долара. Сумата от всички инвестиции, вложени от 1979 г. до 1989 г. в електронната промишленост, е $ 651 млн.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.