Една новина от правосъдно-криминалните хроники остана почти незабелязана. В средата на октомври Софийският градски съд сложи точка на делото срещу групата за разпространение на наркотици в София, ръководена от Стефан Бонев, известен с прякора си Сако.
Той и останалите близо 20 други участници бяха показно арестувани в началото на 2012 година в операция, носеща звучното име „Чук“. Това беше последната година на Цветан Цветанов във вътрешното министерство и една от последните акции от този тип. Делото срещу групата влезе в Специализирания съд през 2015 година, за да завърши седем година по-късно с условни присъди, предложени от самата прокуратура.
Съдбата на делото срещу Сако и групата му е само един от примерите за капацитета на прокуратурата да се противопоставя на разпространението на наркотици.
Пиши ги дози
Именно в този контекст миналата сряда близки до сърцето на главния прокурор медии съобщиха координирано, че главният прокурор Иван Гешев е разпоредил акция „Бяло“, насочена срещу наркоразпространението.
„Дълбоко съм убеден, че безвремието приключи“, обяви зам. главният прокурор и ръководител на Националното следствие Борислав Сарафов. Прокуратурата отчете образувани 470 досъдебни и бързи производства за разпространение на наркотични вещества, по които до 24 часа са задържани 580 лица.
В нито един момент обаче МВР и прокуратурата не обявиха обобщени данни за количеството и вида заловени наркотични вещества. Не стана ясно колко от арестуваните са били обвинени за разпространение или държане с цел разпространение.
Снимките от акцията, които се появиха в медиите, предизвикаха иронични коментари в мрежата, като например тази на задържана марихуана, за която потребител се пошегува, че не може да мине дори и за индустриален коноп.
Нещо повече – прокуратурата прибегна до стар и изтъркан трик, използван от МВР и митниците при задържането по-дребни количества контрабандни цигари.
Стара практика е, когато бъдат иззети само няколко стека, те да бъдат обърнати в „късове“. Така 10 стека цигари стават 2000 къса. По същия начин урожаят от акция „Бело“ беше представен в дози и иззетите от оранжерия 200 килограма марихуана станаха 200 хил. дози.
„В операцията „Бяло“ бяха иззети над 10 хиляди дози наркотици, като палитрата е много разнообразна – от метамфетамин, марихуана до кокаин и модерната дрога, дизайнерската дрога. Това са вероятно и над 10 хиляди дрогирани шофьори, които са потенциални убийци по българските ни пътища“, заяви фриволно говорителката на главния прокурор Сийка Милева.
Източник на „Капитал“ от вътрешното министерство обясни, че голяма част от представените 580 задържани са всъщност арестувани за държане на малки дози наркотични вещества, а не дилъри, каквото беше внушението. „Сами се сещате, че няма как от днес да утре да се направи разработка срещу група за разпространение на наркотични вещества“, коментира източникът ни. „Става дума за стари разследвания, които просто са форсирани“, добави още той.
Трикратният носител на наградата „Фалконе(ти)“
Целият мизансцен завърши с награждаването на главния прокурор Иван Гешев (за трети път) с наградата на името на италианския съдия-следовател Джовани Фалконе, загубил живота си в атентат, поръчан от италианската мафия, която имал смелостта да разследва.
Наградата се връчва от Областния съвет по наркотични вещества в Благоевград (това са местните организации, които трябва да се занимават с превенцията срещу употребата на наркотични вещества) от 2009 г. насам и не за пръв път е ставала повод за противоречия. През 2019 г. тя беше връчена на тогавашния председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев.
Наградата „Фалконе“ следваше да доизмаже имиджа на Гешев като борец срещу употребата на наркотици. В мотивите за отличието беше посочена „позицията му против предложението за изменения в Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите за легализиране на преработката на индустриален коноп в България“.
Вероятно се визират позицията на прокуратурата по предложен от депутати от управляващата тогава коалиция (без БСП) в предходния парламент проект, който предлагаше плахи стъпки в либерализация на законодателството по отношение на индустриални коноп, чиято преработка в България в момента е практически невъзможна.
Но общото между индустриалния коноп и марихуана, употребявана като наркотик, е почти колкото общото между Фалконе и Фалконети – вторият е наркобос, убит в София в средата на 90-те.
Между другото Областният съвет по наркотични вещества в Благоевград има печална слава сред работещите в сферата на зависимостите в България заради подхода си, базиран на отречени в миналото методи, целящи утопични модели, в които няма лица, употребяващи наркотици.
Войната с наркотиците не е решението
Войната срещу „наркотиците, стигащи до нашите деца“ е само част от активностите в същата гама, с които главният прокурор се опитва да отлепи от дъното на общественото доверие, с което се ползва.
Другата тема е борбата срещу „дрогираните шофьори“ или обиколките из училища в страната, на които подрастващите биват запознавани със снимки от помещенията на следствения арест на „Г. М. Димитров“ и с това колко малко са правомощията на държавното обвинение, и то, видите ли, не се занимавало с производството на слънчоглед и раждаемостта в България.
Бедата от популисткото поведение на главния прокурор обаче идва от тона, който задава, и от позицията, която заема. Гешев се опитва да следва стъпките на американския президент Никсън, който в началото на 70-те години обяви пълна война на наркотиците. Повече от 40 години по-късно има консенсус, че този подход се е провалил и трябва да бъде заменен със стратегии за декриминализация, основани на науката, здравето, сигурността и правата на човека.
Анализ на разходите, които държавата отделя по въпросите за наркотични вещества, изготвен от Центъра за хуманни политики, показа, че от всички бюджетни средства, насочени към проблема (128 млн. лв. за 2019 г.), едва 6% са за превенция и намаляване на вредите, а останалите отиват за репресия (т.е. в бюджетите на МВР, прокуратурата, съда и затворите). В същото време броят на употребяващите наркотици не намалява (около 19% от населението на възраст между 20 и 34 години е пробвало наркотици поне веднъж).
Не намалява и проблемната употреба, т.е. подходът, налаган от Гешев, просто не работи.
Според оценки на Центъра за изследване на демокрацията към 2020 г. криминалният пазар на наркотици в България дава приходи 450 – 500 млн. лв. на година, т.е. зад него стоят престъпни групи, генериращи изключителен финансов ресурс под погледа или със съучастието на държавата.
И така се връщаме на примера със Сако. През последните 15 години съдбата на неговото дело беше последвана и от други, като най-тежкото наказание отнесе Златко Баретата (получил 6.5 години, колкото почти беше прекарал и под стража и домашен арест). Делата на други наркоавторитети като Таки или Братя Галеви буквално потънаха в Специализирана прокуратура и това около времето, в което Гешев бе неин ръководител.
Публикация на „Капитал“, заглавието е на Narod.bg