Рецидивисти: ГЕРБ и БСП сеят корупция в общините

0 6 169

След 10 години протакане на разработването на общи устройствени планове на общините (ОУПО) ГЕРБ и БСП предлагат поредно отлагане на изискването във всяка българска община да се знае къде са районите за живеене, кои терени са за озеленяване, кои за инфраструктура и индустриална дейност, което е чудесна предпоставка за старите корупционни практики, от които се издържа партийният апарат в местната власт.

Изискването за това беше записано в Закона за устройство на територията (ЗУТ) още в края на 2012 г. Мотивът за приемането на тези промени преди десетилетие бяха незаконните строежи, най-вече по Черноморието, като с тях трябваше да се прекрати практиката да се получават разрешения за строителство на апетитни терени. Кметовете пък бяха заплашени с високи глоби, ако спешно не започнат процедурите по изработването на ОУП.

Промените първоначално е трябвало да влязат в сила на 1 януари 2016 г. Този срок е отлаган няколкократно от Народното събрание и за последно е 1 януари 2023 г. Сега депутати от ГЕРБ и БСП предлагат ново удължаване до 1 януари 2025 г. с два законопроекта, чийто смисъл е идентичен.

Мотивът на вносителите е, че общините се затрудняват да проведат процедурите по възлагането и одобрението на устройствените планове заради обжалвания, продължителните обществени обсъждания, липсата на изходни данни в някои от случаите.

Гласуването, ако се стигне до него, ще е поредният тест за възможността да се формират различни мнозинства в действащия парламент.

Около десетилетие след промените в ЗУТ приблизително една трета от общините в страната все още не са приели изискваните ОУП, а безразборното строителство, базирано на подробните устройствени планове (ПУП) при липса на ОУП, може да продължи още две години.

По последни данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), предоставени на „Дневник“, 85 от 265 общини в България – или една трета от всички, все още нямат одобрени ОУП.

Девет от тях са по Черноморието – Аврен, Белослав, Царево, Поморие, Каварна, Долни Чифлик, Бяла (Варненско), Приморско, Аксаково. Без Каварна, където кметът е от ВМРО, всички останали черноморски общини се контролират от ГЕРБ.

Още десетина пък са в съседство с национални паркове, като Габрово, Дупница, Самоков, Карлово и др., които също почти всички се управляват от партията на Бойко Борисов.

Някои от останалите липсващи ОУП трябва да уредят бъдещото развитие на райони в близост до природни паркове или зони от европейската мрежа „Натура 2000“ като например родопските общини, сред които Батак (кметът е от БСП) и Смолян (ГЕРБ).

Сред по-големите общини, които все още нямат общи устройствени планове, са Плевен (кметът е независим, но подкрепен от СДС, който е в коалиция с ГЕРБ на национално равнище), Хасково (ГЕРБ), Враца (ГЕРБ), Габрово (ГЕРБ), Смолян (ГЕРБ), Дупница (ГЕРБ), Разград (БСП), Петрич (ГЕРБ), Първомай (БСП), Чирпан (ГЕРБ) и др. И сред по-малките общини без ОУП повечето са управлявани от ГЕРБ.

От МРРБ и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) заявиха пред „Дневник“, че подкрепят предложението за отлагане влизането в сила на промените в ЗУТ до 1 януари 2025 г.

Според сдружението удължаването на срока ще даде реална възможност на общините да приключат процедурите по одобряване на ОУП за териториите си и да избегнат ограниченията в устройствените и инвестиционни инициативи, които биха били наложени от 1 януари 2023 г.

От 2015 досега МРРБ осигурява около 4.2 млн. лв. на година за финансово подпомагане на общините за изработването на проекти на ОУП. Министерството осъществява също методическо ръководство, координация и контрол при тяхното възлагане, изработване, съгласуване и одобряване. От ведомството посочват, че финансовото подпомагане ще продължи и през 2023 г.

Сдружението на общините настоява освен за удължаване на сроковете и анексиране на споразуменията с МРРБ, да се ускорят и съгласувателните процедури, особено тези по реда на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за културното наследство, които според сдружението значително забавяли одобряването на плановете.

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са против

Депутатът от „Продължаваме промяната“ Йордан Терзийски, който е член на комисията по регионална политика, коментира, че по-скоро трябва да се подложи на дискусия къде е проблемът в продължение на много години голяма част от общините да нямат ОУП и как може парламентът и правителството да спомогнат и ускорят този процес.

Реклама

По думите му без такъв анализ формалното удължаване на сроковете не им помага. Допълва, че има и общини, които имат ОУП, но се нуждаят от актуализация.

Според него проблемите са много – бавно и тежко съгласуване на плановете с министерствата на културата и околната среда; синхронизирането с разширяващите се защитени територии по Закона за защитените територии по време на изработване, съгласуване и одобряване на плановете; обжалванията и др.

„ОУП трябва да е стратегически дългосрочен план, определящ цели и насоки за развитие на региона. Не трябва процесът на изработването му или липсата му да са предпоставки за създаване на механизми за влияние и да създават предпоставки за корупция“, посочи Терзийски.

От своя страна депутатът от „Демократична България“ Йордан Иванов, който също е член на ресорната комисия, коментира, че поредното удължаване на срока обезсмисля закона. Подчертава, че 10 години общините не са си свършили работата, като по този начин се наказват онези общини, които са спазили закона.

„На първо място се разбива принципът на справедливостта, защото се наказват общините, които са си свършили работата, които са изпълнили изискванията на закона, и дават на недобросъвестните да продължат порочните практики.

Иначе, разбира се, че това предизвиква проблеми с безразборно строителство, което в крайна сметка занижи качеството на живота в българските региони“, отбеляза Иванов.

Запитани дали „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, предвид изразените позиции, ще гласуват против предложенията на ГЕРБ и БСП, Иванов отбеляза, че ще обсъдят въпроса в парламентарната група, но „сякаш е логично да гласуваме така, но нямаме взето решение, ще го обсъдим“. Терзийски каза, че щели да преценят как да гласуват, като „по-важно е това отлагане да не продължава до безкрай“.

„Дневник“ потърси, но не успя да получи коментари от членове на регионалната комисия в парламента от ДПС и „Български възход“, както и от председателя ѝ – представител на „Възраждане“.

Липсата на ОУП създава условие за корупция

Експертът по териториално устройство и бивш заместник-министър на околната среда в предишното коалиционно правителство Тома Белев отбеляза, че поредното отлагане на влизането в сила на текстовете за задължителни ОУП не решава въпроса. Според него е очевидно, че някои общини нямат капацитет или желание да приемат свои планове и даде за пример черноморските общини.

„Според мен с удължаването на срока депутатите е добре да предложат и решение – съвсем подходящо е (след като повечето ОУП се финансират с преобладаващ дял от държавата) МРРБ да води процеса за изработването им и да ги приема на Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и да ги предоставя вече готови на общинските съвети за утвърждаване“, коментира Белев, който е и изявен природозащитник.

Съгласен е, че част от общините предпочитат да нямат ОУП, което по думите му създава условие за корупция. Не смята, в противовес на Терзийски, че има бавни процедури по екологични оценки. „Те са толкова малко, че за разлика от процедурите по Закона за биологичното разнообразие там няма забавяне.

Обжалванията на ОУП или на становищата на техните екологични оценки зависи от качеството на самите документи – не мисля, че има много примери за обжалване на становища за екологични оценки на ОУП, аз лично се сещам за 1-2 през последните десет години“, коментира Тома Белев.

Изтъкна, че липсата на ОУП е от интерес за бизнесмени, свикнали да печелят на базата на връзки с властта и искащи да прокарват проектите си, при това в ускорен порядък.

Попита защо в Царево няма ОУП и уточни, че общината има проект, има доклад за екологична оценка, доклад за оценка за съвместимост. „Няма, защото кметът Георги Лапчев не иска да има. Защото като има, ще бъде отчетено въздействието, няма да може да строи и няма да получава корупционни възможности“, подчерта Белев.

Запитан дали наличието на ОУП спира възможностите за застрояване на терени с очаквана бърза възвръщаемост, той отговори отрицателно, като уточни, че няколко общини, които са си приели плановете в този период, в последните години са ги променяли многократно.

Даде пример с община Родопи, в която през миналата година е имало 60 изменения на ОУП. И все пак по думите на Белев ако дадена община има одобрен ОУП, това създава известни ограничения пред реализирането на различни проекти, които са в разрез с общото благо.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.