ДИВ ПОПУЛИЗЪМ: Мрем като мухи по пътища, а законът е пълен батак

1 3 547

Още от приемането на Наказателния кодекс (НК) през 1968 г. има тенденция към постоянно добавяне в него на нови състави на престъпления и на увеличаване на размера на наказанията.

Това доведе до хаос при използването на държавната репресия за справяне с нежелани и опасни за обществото прояви. Неефективността, с която българският законодател си служи с наказателната репресия, изкристализира и по отношение на болезнената тема за войната по пътищата.

Съвременната юридическа наука разглежда намесата на наказателния закон като ultima ratio – инструмент, който е запазен единствено за реакция срещу най-опасните за обществото явления. Българският законодател обаче от десетилетия се придържа стриктно към точно обратното разбиране. Той хронично допринася за инфлацията на наказателния закон, т.е. за неговото неоправдано и ненужно раздуване.

Тази инфлация намира значимо проявление във въздигането в престъпления на постъпки, които са с ниска степен на обществена опасност и към които е по-подходящо и ефективно да се подходи със средствата на административното законодателство, като се третират като административни нарушения.

Произходът на този криминализационен уклон се крие в неспособността или нежеланието както на законодателната, така и на изпълнителната власт да осигурят ефективното прилагане на административните закони.

Това за пореден път пролича в средата на ноември, когато стана публична информацията, че от началото на тази година Министерството на вътрешните работи не е връчило 527 056 фиша и 52 030 наказателни постановления за нарушения на пътя.

Управляващите са твърдо решени да държат очите си широко затворени за действителните проблеми – като този с връчването на фишовете и наказателните постановления. Все пак, притиснати от огромната загриженост на българите за зачестяването на катастрофите, те се чувстват длъжни да действат.

Тъй като анализът на факторите, които благоприятстват бума на транспортни престъпления и изготвянето на експертни решения за установените проблеми е нещо, от което властниците в нашата страна отдавана са се отказали, те инстинктивно се насочиха към популистки решения.

Светкавично на помощ бе извадена перлата в короната на наказателния популизъм –  увеличаването на размера на наказанията в съставите за престъпления против транспорта. „Възраждане“ внесе законопроект за изменение на НК, в който се предлага драстично увеличаване на минималните и максималните граници на лишаването от свобода за транспортните престъпления, като за една част се предвижда минималният срок лишаване от свобода да се изравни с този за умишлено убийство – 10 години.

 От „Възраждане“ се стреми да не изостава и ГЕРБ, чиито депутати също са внесли предложение за промени в Закона за движение по пътищата и в НК, които се цели подмяна на правната същност на отказа на водача да си направи тест за алкохол и наркотици.

В момента такъв отказ е административно нарушение, но според ГЕРБ трябва да стане престъпление, т.е. да се криминализира.

Реклама

Тази законодателна активност по същество е симулация на загриженост към гражданите и притесненията им от увеличаването на тежките катастрофи. С нея се цели избирателите за пореден път да бъдат заблудени, че политиците вземат мерки за разрешаването на значимите обществени проблеми.

Обективно погледнато обаче увеличаването на наказанията и криминализацията на явления, които досега са били само административни нарушения като отказът от тестване от страна на водачите, сd негодни да произведат по-висока дисциплина на пътя и съответно намаление на произшествията.

Подмяната на административните санкции с наказателни намалява ефективността на наказателното законодателство и общественото доверие в него. Иначе казано приучването на българските шофьори към спазване на по-голяма дисциплинираност на пътя посредством НК е невъзможно, а опитът това да бъде правено – абсолютно неадекватен.

В поддържането на нивото на наказателноправния популизъм високо енергично се включи и главният прокурор Иван Гешев. Той отдели цял един работен ден, за да удостои с присъствието си кръгла маса на тема „За мащабни действия срещу войната по пътищата“ в резиденция „Бояна“.

Гешев не пропусна шанса да политиканства и да подмята за изпълнителната и законодателната власт. Събитието трудно би могло да бъде определено като успех.

Формално обявено като експертно, то в крайна сметка бе разводнено както от Гешевото политическо говорене, така и от други прояви на непрофесионализъм – като участието във форума на представител на патриарха и даването на трибуна на близки на загинали в катастрофи, което очаквано доведе до невъзможност дискусията да остане в рамките на хладната експертност, поради силно емоционалния заряд на техните изказвания.

На събитието мантрата за увеличаване на наказанията повтори и заместник-главният прокурор Красимира Филипова, която апелираше за „внимателен преглед и решение за предвиждане на много по-високи санкции“.

Поведението на всяка от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, което се наблюдава в момента във връзка с войната на пътя, е вредно за българските граждани, които ще платят цената на този евтин популизъм в областта на наказателното законодателство.

Политиката да се променят наказателноправните норми в угода на текущото мнение на широката публика по различни злободневни въпроси влиза в противоречие с идеята за рационалното планиране на борбата с престъпността, посочва изследователят на правото доц. Симеон Гройсман, който е анализирал неблагоприятните ефекти от наказателноправния популизъм.

Тези действия може моментно да повдигат нечий авторитет в обществото, но са само отлагане на решенията на проблема до поредното му избуяване.  

Публикация на „Сега”, заглавието е на Narod.bg

1 Коментар
  1. ИСТИНАТА казва

    ПИТАНЕ:ЗАКОНА ли ни е ВИНОВЕН, „Другарят“ Бойко М. Борисов ОЩЕ да НЕ е в ЗАТВОРА?! Българиооооооооооооооооооооооо!!! НАРОДЕ????

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.