Абориген в Шенген

1 20 395

Невръстно българче безпокои майка си с неудобни и римувани въпроси. Ето комичния диалог между майка и син:

Разпитва малкият Асен:

Какво е, мамо, туй Шенген?

Повтарят ми го нощ и ден.

Че бил от Бог благословен.

Че нямам бъдеще, освен

ако не стъпя в тоз терен.

И че съдбата не е с мен,

защото бил съм с мургав тен

и в Мало Бучино роден.

Не знам какво е, но в Шенген

наричат ме абориген.

Отвръща майка му без свян:

Ще бъдеш, сине, уреден!

Не ще да чакаме хептен.

Ще ни приеме някой ден

любезен чичко джентълмен.

– Но, мамо, аз не съм кретен –

отвръща малкият Асен –

та век да чакам този ден!

Когато ме направят член,

съвсем не ще да съм ерген,

а старец вехт и вкоравен,

по милост взет, осиновен.

Не ти ли писна тоз рефрен?

Заврени в скапан сутерен,

да чакаме случаен трен

да ни закара във Шенген?

Асен се е родил точно когато в люксембургското селце Шенген, на яхтата „Принцеса Мария Астрид”, плуваща по лазурната Мозел, е било подписано споразумението „Премахване на вътрешните граници и въвеждане на общ граничен контрол между държавите членки на ЕС”.

От тогава минаха 37 години, момчето е вече мъж, пътува и работи по Европа – но осъществява това сложно и времегубително. Митничари го тършуват, граничари му зяпат документите, дирят го в компютри, чекират го – и това по причина че, заедно с целокупната си държава, е извън така наречената „чакалня”.

Реклама

А защо клечи пред входа й толкова време? Некадърен ли е, подценяван ли е, или така наречени „съседи” и „приятели”, а всъщност завистници и съперници, не го искат – него, едновремешният „ариец на Балканите” – да се възмогне и върне на водещото си място?

Не знам коя от горните хипотези е най-вярна, но съм сигурен в едно – и то е, че хич не му трябваме на колективния Запад с нашите бол кусури –  бежански вълни, гранични зарази, кремълски слуги, реакционни политици и неосъдени управници. Ще продължа с питанките – защо навремето станахме така бързо евроатлантици?

Ами, знае се защо. На Алианса му бяхме нужни, за да ни издърпа от Кремълския диктат. Колкото за Евросъюза – при него е в сила малко известна и дори конспиративна теория.

Преди години президентът Тургут Йозал опита да създаде така наречения Черноморски икономически съюз, с който целеше да се противопостави на ЕС, а също да увеличи влиянието на Анкара (помним „дружелюбните” му думи: „Един ден ще купим България”). С това, разбира се, той стресна Европа и тя побърза да ни имунизира от доминацията на имперската ни съседка.

Ловни полета

Те не са „Великите ловни полета на Маниту”, които знаем от романите на Карл Май. По-други са, имат магистрално-мигрантски характер и главен герой вътрешния министър Демерджиев. Става дума за катадневните шосейни родеа. В тази част се появи нещо ново. Черната хроника в ефира се префасонира.

Преди стартираше с катастрофи, а сега – с мигрантски гонки. Всеки божи ден започва и завършва с вести за микробуси с бежанци, застигнати и спрени, живи и умрели, арестувани, заключени и каквото още се сетите. Взехме да се смахваме, умовете ни се задръстиха от тирове и бусове, гъчкани с афганци и сирийци.

Не знам какво е тук мнението на нашенеца, аз си имам свое и то е леко конспиративно. След десетина дни Съветът на Европа ще приеме или няма да приеме (дай Боже това да стане в комплект, а не поотделно, че при втората процедура може да изпаднем) трите кандидатки България, Хърватия, Румъния.

А щом точно сега ефирът наш прелива от вести за заловени мигранти, може това да повлияе на брюкселците – ето, ще си кажат, България пипа здраво, я да вземем да я „шенгеносаме”… А което е най-учудващо – радиата и телевизиите постъпват като командвани от един център, задължително започват с  гонки – как да не се събуди съмнение за „дирижирана  сугестия”? Не съм против тя да продължи, вярно -пресолена е, но що да не омилостиви евроначалниците?!

„Двойният” 8 декември

От 100 години студентите ни празнуват на деня 8 декември. Тази година той ще бъде специален – ще бъде съпроводен с две изпълнения, у нас – с „Гаудеамус игитур”, а в Брюксел – с Одата на радостта. Конкретно – на този ден, както вече казах, Съветът по право и вътрешни работи на ЕС ще гласува отдавна чаканите Шенгенски кандидатури. Тук е интересно, че становището му е само препоръчително, а инак легитимното решение ще бъде взето седмица по-късно от Срещата на европейските лидери.

В този втори форум се крият именно подводните рифове. Нидерландия, колкото и да е добронамерена и да ни помага безвъзмездно със средства, колкото премиерът Рюте да ни се усмихва, в последна сметка смята, че не заслужаваме Шенген – и вече десет години ни препъва. В противовес обаче се забелязва разнобой сред нидерландските евродепутати – 15 от всичко 20 са за приемането на България.

През последния месец към Ниската земя се присъедини Австрия, която се оплака, че тази година през границата й са влезли 90 000 бежанци, за които съмнението е, че идват преди всичко от и през България. Швеция пък ни сурвака с едно „меко не”.

За нея вече се говори и друго – че ще бъде втората Великобритания със специално отношение към  европейския интегритет. Чехия е на наша страна, но  сегашното й  председателство на ЕС приключва в края на годината и ще бъде последвана от… споменатата по-горе наша скандинавска приятелка.

Действат и твърде зли фактори – засилва се  влиянието на десните  радикали – „Лига” на Матео Салвини, „Национален фронт” на Марин льо Пен, „Алтернатива на Германия”, белгийската „Фламандски интерес”, австрийската „Партия на свободата”.

Призовават те да се спусне мандалото за азиатци и африканци, а това превзема мисленето дори на либералите и глобалистите. Има логика във въпросните десняци. Пуснат ли ни в Шенген, ще станем двойно по-апетитни за мигрантите – влизат си те у нас и нататък почват да шават по континента.

Хърватското „си ви”

Измежду София, Букурещ и Загреб най-лесно се очаква  ситото да мине хърватската столица. За кратко тя  изпълни изискванията, реформира се фискално и съдебно. На всичко отгоре е била част от бившата Австро-Унгария, така че Виена ще я одобри. Илхан Кючук, евродепутат от ДПС, хвърли допълнителна светлина върху казуса. Каза, че познава лично хърватския премиер Андрей Пленкович, работили са в една комисия.

Възхити му се, че е посветил цялото си време на родината – докато колегите му евродепутати са се занимавали главно с писане на декларации и дрънкане на речи, той е изтрил праговете  да пропагандира „хърватското си-ви”. Това което Бойко Борисов, майсторът на политическия танц, не стори.

Не ги може той тези тънкости, щото е булгар-булгар – плува като „вампор” по еврофорумите, пуска обаятелното си „конграчулейшън”, яде торти „Сахер” и дарява със звучни целувки Ангели и Урсули… Румъния, говореща почти наполовина френски, е обичана от Франция.

А нас кой ни обича? Може би Германия, старата наша съюзничка? Скоро канцлерът Олаф Шолц се обяви „за” нашето приемане, а той е як теглич.

Свети води ненапити 

Нека не се лъжем – причините за нашето неприемане не са корупцията и съдебното зацикляне. Те са чисто наши вътрешни проблеми. Най го смущават западнякът другите две опасности, опиращи пряко до неговата къща. Първата е миграцията, която му атакува живота, а втората е заразата с меса и млека, плодове и зеленчуци, проникваща откъм „Капитан Андреево”. Ясно е, че трябва да изведем пред скоба тези два проблема.

Но нека, в стила на контраатаката, да поговорим – изрядни ли са и идеални ли са другите държави, стари членки на Шенген? Да припомня, че най-големият приток на наркотици идва не през Странджа-Сакар, а през порт Ротердам. Че италианската Коза Ностра движи мигрантски канали.

Че гръцките острови са първи пристан за афроазиатски кораби и лодки. Че Виена, столицата на валса, е същевременно територия на всевъзможни финансови перачи от цял свят и съмнителни дружества с „бели якички”. Така че когато високите еврочиновници ни обвиняват за недостатъци, нека попогледнат и в собствения си двор. Така би било честно, нали?!

Ще вали или няма?

Това, че сме извън Шенген, не е болка за умиране. За политиците ни проблемът е най-вече репутационен. Друго си е да кажеш, че си вкарал своята страна в Шенген. А иначе така и така си ходим из Европа. Вярно,  чакаме на КПП-тата, но това да ни е кусурът.

И нека бъдем освен това искрени – прякото минаване на границите не е генерално приложимо. Немалко шенгенски държави продължават въпреки нормативите да проверяват минаващите през техните гишета.

В заключение – иска ми се да минем най-после тая митична паспортна бариера, която ни смущава сънищата толкова години. Успокоителен е фактът, че от 639 евродепутати 547 са гласували „за” приема на България, Румъния и Хърватия, 49 са били „против”, 43 са се въздържали.

Сега най-голямата енигма е как евролидерите ще гласуват на 15 декември. Действа също и вето. Така че нещата са фифти – фифти. Но нека се успокоим и послушаме цигането Фиданчо, което казва: „Мойто баща познава времето –  казва, че утре ще вали или няма да вали.”

Наско Мандаджиев, специално за „Уикенд”

1 Коментар
  1. New Scotland Yard казва

    Съдружника на мафиота БОКО ИОЦА Амстердамски српски НАРКОбос лежал дълги години в НИДЕРЛАНДСКИ ЗАТВОР е разправял МНОГО пикантни неща за БОКО на холандските прокурори,съдии и полицаи
    Например КАК турския ХЕРОИН минава безпрепятсвено БЪЛГАРИЯ и отива в Италия ,Германия ХОЛАНДИЯ
    КОЙ прибира по 2бона такса спокойствие за 1кг хероин или 2милиона за прекаран тон хероин

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.