ФИНАЛ: Бойко призна за еврото в чекмеджето!

Главният прокурор Иван Гешев изобщо не се интересува откъде лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е получил вътрешна информация по разследването срещу него за кюлчетата и пачките в чекмеджето. Това стана ясно от интервю на Гешев в предаването „Панорама“ по БНТ.

Борисов случайно се издаде наскоро в интервю за bTV, че знае повече от публично известното. Той дори се позова на главния прокурор Иван Гешев, който обаче не беше съобщавал подобна информация. „А той (Гешев) каза и още нещо при Полина Паунова.

Че от френската банка от съдия-следовател дошло, че едната банкнота не е истинска. Да съм се притеснявал, че държа фалшиви евро в чекмеджето ли?“, каза Борисов на въпрос дали се притеснява за разследването. Така Буци за пръв път признава за пачките евро по 500 в чекмеджето, което досега отричаше отривисто. Произходът на парите, обаче, остава все така мистериозен, макар че подозренията са ясни – процент от обществените поръчки за милиарди, раздадени на „наши фирми”…

Всъщност главният прокурор каза обаче нещо съвсем различно по-рано пред „Капитал“. „Това, което на мен ми е известно, но това е неформален разговор, така че не мога да потвърдя дали е вярно. Ще го кажа: Това е от разследването и ми го сподели неофициално, докато обсъждахме кадрови въпроси с един прокурор, но може би не е коректно да го казвам.

Да кажем, че ако говорим за тези снимки, които могат да представляват банкноти, са запитани конкретните банки, които би трябвало да са ги емитирали. И отговорът на една европейска банка казва, че такава банкнота не съществува“, заяви Гешев през октомври.

На въпрос на БНТ сега, откъде Борисов знае, че запитаната банка е френска, след като това не е казвано, Гешев отговори: „По този въпрос трябва да питате Борисов, аз не съм г-н Борисов тука срещу вас“.

На повторен въпрос дали той или някой от прокуратурата е казал на бившия премиер вътрешна информация, главният прокурор се измъкна с твърдението: „Г-н Борисов съм го чувал само два-три пъти през последните години, и то само по повод празници“. 

Водещият зададе и трети път въпрос дали според Гешев има изтичане на информация – било то от него или от прокуратурата. Главният прокурор отговори: „Не мисля, че има изтичане на информация – нито от нас, нито от прокуратурата.

Че може да има теч на информация от разследването срещу Борисов подсказваха няколко неща. Фигурата на съдия-следовател е отличителна черта на френската наказателна система. Това значи, че такъв действително може да се е свързал с българската прокуратура, ако има отговор от френска банка.

Съмненията затова се допълват и от мъглявото обяснение на главния прокурор Иван Гешев как е научил за отговора на „една европейска банка“ – неофициално в неформален разговор с „един прокурор“, което по принцип не трябвало да казва.

Но дори и френска банка да е отговорила, че не е отпечатвала банкнотата от снимката, това не значи, че тя е фалшива. Ако се водим от публикуваните снимки на парите в чекмеджето, ще видим, че на една банкнота личи ясно хоризонталният сериен номер, който започва с буквата X и продължава с 10 цифри. От Европейската централна банка обясняват на сайта си, че първата буква обозначава печатницата – в случая Мюнхен, Германия.

През януари т.г. държавното обвинение съобщи, че търси правна помощ от Германия, Австрия, Испания и Франция, за да се установи дали централните банки на тези страни са поръчвали отпечатването на конкретните евро банкноти. Това се случи, след като почти година преди това прокуратурата спря разследването за кюлчетата и пачките в чекмеджето с аргумента, че не е успяла да открие кой е авторът на снимките от спалнята.

През юли пък прокуратурата частично оневини Борисов, като изпрати до евродепутатите техническа експертиза, според която снимките и видеото от правителствената вила са манипулирани.

Компютърно-техническата експертиза на снимките е установила, че „доколкото анализираните файлове не са оригиналите, а копия от тях, не е възможно да се установи точно какво и кога е било заснето“.

Експертите признават, промените в имената и времевите характеристики на файловете са прекалено очевидни – възможно е това да е, за да бъдат открити. Заключението на вещото лице не е непременно, че снимките са фалшиви, а че има съмнения за истинността им.